Решение по дело №1204/2019 на Районен съд - Дупница

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

			31.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	25 февруари		2020

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		1204		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

 

                                                                      

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 30-0000510 от 09.10.2019г., на Началник ОО „АА” гр.Кюстендил, с което на „Росен Искрев-66”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Орляк”№18,представлявано от управителя К.В.Н. с ЕГН:**********, е наложено административно наказание –имуществена санкция „глоба”, в размер на 500.00 лева, на основание чл.102,ал.5 от ЗАвПр,за нарушение по чл.19,ал.4 от ЗАвПр,във вр. с чл.102,ал.5 от ЗАвПр, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                

                                                                     

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                    

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е Наказателно постановление №30-0000510- от 09.10.2019г., на Началник ОО „АА” гр.Кюстендил, с което на „Росен Искрев-66”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Орляк”№18,представлявано от управителя К.В.Н. с ЕГН:**********, е наложено административно наказание –имуществена санкция „глоба”, в размер на 500.00 лева, на основание чл.102,ал.5 от ЗАвПр

 

 В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено,като се излажат подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,вместо него адвокат С.,който поддържа жалбата и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

         Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Дупнишкият районен съд –като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

 

На 17.07.2019г., около 07.10 часа,в гр.Дупница,предгаров площад в района на АГ Дупница,превозвача”Росен Искрев-66” ООД,притежаващ лицензна ЕО-10646 от 12.09.2018г., за международен автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение е било установено средното:като лице по чл.2 ,ал.1 превозвач от Наредба №33на МТИТС във връзка с изискването на възложените им автобусни линии и  разписания от Общинска транспортна схема от възложителя Община Дупница,видно от договор IV -2 от 13.04.2019г.След извършена проверка в дневника на Автогара Дупница,жалбоподателя не е организирал изпълнението на възложената автобусна линия от Общинската транспортни схема на 17.07.2019г., в 07.10 часа по маршрут АГ Дупница село Бистрица и обратно.Нарушението било установено по писмо 50-00-650/2 от 22.07.2019г.

 

За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А № 266951 от 30.09.2019г.Така съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаване на атакуваното наказателно  постановление.

 

 

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е  допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     основателна и съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения.

          В    производството    по    установяване    на    твърдяното   административно  нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство.

 

 

На първо място         неправилно е определен субектът на нарушението, което съставлява нарушение на чл. 42, т. 6 от ЗАНН и съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗАНН.

            АУАН е съставен против „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.В.Н.. НП е издадено на друг правен субект, с различна правноорганизационна форма (ЕООД) - „РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД, представлявано от управителя Росен Михайлов Искрев, на който в НП като ЕГН е посочен ЕГН на К.В.Н., управител на „РОСЕН ИСКРЕВ-66“ ООД .„РОСЕН ИСКРЕВ 66“ ЕООД с управител Росен Михайлов Искрев, не е осъществил състава на описаното в АУАН административно нарушение и не е привлечен с акта към административнонаказателна отговорност. Тоест не е налице връзка между съставения АУАН и издаденото наказателно постановление и в случая не може да се направи извод, че именно наказаното лице е извършило описаното в НП административно нарушение.

                        Неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, което съставлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер. В разглеждания казус са допуснати пороци по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, визиращи съответно индивидуализация на нарушителя, като и на вида на наложеното наказание.

                        АНО в НП е приел е, че управителят К.В.Н. не е организирал изискването на възложената автобусна линия. Тоест управителят като физическо лице е извършил твърдяното административно нарушение.

            С оглед горното не може да се определи по безспорен начин кой точно е субектът на нарушението и не може да се направи извод, че именно наказаното лице е извършило описаното в НП, административно нарушение. В разглеждания казус са допуснати пороци по чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 7, пр. 1 от ЗАНН, визиращи съответно индивидуализация на нарушителя, като и на вида на наложеното наказание. АУАН е съставен срещу едно ЮЛ с един управител, а НП е издадено срещу друго ЮЛ с друг управител, а пък в обстоятелствената част и на двата акта е записано, че нарушението е извършено от физическо лице - К.В.Н., който като управител „не е организирал изискването на възложената линия“.

            В посочения от актосъставителя механизъм за реализиране на деянието, определено като административно нарушение, е налице вътрешно противоречие. От една страна е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, но като превозвач по смисъл на цитираната Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, а от друга страна са посочени конкретни фактически действия на физическото лице К.В.Н., който в качеството му на управител на „Росен Искрев-66“ ООД не е организирал изпълнението на възложена на дружеството автобусна линия на 17.07.2019 г. в 07:10 часа. След „т. 1“ в АУАН и НП не е споменато изобщо дружеството жалбоподател, а само действия на управителя му, като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП, който гласи: „Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя“ и то във връзка с чл. 102, ал. 5 ЗАвтП, която разпоредба предвижда: „На превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, се налага имуществена санкция 500 лв.“ Съобразно цитираните текстове е налице липса на корелация между изложените обстоятелства на нарушението и приетата за тях правна квалификация, особено в санкционната и част, във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвтП. Наказващият орган не е трябвало да прилага нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗАвП. Тази норма въвежда санкция за превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките. Видно е, че посочената разпоредба касае случаите, при които изпълняваният маршрут не е съобразен с предварително определените спирки, а не касае хипотезата на неизпълнение на възложено по договор маршрутно разписание, респ. автобусна линия.

Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, на мястото, където са извършени, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

            В конкретния случай мястото на извършване на нарушението не е посочено в НП, където само е отбелязано - „гр. Дупница, предгаров площад, в района на АГ Дупница”. Посочването на приблизителното място на извършване на административните нарушения и използването на съкращения в никакъв случай не може да се приеме за равнозначно на посочване на мястото на извършване на същото. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има императивен характер, поради което изискването за посочване на мястото на извършване на деянието, е задължително. Непосочването на мястото на извършване на административното нарушение в процесното НП води до неговата незаконосъобразност и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. Нещо повече, не е ясно кой е установил, че нарушението е извършено именно на посоченото в АУАН място, след като процесната проверка е извършена в сградата на ОблО „Автомобилна администрация-Кюстендил“, тоест актосъставителят и свидетелят в акта не са били на датата и на мястото на извършване на нарушението.

            По този начин е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не би могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват, къде са извършени и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.

В АУАН нарушението е описано съвсем лаконично и неконкретизирано. Наказващият орган не е посочил каквито и да е факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането за тях на отговорността на дружеството, в качеството му на превозвач, по смисъла на чл. 102, ал. 5 от ЗАвПр.

           

В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на нарушението и санкцията, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.

 

Констатираните нарушения на процесуалните правила налага извод за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, което прави безпредметно разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото на спора.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

                                     

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: