№ 5322
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно
гражданско дело № 20221100510770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7273/28.06.2022 г. по гр.д № 9616/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в,
е признато за установено по предявен от „У.г.“ ЕООД /с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/ против К. П. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 45,52 лв., представляваща задължения за
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с клиентски №
14771606001 от 19.11.2016 г., за периода от 23.05.2018 г. до 21.07.2018 г. , сключен
между К. П. Т. и „БТК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „С. Г. Груп“ ЕАД
с договор за цесия от 16.10.2018 г., който ги е прехвърлил на „У.г.“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение от 02.07.2021 г. по гр. д. № 36687/2021 г. по описа на
СРС, 39 състав. С решението е отхвърлен искът по чл. 422, ал.1 ГПК за главница за
сумата над уважения размер от 45,52 лв., до пълния претендиран размер от 70,18 лв.,
както и за периода от 22.04.2018 г. до 22.05.2018 г. Съдът е приел, че вземането по
фактура № **********/22.05.2018 г. за далекосъобщителни услуги за периода
22.04.2018 г. до 22.05.2018 г. е установено по основание и размер, но е погасено по
давност.
Подадена е въззивна жалба от 15.07.2022 г. от ищеца „У.г.“ ЕООД против
решението в частта, с която е отхвърлен искът за главница - за сумата над уважения
размер от 45,52 лв., до пълния претендиран размер от 70,18 лв., както и за периода от
22.04.2018 г. до 22.05.2018 г.
Излага във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
1
че вземането по фактура № **********/22.05.2018 г. е погасено по давност, при
несъобразяване на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г. Моли да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и да бъдат
присъдени разноските, сторени пред първа инстанция от ищеца, в цялост. Претендира
разноските, сторени във въззивното производство.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия К. П. Т., в
който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Поддържа възражението си за давност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че
между ответника и въззиваем, от една страна, и „БТК“ ЕАД, от друга страна, е
сключен договор от 19.11.2016 г. със срок на действие от 24 месеца, по силата на
който „БТК“ ЕАД се е задължило да предоставя на ответника по кл. номер
14771606001 мобилни услуги, а ответникът – да заплаща абонаментни месечни такси.
За исковия период от 22.04.2018 г. до 21.07.2018 г. са издадени процесните три
фактури № ********** от 22.05.2018 г., № 12487534840 от 22.06.2018 г. и №
********** от 22.07.2018 г. на обща стойност 70,18 лв., с които са начислени
дължимите месечни такси. Ответникът не спори да са му били предоставени от „БТК“
ЕАД в исковия период услугите, както и размера на иска. Не оспорва и по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г. процесните вземания да са прехвърлени в
патримонуима на „С. Г. Груп“ ЕАД, което впоследствие с втори договор за цесия от
01.10.2019 г. ги е прехвърлило на ищеца „У.г.“ ЕООД. Ответникът не оспорва да е бил
уведомен за прехвърлянето на вземанията, като и не твърди да е заплатил процесните
суми.
Ответникът се позовава на давност.
Съгласно чл. 29 ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат в
15 - дневен срок от издаване на фактурата.
Така вземането по първата фактура № ********** от 22.05.2018 г. е с падеж
08.06.2018 г.
Решаващият състав на СРС е приел, че това вземане е погасено по давност с
изтичане на краткия тригодишен срок, изтекъл на 08.06.2021 г., като заявлението е
подадено на 24.06.2021 г.; искът е отхвърлен за сумата от 24,66 лв. – стойността на
предоставените услуги по фактура № **********/22.05.2018 г.
Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
2
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на закона (ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник".
Следователно за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок относно
главницата по фактура № **********/22.05.2018 г. не е текъл. По тази причина към
тригодишния давностен срок, с който би се погасило процесното вземане, следва да се
прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни
/от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /.
Това означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.06.2021 г., вземането по фактура № **********/22.05.2018 г. не е погасено по
давност. Давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението. Падежът на
задължението по фактурата е настъпил на 08.06.2018 г., а заявлението е подадено на
24.06.2021 г.
Поради това решението в обжалваната част относно сумата от 24,66 лв. –
главница по фактура № **********/22.05.2018 г., следва да бъде отменено като
неправилно.
Поради уважаването на въззивната жалба на ищеца и въззивник се дължат в
цялост разноските, сторени в първоинстационното производство. Ответникът следва
да бъде осъден да му заплати допълнително сумата от 58,37 лв. – разноски по
заповедното производство, и сумата от 72,03 лв. – разноски в исковото производство,
общо 130,40 лв. За въззивното производство разноски се следват на въззивника в
размер на общо 205 лв., от които такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв. и
сумата от 180 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7273/28.06.2022 г. по гр.д № 9616/2022 г. по описа на СРС, 39 с-
в, в частта, с която предявеният от „У.г.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № ****, против К. П.
Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. ****, иск с правно
основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата за главница над уважения размер от 45,52 лв. до
пълния претендиран размер от 70,18 лв., както и за периода от 22.04.2018 г. до
22.05.2018 г., е отхвърлен като неоснователен
и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „У.г.“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № ****, против К. П. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Надежда 1“, бл. ****, иск с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, че К. П. Т. дължи на „У.г.“ ЕООД сумата от 24,66 лв. - задължения за
предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги с клиентски №
14771606001/ 19.11.2016 г. по фактура № **********/22.05.2018 г. за периода от
3
22.04.2018 г. до 22.05.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
02.07.2021 г. по гр. д. № 36 687/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА К. П. Т. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.
****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „У.г.“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“
№ ****, разноски за първоинстанционното производство в размер от 130,40 лв.
ОСЪЖДА К. П. Т. ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл.
****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „У.г.“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, със съдебен адрес гр. София, бул. „България“
№ ****, разноски в настоящото производство в размер от 205 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4