Р Е Ш Е Н И Е №35
гр.Силистра, 07.06.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор при ОП гр.Силистра Г.В., като разгледа докладваното от с-я М.Славова КАНД №24 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
Решение №16/25.02.2021г.,постановено по АНД №162/20г., Дуловският
районен съд е отменил Наказателно постановление №349/11.09.2020г. на Директора
на Регионална дирекция по горите гр.Русе,с което на Г.Е.М. ***,е било наложено
административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите(ЗГ),за нарушение
на разпоредбата на чл.239 ал.1 т.9а ЗГ,вр. с чл.50
ал.6 т.1;ал.7 и ал.11 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите (обн.ДВ,бр. 64/11г.,посл.изм.ДВ,бр.84/20г.).
Производството е образувано по касационна жалба на Регионалната
дирекция по горите гр.Русе,подадена от директора инж. О.С., с обективирано искане за отмяна на обжалваното решение на ДРС
и, след произнасяне по същество от касационната инстанция,за потвърждаване на
първоначално оспореното НП. В процеса се представлява от упълномощен
представител гл.юрисконсулт Б. Я., който поддържа оплакванията от
жалбата.Твърди, че съдебният акт е немотивиран, което е довод за нарушение на съдопроизводствените правила както и,че не е обоснован,защото
от доказателствата по делото следвало да се изведат други фактически изводи,
обосноваващи различен материалноправен извод.
Необосноваността обаче, не е касационно основание съгласно регламента от чл.348 НПК,във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, поради което
касационният контрол следва да бъде проведен съгласно чл.218 ал.2 от АПК.
Ответникът по касация-Г.Е.М. ***,чрез представител по пълномощие адв.А.Б.
***,поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.Излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на съда и моли за оставяне в сила на
атакуваното решение.Допълва отменителните основания с изключващата маркирането
на дървета разпоредба на чл.50 ал.6 т.1 Наредба №8/11г.,при провеждане на
техническа сеч върху ограничена площ, какъвто бил именно процесният случай. Доводът
е бил релевиран във въззивния
процес, но по него съдът не се е произнесъл, независимо от правилно
постановеният краен резултат по делото, според ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че решението на съда е правилно
по своя резултат,а касационната жалба - неоснователна.Дава заключение за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт а, в условията на алтернативност,
доколкото установява непълнота на мотивите му,за връщане на делото за ново
разглеждане.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационните основания,които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.чл.348
ал.1 т.2 НПК/. Последната не подлежи на обсъждане, с оглед регулацията от
чл.348 ал.1 НПК и предвид нормативната забрана от чл.220 АПК, а за
съответствието на решението с материалния закон, съдът следи и служебно по
аргумент от чл.218 ал.2 от АПК.
Относно
фактите ДРС е приел, че жалбоподателят пред него (сега ответник по касация) е лице,упражняващо лесовъдска практика; вписано в публичния
регистър по чл.235 ЗГ. Издадени са били позволителни за сеч №0554365 и №0554366
в отдели 194а и 194е-горска територия собственост на ЮЛ,в землището на
с.Черник,Община Дулово. При извършена проверка от длъжностни лица при ИАГ (Изпълнителна агенция по горите) на 14.05.2020г. (л.17-л.19),било
установено наличие на отрязана/повалена дървесина, немаркирана,въпреки което е
имало съставен карнет-опис за удостоверяване на извършено маркиране преди
започване на позволената сеч.На това фактическо основа-ние бил съставен АУАН
срещу Г.М.,като фактите били квалифицирани по чл.50 ал.6 т.1;ал.7 и ал.11 от
Наредба №8/11г.Направена била привръзка с
разпоредбата на чл.239 ал.1 т.9 б.“а“ ЗГ,която обаче регулира основания за
отписване от регистъра на лицата,упражняващи лесовъдска практика,поради което
следва да бъде ирелевирана изцяло,както правилно е
приел и районният съд.
ДРС е
разпитал актосъставителя св.Б.Л. и св.М.П.,които са
потвърдили фактите от проверката, извършена на 14.05.2020г. в горските отдели
194 „а“ и „е“ в землището на с.Черник,с намерена повалена дървесина без
поставени контролни горски марки в основата.Първата свидетелка не е присъствала
при извършване на констатациите, а е съставила АУАН в РДГ-Русе,а вторият
свидетел е преценил извършваната на терен сеч като „гола сеч“.Съдът е изслушал
и свидетелите О. Х. – лесоинженер в ТП ДЛС „Каракуз“ и представител на собственика на процесната
гора,както и Н.Н.- секач,извършвал непосредствено
въпросната сеч.Първият свидетел е заявил,че под негово ръководство
жалбоподателят (пред ДРС) е извършил маркиране на седем сечища,измежду които и процесните.Преди самото маркиране е било извършено
измерване и трасиране на границите на съответните имоти от горския фонд(Протокол от 21.04.20г. на л.27-л.33) от “Геотренд“ООД
гр.Силистра, вписано в Регистъра на лицата,правоспособни да извършват дейности
по кадастъра (л. 34).След точното фиксиране на границите св.Х. заедно с Г.М.,
с бяла боя,са маркирали граничните дървета през 100-120 метра и съставили
карнет-описа.Непосредствено след това св.О. Х. е издал двете позволителни за
сеч (неприложени по делото). Същият твърди, че са маркирали 86 дървета с диаметър
над 14 см.,а другите, нормативно не било предвидено да се маркират (храсти, дървесни израстъци и др.,с диаметър под 14см). Сечта била свързана с прокарване на горски път,
обслужващ противопожарни мероприятия и достъпа до различните отдели в частната
гора. Според този свидетел, който е специалист, процесната сеч е „техническа“
без материален добив.Свидетелят Н. пък е заявил, че лично е участвал в сечта,
която е била извършена по границите на горските имоти, поставени от геодезист и
самата сеч, според него, била „санитарна“.
Съдът е приел като доказателство по делото извадка от
Горскостопански план на гори, собственост на „Инвестбанк“АД,
което дружество е собственик и на процесните по
делото отдели (широколистната гора) в землището на с.Черник, представляваща Раздел VI „Планирани мероприятия“. Планът е със срок на
действие 10 години (2018г.-2028г.) и предвижда
извършване на технически сечи без материален добив, за поддържане на
съществуващи противопожарни съоръжения, свързани и с поддържане на
проходимостта на пътища в горските територии,включващи двата процесни отдела
194а и 194е (л.35-л.37).Допълнително съдът е изслушал свидетелските показания
на св.Ю.З., който е геодезист и лично е извършил трасирането на горските имоти
през м. април.2020г.,вкл. посредством маркиране с бяла боя на
дърветата,намиращи се точно на границата на имотите. Свидетелят е заявил,че е
имало трудни участъци, в които се е налагало да навлизат на повече от 10 метра
навътре в гората, поради обраслия с храсти горски път (в неподдържаните му части).Всички тези,последно описани доказателства,
установяват правнозначими факти,свързани с вида сеч и
нормативните задължения на лицето,упражняващо лесовъдна практика, получило
съответните позволителни за сеч. Съдът обаче, не ги е обсъдил, а още по-малко е
преценявал тяхната относимост към спора.От тях е
извел единствено извода,че релевираното деяние е
извършено преди датата на проверката 14.05.2020г., с което е приел че е
допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,защото особено значим
фактически елемент от състава на всяко административно нарушение, е датата на
неговото извършване. Последното го е мотивирало да отмени процесното пред него
НП.
Доколкото разпоредбата на чл.239 ал.1 т.9 ЗГ (макар и неотносима към релевираната отговорност),съдържа дефиниция на процесното деяние,съгласно
фактическото му описание в АУАН и НП, определяща го като двуактно, състоящо се
от активно действие „изготвяне на карнет-опис“,при осъществено преди това
съзнателно бездействие „без насаждението да е маркирано за конкретния вид
сеч“,съдът е следвало да установи вида на процесната по делото сеч.
Бездействието, като фактически елемент на нарушението предполага, че до
неговото преустановяване, противоправното състояние
съществува в правния мир постоянно,вкл. към датата на проверката от
длъжностните лица на ИАГ,което прави несъществено за изхода на
спора,заключението на съда за неустановеност на точната дата на извършване на
нарушението.Това е така, защото макар и карнет-описът да е съставен на някоя установима дата, вероятно през м.април.2020г., обуславящото
го незаконосъобразно бездействие - немаркирането на описаните в същия дървета,е
трайно проявено във времето,вкл. към датата на произнасянето на въззивния съд.Преценката за относимостта
към релевираната деятелност на този момент е
поставена в зависимост от нормативната регламентация - кога е задължително
маркирането на определените за сеч дървета и кога това не е така,предвид
законовите изключения от правилото на чл.50 ал.6 Наредба №8/11г. Горната
преценка се налага с оглед приложимостта на изключенията от чл.50 ал.6 т.1 от
Наредбата за сечите в горите, каквото възражение
жалбоподателят е поддържал пред ДРС и по което последният като не се е
произнесъл,е постановил обжалваното решение при допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила.
Така
установеното касационно основание (чл.348
ал.1 т.2 НПК),макар и да е извън обхвата на
чл.218 ал.1 АПК,следва да бъде констатирано от касационната инстанция, защото
компрометира фактическите изводи на въззивната
инстанция,а страната която го е релевирала пред нея и
не е получила отговор, няма правен интерес да обжалва крайния съдебен акт. Още
повече, че доводът е бил подробно развит и поддържан от жалбоподателя пред
ДРС,който е допуснал и събрал обсъдените по-горе доказателства с цел
установяване именно на вида на процесната сеч,въпреки което не го е
сторил.Обсъждайки доказателствата е следвало да констатира,че различните
свидетели са определяли сечта по различен начин (св.М.П. извършил проверката счита, че е „гола сеч“;св.О.
Х.-„техническа сеч“; св.Н.Н. -„санитарна сеч“), а правилното определяне на вида сеч е от съществено
значение за приложението на чл. 50 ал.6 т.1 от Наредба №8/11г.Освен това,от
извлечението на Горскостопанския план следва, че предвидената сеч в процесните два отдела 194а и 194е е техническа - за
прокарване и поддържане на горска инфраструктура (горски пътища) за
целите на противопожарните мероприятия и др.
С оглед забраната за нови фактически установявания от
касационния състав от чл.220 АПК и, тъй като правнозначимият
факт в горния контекст не е установен от ин-станцията по същество, обжалваното
решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на ДРС.При новото разглеждане, трябва да бъде установен еднозначно вида
на процесната сеч в двата отдела на частните горски територии в землището на
с.Черник,вкл. чрез представяне на разрешенията за сеч,кое-то да позволи
правилна юридическа преценка относно: - попада ли същата в регламентираните
изключения от чл.50 ал.6 т.1 Наредба №8/11г.,при които не се изисква
предварително маркиране на дървесните видове, вкл. храсти, прорастъци
и др., щом самата сеч не се свързва с материален добив, или не.
В обобщение, се
налага извод за незаконосъобразно осъществяване на право- раздавателната
дейност от ДРС, довело до постановяване на съдебен акт при неустановени
релевантни факти за процесната административнонаказателна
отговорност. При наличие на касационните основания от чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, воден от което
и на основание чл.221 ал.2 пр.2 и чл.222 ал.2 АПК,във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№16/25.02.2021г.,постановено по АНД
№162/20г. по описа на Районен съд гр.Дулово и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.