Решение по дело №116/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 210 и следващите от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с административен адрес: [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител М. Х., юрисконсулт срещу Решение № 4/15.02.2024 г. постановено по АНД № 96/2023 г. по описа на Районен съд - [община], с което е отменено наказателно постановление № 106/07.08.2023 г., издадено от Директора на БД ИБР. С цитираното НП, на „Национална електрическа компания” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Твърди се в касационната жалба, че извършеното деяние и нарушителят са безспорно установени от извършената проверка на място на 03.05.2023 г. Пояснява се, че проверката е във връзка с изпълнение на условията по издаденото на „Национална електрическа компания” ЕАД /НЕК ЕАД/ разрешително за водоползване № 1261/28.10.2002 г., изменено с решения: Решение № 111/30.06.2008 г., Решение № 7/20.01.2009 г., Решение № 109/02.05.2013 г., продължено с Решение № 5/04.01.2019г. на МОСВ и предоставеното право дружеството да водовзема за производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Т.“, намиращ се в землището на [населено място], от язовир „[община]“, в землището на [населено място] и ВЕЦ „[община]“, намиращ се в землището на [населено място] от водоизточниците: изравнител „Т.“, намиращ се в землището на [населено място] и [населено място], [община], в който постъпват преработените от ВЕЦ „Т.; водохващане на реките Б., река М. и река Т.. По несъмнен начин от съставения АУАН № 166/17.07.2023г. и Констативен протокол № См-178-/03.05.2023г. е установено, че водите от р. Б. след водохващане постъпват в изравнител „Т.“ и след изравнителя в реката няма вода, реката е суха и в другия изкуствен тунел 2 не постъпва вода. По този начин, според АНО, дружеството НЕК ЕАД не е осигурило минимално допустимия оток в реката, както изисква условието на т. 1 от раздел „Условия на водовземането” от издаденото им разрешително за водоползване.

Прието е, че с цел поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, НЕК ЕАД трябва целогодишно да се осигурява минимално допустим отток в реките, след водохващанията, конкретно след водохващане на река Б., условието е 221,8л/с, при което като не е изпълнило условието дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите.

Твърди се в жалбата, че при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения,визирани в чл.36 - чл. 46 и чл. 52 - чл.58 от ЗАНН.

Според жалбоподателя, първоинстанционният съд неправилно приема, че нарушението не било доказано по несъмнен начин, тъй като липсвали данни за извършено измерване и за преценка от АНО на представените от дружеството писмени сведения за наблюдавани водни строежи. В конкретния случай било констатирано изцяло сухо речно корито на река Б. и според жалбата е безпредметно да се измерва количеството вода, тъй като такава липсва, т.е. минимално допустимия отток в реката, съгласно разрешителното не е осигурен. Сочи също, че лисват основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за деяние, което застрашава и уврежда обществените отношения, свързани с ползването на повърхностните води на река Б.. В този смисъл се поддържа, че водите на територията на [държава] са общонационален и неделим природен ресурс и за съхраняване и развитие на водните екосистеми, водните обекти следва да се опазват от изтощаване и увреждане, като се осигурява целогодишно минимално водно количество в тях. Счита, че посредством ангажираната административнонаказателна отговорност и наложената минимална имуществена санкция се изпълват целите на Закона за водите за опазване на повърхностните води и набляга, че АНП е свързано с усилията на контролните органи за спазване на установения правов ред. Иска се отмяна на оспореното решение № 4/15.02.2024 г. и постановяване на друго такова, с което отмененото НП №106/07.08.2023 г. издадено от директора на БД ИБР да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател чрез процесуален представител М. Х. с писмено становище поддържа жалбата, моли да се отмени оспореното решение, като неправилно и необосновано, постановено в противоречие със закона, и се постанови друго, с което се потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и се противопоставя на заявения размер на адвокатско възнаграждение от страна на НЕК ЕАД.

Ответникът по жалба „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез процесуален представител - ст.юрисконсулт К. К., в депозирания отговор на касационна жалба и молбата – становище, предлага да се остави в сила решението на Районен съд-[община], като правилно и законосъобразно. Сочи, че мотивите на съда почиват изцяло на събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертното заключение на вещото лице, и които установяват с категоричност липсата на съставомерни елементи на соченото от АНО нарушение от страна на НЕК ЕАД. Претендират се възстановяване на сторените разноски пред двете съдебни инстанции, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд счита за правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде потвърдено от касационната инстанция.

А. съд - [област], като взе предвид оплакванията в касационната жалба, становището на ответника и след проверка на оспореното съдебно решение, и анализ на събраните доказателства пред районния съд, прие следното:

Районният съд е сезиран с жалба предявена от „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу Наказателно постановление №106/07.08.2023 г. издадено от Директора на БД ИБР за допуснато нарушение /неспазено задължение/ по чл.48, ал.1, т. 11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от ЗВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №166/17.07.2023 г., за извършена проверка от служители на БД ИБР на 03.05.2023 г. на обект: ВЕЦ „[община]“, намиращ се в землището на [населено място], [община], [област] и ВЕЦ „Т.“, в землището на [населено място], [община], [област], водохващане на река Б., в землището на [населено място], [община], [област], водохващане на река Т., в землището на [населено място], [община], [област], водохващане на река М., в землището на [населено място], [община], [област], изравнител „Т.", намиращ се в землището на [населено място] общ. Б. и [населено място], [община], [област], във връзка с изпълнение на условията по разрешително за водоползване № 1261/28.10.2002 г., изменено последователно с Решения № № 111/30.06.2008 г. и № 109/02.05.2013 г., и продължено с Решение № 5/04.01.2019 г., издадени от Министъра на ОСВ, на които НЕК ЕАД е титуляр.

По силата разрешителното за водоползване, на НЕК ЕАД е предоставено правото да водовзема, с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Т.“, намиращ се в землището на [населено място], от язовир „[община]“, намиращ се в землището на [населено място], и посредством ВЕЦ „[община]“, намираща се в землището на [населено място], собственост на НЕК ЕАД от следните водоизточници:

- изравнител „Т.“, намиращ се в землището на [населено място] общ. Б. и [населено място], в който постъпват преработените от ВЕЦ „Т.; водохващане на река Б.; водохващането на река М. и водохващане на река Т..

Проверката била инициирана по повод постъпил в БД ИБР сигнал вх. № КД-03-96/25.04.2023 г., от служители на БД ИБР.

При контрола на място, констативен протокол № СМ-178 от 03.05.2023 г., на л. 164 и следв. е установено, че след водохващането на водите от р. Б., водите постъпват в решетка, след което отиват в изкуствения тунел 1, с дължина около 45 м. и след тунела на около 300 м. водите постъпват в изравнител „Т.", след което реката е суха и в другия изкуствен тунел 2 не постъпва вода. Въз основа на констатацията е установено, е че водоползвателя НЕК ЕАД не е осигурило минимално допустимия отток в река Б., след водохващането, заради което реката е останала суха и няма вода. Според актосъставителя водата постъпва директно в изравнител „Т.“ и се използва за производство на електроенергия чрез ВЕЦ „[община]“, с което дружеството не спазило условието на т.1 от раздел „Условия на водовземането“ в Решение № 109/02.05.2013 г. за изменение на разрешително за водоползване № 1261/28.10.2002 г. издадени от Министъра на околната среда и водите, а именно: За поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, целогодишно да се осигурява минимално допустим отток в реките след водохващанията, конкретно: след водохващане на река Б. - 221,8л/с.“ (стр.26, т.1.5 за изравнител „Т.“)

Според Наказателното постановление с неизпълнение на задължението по разрешението за водовземане, НЕК ЕАД, като титуляр на разрешителното е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, която регламентира, че водоползвателите - титуляри на разрешителни за водовземане, имат задължение да изпълняват условията от издадените им по реда на Закона за водите разрешителни. Постъпилите от дружеството възражения са обсъдени от административнонаказващия орган, но са приети за неоснователни.

При издаване на оспореното пред първоинстанционния съд НП, от страна на АНО е съобразено обстоятелството, че с Мотивирана резолюция № 5/26.06.2023 г. (л.71 от възз. дело) АНО е прекратил образувано с предходно издадения АУАН № 135/29.05.2023 г. административнонаказателно производство във връзка с проверката, обективирана в същия констативен протокол № СМ-178/03.05.2023 г. Прието е също, че липсва законова пречка, в рамките на законоустановения срок по чл. 34 от ЗАНН да се състави втори АУАН – процесният АУАН №166/17.07.2023 г., (л.146 и следв.възз.дело), в съдържанието на който се излагат фактическите обстоятелства на нарушението и въз основа на който е издадено оспореното пред въззивния съд НП.

В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта, които с показанията си потвърждават изложеното в акта. Конкретно свидетелите по извършване на проверката на място на 03.05.2023 г. установяват, че водите на река Б. се отклоняват към изравнител Т. след това реката е суха и няма вода, (така показания на свид. М. - актосъставител, л.190-191). Според показанията на свид. Д. Н., проверката е по сигнал на „зелен телефон“ и на място констатирали, че след изравнител Т. в речното легло на река Б. „нямаше и капка вода.“ (стр.191). С показанията на свидетеля Б. П., инженер електромеханик в хидровъзел „Т.“ на работа в изравнителя от 1989 г. (същата стр.191) се установява механизма на водохващане на р. Б., именно водата постъпва в изравнителя от река Б., минава през оттайник, където се почиства от наноси и твърди частици и постъпва в изравнителя, според свидетеля „Дефакто, коритото на река Б. свършва в изравнител Т.“.

Във въззивното производство е изслушана съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. К.. Експертизата установява, в деня на проверката ВЕЦ „[община]“ е работила 3 часа с 1 турбоагрегат на 49% от неговия капацитет, при което преработените 190 088 м3 са подавани само от изравнител „Т.“, водното ниво на който е спаднало с 0.15 м. (от 853.58 м. до 853.43 м.) Експертизата сочи, че частта от речното корито на р. Б. от водохващането до ВЕЦ „Т.“ е с дължина около 400 м. и попада в т. нар. „Б.“, което е много тясно и в него е разположено и трасето на пътя, а след изтичалото на ВЕЦ „Т." започва залятата площ на изравнител „Т.“. Според СТЕ на практика за тази част от речното корито на р. Б. не може да се каже, че е запазена като естествено състояние, което според вещото лице датира от времето на изграждане на съоръженията 1963-1972 г., поради което същата може да се счита за включена в изградените съоръжения. Вещото лице пояснява, че естественият отток на р. Б. по първоначалния проект се прехвърля от водохващането по тунел до изравнителя, а високите води е предвидено да се отвеждат с друг тунел под стената на изравнителя с цел да предпазят от заливане площадката на ВЕЦ „Т.“ с прилежащите съоръжения и сгради.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е формирал извод за липса на безспорна установеност на административно-наказателното обвинение и липса на доказателства, удостоверяващи, че нарушението е извършено по посочения от нарушителя начин и че същото е извършено виновно. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е приел, че липсват обективните съставомерни елементи на извършеното от дружеството нарушение.

В този смисъл съдът е дал вяра на възраженията на жалбоподателя за недоказаност от обективна страна на нарушението, поради липса на извършено измерване, съгласно изискванията на Приложение 1 от Решение №109/07.05.2013 г. на МОСВ „Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол или се определя чрез специфичен разход на вода за производство на 1 KWh, доказан при пусковите изпитвания на водата.“.

На следващо място, съдът е констатирал, че в съставения констативен протокол № СМ-178/03.05.2023 г. липсват данни за извършено замерване от експертите на БД ИБР и АНО не бил извършил преценка на представените от дружеството месечни сведения за наблюдаваните водни обеми за периода от м. януари до м. юни 2023 г. Според мотивите на решението по делото не било установено дали неосигурения минимален отток след водохващане на р. Б. е в резултат на анализ на АНО, който според съда е следвало да се извърши, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба за ползването на повърхностните води, приета с ПМС № 100 от 23.03.2021 г.

Въззивният съд е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че нарушението е констатираното само с оглед на проверения обект от свидетелите Ел. М. и Д. Н., без да е съобразен уредения способ в разрешителното в т. 2 за монтиране на измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закон за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол или се определят чрез специфичен разход на вода за производство на 1 KwH. В този смисъл съдът е обосновал решението си, че по делото липсват пълни хидроложки данни за реките, необходими за определяне на водните количества за отводняване в съответствие с чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

На следващо място, според въззивният съд, липсват доказателства за предприети действия за алтернативната възможност за установяване на използвания воден обем чрез специфичните за централите измервания на технологични разходи за производство на електроенергия. Съдът се позовава на Наредбата за ползването на повърхностните води, съдът визира, че титулярът на разрешителното има задължение в срок до 31 март на следващата година да представи на БД ИБР, доклад за изпълнение на условията по разрешителното (т. 11) като представи копие от подписани протоколи за произведено количество електроенергия и на база вписаните в тях данни да се направят изчисленията за спазване на т. 1 от Приложение № 1 към Разрешително за водоползване №1261/28.10.2002 г. на МОСВ. Решението на въззивния съд е позовано на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Наредба за ползването на повърхностните води, според която за съществуваща ВЕЦ, за която няма техническа възможност за монтиране на средство за измерване, размерът на ползвания годишен воден обем се определя чрез изчисляване на базата на специфичния разход на вода за производство на 1 kWh (3/kWh) и общо произведената електрическа енергия, последната се доказва с протокол от електроразпределителното дружество. За да обоснове незаконосъобразност на издаденото НП решението на въззивната инстанция се свързва с липса на данни за извършено измерване и липса на преценка от АНО на представените от дружеството писмени сведения за наблюдавани водни строежи. Тези обстоятелства са мотивирали въззивната инстанция да приеме, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и като краен резултат е резултатирало с отмяна на издаденото НП.

Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Настоящият състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите, намира, че жалбата е допустима, а по същество основателна.

Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ задължава водоползвателите - титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

Безспорно е, че ответникът по касация „НЕК“ ЕАД има статут на водоползвател, комуто са издадени Разрешително за водоползване № 1261/28.10.2002 г., продължено с Решение № 111/30.06.2008 г., продължено с Решение № 7/20.01.2009 г., последно изменено с Решение № 109/02.05.2013 г. издадени от Министъра на околната среда и водите. Срокът на действие на разрешителното е продължен с Решение № 5 от 04.01.2019 г . на Министъра на ОСВ (л.22-23) до 28.10.2028 г. В т. 1 от раздел „Условия за водовземането“ изрично се посочва, че за поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, целогодишно да се осигурява минимално допустим отток в реките, след водохващанията. Конкретно за Изравнител „Т.“ се предвижда след водохващане на река Б. – да се осигурява минимално допустим отток в реките, след водохващанията 221,8 л/сек. (стр.29). Наред с това с решение № 5/2019 г. за изменение на разрешителното, в т.15 е предвидено ограничаване (стр. 23) – „Да не се извършва водовземане от водохващанията на реките Т., Б. и М. при маловодие през летните сухи месеци“. Нарушаването на което и да от условията за водовземане е предвидено като условие за прекратяване или отнемане на разрешителното (стр.30), конкретно един от критериите за това е посочения в т.4 - неспазване на задълженията и нарушаване условията на разрешителното.

Настоящата касационна инстанция не споделя извода на РС - [община], че липсата на данни за извършено измерване предпоставя недоказаност на нарушението и обуславя незаконосъобразност на НП. Разпоредбата на цитираната в оспореното решение хипотеза на чл. 56, ал.1 от Наредбата за ползването на повърхностните води е законоустановена възможност и алтернатива за измерване на размера на ползвания годишен воден обем посредством измервателно средство, т.е. използваното (общо) количество воден ресурс, което не е критерий за доказване и осигуряване на съответното остатъчно количеството вода в речните корита на реките след водохващанията, при условие, че видяното с просто око сочи на липса на какъвто и да е отток и сухота на речното корито. Свидетелите по извършване на проверката на място на 03.05.2023 г. установяват, че водите на река Б. се отклоняват към изравнител Т. и след това реката е суха и няма вода, (свид. М. - актосъставител, л.190-191). Според показанията на свид. Д. Н., че след изравнител Т. в речното легло на река Б. „нямаше и капка вода.“ (стр.191).

Обект на нарушението в случая е именно липсата на какъвто и да е остатъчен ресурс водно количество в речното корито на река Б. което определя т. 4 от раздел „Условия за водоползването“, а не на определеното количество в разрешителното - 221,8л/[населено място] спор, че от страна на АНО на са предприети действия за измерване, но като се има предвид, че е установено сухо речно корито, същественият въпрос тук е доколко и какво щеше да се установи от такова замерване, при условия, че липсва воден ресурс за такова измерване.

Основният спор по делото не се свежда до липсата на определеното количество отток в разрешителното - 221,8 л/с, а до липсата на какъвто и да е отток, за което не са необходими хидроложки изследвания, вкл. назначаване на експертиза, тъй като е установено по безспорен начин, че при използвания воден обем на ВЕЦ „Т.“, реките са сухи. Неправилно районният съд приел, че за целите на административнонаказателното производство е било нужно извършването на специални технологични замервания и/или измервателни мероприятия, тъй като липсата на отток на водата след водохващането на изравнител „Т.“ и пресъхването на речното легло на река Б. е установимо директно и видимо с просто око.

Допуснатото от НЕК ЕАД нарушение е в разрез и с целите, предвидени в чл. 2, ал. 1 от Закона за водите за осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото. В тази връзка е и нормата на чл. 48, ал. 1 от Закона за водите, императивно указваща на водоползвателите – титуляри на разрешителни, че следва да ползват рационално водните ресурси и да намаляват загубите на вода. Следователно, именно в обществен интерес с нормативен акт и специален разрешителен режим, неизпълнението на който е скрепено със следващи се санкции, законодателят е предвидил условия и ред за водоползването, в т.ч. в строго регламентирани обеми и рационалното използване на водните ресурси, чиято цел е именно поддържане на екологичното равновесие в речните легла. Същото не може да се извършва свободно и по преценка на водоползвателя, а следва да е стриктно съобразено с условията в Разрешителното за водоползване, издадено от Министъра на ОСВ.

При съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е правилно идентифицирано от фактическа страна и правилно квалифицирано като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 и чл. 200, ал. 1, т. 1 предл. второ от Закона за водите, което налага извода за законосъобразност на крайния санкционен акт.

Нарушението на условията за водоползване от страна на НЕК ЕАД не е изолиран случай. Сходно нарушение дружеството е реализирало през 2019 г. когато е образувано КАНД № 31/2019 година на СмАС, с което касационната инстанция е оставила в сила решението, с което е потвърдено наказателното постановление издадено от Директора на БД ИБР и на дружеството е наложена имуществена санкция заради установено надвишаване на разрешените водни количества, при което и съдът е могъл да установи относима практика. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че оспореното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо това се потвърди НП.

При този изпод на делото основателна е претенцията за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред касационната инстанция, чийто размер се определя на 100 лв. на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, А. съд - [област], в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4/15.02.2024 г., постановено по а.н.дело № 96/2023 г. по описа на Районен съд гр. [община], и вместо него постанови:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 106/07.08.2023 год., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [област], с което на „Национална електрическа компания” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД, [населено място], [улица], ЕИК ** да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - [област] сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.