№ 521
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ХЕРА 2006“-
ЕООД- ищец в първата инстанция против решение №261470 от 05.11.2021
год. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по Т.д.№ 1959/2020 год., в
отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя против Столична община иск с правно основание
чл.266,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на „ХЕРА
2006“-ЕООД сумата от 88 180,31 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извършена работа по изработка на 533 броя урнови плочи
и съответните вази и снимки към тях, с които следва да се запълнят всички
свободни урнови ниши в изградените стени, което възнаграждение е дължимо
по Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с доп. споразумения от
21.01.2-19 г. и 15.05.2019 г., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 2 840,99
лева, представляваща лихва за забава за периода 09.06.2020 г. до 14.10.2020 г.
върху възнаграждението за изработване на общо 4 броя урнови стени в два
гробищни парка в гр.София.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са
изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове
като основателни и доказани.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответника –
1
СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска по чл.266
ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 88 180,31 лева,
представляващо неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка
на 533 броя урнови плочи и съответните вази и снимки към тях, дължимо по
Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с доп. споразумения от
21.01.2-19 г. и 15.05.2019г. В тази обжалвана част, с която е отхвърлен
частично главния иск по чл.266 ЗЗД, решението е правилно, обосновано е и
съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора
факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и
на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло
споделя изложените мотиви по отношение на този иск и на основание чл.272
ГПК препраща към тях, без да е нужно да се повтарят отново.
От събраните в производството доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.266 ЗЗД за заплащане от ответната община на възнаграждение за
извършената работа по Договор за изработка от 14.11.2018 г., изменен с
Допълнителни споразумения от 21.011.2019 г. и от 15.05.2019г., съставляваща
изграждане на два броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в
Централни софийски гробища, два броя облицовани двустранни стени за
монтаж на урни в Гробищен парк „Бакърена фабрика“, както и да извърши
действия по поставяне на урнови плочи, надписване и монтиране на
керамични снимки върху тях до изчерпване на всички урнови ниши в
изградените стени. Съдът е приел, че в първата си част /изграждане на общо 4
броя облицовани двустранни стени за монтаж на урни в двата гробищни
парка/ работата е извършена и приета от възложителя, и тъй като не са
налични доказателства за заплащане на възнаграждението, то е дължимо,
поради което иска в тази част за сумата от 80 532, 32 лв. като основателен и
доказан е уважен изцяло. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Съдът е отхвърлил иска за заплащане на възнаграждение за работата
по споменатия по-горе договор и двете допълнителни споразумения към него
в размер на 88 180,31лв., изразяваща се в поставяне на урнови плочи,
надписване и монтиране на керамични снимки върху тях до изчерпване на
2
всички урнови ниши в изградените стени. Мотивите за отхвърлянето са, че
при тълкуване на клаузите на чл.1 и чл.3 от Допълнително споразумение от
21.01.2019 г./л.8/ във връзката им една с друга се налага извода, че волята на
страните е възложителят да дължи уговореното възнаграждение за
изработените урнови плочи само тогава, когато от изпълнителя са
извършени кумулативно действията по изработване на конкретната
урнова плоча, по нейното надписване, по поставяне на керамична снимка
върху нея, както и по поставяне на плочата в съответната ниша на
урновата стена. Този извод е направил поради факта, че всички тези
действия са изброени като съвкупност при индивидуализиране на вида на
възложената работа в чл.1, т.2 от споразумението и са посочени отново в
съвкупност при формулиране на условията, при които възложителят се
задължава да заплати възнаграждение за извършената работа в чл.3, изр.2 от
споразумението. И тъй като ищецът не твърди и не доказва, че изработените
урнови плочи са поставени в урновите ниши до изчерпването им, съдът е
приел, че това задължение не е изпълнено съгласно уговореното в
споразумението.
Приел е също, че държането „на склад“ от изпълнителя-ищец на
изготвени урнови плочи не поражда задължение на ответната община да му
заплати възнаграждение за изработеното и подготвено за монтаж количество,
тъй като съгласно допълнителното споразумение от 21.01.2019 г. е уговорено
тези плочи - надписани и с монтирани керамични снимка върху тях, да бъдат
поставени в урновите ниши, което не се твърди да е сторено. Съдът е приел,
че в случая не е налице хипотезата на чл.17,ал.2 от договора, съгласно която
при прекратяване на договора от възложителя без вина на изпълнителя, за
първия възниква задължение да заплати на втория стойността на закупените
от изпълнителя невложени материали, както и стойността на неизползваните
урнови плочи, тъй като нито се твърди, нито се установява договора да е
прекратен по вина на възложителя. Затова, при отсъствието на тази хипотеза,
за взложителя отсъства основание да заплаща възнаграждение за изработени
на склад, но невложени урнови плочи с всички договорени елементи по тях. В
крайна сметка, като е приел, че работата не е изпълнена съгласно
уговореното, то възложителят не дължи претендирното възнаграждение и
иска по чл.266 ЗЗД в тази му част е неоснователен. С въззивната жалба се
атакува тази отменителна част на решението.
Атакува се решението и в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава до предявяването
на иска върху първото възнаграждение /за изграждане на 4-те броя урнови
стени в двата гробищни парка/ в размер на 2 840,99 лева.
За да отхвърли този иск по чл.86 ЗЗД, съдът е приел, че съгласно
чл.3 от допълнителното споразумение от 21.01.2019 г., възложителят дължи
заплащане на възнаграждение до 5 работни дни след представяне на приемо-
предавателни протколи и фактури, като представянето на тези документи
от изпълнителя е кумулативно. Съдът е приел обаче, че липсват
3
доказателства тези фактури да са представени на Столична община и за
датата, на която е станало това.По тези съображения е отхвърлил иска като
недоказан.
Установените от първоинстанционния съд факти изцяло се споделят
от този състав, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
тях.
Въззивникът-ищец излага доводи, че по делото са представени
приемо-предавателни протоколи от 15.03.2020 г. и от 15.08.2020г. от които
било видно, че изпълнителят е приел извършената работа, тъй като същите са
подписани от представители на възложителя, с което работата е приета.
Твърди също така, че дружеството-изпълнител в съответствие със
споменатото допълнително споразумение е подготвило /закупило и нарязало/
урнови плочи и вази за всички урнови ниши, които все още не са заети в
изградените урнови стени – общо 533 броя, които се намират на склад при
ищеца и ще бъдат предадени веднага на ОП „Гробищни паркове“ при
заплащането им. Твърди, че въпреки уговореното в допълнителното
споразумение, че услугата по поставяне на урнови плочи, надписване и
монтиране на керамични снимки ще се предоставя до изчерпване н всички
урнови ниши в изградените стени и въпреки, че договорът все още е
действащ между страните, от 01.05.2020 г. Столична община – ОП
„Гробищни паркове“ преустановило поръчването на урнови плочи и вази за
незапълнените ниши в урновите стени, т.е. спряло е да изпълнява договора,
поради което обективно ищцовото дружество е било в невъзможност да
изпълни задължението си. Това водело до непосредствени вреди за
дружеството, тъй като съгласно договора същият е длъжен да бъде в
готовност ад изработи плочи за урновите ниши, да ги надпише и монтира в
кратки срокове след заявка от възложителя. Не твърди, че изработените
плочи са поставени в свободните ниши на стените.
Излага доводи за неправилност на решението в частта, с която е
отхвърлен иска за изтекла лихва за забава /мораторна лихва/ до
предявяването на иска.Твърди, че в о.с.з. от 12.10.2021г. процесуалният
представител на ответника е признал, че фактурите са получени,
осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит от ОП „Гробищни паркове“.
Представени са на възложителя и приемо-предавателните протоколи,
подписани от възложителя. Затова иска за мораторна лихва върху първото
претендирано възнаграждение от 80 532,32 лева е основателно.
От правна страна, във връзка с възраженията на
жалбоподателя, въззивният съд намира следното:
Въззивният съд изцяло споделя направените изводи, касаещи
отхвърлянето на иска по чл.266 ЗЗД за сумата от 88 180,31 лева за
претендираното възнаграждение, касаещо изработката на 533 бр. урнови
плочи с надписване и монтиране на керамични снимки върху тях.
4
Направените от първоинстанционния съд изводи следват от тълкуване на
разпоредбите на Допълнително споразумение от 21.01.2019 г./л.8/ в тяхната
взаимна връзка и логическо единство по см. на чл.20 ЗЗД.
Според уговореното между страните в чл.1, т.1 и т.2 от
Допълнителното споразумение от 21.01.2019 г./л.8/, страните се съгласили,
че ищецът ще извърши наред с работата по изграждане на 4 броя урнови
стени в двата гробищни парка, също така и поставяне в изградените урнови
стени на урнови плочи, надписване и монтиране на керамични снимки върху
тях до изчерпване на всички урнови ниши, а в тежест на ответника възниква
насрещно задължение да заплати възнаграждение за така извършената работа.
При тълкуване на клаузите на чл.1 и чл.3 във връзката им една с
друга се налага извод, че волята на страните е възложителят да дължи
уговореното възнаграждение за изработените урнови плочи само тогава,
когато от изпълнителя са извършени кумулативно действията по
изработване на конкретната урнова плоча, по нейното надписване, по
поставяне на керамична снимка върху нея, както и по поставяне на плочата
в съответната ниша на урновата стена. Този извод следва от факта, че
всички тези действия са изброени като съвкупност при
индивидуализиране на вида на възложената работа в чл.1, т.2 от
споразумението и са посочени отново в съвкупност при формулиране на
условията, при които възложителят се задължава да заплати
възнаграждение за извършената работа в чл.3, изр.2 от споразумението.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи чрез пълно и
главно доказване твърденията си, че е изработило претендираните 533 броя
урнови плочи, за които се претендира заплащане на възнаграждение, не е
доказало това свое твърдение, нито пък факта, че е надписал урновите плочи,
монтирал е керамични снимки върху тях, както и че ги е поставил в
свободните ниши на изработените по силата на процесната сделка четири
броя урнови стени. Осъществяването на тези факти се оспорва от ответника,
поради което и в тежест на ищеца е да установи настъпването на всяко едно
от посочените обстоятелства. Всъщност както в ИМ, така и във въззивната
жалба изпълнителят не твърди, че урновите плочи са поставени в нишите на
изградените стени, а единствено твърди, че същите са изработени и се
намират в негов склад, поради което ще бъдат поставени на нужното място
след заплащането им от възложителя.
Предвид липсата на представени от „Хера -2006“ ЕООД
доказателства в тази насока, съдът приема, че изпълнителят не е изпълнил
задълженията си, установени в чл.1,т.2 от допълнителното споразумение от
21.01.2019г., поради което в тежест на възложителя не е възникнало
задължение по чл.266,ал.1 ЗЗД да заплати извършената работа.
Неоснователни са поддържаните доводи в жалбата, че от
представените 3 бр. приемо-предавателни протоколи от 15.03.2020 г. и от
15.08.2020г./л.13-16/ било видно, че изпълнителят е приел извършената
5
работа, тъй като същите са подписани от представители на възложителя, с
което работата била приета. Видно от тези протоколи, същите касаят
приемането на работата единствено по изграждането на урнови стени от
варовик в двата гробищни парка – Централни софийски гробища и Гробищен
парк „Бакърена фабрика“. Липсват доказателства за приета работа по
изработка на урнови плочи с посочените по тях елементи и монтирането им в
урновите ниши на изградените стени.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението, че
въпросните урнови плочи и вази – 533 броя, се намират в склад на ищеца и
ще бъдат предадени веднага на ОП „Гробищни паркове“ при заплащането им,
поради което следвало да се приеме, че уговореното количество е изработено,
но поради виновно поведение на възложителя – непоръчването от 01.05.2020
г. на урнови плочи и вази, изпълнителят не можел да изпълни задължението
си.
Както бе посочено, съгласно коментираното споразумение от
21.01.19г., за да е налице пълно и точно изпълнение на задължението по
отношение на процесните урнови плочи, същите е следвало да бъдат
монтирани /поставени/ в съответните урнови ниши до запълването им.
Единствено при осъществяване на всички тези действия като съвкупност -
изработване на конкретната урнова плоча, нейното надписване, поставяне
на керамична снимка върху нея и поставяне на плочата в съответната ниша на
урновата стена може да се приеме, че е налице цялостно и точно изпълнение
на задължението на изпълнителя. Само в този случай възложителят дължи
възнаграждение, което в настоящия случай не е направено.
Не може да се приеме възражението, че ако и когато възложителят
заплати възнаграждение за изработените плочи, то изпълнителят е в
готовност да ги постави съгласно уговореното. Видно от чл.3 от
допълнителното споразумение от 21.01.19г., възнаграждението е дължимо
след приемане на работата, в 5-работни дни след представяне на възложителя
на приемо-предавателни протоколи и фактури. Авансово плащане на
изработеното не е уговорено.
По тези съображения съдът намира оплакванията във въззивната
жалба, касаещи претенцията по чл.266 ЗЗД за неоснователни. Като е
отхвърлил иска, съдът е постановил правино решение, което следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Въззивният съд намира за неправилно решението в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 2 840,99 лева
върху главницата от 80 532,32 лева – възнаграждение за изграждане на 4-те
броя урнови стени в двата гробищни парка.
Неправилни са изводите на съда, че на възложителя не били
представени фактури, а единствено приемо-предавателни протоколи.
Вярно е, че съгласно уговореното в чл.3 от допълнителното
споразумение, възложителят дължи възнаграждение при осъществяването
6
кумулативно на два факта: представяне на приемо-предавателни протоколи и
представянето на фактури от изпълнителя. Това е така, защото с всеки от тези
документи се удостоверяват различни факти - с протоколите приемането на
работата, а с фактурите размерът на задължението за заплащане на
възнаграждение за така извършената и приета работа. Ответникът е в забава,
ако в пет работни дни от датата на представяне на протоколите и фактурите,
съответно от датата, на която е представен последният от кумулативно
изискуемите документи, когато протоколът и фактурата за конкретна работа
са представени на различни дати. По делото липсват твърдения и
доказателства ответникът да е изпълнил задължението си да заплати
уговореното възнаграждение за изграждането на четирите урнови стени.
Както бе споменато, по делото са представени 3 бр. приемо-
предавателни протокола за изграждането им – един от 15.03.2019 г. и два броя
от 15.08.2019г., подписани от представител на възложителя, с което съдът
приема, че работата е приета, респ. тези протоколи са представени на
възложителя. Представени са и четири броя фактури от 9.06.2020г./л.16-20/,
касаещи изграждането на стените в гробищните паркове. От изявлението на
процесуалния представител на ответника в о.с.з. от 12.10.2021г., че фактурите
са получени, осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит от ОП
„Гробищни паркове“, т.е. потвърден е неизгоден за ответника факт, съдът
приема, че и фактурите са представени на възложителя. Тъй като с най-късна
дата от двата вида изискуеми документи са фактурите – 09.06.2020г., то от
тази дата тече уговорения в споразумението срок от 5 работни дни, в което
въъзложителят дължи изпълнение на задължинието си, след което изпада в
забава. Следователно срокът за това изтича на 14.06., т.е. от 15.06.2020 г.
ответникът е в забава. Затова от тази дата до предявяването на иска –
14.10.2020 г. същият дължи мораторна лихва за забава.
Изчислена чрез online калкулатор за изчисляване на законна лихва,
предвид разпоредбата на чл.162 ГПК, размерът на изтеклата лихва за
забава възлиза на 2 729,14 лева, в който размер иска по чл.86 ЗЗД следва да
бъде уважен, като се отмени първоинстанционното решение в тази му част.
Доводите във въззивната жалба, касаещи този иск, са основателни.
По разноските:
При този изход на делото – частично уважаване на жалбата, право на
разноски имат и двете страни. Въззиваемата община не е претендирала
разноски.
Жалбоподателят претендира разноски съобразно представен списък
по чл.80 ГПК в общ размер на 5 420,43 лева, от които 3 600 лева адвокатско
възнаграждение и 1820,43 лева заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
Съобразно уважената част от иска, респ. жалбата, въззивникът има
право на разноски в размер на 162,50 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261470 от 05.11.2021 год. на СГС, ТО, VI-17
състав, постановено по т.д.№ 1959/2020 год., в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Хера - 2006” ЕООД против Столична община иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД в частта над размер на сумата 2 729,14 лева до
претендирания размер от 2 840,99 лева, вместо което в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ-********* да
заплати на основание чл.86 ЗЗД на „Хера - 2006” ЕООД, ЕИК-*********
сумата 2 729,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.06.2020 г. до 14.10.2020г. върху главницата от 80 532,32 лева,
съставляваща възнаграждение за изработване на 4 броя стени за монтаж на
урни в Централни софийски гробища и в Гробищен парк „Бакърена фабрика“,
като ПОТВЪРЖДАВА решението за законната лихва в отхвърлителната му
част над уважения размер от 2 729,14 лева до претендирания от 2 840,99 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска на „Хера - 2006” ЕООД против Столична община по
чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата 88 180,31 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за извършена работа по изработка на 533 броя
урнови плочи и съответните вази и снимки към тях по Договор за изработка
от 14.11.2018 г., изменен с доп. споразумения от 21.01.2019 г. и 15.05.2019 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ-********* да заплати
на „Хера - 2006” ЕООД, ЕИК-********* сумата 162,50 лева разноски за
въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8