Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14.5.2018
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на тридесети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело
№ 4220 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Й.И.М., ЕГН **********,***, чрез адв. М.И.,
срещу „О. д.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе” № 22,
с която са предявени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 15/1.11.2017 г.,
и за неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди
уволнението длъжност при ответното дружество, както и за осъждането на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което последният е
останал без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 1.11.2017 г. до
1.5.2018 г. в размер от 4 026.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
В молбата се твърди, че ищецът е работил при
ответника на длъжността „***”, както и че трудовото му правоотношение е
прекратено със Заповед № 15/1.11.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –
поради съкращаване на щата. Уволнението се оспорва при твърденията, че не е
налице реално съкращаване на щата, доколкото липсва ново щатно разписание, че
ищецът е бил трудоустроен и в този смисъл попада под закрилата на чл. 333 КТ,
но преди прекратяване на трудовото правоотношение разрешение от Инспекцията по
труда не е искано, както и мнение от ТЕЛК. Излагат се съображения и за липса на
извършен подбор преди уволнението, а ако такъв е извършен, то същият не е
съобразен със законовите критерии и не е извършен вследствие преки наблюдения върху
работата на ищеца.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но в
същото време за неоснователност на претенциите. Сочи се, че са спазени всички
изисквания, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, включително
тези, касаещи осъществения подбор. Заявява се, че на 23.10.207 г. ищецът е
подписал декларация за представяне на доказателства относно съществуване на
обстоятелства по чл. 333 КТ, но до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение такива не са били представени, респ. че за решението на ТЕЛК
работодателят е узнал едва с връчване преписа от исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният
представител на ответника
заема становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното
отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
По иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
По
делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен
между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при
ответника длъжността
„***”.
Трудовият
договор е прекратен на основание съкращаване на щата, съгласно предизвестие,
връчено на 31.10.2017 г., и Заповед № 15/1.11.2017 г., с които
работодателят е волеизявил, че няма да спази отправеното предизвестие и
трудовият договор ще се счита прекратен, считано от 1.11.2017 г.
За
законността на така извършеното уволнение в тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на реалното съкращение на щата и спазване на изискването за
извършване на подбор, ако такова е налице, като и двата факта са спорни между
страните.
По въпроса налице ли е реално съкращение
на щата:
Установява
се, че със Заповед № 12/29.9.2017 г., издадена от управителя на „О. д.” ЕООД, е
утвърдено ново щатното разписание, като е премахната една щатна бройка за
длъжността „***”. От приложеното по делото
щатно разписание, актуално към 1.10.2017 г., се установява, че щатните бройки
за длъжността „***” са намалени с една.
За да
е налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи или че
изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е
преустановено, или че те са преминали към друга (съществуваща или новосъздадена
длъжност), но наред с други функции, които именно отличават съкратената с
приемащата съкратените функции длъжност.
От
събраните писмени доказателства се установява, че до уволнението на ищеца е
действало щатно разписание, съгласно което при ответника са съществували 4 щатни
бройки от длъжността „***”, като със Заповед № 12/29.9.2017 г. е разпоредено
закриване на една 1 щатна бройка от длъжността „***”, като това разрешение е
обективирано в новоутвърденото щатно разписание от 1.10.2017 г. Горното
обстоятелство се потвърждава от не-оспореното заключение по изготвената
счетоводна експертиза, според което при ответното дружество не са налице
заповеди, с които да се възлага на други лица изпълнението на дейности, които
да припокриват задълженията на ищеца. Налице е следователно реално съкращение,
доколкото след процесното уволнение работодателят не е назначавал нови лица на
същата длъжност.
По въпроса извършен ли е подбор съобразно
изисквания на чл. 329 КТ:
Доколкото
щатните бройки за длъжността „***” преди уволнението на ищеца са били четири, а
сходните по функции длъжности „***/багерист/” и „*** - той и преносвач” са били
по една, то в тежест на работодателя е било задължението да извърши подбор.
Обемът
на съдебната проверка по отношение спазването на изискването на чл. 329 КТ
беше значително разширен с приемането на ТР № 3/2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК, като според мотивите на същото, съдебният контрол относно
приложението на чл. 329 КТ не се ограничава само до изследване на въпроса
извършен ли е подбор и спазени ли са установените в КТ критерии, а включва и
„проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя
оценки по същите критерии”.
В
случая от протокола за извършен подбор се установява, че работодателят е
извършил подбор между четирите лица, заемащи длъжността „***”, като в
персоналния обхват на подбора са включени и лицата, заемащи сходните по функции
длъжности „***/багерист/” и „*** - той и преносвач”. Следователно от гледна
точка персоналния обхват на подбора същият е законен.
В
приложения по делото протокол, обективиращ резултатите от подбора, е
удостоверено, че заемащите горепосочените длъжности са оценявани по критериите
„професионален опит”, „изпълнение на работата”, „обща оценка на изпълнението на
длъжността”, „необходима квалификация за изпълнение на трудовите задължения” и „наличие
на нарушения на трудовата дисциплина”, които критерии са в съответствие с
разпоредбата на чл. 329 КТ. Критерият „изпълнение на работата” е разделен на
подкритерии, както следва: „професионална компетентност”, „организационна
компетентност”, „компетентност относно промените в работния процес” и „работа в
екип”. Тук следва да се отбележи, че законът не забранява на работодателя да
детайлизира законовите критерии, като поставя единственото изискване конкретизиращите
критерии да са във връзка със заеманата работа и да са свързани с качеството на
изпълнението й. В случая въведените критерии отговарят на това изискване,
доколкото професионалната и организационната компетентност, компетентността
относно промените в работния процес и работата в екип имат пряко отношение към
качеството на изпълнение на работата на ***я. Тук следва да се отбележи, че дори
включването на критерии, извън законовите, само по себе си не е достатъчно
основание за незаконност на подбора - ако при елиминиране на резултатите от
незаконните критерии съкратеното лице отново показва най-ниски резултати, то
подборът отново би бил законен. Доколкото съдът намира, че при извършването на
подбора не са били включени критерии извън законовите, то и не следва да извършва
подобна аритметична операция.
Протоколът, удостоверяващ резултатите от извършения подбор, съставлява
частен документ и
има поради това само доказателствена стойност, но не и обвързваща
доказателствена сила. Ето защо с оглед направеното от ищеца оспорване са събрани
гласни доказателствени средства за установяване обективността на извършения
подбор чрез разпит на свидетелите ***и ***. И двамата свидетели потвърждават действията по извършване
на подбор – че такъв действително е извършен, както и
че лицата са оценявани критериите, посочени в протокола. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото св. ***е бил пряк ръководител както на ищеца, така и на другите лица, участващи
в подбора, а св. ***е дългогодишен служител при ответника и също е запозната с
работата на ищеца. Според
заемана от св. ***длъжност -
„Организатор спомагателна дейност”, същият е
имал възможност за пряко наблюдение върху работата на ищеца, а
доколкото св. ***заема длъжността „Главен счетоводител”, то последната също е
запозната с работата на ищеца, респ. за съда
няма основание за некредитиране на показанията им. И двамата свидетели сочат,
че оценките на участниците в подбора са поставени на база наблюдения
на членовете на комисията върху работата оценяваните лица, както и след извършването
на проучвания сред трудовия колектив. Свидетелите споделят, че са били налице
оплаквания от работата на ищеца и по-конкретно от неговото отношение към
останалата част от трудовия колектив, както и че е имало оплаквания и от
граждани по повод отношението му към тях. Св. ***споделя
за нееднократни оплаквания и от служители фирмите, с които ответното дружество работи,
касаещи неетично поведение от страна на ищеца, за оплаквания от негови колеги, включително
за оплаквания от завеждащите бюро „Обредни услуги”. Свидетелката споделя, че
при подбора основно е натежала невъзможността на ищеца да работи в екип, както
и неговото неетично поведение пред опечалените по време на погребенията, като в
тази си част показанията на св. ***се потвърждават от тези на св. ***. Същевременно свидетелите
обективно възпроизвеждат положителния факт, касаещ липсата на наложени дисциплинарни наказания спрямо ищеца, което също сочи на достоверност на показанията им, а
самата липса на дисциплинарно минало е отчетена при отразяване
на резултатите от подбора, като на ищеца не са отнети
точки по този критерий. Или
в обобщение, събраните гласни доказателства не
си противоречат и се подкрепят, като свидетелите
дават показания относно качествата на ищеца от позицията на своята гледна точка – св. ***от гледна точка на негов пряк
ръководител, имащ непосредствени наблюдения върху работата му и върху
отношението му към трудовия колектив, а св. ***от гледната точка на лице,
контактуващо с котрагентите и останалите служители на ответното дружество,
изложили пред нея и пред останалите й колеги впечатленията си от работата на
ищеца.
Поради изложеното съдът
приема за доказано извършването на подбор съобразно законовите критерии, в
резултат от който трудовото право-отношение
на ищеца е следвало да бъде прекратено.
Възражението за незаконност на уволнението
поради нарушение на чл. 333 КТ съдът също намира за неоснователно.
Съгласно
чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, в случаите когато иска да прекрати трудово правоотношение на посочени
основания, между които и съкращаването на щата,
за работодателя съществува задължение да получи мнение от ТЕЛК и предварително разрешение от Инспекцията
по труда за уволнението на конкретния работник или служител, който е
трудоустроен или който страда от болест предвидена в Наредба № 5/20.2.1987 г.
на МНЗ. По
делото не се установява към момента на извършване на подбора, респ.
към датата на уволнението, ищецът да е бил
трудоустроен или да е страдащ от болест, предвидена в цитираната наредба. Ищецът е представил по делото ЕР от 12.6.2017 г. на ТЕЛК общи заболявания към
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД, с което му е определен
процент трайно намалена работоспособност, но към
датата на уволнението това решение не е влязло в законна сила, доколкото е
обжалвано. Действително, в чл. 112, ал. 9 от ЗЗдр е
предвидено предварително изпълнение на решенията на ТЕЛК, определящи процент намалена работоспособност, но това действие
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, като
изводът е че това изпълнение има
за цел единствено обезпечаване хората в неравноспоставено положение да
получават средства, докато тече обжалването на административните актове,
определящи тяхния здравен статус. С
оглед това следва да се приеме, че
не-влезлият в сила административен акт не създава права и
задължения за ищеца, поради което не може да се приеме, че към датата
на уволнението същият е бил трудоустроен и се е
ползвал със закрила при уволнение.
Съдът намира за необходимо да посочи, че макар
закрилата по чл. 333 КТ да е с обективен характер, то в случая работодателят е
изпълнил задължението си да поиска от ищеца информация и доказателства за
негово евентуално трудоустрояване или за наличие на заболяване сред
предвидените по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.2.1987 г. на МНЗ. Това е видно от представената по делото декларация
(л. 21), от която може да се направи извод, че работодателят е изпълнил
задължението си за събиране на горната информация. От друга страна, ищецът не
само, че не е изпълнил задължението си да представи посочените в декларацията
документи, но и подавайки същата е поставил работодателя в заблуждение, че не е
трудоустроен и че не страда от заболяване по Наредбата. Това
е така, тъй като задължението на работодателя по чл. 1,
ал. 2 от цитираната наредба може да
бъде изпълнено само при съдействие от страна на работника или служителя,
заявяващ, че се ползва от предварителна закрила по чл. 333 от КТ, като това съдействие е регламентирано изрично в чл. 2 от Наредбата, създаващ в тежест на работника или служителя задължение при
поискване да представи в предприятието медицински документи от
лечебно-профилактичните заведения, където се лекува или води на диспансерен
отчет. Т.е. с бездействието си ищецът сам е станал причина да не се
развие процедура по Наредба № 5 от
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:
Елемент от основателността
на посочените искове е незаконност на уволнението. Доколкото съдът не достигна
до такъв правен извод, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на съда. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата 820.00 лева,
от която 720.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 100.00 лева депозит
за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.И.М., ЕГН ********** срещу „О. д.” ЕООД,
ЕИК *** искове с правно основание по
чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ –
за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със Заповед № 15/1.11.2017 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „***” и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ -
за осъждането на ответника за заплащане
на сумата 4 026.00 лева –
обезщетение за оставане на
ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 1.11.2017 г. до 1.5.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Й.И.М., ЕГН ********** да заплати на „О. д.” ЕООД, ЕИК *** сумата от 820.00 лева - разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК започва да тече от 14.5.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: