РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Б. Т. Б., ЕГН ********** против
Решение № 608/09.02.2024г., постановено по гр.д. № 41/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на
атакувания акт. Поддържа се, че в продължение на две години не са поискани
изпълнителни действия от взискателя, поради което изп.дело е прекратено по
право. Сочи се, че изпълнителни действия, извършени по перемирано дело, не
са годни да прекъснат давността по отношение на вземането. Искането на
жалбоподателя към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
1
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.439 от
ГПК, предявен от Б. Т. Б. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД следните суми: сума в размер на 2092,21 лева -
главница; сума в размер на 1577, 61 лева - мораторна лихва за периода
24.09.2008 – 31.08.2013 г., ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 23.09.2013 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
695 лева договорни такси и 87, 30 лева разноски за заплатена ДТ, за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 20.12.2013г. и е образувано
изпълнително дело № 61/2014г. по описа на ЧСИ Й. Ц., с рег. № *****, с
район на действие СГС.
Ответникът оспорва иска, като счита същия за неоснователен. Моли
съда да го отхвърли и претендира направените разноски по делото.
С постановеното по спора решение Решение № 608/09.02.2024г. по
гр.д. № 41/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е
отхвърлил като неоснователен предявения иск.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори, че в полза на кредитора „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
2
СЪРВИСИС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 20.12.2013г. по ч.гр.д. №
10831/31.10.2013г. по описа на Районен съд – Пловдив /на л. 5 от делото/ за
процесните вземания, въз основа на който е образувано Изпълнително дело №
1061/2014г. по описа на ЧСИ Й. Ц., с рег. № *****, с район на действие СГС.
На 23.10.2019г. между „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“
ЕАД и ответника „ЕОС Матрикс“ АД бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД, като цедент, е цедирал вземанията си по
Договор № 708970/29.09.2006г. на ответника – цесионер „ЕОС Матрикс“ АД,
заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии. Със своя
молба от 21.02.2020г. ответникът „ЕОС Матрикс“ АД е подал молба за
конституиране като взискател в изпълнителното производство.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно валидността на
действията, извършени след прекратяване на изпълнителното производство и
дали процесните вземания са погасени по давност. В тази връзка настоящата
инстанция приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги
петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение. Цитираната
норма следва да намери приложение и по отношение на вземания, за които е
налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
законоустановения срок, както е в настоящия случай /така определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №
60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Според възприетото разрешение в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите е прието, че при непроменена
правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от
органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са
адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това
тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.
3
В настоящия случай изпълнителното дело № 1061/2014г. по описа на
ЧСИ Й. Ц. е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 30.10.2014г.,
към който момент намират приложение разясненията на ППВС № 3/1980г., в
което е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този
момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980г.,
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С това тълкувателно решение
ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
Следователно, за да приемем, че е настъпила перемпция по право,
следва да е налице двугодишен период на бездействие от страна на кредитора
след 26.06.2015 г. От материалите по изпълнителното дело е видно, че на
12.05.2016г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в
„Първа инвестиционна банка“ АД до размера на сумата от 5 523,14 лева. След
това са извършени редица други изпълнителни действия: искане за вписване
на възбрана върху недвижим имот от 03.11.2016г., искане за вписване на
възбрана от 29.11.2017г., наложен запор от 10.07.2018г., наложен запор от
19.09.2018г., наложен запор от 07.11.2018г.,наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника от 04.04.2019г. С молба от 21.02.2020г. е
поискано конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като кредитор спрямо
длъжника Б. Б. по силата на договор за цесия с „Транскарт файненшъл
сървисис“ АД, която молба е уважена на същата дата чрез резолюция „да“. На
03.12.2021г. новият кредитор е поискал налагане на запор, а след това са
предприети и други изпълнителни действия. Всички те са валидно
извършени, тъй като не е налице период на бездействие от две години след
26.06.2015 г. и същите са прекъсвали 5-годишната погасителна давност.
Предвид съвпаданието с изводите на районния съд, въззивната жалба
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
4
Изходът на спора налага присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, определено на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 608/09.02.2024г., постановено по гр.д.
№ 41/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ***** разноски по делото в общ размер от 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5