Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир,
17.12.2019г.
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия:
Ивета Павлова
при
секретаря:
Т.П. като разгледа
докладваното от съдията АНД № 314 по описа на Радомирския
районен съд за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.Т.Т.” ООД, ***, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
срещу Наказателно постановление № ПО-02-69/09.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, с което на
основание чл.201, ал.2 от Закона за водите, чл.52, ал.4 и чл.53 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева, за
нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 във вр.чл.200,
ал.1,т.2, пр.2 от Закона за водите.
Във въззивната жалба се сочи, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при противоречие с материалния закон и при наличието на съществени
нарушения на административно-процесуалните правила, а именно неспазване на
срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.Сочи се, че липсва посочена в АУАН и НП дата на
извършване на адм.нарушение.Сочи се за нарушение и на
срока по чл.34, ал1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.По съществото на спора по изложени
в пледоарията си съображения и правни
доводи адвокат-пълномощника на дружеството-жалбоподател моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление
като твърди, че дружеството-жалбоподател не извършило адм.нарушение,
за което е санкционирано.
Въззиваемата
страна – Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни доводи и приложени
по делото писмени бележки моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура гр. Радомир редовно
призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 28.01.2019 г. свидетелката Е.П.Я.,
на длъжност „Главен инспектор“ в Дирекция “Контрол“ при Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ е съставила АУАН №
КД-04-6 в присъствието на свидетелите П.Ш. – на длъжност „старши инспектор в
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР-Благоевград и свидетеля И.Н.Г. – „инспектор“ в
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР - Благоевград след проверка от контролните органи
на 19.12.2018г. на ВЕЦ „Пчелина стопанисван
от „П.Т.Т.“ ООД, ***, изградена в землището на
с.Лобош, общ.Ковачевци, обл.Перник.
При проверката контролните
органи на Басейнова Дирекция са констатирали, че ВЕЦ
„Пчелина“ не работи и не произвежда ел.енергия. За използването на водите от
яз.“Пчелина“ с цел производството на електроенергия „П.Т.Т.“
ООД *** притежава Разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект № 01440017/04.01.2012 г., изменено с Решение №
216/27.10.2016 г., продължено с Решение № 9/20.01.2017 г.
Констатирано е от
проверяващите, че не е монтирано подходящо техническо средство за осигуряване
допълнителна аерация на преработените води, изпуснати
от ВЕЦ „Пчелина“ с цел повишаване на кислородното съдържание в тях, съгласно т.
21 от І.6. в раздел „Условия за водовземането и
ползването“ в Приложение № 1 към разрешителното за водовземане
от повърхностен воден обект № 01440017/04.01.2012 г., изменено с Решение №№
216/27.10.2016 г.
Предвид на така установеното
контролните органи са констатирали, че дружеството-жалбоподател е извършило
административно нарушение , тъй като немонтирано на 19.12.2018 г. на подходящо
техническо средство за осигуряване допълнителна аерация
на преработените води, изпуснати от ВЕЦ „Пчелина“ с цел повишаване на
кислородното съдържание в тях от „П.Т.Т.“ ООД ***, представлява неизпълнение на т. 21 от І.6. в
раздел „Условия за водовземането и ползването“ в
Приложение № 1 към разрешителното за водовземане от
повърхностен воден обект № 01440017/001.2012 г., изменено с Решене № N
216/27.10.2016 г. и осъществява състав на административно нарушение по чл. 48,
ал.1, т. 11 от Закона за водите и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал.1,
т. 2, /предложение 2/от същия.
Проверката е обективирана в Констативен протокол № КД-01-1341/19.12.2018
г. и същата е извършена от оправомощени служители на БДЗБР въз основа на писмо на МОСВ
с изх. № 04-00-224/07.12.2018 г. относно контрол по изпълнение на режимен график
за м. ноември 2018 г. за яз. „Пчелина“ и контрол по Разрешително за водовземане № 01440017/04.01.2012 г., служебно изменено с
Решение № ХІ-216/27.10.2016 г. и продължено с Решение № 9/20.01.2017 г. на
МОСВ.
След щателно издирване и
спиране на административно-наказателното производство АУАН е връчен на
нарушителя.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
от страна на дружеството-жалбоподател е постъпило писмено възражение.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства, административно- наказващия орган е издал
атакуваното в настоящето производство НП, като със същото е наложено на
дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на
основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 52, ал.4, чл. 53
и чл. 83, ал.1 от ЗВ за нарушение по чл. 48, ал. 1, т.11 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, пр.2 от същия закон.
Преди да се пристъпи обаче към
разглеждане на делото по същество, съдът
следва да се провери дали при
съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и
при издаване въз основа на него на наказателното
постановление административно-наказващият орган е спазил императивните
изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в
производството по установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания по ЗАНН.
Във въззивната
жалба се излагат доводи, че е налице допуснато от АНО съществено процесуално
нарушение, тъй като атакуваното НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не издадено НП в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В тази връзка АНО твърди чрез
процесуалния си представител , че е спазен давностния
срок по чл.34, ал.3 ЗАНН и представя в хода на съдебното следствие Резолюция от
22.07.2018г. на АНО, с която на основание чл.43, ал.6 ЗАНН е спрял
административно-наказателното производство, като е приел ,че нарушителя след щателно
издирване не може да бъде намерен.
Съдът намира, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при издаване на НП , което
представлява основание за отмяната му.Това е така по следните съображения:
На първо място действително
видно от приложените в административно-наказателната преписка писмени
доказателства се установява, че АНО след съставянето на процесния
АУАН №КД-04-6/28.01.2019г. е положил усилия за щателно издирване на нарушителя
и за връчване на АУАН.Последният е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя, тъй като видно от писмените доказателства в АНП след
покана нарушителят не се е явил за съставянето му. След съставянето му, както бе посочено по –горе в настоящият
съдебен акт АНО е положил усилия за щателно издирване на нарушителя и връчване на АУАН-чрез органите на МВР, чрез
общинската администрация и чрез ЧСИ.Както и в самата резолюция за спиране на
АНП е посочил административно-наказващият орган нарушителят е бил открит от ЧСИ
Сия Х., с рег.№863 от Регистъра на камарата на ЧСИ първоначално на 10.06.2018г.,като
АУАН е връчен на адв.Д.,
но АНО е констатирал нередовност на връчването му, тъй като пълномощното на адв.Д. дадено от дружеството-нарушител не го е оправомощавало
да получава АУАН и ,тъй като същият е подписал само и единствено разписката за
получаването му, не и самия АУАН. При повторното връчване на АУАН ЧСИ Х. е
връчила АУАН на адв.Д.на 02.07.2019г., като същият е
подписал АУАН в графа „нарушител „ с отбелязване, че е „пълномощник“, като е
приложено в АНП и ксерокопие от
нотариално заверено пълномощно. АНО след повторното връчване на АУАН на адв.Д. обаче е констатирал, че в пълномощното не са му
делегирани права от нарушителя да представлява дружеството пред БДЗБР и да
подписва и получава АУАН и с мотиви: „…че
до настоящия момент актосъставителят е предприел
всички законови мерки за реализиране на
административно-наказателната отговорност, а именно съставяне на АУАН по чл.40,
ал.2 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, и не е
намерен законният представител на дружеството-нарушител за предявяване и
подписване на съставения акт по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН и по този начин се
възпрепятства законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност, поради което АНП следва да бъде
спряно до издирване на нарушителя “.
Съдът намира на първо място, че липсват предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН
за спиране на административно-наказателното производство и изложените в
Резолюцията от 22.07.2019г. на АНО мотиви за спиране са неоснователни. Предвид
данните в АНП действително АНО е положил усилия за щателно издирване на нарушителя,
но същият е бил открит от ЧСИ. Както в резолюцията си за спиране АНО сочи, от
ЧСИ Х. е връчен АУАН на упълномощен
представител на дружеството-нарушител на
02.07.2019г., но според АНО същият не е
бил редовно упълномощен от нарушителя да получава вместо него АУАН от БДЗБР. Обстоятелството,
че упълномощеният представител на дружеството, според АНО не притежава редовно
пълномощно за получаване на АУАН не е равнозначно
на неоткриване на нарушителя след щателно издирване, каквито са императивните
предпоставки на чл.43, ал.6 от ЗАНН за
спиране на АНП. Напротив това обстоятелство сочи, че нарушителят е открит, но
са налице нередовности по връчването на АУАН относно
упълномощаването на лицето получило акта от управителя на дружеството за получаване на
АУАН от негово име. Законодателят е предвидил възможността за спиране на АНП
само и единствено в случаите, при които не е открит нарушителя с цел да не може
същият да избегне с неправомерното си поведение административно-наказателната
отговорност, какъвто настоящият случай не е. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че в чл.43, ал.6 от ЗАНН е посочено, че спирането на производството,
поради неоткриване на нарушителя след
щателно издирване се отбелязва в акта, а
в настоящият случай на 02.07.2019г.е отбелязано,че АУАН е връчен на адв.Д.-„пълномощник“.
Дори и да се приеме, че АНП е
спряно с Резолюцията на АНО от 22.07.2019г., то липсват доказателства кога е
възобновено АНП, за да продължи и да приключи с издаване на обжалваното НП с
оглед изчисляване на давностните срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Не би могло да се приеме, че АНП е възобновено с връчването на АУАН,
защото същият е връчен на 02.07.2019г. т.е преди спиране на АНП. От друга
страна дори и да се приеме, че с резолюцията от 22.07.2019г. е спряно
административно-наказателното производство, предвид датата на издаване на
обжалваното НП -09.09.2019г. с оглед и датата на
съставяне на АУАН-28.01.2019г., то е
изтекъл погасителния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спирането като действие има за правна последица спиране
да тече срока за издаване на наказателно постановление, съобразно чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Съгласно тълкувателно
решение №1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д.№1/2014г. сроковете по чл.34 от ЗАНН
са давностни . Давността се прилага служебно като
държавата губи своето материално право
да наложи наказание на дееца. Давността погасява наказателната отговорност,
което прави на свой ред наказателното производство недопустимо.С изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното
правоотношение. Давността погасява
възможността за реализиране на отговорността.Освен това предвид
характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а именно давностни,
то дори и да се приеме, че на 22.07.2019г. с горецитираната
резолюция АНО е спрял производството и давността е спряла да тече, то с възобновяване
на АНП срока по чл.34, ал.3 е продължил да тече и съответно е изтекъл много
преди издаване на атакуваното НП на 09.09.2019г.
Спирането
на давността предполага възникването на определено събитие, до началото на
което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава
да тече. Т.е. това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действието
на давността, след изчезването на което давността продължава да тече. До 22.07.2019г. е текла давност, след което същата е
продължила до изтичането й /на шестмесечния срок от съставянето на акта/
Предвид гореизложеното е налице
допуснато съществено процесуално нарушение от АНО при издаване на НП, което е от типа на съществените такива, водещи всякога
водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава
силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания,
а наличието на описаното нарушение при издаване на наказателното постановление
представлява съществено процесуално нарушение съдът намира, че подадената жалба
следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено.
За правна пълнота съдът следва
да отбележи за основателин наведените доводи в
жалбата и за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН и чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАн .в
същият не е отразена датата на извършване на адм.нарушение
и не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН .
За правна изчерпателност по същество на правния
спор съдът намира, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е безспорно
доказана и се потвърждава и от всички
приложени в АНП писмени доказателства и гласните такива събрание в хода на съдебното следствие, които
напълно си кореспондират.
В хода на съдебното следствие
са разпитани актосъставителката Е.П.Я. и свидетелката по акта П.Ш., извършили
и проверка на място в електроцентралата, които с показанията си потвърждават
констатациите в процесния АУАН, а именно, че не е
монтирано подходящо техническо средство за осигуряване допълнителна аерация на преработените води, изпуснати от ВЕЦ „Пчелина“ с
цел повишаване на кислородното съдържание в тях, съгласно т. 21 от І.6. в
раздел „Условия за водовземането и ползването“ в
Приложение № 1 към разрешителното за водовземане от
повърхностен воден обект № 01440017/04.01.2012 г., изменено с Решение №№
216/27.10.2016 г.
С оглед на така установеното от
фактическа е установено по делото, че
дружеството- жалбоподател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, за което му е наложено адм. наказание с
атакуваното НП.
Предвид горните правни
съображения в същия смисъл, както и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ПО-02-69/09.09.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, с което на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите, чл.52, ал.4 и
чл.53, и чл. 83, ал.1 от ЗАНН е наложил
на „П.Т.Т.” ООД, ***, с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2
000.00 лева, на основание чл.200,
ал.1,т.2, пр.2 от Закона за водите, за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия
закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр.Перник по
реда Административно процесуалния кодекс
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: