РЕШЕНИЕ
№ 2279
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110200855 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Б. С. К. срещу електронен фиш серия № , издаден от СДВР,
с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
В жалбата, подадена от адв. Ч., са наведени доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят излага, че във фиша не е
посочено точното място на нарушението, доколкото не е посочен номер на
административния адрес, където е установено движението на МПС с превишена скорост.
Сочи се и допълнително нарушение, свързано с неспазване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5
Наредба № 9121з-532/12.05.2015 г., която задължава при посочване на превишената скорост
да се приспадне толеранс от 3 км./час. Наведени са и съображения относно липсата на
доказателства за техническата годност и изправност на използваното средство за измерване
на скоростта. Поради това се претендира съдът да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател, който изпраща
своя процесуален представител – адв. Ч.. Същият заявява, че поддържа жалбата и моли за
отмяна на електронния фиш. Допълва доводите си, като сочи, че в протокола за използване
на техническото средство е записано, че автомобилите се заснемат при приближаване /видно
от отбелязаната буква П/, а от снимките се установява, че автомобилът е заснет при
отдалечаване от техническото средство. Намира, че не е категорично установено и че
техническото средство е преминало проверка. Моли при отмяна на фиша и за присъждане на
заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
1
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. С оглед изложеното в придружителното писмо от ОПП СДВР и справката за
фишове, издадени на жалбоподателя, е видно, че електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 03.01.2023 г., като жалбата срещу него депозирана в ОПП СДВР на
11.01.2021 г.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2021 г. в 12:10 ч., в гр. по бул. срещу, с посока на движение от ул. с мобилна
система за видеоконтрол – АТСС, била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220 ЦДИ” с рег. № 81 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено
място, т.е. превишение – 31 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Б. СТ. К. с
ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш сериясрещу Б. СТ. К. с
ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 653, която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 30.09.2021 г., в 12:10:40 ч., в района на Столична община, с координати EL
23о18.8418 и NL 42о42.8481, е засечена скорост на движение от 84 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Автомобилът е заснет при отдалечаването му от техническото средство. Към
разпечатката е приложен и клип, от който се установява местоположението на техническото
средство, а именно на бул. в посочения пътен участък. Приложена е и снимка на
автомобила, в който е била монтирана АТСС, от която също се установява точното
местоположение на същия, както и неговия регистрационен номер, съответстващ на
отразеното в Протокола за използване на АТСС. От представените карта и снимка се
установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр. София, с въведено ограничение
на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения
Протокол за използване на АТСС от 30.09.2021 г. В същия протокол е посочено, че АТСС е
била монтирана в служебен автомобил с който е бил в неподвижно състояние. В протокола е
посочено и ограничението на скоростта в процесния участък, а именно общото ограничение
от 50 км./час, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и че в процесния участък липсва
допълнителен пътен знак, въвеждащ друго ограничение на скоростта. В протокола, при
посочване на посоката на задействане на АТСС действително е напечатана буквата „П“,
сочеща за заснемане на приближаващи автомобили. Но от самия протокол е видно, че тази
буква е преправена на „О“ за отдалечаващи, което съответства и на заснетото изображение
на процесния автомобил.
Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното
местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като
в електронния фиш е посочен не само бул. „“, но и посоката на движение, както и конкретия
пътен участък, уточнен не чрез административен адрес /номер на булеварда/, а чрез
намиращата се на него сграда на 5-та МБАЛ София. Съдът намира, че това е достатъчно
като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само
определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е
извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта. Съдът намира,
че не е допуснато и нарушение при отразяване на посоката на движение на автомобила по
отношение на АТСС, като грешката в протокола е поправена. Освен това подобно
2
нарушение не би било съществено, доколкото е налице снимка от паметта на техническото
средство, която несъмнено установява посоката на движение на автомобила и неговия
номер.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/
тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със
срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип,
се считат за одобрен тип., за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на
регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните
системи е една година, като мобилната система с № 653 е преминала проверка на 23.10.2020
г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за техническа неизправност на
системата за контрол. Видно от представения часови график мобилната система е била
монтирана в служебен автомобил СА6703ММ, който е заснет и на мястото на контрол.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба от МВР-СДВР; свален на
хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на
превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на
образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено
копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата,
протокол за използване на техническото средство - мобилна система с радарен скоростомер
тип „Трафик радар” и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
3
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 84 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 81 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 81 км./ч. Следователно са неоснователни и тези
възражения на жалбоподателя, който твърди, че не е приспаднат толеранса от 3 км./час.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 81 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1
ЗДвП, като е установено превишение с 31 км./ч. От клипа от техническото средство и от
отразеното в протокола за използването му несъмнено се установява въведеното в пътния
участък ограничение на скоростта, а именно – 50 км/ч за населено място, каквото е гр.
София.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.4
от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към датата на нарушението. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на
автомобила видно от справката от КАТ. В този смисъл адресат на административна санкция
по ЗДвП, наложена с електронен фиш е собственикът на автомобила или лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото
по делото не е представена декларация от законния собственик на автомобила Б.К. за друго
лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
4
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са и изискани от ОПП СДВР, поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство , което е отразено и в представените от ОПП СДВР
документи. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство -
TFR1-М с радар представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и
преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство. Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г.
на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на
използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
5
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол към датата на нарушението – 30.09.2021 г. са изпълнени
всички законови изисквания и правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, следователно не са налице
предпоставките за присъждане на разноски за адвокатска защита в полза на жалбоподателя.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5355416, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя Б. С. К. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6