МОТИВИ към
Присъда № 57 от 07.06.2012 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 535 по
описа за 2012 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Х.Д.М., роден
на *** *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършени престъпления: по чл.195,
ал.1, т.2 и т. 4, предложения първо и второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс, за
това, че през периода 09.05. 2011
г. -13.05.2011 година в землището на с. Конуш, област Хасково, при условията
на продължавано престъпление, лично и чрез посредственото извършителство на лицата
Динко Валентинов Георгиев с ЕГН: **********, Румен Савков Русев с ЕГН: **********,
Румен Живков Атанасов с ЕГН: ********** и Недялко Драгомиров Григоров с ЕГН – **********
– всички от гр.Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно : преден мост от товарен
автомобил, марка ЗИЛ 131, с номер на шаси 675410, дизелов двигател -180 конски сили
от товарен автомобил МАЗ, скоростна кутия от товарен автомобил МАЗ, четири полуоски
за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, два големи кардана за товарен автомобил марка
ЗИЛ 131, един малък кардан от раздатъчна кутия за товарен автомобил марка ЗИЛ
131, два пиньона за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, два броя врати на кабина на
товарен автомобил и две корони и четири сателита за товарен автомобил марка ЗИЛ
131, всичко на обща стойност 4030 / четири хиляди и тридесет / лева, от владението
на Т.П.М. от гр.Хасково, без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги
присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор и за извършване на кражбата
са използвани моторни превозни средства, а именно л.а., марка "Опел",
модел „Астра” с рег. № X 9464 АМ с ремарке и микробус, марка „Мерцедес”, с рег.
№ Х 4339 ВВ и техническо средство - оксижен и по чл.216 ал.1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за това, че през периода 09.05.2011 г. - 13.05.2011 г. в землището на с.
Конуш, област Хасково, при условията на продължавано
престъпление, лично и чрез посредственото
извършителство на лицата
Динко Валентинов Георгиев с ЕГН - **********, Румен Савков Русев с ЕГН: **********,
Румен Живков Атанасов с ЕГН: ********** и Недялко Драгомиров Григоров с ЕГН – **********
***, противозаконно унищожил / чрез срязване с оксижен на шасито и демонтиране на
голяма част от основните му възли и агрегати/ чужда движима вещ, а именно - товарен
автомобил, марка „ЗИЛ” 131, на стойност 5000 / пет хиляди/ лева, с номер на шаси
675410, без регистрация, собственост на Т.П.М. ***.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен
начин. Предлага съдът при индивидуализация на наказанието да отчете
положителното процесуално поведение на подсъдимия, като по отношение на
престъплението по чл.195, ал.1, т.2 и т. 4, предложения първо и второ, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния
кодекс счита, че следва, с оглед данните за минали осъждания да му бъде
наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид процесуалния
ред, по който се разглежда делото, без приложение на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, но наказанието бъде определено по начин, който след редукцията
съобразно привилегията по чл. 373, ал. 2 НПК, бъде по вид „лишаване пот
свобода” за срок под законоустановения минимум от 1 година. Относно
престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, счита, че следва на
подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр.
чл. 55 от НК, а именно “Пробация”, доколкото няма установен минимум за наказанието
„лишаване от свобода” с двете задължителни пробационни мерки предвидени в чл.
42а от НК за срок от една година, като на основание чл. 23 от НК следва да се
наложи едно общо наказание, а именно по тежкото от двете - “лишаване от
свобода”, като изпълняването на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, тъй като били налице предпоставките за това.
Частният обвинител - Т.П.М. ***,
редовно призован се явява лично, и в хода на съдебните прения заявява, че се
придържа изцяло към заявеното от представителя на РП - Хасково.
Защитникът на подсъдимия Х.Д.М. –
адв. Петър Петров пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под
внимание многобройните смекчаващи вината обстоятелства, а именно пълните
самопризнания на подсъдимия и неговото сътрудничество на органите на
досъдебното производство. С оглед на това и анализирайки данните за предходни
осъждания на неговия подзащитен, счита, че е налице основание за приложение на разпоредбите
на чл. 58а, ал. 4, вр. 55 от Наказателния кодекс при определяне на наказанието,
като намира, че наказанието “лишаване от свобода”, следва да бъде
индивидуализирано в рамките на 6 – 11
м., респ. неговото изпълнение - отложено на основание
чл. 66 от НК. По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
се излагат доводи във връзка с характера на вещта, посочена като предмет на
престъпление, с които се аргументира отново приложението на чл. 55 НК при
определяне на наказанието и за това престъпление. Изразява се от защитата
съгласие с изложеното от РП – Хасково относно необходимостта от кумулиране на
наказанията, наложени на подсъдимия за всяко от деянията, за които му е
повдигнато обвинение.
Подсъдимият Х.Д.М.
*** разбира обвинението и на съдебното
следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и вината си. При упражняване на правото си на лична защита се придържа към заявеното от
неговия защитник, а в даденото му право на последна
дума изразява съжаление за стореното и декларира, че същото
няма да се повтори.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Х.Д.М. е роден на *** ***, същият е български гражданин, от
българска етническа група, женен, със средно
образование, безработен с местоживеене ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 716, издадена от Районен
съд – Хасково на 31.05.2011 г. подсъдимият Х.Д.М. е осъждан както
следва: с Решение от 05.10.2005 г. на РС
– Хасково, в сила от 20.10.2005 г., по НАХД № 896 по описа на същия съд
за 2005 г.,
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е освободен по реда на чл. 78а НК от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание като му е
наложено наказание „Глоба” в размер н 500 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 5 месеца; с Присъда № 129 от 26.02.2007 г. в сила от 13.03.2007 г. по НОХД № 1191 по описа на Районен
съд – Хасково за 2006 г.,
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност
10 месеца и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца и със Споразумение
№ 183 от 09.05.2011 г. по НОХД № 165 по описа на
Районен съд – Хасково за 2011
г., одобрено на същата дата - за престъпление по чл. 343б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с което му е наложено наказание „Пробация” със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1
година и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност
1 година и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа
годишно за срок от 1 година и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
година и 2 месеца.
За подсъдимия Х.Д.М. *** са събрани негативни данни за личността, като според отразеното в
приложената по досъдебното производство характеристична справка по отношение на
същия са налице заявителски материали и данни за склонност към системна
употреба на алкохол и извършване на хулигански прояви, както и за нарушения
обществения ред. Подсъдимият по характер се описва като невъздържан и същият не
се ползва с добро име в квартала, в който живее.
Частният обвинител Т.П.М., притежавал
товарен автомобил „ЗИЛ 131”,
с номер на шаси 675410, който товарен автомобил не бил регистриран по надлежния
ред, тъй като бил сглобен от закупени отделни автомобилни части, възли и агрегати
на автомобил марка ЗИЛ 131, но с дизелов двигател от 180 к.с. на товарен автомобил
марка „МАЗ”. Този товарен автомобил имал ремарке и се ползвал само за движение от
сечищата до поляните в гората, в местност "Хотола" в землището на с. Конуш,
област Хасково, на които се разпределяла нарязаната и готова за извозване дървесина,
тъй като собствената фирма на частният обвинител в качеството си на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Тоди – Плам Т.М.” осъществявала основно дейност по дърводобив.
Този товарен автомобил за период от няколко последователни месеца от късната есен
на 2010 година и през пролетта на 2011 година бил оставен на поляна в гората, непосредствено
след с. Конуш, област Хасково, но в землището на същото село, като частният
обвинител периодично се отбивал на мястото за да го нагледа и съответно да го ползва
при нужда. По време на късната есен на 2010 година и след това на неустановена дата
в края на месец април 2011 година подсъдимият Х.Д.М., отивайки за риба, преминавал
покрай поляната, на която бил оставен паркиран описания по-горе камион и видял същия.
Няколко дни по- късно подсъдимият се обадил на Румен Живков Атанасов, разпитан
в хода на досъдебното производство в качеството на свидетел и му казал, че има един
стар камион, който бил на баща му, същият се намирал на поляна в близост до с. Конуш,
област Хасково. В разговора си с него подс. М. го попитал дали могат да намерят
отнякъде "резак", за да го нарежат и по този начин да го изнесат от гората,
защото камионуъ не бил в движение и така било по - лесно. Свидетелят Румен Атанасов
се съгласил да му помогне. Успял да се свърже с познатия си – свид. Недялко Драгомиров
Григоров, който притежавал микробус марка „Мерцедес” с рег. № Х 4399 ВВ и се разбрали
да им помогне да транспортират някакви метални отпадъци.
На 09.05.2011 година сутринта свид. Недялко
Григоров имал ангажимент и след като приключил с него се срещнал със свид. Румен
Живков Атанасов и подс. Х.М.. След това с микробуса отишли и забрали от дома му
свид. Динко Валентинов Георгиев, който бил познат на свид. Румен Атанасов, който
го помолил да дойде и да им помогне. След това всички с микробуса, посочен по -
горе и управляван от свид. Недялко Григоров отишли до пункта за черни и цветни метали
стопанисван от фирма „ЕТ Филю Атанасов – Детелина”, в който пункт работел свид.
Атанас Филев Атанасов. Пунктът се намирал в производствения район на „Топливо” АД
– град Хасково, в непосредствена близост с Товарна гара -Хасково. Там свид. Румен
Атанасов и подс. Х. Маналов разговаряли със свид. Атанасов и се уговорили да наемат
за резач работника от пункта – Румен Савков Русев, също разпитан в хода на
разследването в качеството на свидетел. След като се уговорили, свид. Румен Русев
натоварил в микробуса оксижена и цялата посочена група лица отишли с микробуса на
свид. Недялко Григоров в гората в района на с. Конуш, област Хасково, където бил
паркиран процесния камион. Там, на място свид. Румен Русев разтоварил от микробуса
оксижена, след което го задействал и посредством него успял да нареже основните
части на товарния автомобил – срязал шасито на товарния автомобил, освободил предния
мост, разрязал главините и джантите, след което били извадени полуоските, двигателя
и прилежащите му части, скоростна кутия, голям и малък кардани, освободил сателитите
и короните на товарния автомобил. Русев отрязал и кабината на товарния автомобил
и освободил двете врати на кабината. След това подс. Х.М., подпомогнат от свидетелите
Румен Атанасов, Динко Георгиев и Недялко Григоров натоварили в микробуса предния
мост на товарния автомобил, двигателя на камиона, двата големи кардана, двете врати
на кабината на товарния автомобил, както и четирите сателита на камиона и се върнали
обратно в пункта за изкупуване на метали, където предали носените метални части.
Тъй като теглото на натоварените части било голямо, а и пътували в микробуса общо
5 човека, други метални части и възли от камиона този ден не взели.
Тъй като свидетелят Румен Атанасов знаел
от подсъдимия, че гореописаният товарен автомобил бил собственост на бащата на последния,
това било и обяснението му пред свидетелите Георгиев, Григоров и Русев. Тъй като
всичко се случвало през деня и не се криели, не са вземали предохранителни мерки,
то свидетелите не се усъмнили, че извършват нещо нередно с действията си.
Подс. Х.Д.М. и свид. Румен Атанасов се
разбрали на следващия ден 10.05.2011 година да отидат отново до камиона за да вземат
и предадат в същия пункт още части от него. За целта на посочената дата последният
помолил свид. Атанас Георгиев Дедов да му предостави да ползва автомобил, собственост
на сина му – свид. Георги Атанасов Дедов, а именно - „Опел Астра” с рег. № Х 94
64 АМ. Атанас Дедов се съгласил и дал на Румен Атанасов да ползва автомобила с ремаркето,
защото често Румен Атанасов му помагал и ходел с тази кола и ремаркето да му купува
фураж за животните, тъй като той сам не можел да управлява автомобила. След като
Атанасов взел посочения лек автомобил взел от дома му подс. Х.М., а след това и
свид. Динко Валентинов Георгиев, който по - рано Румен Атанасов помолил да ги придружи
и да им помогне. Така с управлявания от свид. Атанасов лек автомобил, отишли отново
край с. Конуш до вече напрактика разглобения товарен автомобил собственост на частния
обвинител. Тримата натоварили в ремаркето двата пиньона и двете корони, скоростната
кутия и малкия кардан от раздатъчната кутия на камиона, след което ги откарали в
същия пункт за изкупуване на вторични суровини, където тези части били приети от
свид. Атанас Филев. Последният отразил в регистъра за покупките и вноса данните
на свид. Румен Живков Атанасов и отразил цялото количество на предадените метали
до този момент от свид. Румен Атанасов и подс. Х.М.. Общото тегло на тези предадени
вещи възлиза на 642 кг
съобразно отразеното в регистъра. С получените парични средства заплатили 30 лв.
на свид. Румен Русев за извършеното рязане, както и на Недялко Григоров заплатили
20 лева за курса с неговия микробус. Подс. М. и свид. Румен Атанасов разделили останалите
парични средства, като по този начин подсъдимият заплатил на последния за оказаната
помощ и осигурения транспорт за направения курс с лекия автомобил „Опел Астра”.
На 13.05.2011 година подс. Х.М. отново
помолил свид. Румен Атанасов да отидат отново до инкриминирания товарен автомобил
и вземат още някои части, които да предадат в пункта за изкупуване на вторични суровини.
За целта Румен Атанасов отново помолил свид. Дедов да му предостави за ползване
лекия автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № Х 9464 АМ и последният се съгласил,
като този път предоставил само лекия автомобил без ремаркето. Свид. Атанасов управлявал
автомобила като двамата с подсъдимия отишли отново до останалата част от
нарязания преди това товарен автомобил. Там натоварили в лекия автомобил марка
„Опел – Астра” четирите полуоски на камиона, след което се върнали в град Хасково.
В същия пункт за изкупуване на вторични суровини двамата предали полуоските, като
в регистъра за покупките и вноса закупчикът – свид. Атанас Филев отразил данните
на св.Румен Атанасов, като теглото на предадените вещи възлиза на общо 120 кг.
Тъй като теглото на предадените вещи и
данните на лицата, предали същите, се записвали в дневника за покупките и вноса
на изкупвателния пункт, след като било установено и заявено извършването на кражбата
от страна на пострадалия собственик на товарния автомобил – частния обвинител Т.П.М.,
в хода на проверката по случая, полицейските служители, при посещението си на место
в пункта, установили, че свид. Румен Атанасов е предавал няколкократно големи количества
метални вещи. Свидетелят Атанас Филев се сетил за това и показал остатъка от предадените
метали, а именно – две полуоски от товарния автомобил. Същите са били оставени за
отговорно пазене в пункта.
Съгласно заключението вещото лице по
назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на инкриминираните
вещи е в размер на 4030 лева, а стойността на инкриминирания товарен автомобил възлиза
на сумата в размер на 5 000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключението по назначената оценъчна експертиза, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършените деяния,
се
налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Димитър Милков Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на чл.195, ал.1, т.2
и т. 4, предл. първо и предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр чл.26,
ал.1 от Наказателния кодекс,
за
което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност,
поради следните съображения от правна страна:
При установената по делото фактическа обстановка, описана
по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установено от обективна страна е, че тъй като през периода 09.05.2011 г.
-13.05.2011 година в землището на с. Конуш,
област Хасково, при условията на продължавано престъпление, лично и чрез посредственото
извършителство на лицата Динко Валентинов Георгиев, Румен Савков Русев, Румен Живков
Атанасов и Недялко Драгомиров Григоров, всички от гр.Хасково, отнел чужди движими
вещи, а именно: преден мост от товарен автомобил, марка ЗИЛ 131, с номер на шаси
675410, дизелов двигател -180 конски сили от товарен автомобил МАЗ, скоростна кутия
от товарен автомобил МАЗ, четири полуоски за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, два
големи кардана за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, един малък кардан от раздатъчна
кутия за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, два пиньона за товарен автомобил марка
ЗИЛ 131, два броя врати на кабина на товарен автомобил и две корони и четири сателита
за товарен автомобил марка ЗИЛ 131, всичко на обща стойност 4030 /четири хиляди
и тридесет/ лева, от владението на Т.П.М. от гр.Хасково, без негово съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен
надзор и за извършване на кражбата са използвани моторни превозни средства, а именно
л.а., марка "Опел", модел "Астра" с рег. № X 9464 АМ с ремарке
и микробус, марка "Мерцедес", с рег. № Х 4339 ВВ и техническо средство
- оксижен. Установени по недвусмислен и безпротиворечив начин са
датата на всяко едно от отделните деяния и механизмът на осъществяването им –
товарният автомобил е бил оставен без надзор, следователно и отделните
компоненти от корпуса му и двигателя – също, като за тяхното демонтиране е
използвано техническо средство – оксижен, посредством което са били нарязани и
отделени от камиона, а чрез използване на горепосочените моторни превозни
средства е обезпечено транспортирането на отнетите части от вещта до пункт за
изкупуване на метали, където същите са предадени срещу съответното заплащане за
вторични суровини. Последното е демонстрация на своителното намерение на дееца
и потвърждение за наличието от обективна страна на признаците от
квалифицираните състави на престъплението „кражба” по чл. чл.195, ал.1, т.2 и
т. 4, предл. първо и предл. второ от НК.
Предметът
на деянието – неговите характеристики и количество са недвусмислено установени,
както и стойността на съвкупния предмет на деянието, според заключението на
вещото лице.
След като
от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се
установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. чл.195, ал.1,
т.2 и т. 4, предл. първо и предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, следва
изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпросът за авторството на
деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е и съпричастността
именно на подсъдимия в извършване на престъплението, доколкото се доказа фактът
на прякото му участие, наред с други лица в извършването на инкриминираното отнемане,
чрез нарязване, на описаните по – горе части от товарния камион, собственост на
частния обвинител. По делото е установено, че останалите лица извън обвиняемия Х.Д.М.,
макар и да са взели участие в осъществяване на изпълнителното деяние, всъщност не
са имали умисъл за извършване на престъпление, а са предприели описаните действия
със съзнанието, че помагат да се извърши конкретна работа и ще получат някаква парична
сума, като възнаграждение. При това положение, а и с оглед обстоятелството, че към
наказателна отговорност за извършената кражба на части от описания товарен автомобил
е привлечен в качеството на обвиняем единствено Х.Д.М. и отчитайки, че същият е
взел пряко участие в осъществяване на изпълнителното деяние на всяка една
проява на инкриминираната дейност на съответната дата, следва да се приеме, че
всяко от деянията съобразно описаната фактическа обстановка, осъществяващо
поотделно признаците на състав на престъпление, е извършено от него лично и чрез
посредственото извършителство на останалите
изброени по – горе лица - Динко Валентинов Георгиев, Румен Савков Русев, Румен Живков
Атанасов и Недялко Драгомиров Григоров -
всички от град Хасково. Извод, мотивиран доколкото подсъдимият се е възползвал от
тяхното поведение, продиктувано от факта, че е премълчал и не ги е увдомил, че инкриминираните
вещи не са негова или на семейството му собственост, и че той самият няма право
да се разпорежда с тях по какъвто и да било начин.
Деянията,
описани по – горе са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от тях е осъществено през непродължителен
времеви отрязък, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
всяко едно от последващите деяния се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
На
следващо място от доказателствата по делото, установени по безпротиворечив
начин са времето мястото и начина на извършване на престъплението, а детайлният
анализ на доказателствените източници, включително и самопризнанието на
подсъдимия, не оставя съмнение относно авторството на престъплението и съпричастността
на подсъдимия в извършването му.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на подсъдимия, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца на
чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел
последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална
облага.
При определяне
вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна
и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата
на чл. 195, ал.1, т.2 и т. 4, предл. първо и предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението, както и процесуалния ред, по
който протече производството в съдебна фаза пред първоинстанционния съд. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването
и обясненията, които е дал по повдигнатите му обвинения, както и цялостното процесуално
поведение на подсъдимия, което следва да бъде окачествено като положително. При
индивидуализацията на наказанието следва да се отбележи, че в никакъв случай не
следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия –
същият е в относително млада възраст и е семеен, противопоставено обаче на данните
за минали осъждания и събраните не дотам положителни характеристични данни. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, разгледани в
аспекта на тяхната съвкупност и след анализ на целия комплекс данни се обосновава
извод за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 1 НК, вместо прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, за което не са налице изискуемите се предпоставки - под максиума на
наказанието, предвидено за съответното престъпление в особената част на НК и малко
над законоустановения минимум. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 10 месеца, след
задължителната редукция от една трета на определения срок от 1г. и 3 месеца
/петнадесет месеца/ като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК -
отложено с изпитателен срок от три години, доколкото са налице обективно
предпоставките за такъв подход. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
При
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият Х.Д.М., е осъществил при
условията на идеална съвкупност, наред с квалифицираната кражба при условията
на продължавано престъпление и състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, като
за времето от 09.05.2011 г. - 13.05.2011 г. в землището на с. Конуш, област Хасково, лично и чрез посредственото извършителство на лицата Динко Валентинов Георгиев, Румен Савков Русев,
Румен Живков Атанасов и Недялко Драгомиров Григоров - всички от гр.Хасково, противозаконно
унищожил /чрез срязване с оксижен на шасито и демонтиране на голяма част от основните
му възли и агрегати/ чужда движима вещ, а именно - товарен автомобил, марка
"ЗИЛ" 131, на стойност 5000 / пет хиляди/ лева, с номер на шаси 675410,
без регистрация, собственост на Т.П.М. ***.
От
събраните данни безспорно установен е най – напред предметът на престъплението.
В този смисъл следва да се отбележи, че е налице индивидуално определена вещ –
товарен автомобил „ЗИЛ 131”, с номер на шаси 675410, който
товарен автомобил действително не е бил регистриран от неговия собственик –
частният обвинител по надлежния ред, тъй като е сглобен от него от закупени отделни
автомобилни части, възли и агрегати на автомобил марка „ЗИЛ 131”, но с монтиран дизелов двигател
от 180 к.с. на товарен автомобил марка „МАЗ”, което обаче по никакъв начин не
променя факта, че е налице конкретно индивидуално определена вещ, която е могла
да бъде използвана съобразно предназначението си. Установено е, че
инкриминираният товарен автомобил имал ремарке и се ползвал само за движение от
сечищата до поляните в гората, в местност "Хотола" в землището на с.Конуш,
област Хасково, на които се разпределяла нарязаната и готова за извозване дървесина,
доколкото собствената фирма на частния обвинител П., а именно фирма ЕТ „Тоди – Плам
Т.М.” осъществявала основно дейност по дърводобив. Тази вещ има и конкретната
си стойност и би могло да се приеме, че се намира в гражданския оборот, макар
да е спорно доколко същата би могла да бъде предмет на разпоредителна сделка по
надлежния ред, съобразно установения в страната прехвърлителен режим за моторни
превозни средства, като съображенията на защитника на подсъдимия в обратна
насока относно липсата на вещ следва да се приемат като несъстоятелни.
На следващо място, от обективна
страна е установено наличие на деяние и механизма на осъществяването му, което до
голяма степен съвпада с начина на осъществяване на престъплението „кражба”,
което бе обсъдено по – горе и към което изложение се препраща, макар и в
повдигнатото обвинение да е използвана по – различна конструкция относно осъществяване
на деянието, а именно чрез срязване с оксижен на шасито и демонтиране на голяма част
от основните му възли и агрегати. В случая се има предвид същото, както при
извършване на кражбата, а нюансът в изразяването е обобщен и оттам по –
различен от гледна точка употребените изразни средства, но смислово и фактически се касае за същите
действия, които са били осъществени от подсъдимия при извършване на кражбата. В
случая уместно и наложително е да се отбележи, че действително с нарязване на
камиона на отделни части и транспортирането им до пункт за изкупуване на цветни
метали се осъществява изпълнителното деяние на престъплението „кражба”
поотделно на всяка от датите, визирани от държавното обвинение при описване на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и така се аргументира
приложението и на чл. 26, ал. 1 от НК. В случая обаче, с тези действия на подсъдимия,
извършени от него лично и чрез посредственото извършителство на изброените по –
горе лица не просто се осъществява изпълнителното деяние на престъплението
„кражба” по отношение на частите на камиона, предмет на обвинението, а
посредством същите тези действия се е стигнало и до друг съставомерен резултат
– унищожаването на товарния автомобил, доколкото същият като движима вещ,
вследствие на така извършените интервенции по отношение на неговата цялост, е
приведен в състояние на фактическа невъзможност да бъде използван, съобразно
предназначението си.
Разликата в случая е в субективното отношение на дееца, като и за
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, като не е налице съмнение за авторството -
а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват
от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му. Докато
при престъплението „кражба” подсъдимият е действал със съзнанието и е имал за
цел да лиши владелеца от негова вещ, респ. съответни части от него, мотивиращо
извод в посока, че е действал при пряк умисъл, то по отношение на
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК деецът не е имал пряко за цел вещта да бъде
унищожена, но е съзнавал, че чрез срязване с оксижен на шасито и демонтиране на голяма
част от основните му възли и агрегати, инкриминираният товарен автомобил няма
да може да бъде ползван съобразно предназначението си, като се е съгласил с
настъпване на съставомерния резултат. Последното е показател за наличие на
евентуален умисъл, формиран у него по отношение на престъплението по чл. 216,
ал. 1 НК. В допълнение след анализа от субективна страна, следва да се отбележи
от обективна, че престъплението по чл. 216, ал. 1 НК с форма на изпълнителното
деяние „унищожаване” би могло принципно да бъде осъществено както с еднократен
акт на въздействие, така и с нееднократен, както в случая, но във всички случаи
унищожаването на една и съща вещ, доколкото с това се стига до безвъзвратното й
привеждане в състояние на негодност да бъде използвана по предназначението си,
е възможно само веднъж за разлика от повреждането, каквото обвинение спрямо
подсъдимия за инкриминираната вещ обаче не е повдигано. В този смисъл няма
пречка за отделните действия на съответните дати подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, след като чрез тези действия като краен
резултат се е стигнало до унищожаване на чужда движима вещ – процесния товарен
автомобил, собственост на частния обвинител, но в случая се касае за едно
единствено деяние и конструкцията то да е извършено при условията на
продължавано престъпление в случая е в противоречие с материалния закон. За да
е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, е
необходимо от обективна страна да са налице две или повече отделни деяния, като
всяко от тях всяко само по себе си и отделно от останалите осъществяващо
признаците на състав на престъпление, като за това по чл. 216, ал. 1 НК с
единствена форма „унищожаване” на чужда движима вещ” е фактически и юридически
невъзможно за конкретна вещ, поради което по първоначално повдигнатото
обвинение на основание чл. 304 НПК, подсъдимият бе признат за невинен относно
квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на
наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в
разпоредбата на чл. 216,
ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението, както и
процесуалния ред, по който протече производството в съдебна фаза пред
първоинстанционния съд. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца и след анализ на целия
комплекс данни, съобразно изложеното по – горе относно престъплението „кражба”, се обосновава извод за
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, вместо прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за
което не са налице изискуемите се законови предпоставки - под максиума на наказанието,
предвидено за съответното престъпление в особената част на НК и над
законоустановения минимум за наказанието „лишаване от свобода, съобразно Общата
част на НК. По
този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да
бъде наложено за срок от 6
месеца, след задължителната редукция от една трета по чл. 58а, ал. 1 НК на определения
срок от 9 месеца, като изпълнението на същото на
основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото са налице обективно предпоставките за такъв подход. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Предвид обстоятелството, че деянията са извършени при условията на
идеална съвкупност е налице и
основанието по чл. 23, ал. 1 НК и на подсъдимия се определи едно общо измежду
наложените му с настоящата присъда за всяко от престъпленията наказания, а
именно най – тежкото от тях по вид и размер – лишаване от свобода за срок от 10
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното
общо наказание бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
С оглед
обстоятелството че подсъдимият Демир Ангелов бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 164.00 лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на досъдебното производство за възнаграждение
за вещо лице.
С оглед изхода на делото и преценката на
съда относно въпроса за собствеността върху инкриминираната вещ - товарен
автомобил бе постановено на Т.П.М. *** като правоимащо лице да бъдат върнати приобщените
по делото като веществени доказателства: 2 броя полуоски за товарен автомобил на
съхранение в пункт за изкупуване на черни и цветни метали..
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: