М О Т И
В И към Решение № 296 по НАХД№2566/2017г. по описа на ПлРС.
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
РП- Плевен е повдигнала обвинение против К.К.Г. ***,
за това че на 25.11.2016г. в гр. Плевен, в сградата на
Националната агенция по приходите извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
обидил с думата „***”, заканил се с репликата - „***” и *** Р.И.П. – *** сектор
„***” в ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен - престъпление по чл.325,
ал.1 от НК.
За Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, не се явява
представител и в този смисъл не взема становище по така направеното
предложение.
Обвиняемият К.К.Г.
се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен. Моли съда да го
оневини.
Защитникът на обвиняемия Г., адв. А.К., в пледоарията си се позовава на Постановление №2
от 29.06.1974 г. на Пленума на ВКС, което буквално цитира и застъпва тезата, че
конфликта породил се между обвиняемия К.Г. и Р.П. не очертава от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.325 от НК, защото от субективна
страна Г. не е имал намерение да руши обществените порядки, като се позовава на
разграничителните критерии за престъплението хулиганство от нормалното
поведение в обществото и приема, че действията на Г. са в резултат на
„подценяване и нежелание” от страна на свидетелката Р.П. да му обясни
резултатите от извършваната проверка на „***” ООД Плевен, в което дружество Г. е *** и съдружник.
Съдът като прецени
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият К.Г. е *** и съдружник в „***” ООД Плевен, като
приоритетна дейност на дружеството е извършване на сухопътен транспорт.
Счетоводител на дружеството от самото създаване е свидетелката Т.Д.. По
разпореждане на Централното управление на НАП гр. София, в ТД на НАП офис
Плевен през 2016г. била извършвана проверка на търговски дружества, които имали
луксозни пътнически автомобили, дали същите попадат в ограничителните условия
на чл.70 от ЗДДС, относно правото за тях да се ползва данъчен кредит. В
изпълнение на това си служебно задължение, свидетелката Р.П. в качеството си на
*** сектор „***” в ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис
Плевен. Възложила проверка на свидетелката Л.Н., която работила като гл. инспектор
по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, офис гр.Плевен. По този повод Л.Н.
се срещнала с Т.Д. и след като получила талоните на автомобилите, разбрала че
те попадат в ограничителните условия по чл.70 от ЗДДС и за тях не може да бъде
ползван данъчен кредит, което обстоятелство и съобщила. Веднага след като
напуснала сградата на офис на НАП гр.Плевен, Т.Д. уведомила К.Г. за резултата
от извършваната проверка. От нея същият получил повече информация, за това че свидетелката
Р.П. се намира на високо ниво във служебната йерархия и решил, че следва да се срещне с нея. Именно по този
повод веднага след разговора си със счетоводителката Д., в следобеда на
25.11.2016г. обвиняемия Г. отишъл в кабинет 201 на сградата на НАП офис гр. Плевен,
където работила свидетелката Р.П. и гл. инспектор свидетелката В.П.. Двете
свидетелки разговаряли служебно, до бюрото на П., която била седнала, а Р.П.
била права. С влизането си в кабинета,
след като разбрал коя е Р.П., Г. изискал обяснения от нея, защо няма да
му бъде признат данъчен кредит за автомобилите. Не дал възможност на П. да му
обясни, че тя отговаря за проверката, а ядосан от това, че следва да заплати
значителна по своя размер сума, се нахвърлил върху нея. Притеснена от
ситуацията П. се опитала да се оттегли, като мине зад гърба на свидетелката П.,
но не успяла /показания на свидетелката В.П. л.31 гръб от НАХД№2566/2017г. по
описа на ПлРС/. Г. обидил П. с думата „***”, посегнал
да я удари, тя се отдръпнала назад, последвал ритник ниско долу в единият от
ботушите на П., *** я в лицето, извадил мобилния си телефон, снимал я и
отправил към нея репликата „***”. През това време свидетелката Т.Д. се намирала
зад гърба на обвиняемия Г. и правила знаци с ръце насочени напред с длани
обърнати навън, които свидетелката П. възприела като знак да си мълчат и траят.
След тези действия на Г., Т.Д., която се намирала зад гърба му в преддверието
очертано от намиращите се сървъри, го хванала през кръста, „защото го обичала”
/показания на свидетелката на Т.Д. л.36 от НАХД№2566/2017г. по описа на ПлРС/, след което двамата напуснали сградата. Р.П. и В.П. били
силно притеснени и уплашени от случилото се. След като се посъвзели от
причинения стрес, Р.П. уведомила по телефона свидетелката Ц.П., която била
директор на офиса, която от своя страна уведомила свидетеля М.М., който е служител по сигурността в Териториална дирекция
Велико Търново и след като разбрал за случилото от П., провел разговор с Р.П..
Свидетелката П. също напуснала работното си място и отишла в кабинета на П..
Възприела състоянието й като изключително притеснено. В 16.23 часа към ЕЕНСП
112, Р.П. отправила обаждане, където уведомила за случилото се. На следващият
ден свидетелката П. събрала служителите, за да им обясни каква е „ситуацията и
по-скоро, за да ги предупреди, когато има други такива ситуации да се
отзовават, да я уведомят веднага …. Помолила колегите си „адекватно да реагират
в такава ситуация, незабавно да ме уведомят. Да помагат, когато чуят от
съседните стаи, че се случват някакви такива ситуации, че има.”
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от непосредствения
разпит в съдебно заседание на свидетелите Р.П., В.П., Л.Н., М.М., Ц.П., отчасти от показанията на свидетелите Т.Д., С. Л.,
В.А., П.К., Й.Р., Д.В., А. К. и обясненията на обвиняемия К.Г., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Р.П., В.П.,
поради пълния синхрон между тях, пълнотата и обективността. Не съществува
причина поради която свидетелката Р.П., която е била субект на агресивно
поведение от страна на Г., да дава недостоверни показания, защото в
производството по чл.374 от НПК по което се разглежда делото тя няма качеството
на страна в процеса. Безспорно е установено, че тя няма и лични отношения с
обвиняемия Г.. По отношение на показанията на В.П., като очевидец на случилото
се, следва да се изтъкне, че те са подробни, категорични в своя смисъл и
последователни. Достоверността на показанията на тази свидетелка е безспорна,
защото към момента на депозиране на тези показания пред РС-Плевен, тя вече няма
качеството на служител на НАП и не е колега с Р.П.. Накратко от показанията на
тези две свидетелки се установяват действията на обвиняемия Г. свързани с
посещението му на 25.11.2016г. в сградата на НАП офис Плевен и срещата в
кабинета на свидетелката Р.П.. Показанията на П. и П. напълно съответстват
фактически на описаната в Постановлението на Р. обстановка. Установява се, че
обвиняемият Г. е провел монолог, в който свидетелката П. няколкократно се е
опитала да прекъсне, за да обясни, но не е могла, след което са последвали
отправените обидна дума „***”, била е заплюта и Г. й се е заканил с
репликата „***”. Установява се и
фактическото състояние на П. след случилото се, което е видно от казаното от В.П.
„Значи повярвайте ми първите няколко минути бяхме като втрещени, след това без
да говорим тя звънна на директорката, да я уведоми какво става, защото пак ви
казваме, ние нямаме никакви сигнални системи при нас. Само две жени. Никой от
колегите, макар че явно се е чуло в коридора, никой не отвори и не погледна
какво става”. С тези показания на свидетелката П. категорично се установява, че
поведението на Г. е надхвърлило рамките на общоприетото поведение, че е имало чрезвичайни действия, които са причинили смут и притеснение
в П. и П., като поведение са се намирали извън рамките на това което са могли
да възприемат, което ги е довело до това състояние описано от П. като втрещени.
С установяването на този факт категорично не могат да бъдат приети за достоверни
показанията на Т.Д. и С. Л. относно поведението на обвиняемия К.Г., което те
описват като викане от негова страна, на което се отговаряло от П..
В подкрепа на показанията на П. и П. за състоянието на преживения стрес от
страна на Р.П., свидетелстват в своите показания Л.Н. и Ц.П.. Свидетелката Л.Н.
описва в своите показания диалога, който е имала с Р.П. след случилото се,
цитира се въпроса, с който е започнал телефонния разговор помежду им „Ти ли ги
изпрати?” Който въпрос сам по себе си доказва, че на свидетелката П. в
изпълнение на служебните й задължения е причинено неудобство по-голямо от това
свързано с рутинната й дейност в качеството й на *** сектор „***” в ТД на НАП –
гр. Велико Търново, офис Плевен. На който въпрос Н. не е могла да отговори, тъй
като не е била наясно за посещението на обвиняемия Г. и свидетелката Д. в
кабинета на Р.П..
От показанията на свидетелката Ц.П., се установява, че след като е посетила
в кабинета й П. е констатирала състоянието й на тревожност. Случилото се е
мотивирало П. в качеството на Директор на офиса, на следващия ден да събере
служителите, за да им обясни за случилото се и най-вече да ги предупреди при
следващи такива ситуации да я уведомяват веднага. Случилото се с Р.П. станало
достояние и на свидетеля М.М. в качеството му на
служител по сигурността към ТД на НАП В. Търново. Това е наложило след случая
да посети и гр. Плевен, да разговаря със служителите на НАП офис Плевен. В тази
насока са и показанията на свидетелите В.А., Й.Р. и Д.В., от които се
установява, че след инцидента с К.Г. ръководството на НАП е предприело
действия, за да добият служителите му в офиса Плевен по-голяма сигурност, чрез
разяснения за действията, които следва да предприемат, ако имат инциденти с
граждани. Всички тези установени по делото факти, категорично навеждат съдът на
извода, че на 25.11.2016г. в офиса на НАП се е случило нещо повече от разговор
на висок глас между служител на НАП и недоволен гражданин.
Показанията на свидетеля С. Л. не следва да бъдат приемани за достоверни,
тъй като се установява, че той не е пряк очевидец на случилото се. Неговите
твърдения, че виковете са били на две лица от мъжки и женски пол, която теза за
караница се застъпва в пледоарията на адв. К., като
лични отношения между обвиняемия Г. и Р.П., безспорно биват оборени от
показанията на последната която казва: „Аз стоях много … помъчих се да кажа
нещо, но той беше много ядосан … Не успяхме да разговаряме, защото той беше
много ядосан.” Достоверността на тези показания е безспорна, защото за разлика
от защитата, съдът счита, че Р.П. не е лично заинтересована и няма лични
отношения с обвиняемия Г., за да бъде разглеждан конфликта през тази призма.
Показанията на Т.Д., която е очевидец на случилото се, следва да бъдат
възприемани като частично достоверни, защото тя се намира в трудовоправни
отношения с дружеството „***” ООД, на което обвиняемият е *** и съсобственик от
преди повече от около десет години. От тези трудовоправни отношения за
извършваната от нея счетоводна дейност тя получава съответно възнаграждение.
Налице са и лични отношения между Т.Д. и обвиняемия Г., намерили израз в
показанията на свидетелката, че тя е държала през кръста с две ръце обвиняемия Г.,
„защото го обича”. Показанията на тази свидетелка следва да бъдат разгледани
по-подробно, защото освен своята недостоверна част изразяваща се в твърдение,
че е имало караница между обвиняемия и П. и никакви други действия от негова
страна, в тях се намира и много истина. От показанията на свидетелката Т.Д. и В.П.
се установява, че Д. зад гърба на Г. е правила жестове с две ръце, възприети
като такива на успокоение и приканващи към търпимост П. и П.. Действията на Д.,
с които тя е прегърнала през кръста зад гърба обвиняемия Г., които тя обяснява
с обичта си към него, не са нищо повече
от израз на нейното желание да прекрати скандала и тъй като изпада в
противоречие със собствените си твърдения, че нищо кой знае какво не се е
случило и нейните действия по опита й да изведе Г. от кабинета, ги оправдава с
чувството на обич. Такова поведение с показване на чувства е твърде нелепо в
ситуацията, в която са се намирали Р.П., В.П., обвиняемия Г. и Т.Д.. Зад него
се крие именно желанието на Т.Д. да прекрати колкото е възможно по-бързо
действията на обвиняемия Г., от които и
тя се е чувствала нелепо, както и да запази добрите си дългогодишни делови
отношение със служителите на НАП.
В хода на съдебното следствие са установени още две действия от страна на
обвиняемия, които могат да бъдат включени в обективната страна на
престъплението хулиганство, а именно – ритането в глезена на Р.П. и снимането с
мобилен телефон, след като Г. я е ***, които не са попаднали в описаната в
Постановлението на Р. фактическа обстановка.
Съдът счита обаче, че не следва на основание чл.378, ал.3 от НПК съдебното
производство да бъде прекратено и върнато на Р., тъй като тези два установени
факта не променят квалификацията на деянието, а следва да бъдат взети предвид
при определяне размера на санкцията.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че с
деянието си К.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Именно в светлината на Постановление №2 от 29.06.1974 г.
на Пленума на ВС, действията на обвиняемия К.Г. покриват критериите за
престъплението хулиганство.
В I т.3 Пленума на ВС е посочил – Хулиганството е умишлено престъпление.
Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се
осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл.
Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване
на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Затова
то може да се осъществи и при евентуален умисъл.
Не се отрича от защитата, че обвиняемия Г. е проявил грубост /без да се
посочват конкретни действия/ и употребил обидни думи. Твърди се, че това е
реципрочна реакция на поведението на свидетелката П., който факт не беше
установен. В своите обяснения обвиняемия отрича да е извършил описаните
действия, а единствено може да е повишил тон. Твърди, че с оглед физическата си
сила нанесения ритник би оставил трайни следи по тялото на П.. Относно това
твърдение, беше установено, че се касае за действие в тясно пространство,
където обвиняемия не би могъл да покаже в пълнота физическата си мощ, което и
едва ли е целял, неговото намерение е било да сплаши и унизи П.. Още следва да
се има предвид, че предвид годишния сезон тя е била обута с ботуши и
подритването няма как да остави трайни следи по тялото й.
Обясненията на Г. съдът приема за недостоверни с оглед липсата на
задължение на обвиняемия да говори истината и поради явното им противоречие с
приетите за истинни свидетелски показания. Съдът счита, че от обективна страна
с констатираните действия от страна на обвиняемия Г. е покрил критериите за
обективните признаци на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. С казаните думи и
извършените действия Г. безспорно е извършил грубо нарушение на обществения
ред.
Естеството на неговите действия изразяващи се в обидата „***” отправена към
държавен служител изпълняващ служебните си задължения, заплюването на същия,
снимането с мобилен телефон на притеснената Р.П., последвалата заканителна
реплика: „***” и пренебрежителното подритване в глезена, извършени в сградата
на НАП офис Плевен, където се осъществяват важни държавни функции свързани със
събиране на данъци, основен стълб на държавата, единствено могат да бъдат
определени като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
В случая, съдът
намира, че установените действия на обвиняемия не са просто израз на грубост и
нанесена обида, а тъкмо в светлината на
Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС по въпроса за обективната
страна на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, съгласно което субективната
страна се извлича, не от мотивите или целта на престъпника, а от съдържанието
на неговия умисъл, следва да бъдат квалифицирани като хулиганство извършено при
внезапен умисъл.
Времето, мястото и
начина на действие на обвиняемия К.Г. обективират
неговото грубо незачитане на обществените норми на поведение.
Причинената обида на П.,
оскърбителното снимане с телефон след като е била заплюта, заплашителната
реплика и ритника сами по себе си представляват грубо нарушение на обществения
ред, защото нарушават елементарни норми на етиката. С поведението си Г. е
надхвърлил рамката на личната разпра, която първоначално е имал намерение да
осъществи. Той отишъл в сградата на НАП офис Плевен, със самочувствието на
успял човек *** и съсобственик на проспериращо търговско предприятие, който
изисква обяснение от държавен служител, изпълняващ разпоредбите на закона, като
изложеното е изводимо от показанията на свидетелката Д. за казаното от Г.: „Аз
осигурявам 50 човека… Внасям големи данъци на тази държава.” Демонстрирането на
този финансов успех, според Г. му е дало право да унижи, оскърби, смути и
уплаши Р.П. и В.П., както и останалите лица от администрацията на НАП офис
Плевен, на които този случай е станал достояние. Обвиняемият е бил наясно с
отзвука от своите действия и именно това е целял. Пленума на ВС в цитираното
постановление в I т.4 е посочил няколко форми на изпълнителното деяние. В случа
е покрит критерия за хулиганско действие на обществено място, каквато се явява
сградата на НАП офис Плевен, свързано е с посегателството върху личната
неприкосновеност на служител на НАП, което е наложило свикването на събрание на
служителите, за да бъде успокоен колектива. Нанесената обида, заплюване,
ритник, закана и снимане без разрешението на снимания, са хулигански действия
свързани с посегателство върху личността, същите са създали тревожна обстановка
сред служителите, както беше пояснено по-горе, с което биват осъществени три от
петте примера дадени в соченото Постановление от защитата. Фактите на тази
тревожност и отношението към случилото се, се установяват от показанията на Р.П.,
В.П., Л.Н., Ц.П. и останалите свидетели работили в съседния 201 кабинет.
Въз основа на
изложеното съдът счита, че са налице от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, осъществено на 25.11.2016г.
от обвиняемия К.Г.. За извършеното престъпление са приложими разпоредбите на
чл.78а от НК, защото се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или с „Пробация”, както и с „Обществено
порицание”. Деецът не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда Глава VІІІ, Раздел IV от НК и
от престъплението не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
Съдът счита, че са налице всички
законови предпоставки за приложение на чл.78а от НК, поради което обвиняемия К.Г., следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба.
При
определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена
на обвиняемия К.Г., съдът съобрази
конкретната степен на обществена опасност на деянието, която намира за висока
въз основа на изложеното и лична такава на дееца.
При съобразяване на горните
обстоятелства и в съответствие с принципа на индивидуализация на наказанието,
съдът намира, че на обвиняемия К.К.Г., следва
да бъде наложено наказание Глоба в полза на държавата в размер на
3000 /три хиляда/ лева, съобразено с имуществения му статус, за който не са
събирани доказателства, но неговата висока степен е изводима от свидетелските
показания и необходимостта за лична превенция по отношение на Г. и генерална
такава, с оглед обстоятелството, че случаят е станал достояние на много лица,
които от своя страна са го споделили със свои близки, защото случилото се на
25.11.2016г. в сградата на НАП офис Плевен, не е типично отношение към държавни
служители, видно от показанията на свидетелите М.М., Ц.П.,
В.П. и Р.П..
Съдът прие, че с така
наложеното на обвиняемия наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция, посочени в чл.36 от НК. Така определеното по вид и
размер наказание съдът намира за справедлива и адекватна санкция за извършеното
от обвиняемия, като чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо
дееца и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изложеното
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: