Решение по дело №5841/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 276
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20221720105841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. П., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105841
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** чрез адв. М., срещу Л. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер от 964.39 лева, от които: сумата от 815.98 лева - главница за
периода от 04.10.2018 г. до 04.04.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес:
гр. П., ***, с абонатен № ***, сумата в размер на 148.41 лева - лихва за забава на месечните
плащания за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумите, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Л. С. Л. е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорила предявения иск по размер, като е заявил, че е съсобственик на процесния
водоснабден имот. В отговора е противопоставил възражение за погасяване по давност на
част от процесното вземане, като твърди, че водоснабдения имот е придобит от него в
режим на СИО, като след смъртта на съпругата си, той не е единствен собственик на имота.
По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да уважи частично
предявения иск, като му се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
1
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ
услуга - *** на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В настоящия случай видно от приложения нотариален акт за собственост на
недвижими имоти построени от ЖСК „***“ гр. П. се установява, че на 27.07.1998 г.
ответникът Л. С. Л. е придобил право на собственост върху следния недвижим имот,
Апартамент ***, находящ се в гр. П., блок построен от ЖСК „***“ на ***. От приложеното
удостоверение за наследници от 11.09.2020 г. се установява, че М.И.Л. е починала на *** г.,
като след смъртта си е оставила следните свои законни наследници: ответника Л. С. Л. –
съпруг и Л.Л.Л. – син. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че процесния
водоснабден имот е придобит от него по време на брака му с М.И.Л. – починала, поради
което и имотът бил придобит от него в режим на СИО. Доколкото между страните няма
спор, че процесния водоснабден имот е придобит от ответника по време на сключения от
него граждански брак с М.И.Л., то и следва извода, че същият е придобит от Л. в режим на
СИО. Със смъртта на съпругата СИО е прекратена. Предвид това нейните наследници –
2
преживял съпруг, и син придобиват съответните части от правото на собственост, като
ответникът е при спазване разпоредбите на ЗН и СК е придобил собствеността върху ¾ ид.ч.
от имота, а Л.Л.Л. –син, и придобил собствеността на основание наследяване върху ¼ ид.ч.
от процесния водоснабден имот. От тук следва извода, че ответника е съсобственик по
отношение на водоснабдения имот до ¾ ид.ч.
Съгласно чл.56, ал.4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр. П., в случаите, когато правата на потребител се
притежават от няколко лица (какъвто е настоящия случай), но имотът се ползва от едно от
тях, В и К операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота
съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.
По делото не се представи споразумение между съсобствениците, нито пък има
данни, от кога и при какви условия партидата е открита на името на ответника, поради което
и не може да се направи извод, че той единствен следва да отговаря изцяло за процесните
вземания. При доказано наличие на съсобственост при ¾ част от процесния водоснабден
имот, съдът намира, че ответника следва да отговаря до размер на ¾ част от процесните
суми, тъй като по делото няма представено споразумение между наследниците -
съсобственици, въз основа на което, при ищеца да е открита партидата на името на
ответника.
Не се спори, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало
задължението да заплати цената на същите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ
потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите
условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – З.С.П. не е заплащала
същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се
извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.
От изслушаната, приета и неоспорена съдебно – икономическа експертиза се
установява, за процесния период по карнета на инкасатора са начислени общо 319,376 куб.м.
вода, от които по норматив на брой лица – 78,000 куб.м., от общ водомер 24,376 куб.м., и по
показания на водомер 217,000 куб.м. Относно размера на задълженията за процесния период
вещото лице е изчислило, че за начислените доставени, потребени и незаплатени
задължения вода, за процесния период са на обща стойност от 881.73 лева, от които
главница в размер на 751.55 и лихва за забава на месечните плащания в размер на 130.18
3
лева, за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г. Тази сума вещото лице е изчислило, като е
приело, че част от сумите за периода от 04.10.2018 г. до 20.11.2019 г. в размер на 239.14 лева
– главница, и сумата от 67.11 лева – лихва за забава, са погасени по давност, поради което и
ги е приспаднало от общо дължимите суми. Вещото лице е установило че на 30.08.2022 г.,
ответникът е заплатил част от процесните суми, а именно фактура от 12.03.2019 г. на
стойност от 50.44 лева и фактура от 13.08.2019 г., които суми са платени преди предявяване
на иска.
В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан до размер на
¾ част от същия за процесния период или за сумата от 611.98 лева. В останалата му част
искът е неоснователен.
Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Мораторната лихва е акцесорно задължение спрямо главницата. С оглед установената
дължимост на главницата, то иска за присъждане на мораторна лихва се явява доказан до
размер на ¾ част от същия, предвид основателността на главния иск.
В горния смисъл, и предвид това, че ответника притежава ¾ част от правото на
собственост от процесния водоснабден имот, то и следва да отговаря до размера на
притежаваното от него право на собственост, респ. до размер от ¾ част от процесните суми,
или за сумата от 111.31 лева.
Ответникът в отговора на исковата молба е противопоставил възражение за
погасяване по давност на част от процесните вземания, по което съдът следва да се
произнесе.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на услуга заплащат
цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично
задължение, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради което се погасяват с тригодишна
давност.
В настоящия случай искът е предявен на 21.11.2022 г., поради което и съдът намира,
че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 21.11.2019 г. са погасени по
давност, с оглед регламентираната в Общите условия изискуемост на вземанията по
издадените фактури. Това са вземанията, предхождащи фактурата от 19.11.2019 г., чиято
изискуемост е настъпила на 19.12.2019 г. Поради това и съдът намира, че погасени по
давност са следните вземания: сумата от 206.49 лева, представляваща неплатена главница за
доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за
жилище, находящо се в гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г. В горния смисъл искът за главница се явява основателен и доказан сумата от
405.49 лева, представляваща главница за периода от 03.10.2019 г. до 04.04.2022 г. В
останалата част на иска за главница, до пълния предявен размер от 815.98 лева за периода от
4
04.10.2018 г. до 04.04.2022 г., като погасен по давност, поради извършено частично
плащане, е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лихвата, видно от приетата съдебно – икономическа експертиза се
установява, че върху погасените по давност главници е начислена дължима лихва в размер
на 148.41 лева за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г. Както бе посочено, тъй като
ответника притежава ¾ част от правото на собственост, то и за процесната лихва, Л.
отговаря до размера на притежаваното от него право на собственост или за сумата от 111.31
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.02.2019 до 16.06.2022 г. След
като главниците за периода от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. са погасени по давност, то и
погасен по давност и искът за лихва за сумата от 79.14 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г. С оглед притежаваната ¾ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния водоснабден имот, то искът за лихва по отношение на
ответника е погасен по давност за сумата от 59.35 лева за периода от 16.02.2019 г. до
16.06.2022 г. При това положение следва да се приеме, че остава дължима лихва в размер на
51.96 лева, съответстваща на ¾ части от общия дължим размер на лихвата, или с оглед
изложеното искът за лихва се явява основателен по отношение за сумата от 51.96 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 20.12.2019 г. до 16.06.2022 г. В останалата
част, искът за лихва до пълния предявен размер от 148.41 лева, представляващ лихва за
забава за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г., като погасен по давност, поради плащане,
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
В горния смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: сумата в размер на 405.49 лева, представляваща главница за периода от 03.10.2019 г.
до 04.04.2022 г. и сумата от 51.96 лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.12.2019 г. до 16.06.2022 г.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно 284.60 лева, за заплатена държавна такса, депозит вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се
произнася по същите.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление: гр. П., ***, сумата в размер на в размер на 405.49 лева, представляваща
главница за периода от 03.10.2019 г. до 04.04.2022 г. за доставена, отведена и пречистена
вода за адрес: гр. П., ***, с абонатен № *** и сумата от 51.96 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 20.12.2019 г. до 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г., до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 405.49 лева
до пълния предявен размер от 815.98 лева за периода от 04.10.2018 г. до 04.04.2022 г., както
и иска за лихва за разликата над уважения размер от 51.96 лева до пълния предявен размер
от 148.41 лева за периода от 16.02.2019 г. до 16.06.2022 г.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** сумата в размер на
284.60 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „***” ООД, гр. П. -
***, в „***“ АД – клон П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6