Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър
Михов
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Варна – Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
кас. АНД № 1475/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от заместник – кмет на Община Варна против Решение № 634/11.05.2022
г. по АНД № 20213110205007/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 491/28.10.2021 г. на зам. - кмет на
Община Варна, с което на Л.И. К. за
извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Жалбоподателят
сочи, че с оглед описанието на нарушението в НП става ясно, че МПС е паркирано
в нарушение на изискването откъм страната на сградите да остава разстояние най –
малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Въпреки, че санкционната норма на
чл.178е от ЗДвП и посочената нарушена норма чл. 94, ал.3 от ЗДвП не определят
създаването на пречки за преминаване на пешеходци като елемент от фактическия
състав на процесното нарушение, това обстоятелство се прима като утежняващо
вината при извършване на нарушението, в този смисъл решения по адм. д. №
123/2022 г. и 1590/2021 г. на Адм. съд – Варна. Не са налице доказателства, че
мястото е било обозначено и разрешено от собствениците на пътя за паркиране.
Установено е, че автомобила е на тротоар. На какво разстояние е МПС от сградите
и какъв е тонажа му, в случая е ирелевантно, тъй като това ще е от значение
само при условие, че паркирането е на място, определено за това от собственика
на пътя, какъвто не е настоящия случай. Намира, че не е нарушен на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, поради това че не е нарушено правото на защита на наказаното
лице. АУАН не е бил опроверган, поради което на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП
има доказателствена сила. Отправено е искане за отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции. При искане на ответника за присъждане на възнаграждение за
адвокат прави възражение за прекомерност. С молба с.д. 10943/13.07.2022 г.,
чрез юрисконсулт жалбата и исканията се поддържат.
Ответната
страна – Л.И.К. в становище с.д.
10359/01.07.2022 г. и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Пледира
за оставяне в сила на оспореното решение.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел за установено следното:
На 09.07.2021 г. в 16,20
часа, служител на „Общинска полиция” при ОД МВР – Варна съставил на Л.И.К., в
качеството му на собственик на лек автомобил „Хонда” с рег. № ***глоба с фиш №
********** за нарушение на чл.94,ал.3 от 1 ЗДвП, затова, че на същата дата
паркирал в гр. Варна, Алея първа, /до топлата вода/ върху тротоар. К. обжалвал
съставения фиш, като във възражението си оспорил фактическата обстановка
изложена във фиша твърдейки, че мястото на което е паркирал не е тротоар, а
циментова площадка, както и че на мястото или в близост до него не е имало
поставени пътни знаци, указващи забранено паркирането. При така депозираното
възражение е бил съставен АУАН № 0000898/11.08.2021 г. за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП, затова, че на 09.07.2021 г. около 16,20 часа в гр. Варна, Алея първа,
до топлата вода е паркирал лек автомобил "Хонда" с рег. № ***върху
тротоар. АНО издал наказателно постановление, с което възприел изцяло
посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон определил на К. административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Свид. Ч. е посочил, че автомобила на К.
бил паркиран до ресторант „Морски рай” и възприел, че е на тротоар, тъй като
имало разлика във височината, имало бордюр и настилката била друга. Свид. К. е
посочил, че автомобила бил паркиран точно пред помпената станция, където имало
тротоар, по който се движели пешеходци. Това не бил тротоар по цялата дължина
на Алея първа, а бил прекъсван от места, на които паркирали автомобили.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в предвидените
срокове, от компетентни лица, но при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон.
С оглед посочването, че К. е
паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаване на пешеходците е
осъществено смесване на обективните признаци на две административни нарушения
по ЗДвП – на чл.94, ал.3 от ЗДвП от ЗДвП и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нормата на
чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните (за разлика от чл.98), а
съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е
забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на
посочените в нея условия, поради което не съдържа в обстоятелствената си част
съществени белези на наказуемо по чл.178 е и чл.94 ал.3 ЗДвП деяние: а именно
твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил
е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на
пешеходци. С тези мотиви е прието, че НП не съдържа всички индивидуализиращи
белези на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП е дадено определение за ”тротоар”, като от писмо на
Община Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране”
рег. № ИИБ22000354ВН_001ВН е установено, че в Община Варна не се съхранява специализирана
кадастрална карта /с отразени тротоари и басейни/. Липсват снимки, установяващи
нарушението, поради което е прието, че същото не е безспорно доказано. Изведено
е, че в тежест на административно наказващият орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното
административно нарушение. При констатираните процесуални нарушения, засягащи
съществено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице и неяснота относно обстоятелството, дали е извършено
нарушението и при липсата на категорични доказателства за това съдът е отменил
НП като незаконосъобразно издадено.
Оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
В АУАН и НП е посочено, че
водача на МПС – л.а. Хонда с рег. № ***в гр. Варна на Алея първа до топлата
вода е паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на
пешеходците, с което е нарушил чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В НП
не е посочено, че мястото не е определено за паркиране, на какво разстояние от
сградите е паркирано МПС, остава ли разстояние за преминаване на пешеходци най
– малко 2 метра. Липсата на релевантни признаци за осъществяване състава на
нарушението е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради
което законосъобразно е прието от РС – Варна, че е допуснато нарушение на чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е основание за отмяната на НП. Неоснователен е
доводът на касатора, че след като мястото не е определено за паркиране, не
следва да се посочват останалите релевантни факти предвидени с чл. 94, ал.3 от ЗДвП, а именно разстояние от сгради и тегло на МПС. Следвало е АНО да посочи в
НП на първо място къде точно е паркиран автомобила, за да се изведе, че това
място не е под действието на разрешение или забрана за паркиране, но това не е
сторено.
Не са изготвени скици или снимки по надлежен
ред или други доказателства, чрез които да може да се установи налице ли е
нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП. На основание чл. 198, ал.2 от ЗДвП - Редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В АУАН както беше отбелязано
липсва точно описание за мястото, където е паркирал автомобила, подкрепено със
скица или снимки, липсват данни за масата на МПС и на какво разстояние от
сграда или преграда е паркирано МПС, поради което в случая АУАН не е
доказателство, чрез което да се установят всички факти от които може да се
направи извод, че е извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Посочено е в НП, че МПС
пречи за преминаването на пешеходци, но това не запълва фактите, които нормата
на чл.94, ал.3 от ЗДвП изисква да са налице, за да е осъществено нарушението.
С оглед изложеното
съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради
което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по
аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 и ал.3 вр. чл. 143, ал.1 от АПК, поради
което се отхвърля от съда.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №634/11.05.2022
г., постановено по АНД №20213110205007/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.