МОТИВИ към ПРИСЪДА № 156
от 13.12.2016г. по НОХД № 733/2016г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Д. М. *** за
престъпление по чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 31.12.2015г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа предявеното на подсъдимия обвинение. Счита, че по
делото се събрали достатъчно доказателства, които подробно и обосновано
аргументирали обвинителната теза за съпричастност на подсъдимия към извършеното деяние. Безспорно било, че на
инкриминираната дата компанията на подсъдимия и компанията на пострадалия били
в центъра на гр.Кърджали, че между двете компании възникнал конфликт, както и,
че на пострадалия били причинени описаните в приетата експертиза физически
увреждания. Не било спорно също, че подсъдимия е ударил пострадалия, а как го е
ударил. Част от свидетелите твърдели, че го е ударил с юмрук, а подсъдимия
заявил, че е ударил пострадалия с шамар. Тези негови обяснения обаче не
следвало да бъдат кредитирани, тъй като представлявали защитна теза. По делото
била приета съдемно-медицинска експертиза, която описала нараняванията на Е.Ю.,
както и техния механизъм. Съдебният лекар категорично отрекъл версията ударът
да е бил нанесен с шамар. Затова прокурорът намира за доказана и установена
фактическата обстановка в обвинителния акт, коректна била и дадената
квалификация. На пострадалия Ю. били нанесени телесни повреди от категорията на
средните по смисъла на чл.129 от НК. Налице бил състава на това престъпление и
от обективна и от субективна страна. Същото било извършено при евентуален
умисъл, тъй като настъпилите съставомерни последици не били пряко целени от
подсъдимия, а били страничен престъпен резултат. Прокурорът моли подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд. Предлага на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал.1
от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с приложението на
чл.66, ал.1 от НК. По делото липсвали многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват налагането на по-лекия вид
наказание „пробация“. На основание чл.189, ал.3 от НПК всички разноски по
делото следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият в съдебно заседание не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, но дава подробни обяснения за
случилото се на инкриминарата дата. В дадената му последна дума моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия моли за
постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че нямало причинна връзка между
удара на подсъдимия в дясното слепоочие и счупването на челюстта на
пострадалия. В тази насока били свидетелските показания на М., М. и С., които
заявили, че удар е имало с шамар и удара е бил в дясното слепоочие на Е.. С
такъв удар с шамар не можела да се счупи челюстта на пострадалия. Подсъдимият
не бил причинил средната телесна повреда на Е., нямало категорични данни в тази
насока и затова следвало да бъде оправдан. Видно от протокола за разпознаване
от 25.04.2016г., пострадалият заявил, че не разпознава човека, който го е
ударил същата вечер. Подсъдимият ударил посрадалият с шамар в дясното слепоочие
само, за да защити своя приятел С., защото Е. посегнал да го удари.
Съдът като обсъди всички доказателства,
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. М.Х. е роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се
с добри характеристични данни по местоживеене.
На 30.12.2015г. вечерта свидетелите Е.Ю., Е.Б.,
С.М., Б.М. и Р.М. посетили бар „Диалог“ в гр.Кърджали. Там те останали известно
време, изпили по едно питие и около полунощ, вече на 31.12.2015г., си тръгнали
от заведението. След това всички от компанията отишли да хапнат до закусвалня,
намираща се зад сградата на Община Кърджали и отново тръгнали в посока към бар
„Диалог“. Момчетата се придвижвали на групи, като по-напред вървели свидетелите
Б.М., Е.Ю. и С.М., а след тях Е.Б. и Р.М.. По същото време от
другата страна на улицата, на тротоара близо до заведение „Диалог“ се намирали подсъдимият Д. Х. и негови приятели -
свидетелите М.И., С.М. и М.Ю., а също и Г.М.. Е.Ю. и С.М. забелязали, че лицата, които били с подсъдимия се карали и затова
решили да се намесят. Двамата се отправили към тях и ги попитали какво става,
при което между двете групи възникнал конфликт. Подсъдимият Д. Х. приближил до свидетеля Е.Ю. и го
ударил с юмрук в областта на челюстта, от който удар той усетил остра болка. Свидетелите от компанията
на пострадалия се намесили и подсъдимия преустановил нападението. Тогава към
свидетеля Е.Ю. се насочил пък Г.М., който го повалил на земята и го стиснал за шията. При това
стискане Е.Ю. усетил разместване и
изпукване в областта, в която преди това го бил ударил подсъдимият. След намеса
на част от присъстващите там момчета, инцидентът приключил. Пострадалият кървял
от устата и отишъл до Бърза помощ в гр.Кърджали за оказване на медицинска
помощ, но оттам бил препратен към зъболекар. Тогава посетил зъболекарският
кабинет на свидетеля Ф.С. ***. Последният прегледал Е.Ю. и го насочил към специалист по
лицево-челюстна хирургия, тъй като фрактурата, която установил в областта на
долната му челюст говорела за счупване. Още на 31.12.2015г. пострадалият
постъпил на лечение в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
гр.Пловдив, където останал на лечение до 02.01.2016г.
На 11.01.2016г. Е.Ф.Ю. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебно-медицинското удостоверение
№ 12/2016г. При извършения преглед съдебният лекар установил: счупване на
долната челюст в областта на седми-осми долни леви зъби и в областта на
четвърти-пети долни десни зъби, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение и изваждане на пети долен десен зъб.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че Е.Ф.Ю.
на
инкриминираната дата е получил следните увреждания: счупване на долната челюст в областта на седми-осми
долни леви зъби и в областта на четвърти-пети долни десни зъби, наложило
болнично и оперативно лечение и наблюдение и изваждане на пети долен десен зъб.
Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и добре
отговаряли да са възникнали по начина съобщен от пострадалия и свидетелите С.М.,
Б.М., Р.М., М.И. - при удар с юмрук в областта на долната челюст. Болката и
„изпукването“ на долната челюст на пострадалия при стискането му с две ръце за врата
и падането на земята, се дължали на разместване на костните фрагменти на
счупената долна челюст. Локализацията и характера на счупванията на долната
челюст зависела от нейната структура, форма, големина на ъгъла, подвижност
спрямо другите лицеви кости, възрастта на пострадалия, направлението на силата
на удара, характера на действащия предмет, дали долната челюст е сключена към
горната или отдалечена от нея и др. При увреждания от твърди тъпи предмети
фрактурните линии преминавали по анатомично слабите места /линии/ на долната
челюст: между третите и четвъртите зъби, в областта на foramen mentale, в областта на сесдмите-осми зъби и в
основата на шийката на ставния израстък. Счупването на долната челюст в
областта на седми-осми долни леви зъби и в областта на четвърти-пети долни
десни зъби и изваждането на пети долен десен зъб, са довели до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от един месец. При
разпита в съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло изготвеното на
досъдебното производство заключение. Уточнява, че процесната телена повреда на
пострадалия не би могла да се получи от удар с шамар, тъй като е необходимо да
бъде приложена сила от средна към такава с голям интензитет. Със стискане в
областта на шията или донякъде в областта на лицето, челюстта не може да бъде
счупена, нито пък е възможно това да се случи вследствие на падане от страна на
пострадалия. Възможно било описаното в заключението увреждане да се причини и
само от един удар с юмрук. На следващо място, вещото лице заявява, че стискането
на пострадалия впоследствие в областта на врата не е относимо към счупването на
челюстта.
С Постановление
от 02.06.2016г. наблюдаващият прокурор от РП-Кърджали е отделил материали от
образуваното досъдебно производство, като е постановил същите да се заведат в
отделно дело срещу лицето Г.Т.М. за
извършено на 31.12.2015г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК - причиняване на средна телесна повреда на Е.Ф.Ю..
Това прокурорът постановил на основание чл.216, ал.1 от НПК, тъй като Г.Т.М. не бил издирен при разследването.
Горната
фактическа обстановка настоящата
инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия Д. Х.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите Е.Ю., Ф.Ю., М.И.,
С.М., А.Х., Р.М., С.М., Б.М. и Ф.С., дадени в хода на съдебното следствие; показанията
на свидетеля Е.Б., дадени пред съдия на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.4 предл.1 от НПК; показанията на свидетеля М.Ю., дадени
пред съда в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; заключение на
вещото лице д-р Н.М. по изготвена Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 19/2016г.; Съдебно-медицинско
удостоверение № 12/2016г.; Епикриза изх.№ 1593/02.01.2016г., издадена от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД-Пловдив; Протокол за разпознаване на лица от 25.04.2016г.,
ведно с приложен фотоалбум; Писмо изх.№ 830/29.02.2016г. на УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД-Пловдив и приложена към същото медицинска документация; Справка
за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия; Постановление на РП-Кърджали от 02.06.2016г. за
разделяне на досъдебно производство, както
и другите писмени и доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство. На
базата на всички тях съдът намира за безспорно, че именно подсъдимият е нанесъл
удар на Е.Ю., причинявайки му съставомерното увреждане. На първо място, това се
установява от показанията на самия пострадал. Показанията на Е.Ю. досежно
лицето, което му е нанесло телесната повреда и начина, по който това се е
случило, съответстват на заключението на съдебно-медицинска експертиза, подкрепят се напълно и от показанията на
свидетелите очевидци Р.М., С.М. и Б.М.. Последните еднопосочно заявяват, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият е ударил Е.Ю. с юмрук по челюстта.
Относно съществените обстоятелства, които са предмет на доказване по делото показанията
на свидетелите Е.Ю., Р.М., С.М. и Б.М. съответстват, както
помежду им, така и с приобщените писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира. Следва да се посочи, че показанията на тези четирима свидетели в по-голямата
си част намират подкрепа и в показанията на М.И. и М.Ю., които също са
присъствали на мястото на инцидента и са възприели поведението на подсъдимия. Те
потвърждават, че на процесната дата е имало съприкосновение между подсъдимия и
пострадалия и по-конкретно, че Д. Х. е ударил Е.Ю.. Твърдят обаче, че
подсъдимия ударил пострадалият в областта на слепоочието, като според М.И.
ударът бил със свита ръка, а според М.Ю. - с шамар. Според съда обаче двамата свидетели И. и Ю. излагат по този
начин възприятията си, заради приятелските отношения, които имат с подсъдимия,
което обстоятелство е достатъчен мотив за стремежа им да го оневинят. Затова
показанията на И. и Ю. в частите им, в които твърдят, че Д. Х. ударил Е.Ю. по
слепоочието не се кредитират от настоящия състав, още повече, че не
кореспондират и със заключението на експерта, изготвил съдебно-медицинската
експертиза. Свидетелите С.М. и А.Х. не са непосредствени очевидци на деянието,
но потвърждават фактът, че подсъдимия е присъствал на инкриминираната дата и
място. Свидетелят Е.Б., който на процесната дата е бил в компанията на Е.Ю.,
също не е видял кой го е ударил. Възприел е обаче пострадалия малко след това с
кръв по устата, придружил го до Бърза помощ и до зъболекар, който казал, че
челюстта на Е. е счупена. Последното обстоятелство се подкрепя и от показанията
на свидетеля Ф.С. - зъболекарят, който в ранните часове на 31.12.2015г. е
извършил преглед на пострадалия. Напълно се кредитират и показанията на Ф.Ю.,
който свидетелства за състоянието, в което сина му Е.Ю. се прибрал на
31.12.2015г. около 02.30 часа, както и за последвалото болнично лечение, което
е претърпял в гр.Пловдив. Всъщност гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя до известна степен и от обясненията на самия подсъдим, който не оспорва
фактът, че на 31.12.2015г. се е намирал близо до бар „Диалог“ в гр.Кърджали,
заедно със свидетелите М.И., С.М. и М.Ю., както и Г.М.. Д. Х. не оспорва и
обстоятелството, че по същото време и място е влязъл в конфликт с пострадалия.
Твърди, че действително го ударил, но с шамар и то в областта над окото, а не
както заявява свидетелят Ю. - с юмрук по челюстта. Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия в тази им част, насочена към оневиняването му, защото
представляват негова защитна теза и
са в противоречие с целия приет доказателствен материал. Не се кредитират като
достоверни и твърденията на подсъдимия, че Г.М. е ударил пострадалият с юмрук по лицето, тъй като подобен факт не
бе съобщен от нито един от разпитаните свидетели по делото. Всички
свидетелстват само за удар от подсъдимия към потърпевшия Ю.. Ето защо съдът намира, че обсъдените гласни
доказателства, съпоставени с
неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, обективно
потвърждаваща наличието на телесните увреждания на пострадалия и достоверността
те да бъдат получени по описания от него начин, водят до извода за доказаност
на посочената по-горе фактология и авторството на деянието.
Не може да бъде
възприет доводът на защитата, че обвинението не било доказано, защото при
извършеното разпознаване на 25.04.2016г. пострадалият заявил, че не
разпознава човека, който го е ударил. В протокола за разпознаване на лица от
25.04.2016г. разследващият орган е вписал, че Е.Ф.Ю. е заявил: от посочените
лица, лицето което ме удари не присъстваше. Разпознаването
на лица е способ за доказване, при който се идентифицира лице, за което разпознаващият е получил възприятия по
време на процесното събитие. То трябва да се проведе по установения в
чл.169-171 от НПК ред, за да се гарантира достоверността на установения чрез
него факт. Разпоредбата на чл.170 от НПК изисква непосредствено преди да се
извърши разпознаването, обвиняемият, респ.
свидетелите да се разпитват дали познават лицето или предмета, които
предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за
обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за
състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета,
подлежащи на разпознаване. Видно от протокола за разпит на свидетел от
25.04.2016г., извършен непосредствено преди разпознаването на лица, Е.Ю. не е
бил разпитван подробно в съответствие с изискванията на чл.170 от НПК - не е
питан познава ли лицето, което предстои да разпознае, не е питан за
обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето, неито пък за състоянието, в
което са е намирал при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване.
Затова настоящата инстанция намира, че разпознаването на лица не е било
проведено при спазване на процесуалните правила, а това разколебава доказателствената
стойност на протокола за разпознаване на лица от горепосочената дата. И тъй
като по делото са събрани достатъчно други писмени и гласни доказателства,
които без съмнение установяват съпричастността на подсъдимия към
инкриминираното деяние, съдът го призна за виновен.
При така приетото за установеното
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия Д. Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че
на 31.12.2015г. в гр.Кърджали, в
съучастие като извършител с Г.Т. ***-извършител,
е причинил на Е.Ф.Ю. *** средна телесна
повреда. Обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Средната телесна повреда е увреждане на
здравето, което нарушава физическата цялост на организма и засяга нормалните
функции на неговите тъкани и органи. Според настоящата инстанция подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил престъпният състав на чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 31.12.2015г. в гр.Кърджали е причинил на Е.Ф.Ю. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на седми-осми
долни леви зъби и в областта на четвърти-пети долни десни зъби, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от един месец. Налице е изпълнителното деяние, изразяващо
се в противоправно действие - нанасяне на удар с юмрук в областта на челюстта на пострадалия. По този
начин подсъдимият Х. е въздействал отрицателно върху организма на Е.Ю.,
предизвикал е промяна в нормалното му състояние, като е причинил счупване на долната челюст в областта на
седми-осми долни леви зъби и в областта на четвърти-пети долни десни зъби,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от един месец. В това се
изразява противоправният резултат, който се намира в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. От субективна
страна престъплението е осъществено при евентуален умисъл. Подсъдимият Д. Х. е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и макар да не е искал, е допускал настъпването на
тези последици, отнасяйки се с безразличие към тях. Психичното отношение на
дееца към причиненият съставомерен престъпен резултат е обективирано в
поведението му.
На основание чл.304 от НПК Д. Х. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.20, ал.2 от НК
за това, че е извършил престъплението в съучастие като извършител с Г.Т. ***-извършител. Това
настоящият състав постанови, тъй като от събраните по делото доказателства, и
най-вече от заключението по съдебно-медицинската
експертиза, не се установи причиненото на пострадалия телесно увреждане
да се намира в причинна връзка с поведението на Г.М.. По делото не се установи съучастническа дейност на Д. Х. и
Г.М. не само от обективна, но и от
субективна страна. Съучастието е възможно само към определено умишлено
престъпление, като у съизвършителите трябва да съществува общност на умисъла,
т.е. съучастниците да съзнават, че действат заедно за постигане на резултата от
престъпната им дейност. В конкретния случай доказателства за последното
не се събраха.
При определяне на наказанието, което следва да
се наложи на Д. М.Х., съдът съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.129, ал.1
от НК - „лишаване от свобода“ до шест години; степента на обществена опасност
на деянието - типична за този вид престъпление; степента на обществена опасност на дееца -
ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните
характеристични данни, с които се ползва по местоживеене и обясненията, с които
отчасти допринася за разкриване на обективната истина по делото; липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът счете, че са налице основанията по чл.55, ал.1, т.2
б.”б” от НК за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което
не е предвиден най-нисък предел, с наказание „пробация”, тъй като се констатираха
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-ниското по размер
предвидено наказание „лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко за
извършеното от дееца. Настоящият състав, предвид горепосочените обуславящи
отговорността обстоятелства, определи на подсъдимия следните по вид и размер
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 10 месеца. Така
наложеното по вид и размер наказание ще изпълни целите по чл.36 от НК и ще
спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така и ще подейства възпиращо
спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Д. М.Х. да заплати по
сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 35 лв., представляваща направените по делото в съдебното производство разноски. Подсъдимият бе осъден да заплати и сумата от 154.56 лв.,
представляваща направени по делото на досъдебното производство разноски, по
сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: