№ 116
гр. Русе , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500203 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
П. В. Й. е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено
по гр. д. № 4299/2020 год., с което са отхвърлени предявените от него искове
по чл.344 от КТ и е осъден да заплати направените по делото разноски.
Излага оплаквания за неправилност на решението и иска то да се отмени, като
исковете се уважат. Претендира разноски.
Ответникът „Логтранс БГ“ ЕООД с. Равда, общ. Несебър оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да се
потвърди.
Въззивният съд намира жалбата допустима – подадена е от страна по
спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 32/28.05.2018 г., като ищецът
заемал длъжността „шофьор товарен автомобил – международни превози” в
търговското дружество. В чл.7 от трудовия договор било договорено, че
1
предизвестието за прекратяване на същия е 2-месечно и за двете страни.
На 10.05.2019 г. работникът е подал молба, с която е поискал за бъде
прекратен трудовият му договор. Със Заповед № 7/01.07.2019 г. ищецът бил
дисциплинарно уволнен на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ поради неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни.
На 27.06.2019 г. ищецът получил Заповед № 1512/23.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена в полза на
ответника по ч. гр. дело № 3061/2019 г. по описа на РРС, а развилото се
производство по чл.422 от ГПК по гр. д. № 5131/2019 г. по описа на РРС
приключило с влязло в сила решение, с което бил отхвърлен искът на
дружеството. На 06.07.2020 г.П.Й. образувал изпълнително дело за събиране
на присъдените му разноски по водените съдебни, а на 27.07.2020 г., чрез
редовно упълномощения от него адвокат по изпълнителното дело, получил по
куриер на Български пощи, писмо от пълномощник на ответника, с молба по
изпълнителното дело, в приложение на която се съдържала и заповедта за
дисциплинарно уволнение.
Съгласно удостоверение на л.12, издадено от НАП ТД – гр.Варна, офис
– гр.Русе, към дата 27.06.2019 г. е бил деклариран трудовият му договор
сключен с ответника, като е посочено че адресът на П.Й. е гр. Русе, ул. П. 17,
вх.1, ет.1, ап.1.
От представеното удостоверение за постоянен адрес на л.17, издадено
от Община – гр. Русе, е видно, че ищецът на 02.09.2019 г. е променил
постоянния си адрес, който е в гр.Русе, ул. П. № 19А.
След подаване на предизвестието Й. не се явил на работа, което е
послужило за основание за дисциплинарното му уволнение. Поканата е била
изпратена на адрес гр. Русе, ул. “П. № 17, вх.1, но върната с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя.
Впоследствие работодателят издал Заповед № 7/01.07.2019 г., с която на
ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание
чл.190, ал.1, т.2 от КТ – за неявяване на работа в течение на два
последователни дни, която е била изпратена на работника отново с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез Български пощи на 01.07.2019
г. на адрес гр. Русе, ул.“П. № 17, вх.1, но на 03.07.2019 г. пратката отново се
2
върнала с отбелязване, че адресатът е преместен.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с които ищецът е
оспорил законността на уволнението и е поискал неговата отмяна, като
районният съд е приел, че са погасени по давност.
Въз основа на обосновано установените фактически положения,
районният съд е достигнал и до законосъобразния извод, че претенциите са
погасени по давност и на основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя
изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно
установените фактически положения, така и развитите правни доводи и
препраща към тях.
Съгласно чл.358 ал.1 т.2 от КТ исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се
предявяват в двумесечен срок, който срок започва да тече от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно ал.2 т.1 на същата
разпоредба срокът за предявяване исковете за отмяна на дисциплинарни
наказания, започва да тече от деня, в който на работника е била връчена
съответната заповед. Този срок по характера си е давностен и с неспазването
му, отпада възможността материалното право да бъде съдебно предявено и
защитено, т. е. да получи съдебна защита и осъществяване по съдебен ред.
Съгласно чл.195 от КТ – дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, която следва да се връчи на работника или служителя. В
закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена
на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай – наказанието се смята за наложено
от деня на нейното получаване. Следователно – законодателят е предвидил,
като допустим способ за връчване на заповедта – изпращането й по пощата.
За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено
лично на получателя.
В конкретния случай на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е било прекратено и
тъй като след подаването на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът не се е явил на работа, работодателят е поискал от
него писмени обяснения и му е връчил заповедта по пощата с обратна
разписка. Това е било сторено на известния на работодателя адрес. Същия
3
този адрес е посочен в трудовия договор, като постоянен адрес по личната
карта на работника и деклариран като такъв и в НАП. Поканата от този адрес
е върната с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. След това е
издадена и заповедта, с която на ищеца е наложено „дисциплинарно
уволнение” и изпратена на същия известен адрес. Върната е на 03.07.2019 г.
с отбелязване, че адресатът е преместен. Работодателят не е бил уведомен от
ищеца, че е променил адреса си, а и самата промяна е извършена в по-късен
момент – на 02.09.2019 г. (удостоверение на л.17). По тези съображения съдът
намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение” следва да се счита за връчена на ответника по
правилата на чл.42 и чл.44 от ГПК - на 03.07.2019 г. От този момент е
започнал да тече двумесечният давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, в
който ищецът е можел да предяви иск за отмяна на наложеното му
дисциплинарно наказание. Този давностен срок е изтекъл на 03.09.2019 г., а
настоящият иск е предявен на 25.09.2020 г., т.е. след изтичане на давностния
срок, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Предвид изхода на спора, направените от работодателя разноски във
въззивното производство, са в тежест на жалбоподателя.
Мотивиран така, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4299/2020 г.
по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА П. В. Й., ЕГН ********** да заплати на „Логтранс БГ” ЕООД със седалище и
адрес на управление: с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. ”Б.” № 2, ет.2, ап.7, ЕИК
****** сумата от 600 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5