Решение по дело №2579/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                           №607   22.06.2020г., гр. Пловдив

                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                    ХХІІ-ри гр. състав

                На девети юни                                                 две хиляди и двадесета година

                в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                          Председател:  Пенка Стоева

                Секретар: Елена Ангелова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

                гражданско дело №2579 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

                за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Предварителна бележка: С Определение №97/13.03.20г. по в.ч.гр.д. №67/20г., ПАС е отменил постановеното от ПОС Решение №1413/30.11.19г. в частта с характер на определение, с която ПОС е оставил без разглеждане съединените с иска по чл.61,ал.3 от ЗЗД евентуални искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД и е върнал делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

 

                Обективно кумулативно съединени искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

 

                Ищцата И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., моли съда да осъди ответниците Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН ********** да и заплатят сумите от :

                225.58лв. за първия и по 56.40лв. за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността на ПИ с идентификатор 56784.523.1274 и построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1274.1, съставляващи онова, с което са се обогатили, вследствие на извършените от нея в съсобствения имот подобрения, без тяхното пълномощие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-24.10.16г.;

25.84лв. за първия и по 6.45лв. за втория и третия ответник, съставляващи обезщетение за забава върху главниците от съответно 225.58лв. и 56.40лв. за периода от 10.10.15г. до датата на исковата молба-24.10.16г.

Пледира за уважаване на исковете и при съображенията, които е развила при първоначалното даване ход на устните състезания по делото.

 

Ответниците Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН **********-всички със съдебен адрес: ***, адв.П.С., оспорват предявените искове като недопустими, като считат, че правилно ПОС не ги е разгледал с първоначалното си решение, доколкото самата ищца е определила процесуалното условие за евентуалното им разглеждане, а то не се е сбъднало в процеса, и като неоснователни по съображенията, които са изложили подробно при първоначалното даване ход на устните състезания по делото.

Пледират по същество за отхвърляне на предявените искове, при зачитане на изложените вече от тях съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и приетите за установени със свое Решение №1413/30.11.19г. факти, намери че исковете, които се разглеждат с това решение, са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, водят от следните съображения:

 

По допустимостта.

При дадените му от въззивната инстанция задължителни указания, щото следва да се произнесе по евентуалните искове, след като искът по чл.61,ал.3 от ЗЗД е отхвърлен с решението му, без оглед под какви условия ищцата е поставила разглеждането на евентуалния иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД с исковата си молба и нейните уточнения, този състав не може да преразглежда отново същия въпрос, независимо от взетото от ответниците становище в с.з., че поради несъстояване на условието, под което самата ищца е предявила иска си по чл.61,л.2 от ЗЗД, той, както и акцесорния за него иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, не следва да бъдат разглеждани по същество.

 

По основателността.

Разпоредбата на чл.61 от ЗЗД урежда три отделни хипотези за уреждане на отношенията между онзи, който е вършил чужда работа без пълномощие и лицата, в чиято полза е свършената работа, различаващи се по отношение на размера, до който следва да бъде възмезден вършещият чужда работа, ако я е предприел уместно и я е управлявал добре след поемането и.

Първата хипотеза касае случая, в който вършещият работа няма собствен интерес, а я предприема единствено в чужд интерес /ал.1/, втората хипотеза урежда случая, в който вършещият работата я предприема не само в чужд, а и в собствен интерес /ал.2/, а третата хипотеза урежда отношенията между същите лица в случай, че работата е била предприета въпреки волята на заинтересувания/ал.3/.

В хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗЗД, заинтересуваният отговаря до размера на обогатяването му, ако работата е била предприета и в собствен интерес.

За да се уредят отношенията на страните по този начин обаче, работата следва да не е предприета при противопоставяне на заинтересувания, а в случая, както съдът прие за установено с първоначалното си решение във връзка с релевантните за иска по чл.61,ал.3 от ЗЗД факти, работата, извършена от ищцата, е била предприета въпреки волята на ответниците и при тяхното противопоставяне.

Ето защо, отношенията помежду им не могат да се уредят на плоскостта на чл.61,ал.2 от ЗЗД, което само по себе си прави исковете и срещу ответниците, предявени в същата хипотеза, неоснователни, и съставлява достатъчно основание за тяхното отхвърляне.

Отделно от горното, ищцата търси заплащане на разходи за работи, съставляващи според соченото от нея „полезни разноски за подобрения“, каквито, както съдът е приел във връзка с иска по чл.61,ал.3 от ЗЗД, разгледан с първоначалното му решение, не са извършени в съсобствения имот, тъй че не е налице и обогатяване на ответниците от тяхното извършване.

Що се касае до иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД, който е акцесорен, неговата неоснователност произтича от неоснователността на главния иск и липсата на парично задължение на ответниците към ищцата, при която липса те няма и как да изпаднат в забава за плащането му, тъй че да дължат обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

 

 

 

В частта за разноските.

За разноските съдът се е произнесъл с решението си от 30.11.19г. и изходът на спора по евентуалните искове, постановен с това решение, не променя решението му от 30.11.19г. в тази част.

 

При тези мотиви, съдът                  Р Е Ш И :

 

                Оставя без уважение исковете на И.А.С., ЕГН **********,***, В.С., за осъждане на ответниците Д.Н.Ш., ЕГН **********, Н.Д.Ш.- С., ЕГН ********** и Н.Д.Ш., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.П.С.,  да и заплатят сумите от :

                225.58лв. за първия и по 56.40лв. за втория и третия ответник, съобразно дяловете им в съсобствеността на ПИ с идентификатор 56784.523.1274 и построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1274.1, съставляващи онова, с което са се обогатили, вследствие на извършените от нея в съсобствения имот подобрения, без тяхното пълномощие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-24.10.16г.;

25.84лв. за първия и по 6.45лв. за втория и третия ответник, съставляващи обезщетение за забава върху главниците от съответно 225.58лв. и 56.40лв. за периода от 10.10.15г. до датата на исковата молба-24.10.16г.

                Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                             Окръжен съдия: