Определение по дело №12525/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3094
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 28 септември 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110212525
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3094
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
в присъствието на прокурора Я. Г. Н.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110212525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.65, ал.1 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Д. В. П., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 864/2023г. по описа на
04 РУ на СДВР, чрез упълномощения му защитник, с което се иска да бъде
изменена взетата мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” в по - лека.
В нея се навежда като основание липсата на достатъчно данни, че лицето е
автор на вменените му престъпления, както и отсъствието на опасност от
укриване и извършване на престъпление.
В съдебно заседание представителят на СРП намира направеното искане
за неоснователно. Счита, че към момента на разглеждане на делото не са
налице законовите предпоставки за отмяна на взетата мярка за неотклонение.
Акцентира върху достатъчното данни досежно авторството на двете деяния,
както и обременения съдебен статут на дееца, свързан с предходните му
осъждания. В заключение предлага на съда да потвърди взетата от предходен
съдебен състав на СРС мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Д. П., редовно призован, се явява лично и чрез своя
упълномощен защитник поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Пледира в насока и по основанията, посочени в молбата по чл.65, ал.1 от НПК
за изменение на взетата му мярка за неотклонение.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Обвиняемият Д. П. е привлечен към наказателна отговорност по
обвинение в извършени престъпления по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1 т.1 вр. с ч.194, ал.1, р. с чл.29, ал.1 б.,,а“ и
б.,,б“ от НК.
С Определение от 04.06.2023г., постановено по ЧНД № 7441/2023г.
състав на СРС е взел първоначална мярка за неотклонение ,,задържане под
стража“ спрямо обвиняемото лице. В мотивите си съдът е приел, че от
данните по делото може да се направи обосновано предположение, че
подведеното под наказателна отговорност лице е извършител на деянията, в
чиято насока са били показанията на разпитаните по делото свидетели и
съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и протокол за
доброволно предаване. Също така може да се направи обосновано
предположение, че има опасност да се укрие и/или извърши престъпление.
Съдебният акт е бил обект на въззивен контрол като с Протоколно
определение № 2771/08.06.2023г. постановено по ВЧНД № 3166/202г. състав
на СГС е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че
правните изводи на СРС за вземане на първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража“, са законосъобразни.
При съвкупния анализ на събрания до този момент доказателствен
материал и настоящата съдебна инстанция счита, че може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Д. П. е автор на двете деяния, за
които му е било повдигнато обвинение. Видно от материалите по досъдебно
производство № 864/2023г. по описа на 04 РУ СДВР е, в хода на
разследването са били разпитани в качеството на свидетели .......................
Същевременно от заключението на назначените Видео – техническа и ДНК
експертизи се установява, че лицето е било забелязано в един от обектите,
където е било извършено едно от деянията, а по иззетата от
местопроизшествието бутилка от минерална вода ,,Девин“, се намира
биологичен материал от Д. П.. Предвид изложените съображения и
настоящия състав приема, че наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършител на вменените му престъпления не само че не се
2
разколебава, но е се потвърждава от продължаващите следствени действия. За
пълнота следва да се отбележи, че в настоящото производство трудно
последващата инстанция би могла да достигне до диаметрално
противоположен извод от две предходни такива, относно обосновано
предположение, че конкретно лице е съпричастно в извършване на
престъпление. Освен това както обвиняемият, така и неговия защитник са
имали процесуалната възможност да обжалват постановлението за
привличане към наказателна отговорност по реда на прокурорския надзор, но
не са го сторили.
По отношение на реалната опасност обвиняемият да се укрие и/или
извърши престъпления съдът намира, че същата все още е налице. Правният
извод в тази насока се изразява от една страна в повдигнати две обвинения за
извършени тежки умишлени престъпления от общ характер при условията на
опасен рецидив, а от друга – от самия предходен съдебен статус на лицето,
чието последно осъждане е за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т. 4
във. вр. с чл.198, ал.1 от НК. Освен това са налице и други осъждания за
престъпления, извършени при условията на опасен рецидив. Също така от
справката на УИС на Прокуратурата на Република България се установява
наличие и на висящо наказателно производство отново за извършена кражба
при условията на опасен рецидив. Предвид изложеното и поради липса на
ангажиране на доказателства, които да обусловят промяна в статута на
молителя, законосъобразността на неговото задържане следва да бъде
преценявано на плоскостта на разумния срок. Видно от данните по
досъдебното производство е, че обвиняемият е бил ефективно задържан на
01.06.2023г., откогато му е било повдигнато и обвинение. Срокът на
продължителността на задържане по досъдебното производство, съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.4 от НПК по обвинение за тежки умишлени
престъпления, не може да бъде повече от осем месеца. В случая не е налице
опасност от надвишаване на този срок, а и не се забелязва необосновано
забавяне на действията по разследването. Това е така, тъй като е налице
наличие на досъдебно производство, касаещо две тежки обвинения, едното от
които с две изпълнителни деяния. Поради тази причина съдът не споделя
възражението на защитата, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Доколкото не бяха ангажирани нови доказателства, които да обусловят
промяна в обстоятелствата за задържане на обвиненото лице, взетата му
3
мярка за неотклонение следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.65, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на Д. В. П., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 864/2023г. по описа на
04 РУ – СДВР, респ. пр.пр.№ 1701182023г. по описа на СРП, мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
тридневен срок пред СГС.
В СЛУЧАЙ на постъпила частна жалба или частен протест насрочва
разглеждането на делото пред СГС в открито съдебно заседание на
28.09.2023г. от 10:00ч., за която дата и час страните да се считат уведомени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Д. В. П., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 864/2023г. по описа на
04 РУ на СДВР, чрез упълномощения му защитник, с което се иска да бъде
изменена взетата мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” в по - лека.
В нея се навежда като основание липсата на достатъчно данни, че лицето е
автор на вменените му престъпления, както и отсъствието на опасност от
укриване и извършване на престъпление.
В съдебно заседание представителят на СРП намира направеното искане
за неоснователно. Счита, че към момента на разглеждане на делото не са
налице законовите предпоставки за отмяна на взетата мярка за неотклонение.
Акцентира върху достатъчното данни досежно авторството на двете деяния,
както и обременения съдебен статут на дееца, свързан с предходните му
осъждания. В заключение предлага на съда да потвърди взетата от предходен
съдебен състав на СРС мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Димитър Петров, редовно призован, се явява лично и чрез
своя упълномощен защитник поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена. Пледира в насока и по основанията, посочени в молбата по чл.65,
ал.1 от НПК за изменение на взетата му мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Обвиняемият Д. П. е привлечен към наказателна отговорност по
обвинение в извършени престъпления по чл.211, вр. с чл.209, ал.1 и ал.2 вр. с
чл.26, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1 т.1 вр. с ч.194, ал.1, р. с чл.29, ал.1 б.,,а“ и
б.,,б“ от НК.
С Определение от 04.06.2023г., постановено по ЧНД № 7441/2023г.
състав на СРС е взел първоначална мярка за неотклонение ,,задържане под
стража“ спрямо обвиняемото лице. В мотивите си съдът е приел, че от
данните по делото може да се направи обосновано предположение, че
подведеното под наказателна отговорност лице е извършител на деянията, в
чиято насока са били показанията на разпитаните по делото свидетели и
съставените протоколи за оглед на местопроизшествие и протокол за
доброволно предаване. Също така може да се направи обосновано
предположение, че има опасност да се укрие и/или извърши престъпление.
Съдебният акт е бил обект на въззивен контрол като с Протоколно
определение № 2771/08.06.2023г. постановено по ВЧНД № 3166/202г. състав
на СГС е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че
правните изводи на СРС за вземане на първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража“, са законосъобразни.
При съвкупния анализ на събрания до този момент доказателствен
материал и настоящата съдебна инстанция счита, че може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Д. П. е автор на двете деяния, за
1
които му е било повдигнато обвинение. Видно от материалите по досъдебно
производство № 864/2023г. по описа на 04 РУ СДВР е, в хода на
разследването са били разпитани в качеството на свидетели ..................
Същевременно от заключението на назначените Видео – техническа и ДНК
експертизи се установява, че лицето е било забелязано в един от обектите,
където е било извършено едно от деянията, а по иззетата от
местопроизшествието бутилка от минерална вода ,,Девин“, се намира
биологичен материал от Д. П.. Предвид изложените съображения и
настоящия състав приема, че наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършител на вменените му престъпления не само че не се
разколебава, но е се потвърждава от продължаващите следствени действия. За
пълнота следва да се отбележи, че в настоящото производство трудно
последващата инстанция би могла да достигне до диаметрално
противоположен извод от две предходни такива, относно обосновано
предположение, че конкретно лице е съпричастно в извършване на
престъпление. Освен това както обвиняемият, така и неговия защитник са
имали процесуалната възможност да обжалват постановлението за
привличане към наказателна отговорност по реда на прокурорския надзор, но
не са го сторили.
По отношение на реалната опасност обвиняемият да се укрие и/или
извърши престъпления съдът намира, че същата все още е налице. Правният
извод в тази насока се изразява от една страна в повдигнати две обвинения за
извършени тежки умишлени престъпления от общ характер при условията на
опасен рецидив, а от друга – от самия предходен съдебен статус на лицето,
чието последно осъждане е за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т. 4
във. вр. с чл.198, ал.1 от НК. Освен това са налице и други осъждания за
престъпления, извършени при условията на опасен рецидив. Също така от
справката на УИС на Прокуратурата на Република България се установява
наличие и на висящо наказателно производство отново за извършена кражба
при условията на опасен рецидив. Предвид изложеното и поради липса на
ангажиране на доказателства, които да обусловят промяна в статута на
молителя, законосъобразността на неговото задържане следва да бъде
преценявано на плоскостта на разумния срок. Видно от данните по
досъдебното производство е, че обвиняемият е бил ефективно задържан на
01.06.2023г., откогато му е било повдигнато и обвинение. Срокът на
продължителността на задържане по досъдебното производство, съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.4 от НПК по обвинение за тежки умишлени
престъпления, не може да бъде повече от осем месеца. В случая не е налице
опасност от надвишаване на този срок, а и не се забелязва необосновано
забавяне на действията по разследването. Това е така, тъй като е налице
наличие на досъдебно производство, касаещо две тежки обвинения, едното от
които с две изпълнителни деяния. Поради тази причина съдът не споделя
възражението на защитата, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Доколкото не бяха ангажирани нови доказателства, които да обусловят
2
промяна в обстоятелствата за задържане на обвиненото лице, взетата му
мярка за неотклонение следва да бъде потвърдена.
3