Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 194 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000604 от 23.07.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на Р.Т.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лв.
Жалбоподателят Р.Т.Д.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен,
както и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони – нарушени
били разпоредбите на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН. Алтернативно от Съда се иска
да намали размера на наложената Глоба до минималния, предвиден в ЗДвП.
В съдебната
фаза, редовно призована, жалбоподателят Р.Т.Д., се явява. Пледира
за отмяна на обжалвания акт.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.06.2019 година около 09.35 часа свидетелите
А.Г.К. и Б.Ц.Б., при
изпълнение на служебните си задължения се движат със служебен автомобил марка „Грейт уолт” с държавен
регистрационен номер СВ 76 65 МТ по улица „Крайречна” в град Свиленград, област
Хасково, когато спират за проверка движещият се в посока кръстовището с улица „Христо
Топракчиев”, електрически мотопед марка „Ranger ХL 500 DQT – 6 E scooter”, управляван от жалбоподателя Д., който е без поставена
регистрационна табела. При проверка в системата на МВР установяват, че мотопедът не е регистриран по
надлежния ред (в същия смисъл е и Писмото на Началника на Сектор „Пътна
полиция” – Хасково, приложено в кориците на Бързо производство (БП) № 265/2019
година по описа на РУ – Свиленград).
На посочената дата и предвид
констатираното нарушение жалбоподателят Д. е отведена в сградата на РУ –
Свиленград, където в кръга на службата си, свидетелят Д.А.Д. -Младши полицейски инспектор в Териториална
полиция в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която
длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно лице от службите за контрол
по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Д. и в нейно
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 802748, въз основа
на данните получено от свидетелите Б. и К.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с управлението на нерегистрирано
моторно превозно средство (МПС) (мотопед), както
и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен чрез прочитането му
на жалбоподателя - нарушителя Р.Д. при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, която
отказва да го подпише като сочи в графата, касаеща възражения, че има такива и
ще ги посочи в срок. Отказът на Д. да подпише Акта е удостоверен с подписа и
посочване на трите имена и адрес по местоработата на свидетеля В.. АУАН е
връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва
Възражение, в което е посочено, че предвид малката мощност на процесното МПС, то
не подлежи на регистрация и не се изисква Свидетелство за управлението му. В
тази насока били и обясненията на лицето, от което било закупено процесното МПС.
Образувано е БП № 265/2019 година по описа на РУ –
Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 944/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК срещу Р.Д..
С Постановление
от 05.07.2019 година, Прокурор Милена
Славова прекратява наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че според Прокурора по безспорен и категоричен начин са доказани обективният и субективният елементи
от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал.
1 от НК, но следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
деянието не е в достатъчна степен обществено опасно, не накърнява сериозно
обществените отношения – предмет на наказателноправна защита. Постановлението от дата 05.07.2019 година е
влязло в сила на 16.07.2019 година и ведно с материалите по
БП, са изпратени от Районна
прокуратура – Свиленград на РУ – Свиленград по
компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Р.Д..
Документите са получени в РУ – Свиленград на 17.07.2019 година.
След получаване на документите, Началникът на Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково,
издава
процесното НП №
19-0351-000604 от 23.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага
на
жалбоподателя Д. административно наказание „Глоба” в размер на
500 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя,
на 04.03.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.А.Д. заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Териториална
полиция в Група
„Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, която длъжност е
идентична с Младши експерт и от Писмо УРИ.351 351000-1620 от 16.03.2020 година,
видно от което Б.Ц.Б. е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. има наложени санкции за нарушения на
ЗДвП и на Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП - 2 броя, няма
налагани санкции с Фишове, както и не са й налагани принудителни
административни мерки.
Под страх от наказателна отговорност жалбоподателят Д. декларира пред настоящия Съдебен състав, че
семейството й се състои от нея, съпруга й и двете им ненавършили
пълнолетие деца, че е регистрирана в Бюрото по труда – Свиленград и получава
месечно обезщетение в размер на около 400 лв., а съпругът й не работи, както и
че притежават недвижим имот в град Свиленград, област Хасково и МПС. В същия
смисъл е и Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена
в кориците на БП.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на
01.06.2020 година свидетели –
Д.А.Д., А.Г.К.,
Б.Ц.Б. и А.В.В.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Д., К., Б. и В., които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява първите трима от посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на четирима
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е основателна.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните
факти и обстоятелства и е преценил, че следва да издаде НП, т.е. поради липса на констатирани
недостатъци в АУАН е издадено обжалваното НП. Следва
също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова.
Спазени са предвидената форма, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57
от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят Д. е управлявала МПС, нерегистрирано по надлежния ред.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно
правото си на защита.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 19.06.2019 година актосъставителят Д.А.Д. е заемал длъжността „Младши
полицейски инспектор в Териториална полиция към Група „Охранителна полиция” към
РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е
орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част
от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 година. Не е спорно по
делото, че свидетелят Д. е преминал успешно изпит за проверка на знания по ЗДвП,
видно от Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.Д. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в
РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. С АУАН се стартира
административнонаказателното производство. При положение, че материалите са
предадени в Прокуратурата поради констатиране на
признаци на извършено престъпление, а производството вече е образувано
със съставен АУАН, то следва или да се издаде НП в 6-месечния срок, или
производството да се прекрати на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с писмена
резолюция на Началника на РУ – Свиленград. В случая поради липсата на писмена
резолюция на Началника на РУ – Свиленград за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН с
бланков № 802748, правилно и в съответствие с разпоредбите на ЗАНН е издадено
обжалваното НП след получаване на
Постановлението на Районна прокуратура – Свиленград за прекратяване на
наказателното производство.
Съдът
намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „non bis in idem”.
Действително видно от събраните по делото доказателства АНП
по описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН с № 802748, е била изпратена на Районна прокуратура - Свиленград, тъй като АНО е
преценил, че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като в тази
връзка е било образувано БП с № 265/2019 година, което обаче
с Постановление от 05.07.2019 година е прекратено. След като е
налице прекратяване на наказателното производство, в случая
не е налице едновременно ангажиране на наказателната и административнонаказателната
отговорност на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ
кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно,
като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира,
само ако деянието не представлява
престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение
на правилото non bis in idem по чл. 4,
§ 1 от
Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят
Д. е имала качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно Д. е била водач на процесното
МПС, тъй като именно тя го е управлявала и на
нея са състави АУАН, при което тя не е възразила, не е подала възражение, не е
посочила подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП (към датата на нарушението и към настоящия момент) гласи: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. ...”. Ал. 2 на цитираната разпоредба (към датата на
нарушението и към настоящия момент) посочва, че условията и реда за регистрация
на автомобилите се уреждат в нарочна Наредба. Това е Наредба № I-45 от
24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 година). В процесното НП е посочено, че жалбоподателят Д. е управлявала
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е
чия собственост е мотопедът, тъй като анализът на норма на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме
управлението, да се увери, че пътното средство е регистрирано. Като не е сторила
това, жалбоподателят Р.Д. е допуснала нарушение на цитираната правна
норма, тъй като е превела в движение и управлявала мотопеда. Съгласно
събраните по делото доказателства процесният мотопед е електрически от категория АМ /L1e/ - леко двуколесно МПС, подкатегория „двуколесен мотопед, задвижен от елекрически
двигател”, а съгласно чл. 140, ал. 1 и
чл. 149, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2 от
Регламент (ЕС) № 168/2013 година, както и Наредба № I-45 на МВР от 24.03.2000 година, същият
подлежи на регистрация тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба №
I-45 от 24.03.2000 година „МПС и
ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган”, а
съгласно по чл. 4, ал. 1 от същата Наредба „собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията”.
Т.е. според Съда правилно и свидетелят Д., и АНО са анализирали и приели, че е
налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че към момента на
проверката мотопедът не е бил регистриран не се
отрича и от самия жалбоподател, а показанията на
свидетелите в тази насока са категорични.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът не би приел, че квалификацията на деянието е непълна
тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Действително
такова посочване липсва, но фактическата обстановка е описана пълно и точно,
посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които
безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на
извършеното нарушение, поради което Съдът не би приел, че е налице процесуално нарушение, довело до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да
разбере нарушението.
Отново за пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи, че в НП не е посочено пълното наименование на процесното
МПС. Това не представлява нарушение, тъй
като процесното МПС е описано в АУАН и в НП с
посочване на рамата му, поради което не е нарушено правото на защита на
наказаното лице. Но дори и да се приеме,
че посочената непълнота в НП представлява нарушение, то не е съществено такова,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По отношение на наличната в НП поправка с химикал
на вида на процесното МПС, съобразно изложеното
по-горе, това не съставлява съществено нарушение, тъй като в текста на НП е
описано МПС по начин, даващ възможност на наказаното лице да разбере за
управление на какво точно е санкционирано.
Осъщественото от Д.
деяние, във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извършено е
виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят, като водач на МПС,
който го ползва и управлява по обществени пътища е била длъжна
и е следвало да знае
изискването и задължението за регистриране на МПС,
които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване,
съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
изискване, като общественоопасните последици от извършеното, тя е съзнавала и е могла да предвиди тяхното настъпване, но не е положила необходимата грижа преди предприемането на управлението на процесното МПС, а такава възможност е имала в рамките на субективните си прояви
и ако беше положила по-голямо внимание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случаи. С оглед на изложеното липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Приложената от АНО санкционна
норма на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП съответства на
установеното нарушение.
Административното наказание в
конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и
по размера си,
индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в максималния размер,
предвиден от разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година.
Действително обществената опасност на деянието е завишена. Но
за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира
наличие на друго идентично нарушение, а наложените санкции за нарушение по ЗДвП и
КЗ са отпреди повече от 12 години, както и не са налице данни при проверката
лицето да се е опитало да я осуети или възпрепятства и да са налагани
принудителни административни мерки. Като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се вземе предвид младата възраст на жалбоподателя.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с
оглед завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. Налице са доказателства за имотното и финансовото състояние на жалбоподателя, видно
от които Д. има месечни доходи в размер под минималната работна заплата за
страната, съпругът й не работи, притежава само един имот, в който живее и МПС и
дължи издръжка на две ненавършили пълнолетие деца. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при
определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът
на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът
намира за правилен и необходим за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани и
юридическите лица.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят Д. не се е противопоставила и не е посочила доказателства
за тяхното оборване.
Независимо от изложеното в
конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното
НП подлежи на отмяна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Налице е допуснат
съществен процесуален порок на процедурата по издаване на обжалваното НП. Той
се е изразява в несъблюдаване на забраната за участие в разглеждането на АНП на
лице, спрямо което са налице пречките по чл. 51 от ЗАНН.
Нормативният
регламент, въведен от законодателя с цитираната разпоредба, урежда няколко
хипотези, при чието наличие АНО е длъжен да се отведе от разглеждането на
преписката, а не да я финализира с акт по същество.
Процесуална
последица от бездействието на наказващия орган да се отведе, въпреки наличието
на основанията по чл. 51 от ЗАНН, е цялостната отмяна на санкционния акт. Тази
позиция е възприета както в правната доктрина, така и в съдебната практика.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, почива
на това, че решаващата функция на досъдебната фаза на
административнонаказателното производство трябва да се осъществява от
безпристрастно и непредубедено длъжностно лице, което изискване е една от
гаранциите за справедлив процес.
Въз основа на извършена служебна проверка Съдът счита, че при
издаването на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение - в конкретния случай, както стана ясно от
данните по делото, от една страна както сам признава свидетелят Б.Ц.Б. и това се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите Д. и
К. и от съдържанието на АУАН, същият е бил свидетел при установяване на
нарушението - очевидец на случая и се е подписал именно в това си качество в
АУАН. По-късно видно от отразеното в НП и наличния негов подпис, свидетелят Б.,
в качеството си на АНО, действащ в
качеството си на Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, е санкционирал жалбоподателя за
същото установено от него нарушение.
В контекста на изтъкнатото в предходните абзаци се налага изводът,
че в конкретния казус санкционният орган е следвало да се отведе от
разглеждането на преписката съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като съвместяването на посочените
две процесуални фигури в един субект е недопустимо. Разпоредба на чл.
51, ал. 1, б. „б”,предложение второ от ЗАНН има императивен характер и установява забрана за свидетел по Акта
да участва в разглеждането на АНП и в издаването на НП. Недопустимо е едно
длъжностно лице да бъде едновременно свидетел по АУАН и издател на НП, т.е. да
съвместява две различни процесуални качества в едно и също
административнонаказателно производство, както е в настоящия случай.
Неспазването на тази забрана е съществено процесуално нарушение и е абсолютно
основание за отмяна на НП. Липсата на такъв отвод, въпреки наличието на
коментираните основания за това по чл. 51, ал. 1, б. „б”,
предложение второ от ЗАНН представлява процесуално
нарушение от категорията на особено съществените и не подлежи в настоящото
производство на саниране с последващи съдопроизводствени действия, включително
и при хипотезата на доказана вина и участие в деятелността, поради което Съдебният
състав намира, че НП е издадено при грубо и недопустимо нарушение на
императивната забрана, уредена в чл.
51, ал. 1, б. „б”, предложение второ от ЗАНН, което налага да бъде
постановена отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
По
разноските:
Не се претендират такива.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000604
от 23.07.2019 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Р.Т.Д. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)