Р Е
Ш Е Н
И Е № 778
19.06.2017г, гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито
заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д. № 1343/ 2017г. по описа
на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Делото е образувано по жалба
на адв.Р. Д. , ПАК, като пълномощник на П.С.Ш. *** против действия на съдебен
изпълнител, изразяващи се в насочване принудителното изпълнение върху
имущество, което счита за несеквестеруемо и мотивирани в издадено Постановление изх.№ 36278/
19.04.2017г. по описа на ЧСИ К.Павлов, с рег.№ 824 , район на действие Окръжен
съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката
чрез процесуалния й представител адв.Р. Д. за възстановяване на постъпили
средства от запорирана сметка на длъжницата. По мотивирани съображения в
жалбата се иска отмяна на обжалваните
действия за насочване изпълнението върху несеквестеруемо имущество и
задължаване ЧСИ да върне на длъжника всички суми на длъжника, които са
постъпили от банката по сметка на ЧСИ.
Ответникът по жалбата –
„Евроинс – Здравно осигуряване“ ЗЕАД – гр.София, редовно уведомен за жалбата,
не е постъпило становище.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ , в които се изразява становище за неоснователност на жалбата по
подробно изложени съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с наведените доводи, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.436, ал.1 ГПК срок. Във връзка с формулираните искания в
жалбата, същата се явява частично процесуално допустима, по следните
съображения:
Изпълнителното производство е
образувано по инициатива на „Евроинс-Здравно осигуряване „ ЗЕАД – гр.София за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 06.04.2016г. , издаден по гр.д.№
16586/ 2013г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив против длъжницата П.С.Ш..
На длъжницата е изпратена
Покана за доброволно изпълнение изх.№ 75817/ 22.11.2016г., с която същата на
основание чл.428, ал.1 ГПК е поканена в двуседмичен срок да изпълни доброволно
задължението си, след изтичане на който срок
- пристъпване
към принудително изпълнение по реда на ГПК, на която ПДИ е извършено
отбелязване от връчителя, че „на 23.11.2016г и 26.11.2017г. лицето не е
намерено с посочване за залепено уведомление“.
Повторно с ПДИ изх.№ 17151/
20.02.2017г. е изпратена на адреса на длъжницата, с която отново е удостоверено
от връчителя ненамирането на лицето на датите 22.02. и 06.02.2017г с посочване
за залепено уведомление.
На 20.02.2017г. са били
изпратени запорни съобщения с №№ 17155 и 17156 до трети задължени лица – Банка
Пиреос България АД и Банка ДСК ЕАД .
С писмо изх.№ 17-10-16434/
06.03.2017г. на Банка ДСК ЕАД на основание
чл.508 ГПК ЧСИ е уведомен , че длъжникът има открита банкова сметка *** „Банка
ДСК“ ЕАД, запорът е наложен по наличната сметка. Удостоверено е
обстоятелството, че по блокираната сметка на длъжника постъпва пенсия/ трудово
възнаграждение в размер под установения размер на минималната работна заплата,
като на основание чл.446 ГПК сумите с посочения произход няма да бъдат
превеждани в изпълнение на запора и ще бъдат предоставени на разпореждане на
длъжника. Изискани са указания за
изпълнение на запора с несеквестеруемите средства с посочения произход,
оставени на разпореждане на длъжника, но придобили характер на спестявания,
като в случай на неуточнение по силата на Тълкувателно решение №2 /
26.06.2015г. на ВКС е посочено , че тези
суми подлежат на принудително изпълнение, с които ще се изпълнява запорът.
До длъжницата е изпратена
последваща Покана за доброволно изпълнение изх.№ 28100/ 27.03.2017г. на
основание чл.428, ал.1 ГПК за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от
връчването на поканата, видно от която същата е редовно и лично получена от
длъжницата на 27.03.2017г.
В срока за доброволно изпълнение е
постъпила молба с вх.№ 20047/ 06.04.2017г. от адв.Р. Д. до съдебния изпълнител,
с която е потвърден произходът на сумите, превеждани по банковата сметка в
Банка ДСК ЕАД от пенсия, но направено възражение за несеквестеруемост на тези
вземания с искане да бъдат възстановени на длъжницата.
В отговор с Постановление
изх.№ 36278/ 19.04.2017г. ЧСИ е посочил
наличието на постъпили 2 суми – 02.03.2017г и 29.03.2017г., неразпределени към
момента чрез изясняване вероятната причина за извършване на двата превода от
Банка ДСК ЕАД, а именно придобиването характер на спестявания и съгласно
ТР№2/2015г на ВКС, които са секвестеруеми. Искането за възстановяване на сумите
на проц.представител на длъжницата е оставено без уважение с мотива, че същото
не е подкрепено с никакви доказателства относно характера на сумите, като не са
налице и данни по делото Банка ДСК да не изпълнява задължението си да превежда
несеквестеруеми суми, като те, в качеството на трето задължено лице, следят за
произхода и движението на постъпленията по сметката на длъжника, а посочената
банка спазва законовите норми – чл.446 ГПК и ТР №2/ 2015г.
Уведомление за изготвеното
постановление на ЧСИ е получено от жалбоподателката чрез проц.си представител
на 26.04.2014г., като с жалба вх.№ 26526/ 03.05.2017г. е упражнено правото на
жалба против действия на съдебния
изпълнител, чрез които принудителното изпълнение е насочено върху имущество,
което смята за несеквестеруемо, съответно в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК.
С депозираната жалба са
формулирани възражения за незаконосъобразност на обжалваното постановление,
като са оспорени мотивите на съдебния изпълнител за липса на доказателства за
твърдението на пълномощника на длъжницата, каквито като банкови извлечения и
кореспонденция на ЧСИ се явяват налични по делото, видно от които постъпилите
суми по сметка на длъжника са под установения минимум и са с произход пенсия. С
жалбата са приложени Удостоверение изх.№
3042-15-385/ 26.04.2017г. на НОИ-ТП-гр.Пловдив за получени суми от пенсии и
добавки за периода м.12.2016г. до м.април 2017г. съответно за месеците 01., 02. и 03.2017г. – в размер
на 212,90 лева и за месеците 12.2016г. и
04.2017г.- в размер на 252,90 лева, последните с добавките от 40 лева за
съответните месеци. От представеното
банково извлечение на Банка ДСК ЕАД за периода 21.11.2016г. – 27.04.2017г. се
установява, че по сметка на ЧСИ са били преведени сумите , както следва : на
02.03.2017г. – в размер на 456,35 лева и на 28.03.2017г. – сумата 212,05 лева,
По делото не се явява спорно
обстоятелството, че към момента на извършените запори на вземания при третите
задължени лица, размерът на получаваните от длъжницата доходи от пенсия като
вземания в посочената Банка ДСК ЕАД се явяват под минималния размер на
работната заплата за страната и процесния период.
Действително от посоченото банково
извлечение се установява, че преди датата на първия извършен превод на банката
по сметка на съдебния изпълнител на 02.03.2017г. на сумата от 456,35 лева, за
периода от 07.12.2016г. до датата 02.03.2017г. не са били извършвани тегления
от страна на длъжницата на постъпилите суми за пенсия. Не така стои въпросът
относно извършеният на 28.03.2017г. превод
на сумата от 212,05 лева по сметка на съдебния изпълнител, доколкото
видно от цитираното извлечение - на предната дата – 27.03.2017г. е било
извършено теглене на сума от длъжницата в размер на 210.00 лева от постъпилата
такава за пенсия в общ размер от 212,90 лева. С т.3 от Тълкувателно решение №2/
26.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е разгледан въпросът за
абсолютната несеквестеруемост на доходите от полагането на труд и пенсия, като се
разглежда и въпросът за начина на
определяне секвестеруемата част от този доход / след приспадане на дължимите
данъци и задължителни осигурителни вноски/, обусловен от обстоятелството и дали
длъжникът е с деца, които издържа. С т.13 на цитираното Тълкувателно решение
обаче се приема за секвестеруема „ наличността по сметката преди постъпването на
последното по ред „плащане“, тъй като това са спестявания на длъжника, а
несеквестеруемата част от последното плащане се определя съгласно изложението
на т.3 „ на тълкувателното решение. Следователно от цитираните по-горе
обстоятелства във връзка с извършените преводи на суми от доходите на
длъжницата от пенсия, този извършен на
02.03.2017г. в размер на сумата от 456, 35 лева би могло да се разглежда като
частично секвестеруем доход по смисъла на т.13 от цитираното ТР №2/ 2015г по
т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС , ако не бъде опроверган характерът на сумите
като спестявания. Същото обаче не може да се приеме за извършения на
28.03.2017г. в размер на сумата от 212,05 лева превод, поради липса на
посочените от тълкувателното решение условия за неизвършени тегления преди това
последно „плащане“. Независимо от гореизложените фактически и правни изводи
обаче, съдът намира , че предприетите изпълнителни действия по събиране на
удостовереното с изпълнителния лист от
06.04.2016г. вземане на взискателя чрез насочване принудителното
изпълнение върху вземания на длъжницата, изследването на които относно въпросът
за тяхната несеквестеруемост по смисъла на чл.446 ГПК се явява разгледан по делото,
се констатира, че принудителното изпълнение е реализирано преди да е бил
започнал да тече относно първия извършен превод/ 02.03.2017г./ и в срока за
доброволно изпълнение по отношение на втория извършен превод / 28.03.2017г./ ,
доколкото надлежно връчената на
длъжницата ПДИ се явява на датата 27.03.2017г., като двуседмичния срок за
доброволно изпълнение е изтекъл едва на 10.04.2017г. Следователно се приема от
съда, че към момента на извършените два превода на процесните суми е налице
неосъществено надлежно правно основание за реализиране на действия по
принудително изпълнение преди изтичане на срока за доброволно изпълнение ,
съобразно изискването на чл.428, ал.2 ГПК за пристъпване към принудително изпълнение след изтичане на
дадения срок за доброволно изпълнение, поради което и на това основание
обжалваните действия се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят.
Настоящото производство по гл.39 ГПК „Защита срещу изпълнението“ във
връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител е производство за контрол
на актовете и действията на съдебния изпълнител относно тяхната
законосъобразност и по характера си е
контролно – отменително производство, което прави недопустимо искането
на жалбоподателката чрез процесуалния й представител адв.Р.Д. за постановяване
връщане на процесните суми по извършените по сметка на съдебния изпълнител
преводи от третото задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД. Като недопустимо това искане
ще се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част ще се
прекрати.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
действията на съдебен изпълнител за насочване изпълнението върху имущество на
длъжницата П.С.Ш., ЕГН: ********** ***, което смята за несеквестеруемо,
изразяващи се в принудително изпълнение върху вземания на длъжницата,
съставляващи доходи от пенсия, от трето
задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД чрез
извършени преводи на сумата от 456,35 лева на датата 02.03.2017г и на сумата от
212,05 лева на датата 28.03.2017г. по сметка на съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20168240402901 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№
824, район на действие Окръжен съд – Пловдив, които действия са мотивирани в
обжалваното Постановление изх.№ 36278/ 19.04.2017г. на ЧСИ К.Павлов, като
незаконосъобразни.
Оставя
без разглеждане искането на П.С.Ш., ЕГН:
********** *** чрез процесуалния й представител адв.Р.Д. за постановяване
връщане на постъпилите по сметка на съдебен
изпълнител суми на 02.03.2017г и 28.03.2017г. от сметка на жалбоподателката П.Ш.
при трето задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД по сметката на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 20168240402901 по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824,
район на действие Окръжен съд – Пловдив, като недопустимо и
Прекратява
производството по делото в тази му част.
Решението
в частта, в която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за
връщане на суми и прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за
изготвянето му, а в останалата част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: