№…….. 14.06.2019 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на четиринадесети юни през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 1507
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
жалба на З. „А.Б.“, длъжник по изпълнително дело № 20188510402612 по описа на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който обжалва отказа
на съдебния изпълнител да намали размера за адвокатско възнаграждение на взискателя над размера от 200 лева. Навеждат се съображения
за прекомерност на договореното и заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение, като се излагат подробни съображения. Моли съда да
отмени отказа на ЧСИ за да намали размера на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение над минималния размер на адвокатско възнаграждение по
чл.10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Взискателят „Б.“ ЕООД, в
писменото си възражение, оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като
излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, като остави същата
без уважение и му присъди деловодни разноски по делото по представен списък.
В писмените си
мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага
аргументи в подкрепа на това становище.
Представено е копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, намира следното :
Изпълнително дело №
20188510402612 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
било образувано по молба на „Б.“ ЕООД от 24.10.2018 г. С молбата бил представен
изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 50204 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 28 състав, с който в
тежест на частният жалбоподател З. „А.Б.“ била възложена сумата от 416,21 лева разноски
по делото. С молбата си взискателят направил искане
изпълнението да бъде извършено чрез запор на сметка на длъжника в ТБ Алианц Банк, както и чрез други
действия, по преценка на съдебния изпълнител. Взискателят
подал горната молба чрез адвокат М.С., като претендирал разноски за
процесуалното си представителство в размер на 350 лева, за които представил
договор за правна защита и съдействие.
С допълнителна
молба от 26.10.2018 г. подадена от взискателя, чрез
адвокат Стамова, било направено искане за налагане на запор на банковата сметка
на длъжника, открита при Ю.България АД, както и във всички други банки, където
длъжникът има открити сметки, а също и за налагане на запор на вземанията,
които длъжникът има към З.А.Б. Живот, А.Б.Ф.ЕАД, Пенсионно-осигурително
дружество А.Б.и Доброволен пенсионен фонд А.Б..
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника З. „А.Б.“ да
изпълни доброволно задължението си, за което му била изпратена покана за
доброволно изпълнение, която последният получил на 25.10.2018 г. В същата покана,
извън сумите по посочения изпълнителен лист, били посочени разноски по
изпълнението в размер на 355 лева, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер
на общо 176,54 лева.
В срока за
доброволно изпълнение длъжникът възразил относно разноските.
С разпореждане от 02.11.2018
г. съдебният изпълнител постановил обжалвания отказ.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок за това, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2 от ГПК и като такава следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна, поради следното :
В настоящия случай жалбоподателят-длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което
съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема,
че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 200 лева.
Процесуалните действия на адвоката на взискателя се свеждат единствено до подаването на молба за образуване на изпълнителното производство без да са извършвани други действия.
Следва да се отбележи, че молбата на взискателя от
26.10.2018 г., озаглавена от подателя си „молба за образуване на изпълнително
дело“ по съществото си представлява допълнение към молбата му от 24.10.2018 г.,
имаща същия предмет. В тази връзка начислените от ЧСИ М.П. разноски
за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 350 лева следва да бъдат намалени до 200 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от само от
страна на взискателя, като предвид изхода на делото
същата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА сумата от 350 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20188510402612,
на 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на взискателя „Б.“ ЕООД за присъждане на сторените по водене на настоящото
дело разноски, като неоснователна.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….