ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 813
гр. Плевен , 4.06.2020
г.
Административен
съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №443
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба от Т.Д.Й., изтърпяващ наказание в
ОЗ-Плевен.
В
исковата молба се твърди, че Й. на
15.07.2014 г. е бил осъден на 10 години лишаване от свобода, като е била
приведена в изпълнение и 3 годишна
условна присъда по НОХД 760/2014 г. на Плевенски окръжен съд. Твърди, че съдията А Г е дал вяра по това дело на
пострадалия, въпреки че доказателствата сочели на „свидетелски противоречия и
неистински реалности по обвинение по чл.115/195 и чл.330 от Наказателния кодекс“,
както и съдебните медицински експертизи дали
заключения, че лицето е било в по-късен етап на същия ден в добро състояние.
Въпреки тези административни нарушения, твърди, че лицето А Г му е причинил
много неимуществени вреди в големи размери, тъй като на по-късен етап на ищеца
били отнети родителските права върху малолетното му дете Г Т Й поради това, че е
за дълъг период в затвора, като родителските права върху детето били предоставени на майката, а ищецът бил
осъден да плаща издръжка в размер на 120
лв., и да заплати всички разноски по делото. На 21.02.2020 г. ищецът
получил от Държавен съдебен изпълнител
запор за натрупала се сума от 3560,52 лв. във връзка с неплащане на издръжката. Твърди, че има и кредити, по
които лихвите растат и в НАП срещу него са предприети изпълнителни
действия, а ищецът не разполага с
парични средства поради 13 годишната присъда. Запорирана му била и банковата сметка в затвора гр.Плевен, по която
майката и сестрата на ищеца му
превеждали парични суми, за да си закупува необходими вещи и препарати и
храна, поради посочените факти и
причинени вреди от А Г от гр.Плевен, изпълняващ длъжността Председател на
Плевенски окръжен съд.
По изложените съображения моли да се образува съдебно производство поради „административни
нарушения“ срещу ответника А Г, като претендира сума в размера на 50 хиляди лева и разноските по
делото.
Моли да му бъде назначен и служебен адвокат.
Настоящият
състав на съда намира, че претенцията на ищеца за парична обезвреда, макар и
непрецизно формулирана, е ясна по своето съдържание. Тя е насочена срещу
ответника А Г, Председател на Окръжен съд-Плевен, в качеството му на съдия,
разгледал нохд №760/2014 год. на Плевенския окръжен съд, по което дело е
постановил осъдителна присъда, въпреки събраните по делото противоречиви
доказателства, от която присъда за ищеца са произтекли неимуществени
вреди-отнемане на родителските права на ищеца върху детето му, плащане на
издръжка на детето, насочване на принудително изпълнение срещу ищеца за парични
вземания от държавен съдебен изпълнител и от НАП, наложен запор на банковата му
сметка.
Налага
се извод, че се претендират вреди от действия и актове на съда по конкретно дело. Съгласно чл.2 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и
при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.
5, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;
изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.),
наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени
от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния
кодекс или на административно
наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде
отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
Разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОДОВ регламентира, че
исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. При анализа на изложените правни норми е видно, че
нито актовете на правораздавателните органи, нито действията и бездействията им
подлежат на контрол за законосъобразност по реда на АПК, а и обезщетението за
претърпени в резултат на тях вреди от граждани и юридически лица не могат да
бъдат реализирани по реда на този кодекс при наличието на изрична
процесуалноправна уредба. Поради това административният съд, правораздаващ по
АПК, принципно не разполага с материалноправна компетентност да разглежда и да
се произнася по жалби против такива актове (прокурорски и съдебни), действия и
бездействия, нито пък по искови молби за обезщетение на вреди, претърпени от
тяхната дейност.
Формулирано по различен
начин – каквито и претенции за претърпени вреди да заявява ищецът по отношение
на водено наказателно производство по реда на НПК, по основателността и
законосъобразността на произнасянията , по продължителността на производство и
прочие, той не може да ги реализира по реда на Административнопроцесуалния
кодекс и пред административен съд. Единственият предвиден в действащото
българско законодателство ред за защита против посочените от него
действия/бездействия/актове на съда като правораздавателен орган, респективно –
на отделен съдия, е този на Наказателнопроцесуалния кодекс, респ. обезщетението
за твърдени вреди от тях е допустимо да се претендира по реда на чл. 2 от ЗОДОВ вр. ГПК. Т.е. делата са
подсъдни на общите съдилища, като родовата подсъдност се определя според цената
на иска.
Изложеното мотивира
извода на съда за наличие на прекратителното основание по отношение на
образуваното производство по исковата молба на Т.Д.Й. против Александър
Григоров в качеството му на съдия в Окръжен съд-Плевен, произнесъл се със
съдебен акт по нохд №760/2014 год.. С оглед предмета и стойността на заявената
претенция и на осн. чл. 2, ал. 3
от ЗОДОВ вр. чл. 104, ал.
1, т. 4 от ГПК, настоящият съд намира, че делото следва да
бъде разгледано от Окръжен съд – Плевен.
Предвид обаче, че
исковата молба първоначално е била предявена пред Административен съд-София
град, който е прекратил воденето пред този съд производство по адм.дело
№3800/2020 год. и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд, който се
явява трети по ред, на основание чл.135, ал.1 във връзка с чл.135, ал.5 вр.
Ал.4 от АПК, следва делото да се изпрати на смесен състав от съдии във ВКС и
ВАС, за определяне на компетентния да разгледа и да се произнесе по
редовността, допустимостта и основателността на исковата претенция, както и по
искането за назначаване на служебен защитник.
Предвид изложеното и на
основание чл.135, ал.5 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №443 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год..
ИЗПРАЩА делото на смесен
състав от съдии във ВКС и ВАС, за определяне на компетентния да разгледа и да
се произнесе по исковата претенция на Т.Й.Д. с адрес ***.
Определението не подлежи
на обжалване
Препис от определението
да се изпрати на ищеца.
СЪДИЯ:/П/