№ 108
гр. Сливен , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и девети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20212200600271 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.270 ал.4 във връзка с чл.341 и сл. от НПК
т.е. за проверка на определение по чл.270 ал.2 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура - Сливен против
определение № 146/08.07.2021г. постановено по нохд № 122/2021г. по описа на Районен съд
– Нова Загора, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия М. Й. М. по това наказателно
производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Парична гаранция в размер
на 500 лв.“
В протеста, по повод на която е образувано настоящото производство пред
окръжния съд, депозиран в посочения от съда и указан в закона срок за атакуване, се
настоява за отмяна на така обжалваното определение на НЗРС като неправилно и
незаконосъобразно, както и за оставяне без уважение на молбата на подсъдимия за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
Оспорва се констатацията на районният съд за наличие на нововъзникнали и неизвестни до
този момент за съда обстоятелства, отнасящи се до здравословното състояние на детето на
подсъдимия. Заявява се, че за да направи тази констатация съдът неправилно е дал вяра на
показанията на свид. П.Г., без да отчете факта, че все пак същите изхождат от лице, което се
намира във фактическо съжителство с подсъдимия и е от кръга лица, за които може да се
счете, че са заинтересовани от изхода на делото. Акцентира се върху обстоятелството, че за
изложените твърдения за здравословното състояние на детето на подсъдимия М. не са
представени никакви писмени доказателства. Обосновава се извод, че безкритичното
приемане за достоверни на показанията на свид. Георгиева е довело до постановяване на
неправилен съдебен акт, с който е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия в по-
лека такава. Навеждат се доводи и относно наличие на доказателства по делото за
недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия М., свързано със системното
1
нарушаване на взетите по отношение на него мерки за неотклонение „Подписка", както по
това, така и по друго наказателно производство. Въз основа на това се претендира отмяна на
атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
По делото е постъпил писмен отговор от защитника на подсъдимия М.М.,
представляващ по същество възражение срещу протеста на Районна прокуратура – Сливен.
Оспорва се основателността на протеста, като се заявява, че атакуваното определение на
съда е правилно е законосъобразно. Заявява се, че правилно е отчетено утежненото семейно
положение на подсъдимия, свързано с влошеното здравословно състояние на малолетната
му дъщеря, което се установява от показанията на майката на детето, като в тази връзка се
изразява несъгласие с тезата на прокурора да не се кредитират тези показания. В тази връзка
се сочи, че твърденията на свидетелката не се опровергават от останалите доказателства, а се
подкрепят от представеното с писмения отговор писмено доказателство - медицинско
направление, в което е посочено наличие на доброкачествено новообразование с други
неуточнени локализации, както и други сърдечни звуци, както и че се касае за остро
заболяване/състояние изискващо консултация и лечение. Като не се оспорват твърденията
относно процесуалното поведение на подсъдимия, се навеждат доводи, че същото не
обосновава извод за необходимост от вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Настоява се за потвърждаване на атакуваното определение, като депозираният против него
протест на прокуратурата бъде оставен без уважение като неоснователен.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши
проверка с оглед твърденията в протеста, намери последния за допустим т.е. подаден в срок
и от лице имащо правен интерес да атакува посоченото по-горе определение.
Разгледан по същество, въззивният съд намира протеста на Районна прокуратура –
Сливен за неоснователен.
Първоинстанционният съд с атакуваното определение от 08.07.2021г. е уважил
искането на подсъдимия М.М. за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, като му е определил по-лека мярка за неотклонение,
а именно – „Парична гаранция в размер на 500 лв.“.
Основният аргумент на съда да измени взетата по отношение на подсъдимия най-
тежка мярка за неотклонение е констатацията за нововъзникнали и неизвестни до този
момент обстоятелства, свързани със здравословното състояние на едно от малолетните деца
на подсъдимия, необходимостта от провеждане на лечение евентуално в здравно заведение
и произтичащата от това последица някой /в частност само подсъдимият/ да полага грижи за
останалите деца.
Неоснователни са възраженията в протеста по отношение на доказаността на
твърденията за влошено здравословно състояние на малолетното дете на подсъдимия.
2
Действително в хода на производството пред първата инстанция изводът, че
здравословното състояние на едно от децата на подс.М. не е добро е направен единствено
въз основа на показанията на разпитаната като свидетел майка на детето, с която
подсъдимият живее на съпружески начала. Настоящата инстанция, обаче, споделя тезата в
писмения отговор на защитника на подсъдимия, че е незаконосъобразно показанията на тази
свидетелка да не се кредитират единствено поради това, че тя съжителства в подсъдимия,
доколкото нейните твърдения не се опровергават от останалия доказателствен материал по
делото. Впрочем, с писмения отговор е представено и писмено доказателство, което
подкрепя показанията на свидетелката, а и констатацията на НЗРС за влошено здравословно
състояние на детето на подсъдимия, както и за необходимостта от провеждане на преглед,
консултации и лечение.
В този смисъл наистина е налице промяна на обстоятелствата, имащи отношение
към преценката за законосъобразността на взетата спрямо подсъдимия най-тежка мярка за
неотклонение, поради което законосъобразна се явява преценката, че спрямо него следва да
бъде взета по-лека мярка.
Неоснователни са и възраженията в протеста, че първоинстанционният съд не бил
отчел процесуалното поведение на подсъдимия, който в по-ранен момент от наказателното
производство е нарушил взетата спрямо най-лека мярка за неотклонение – „Подписка“,
както и че сторил това и по друго наказателно производство.
В мотивите към атакувания съдебен акт изрично е посочено, че основен критерий
при определянето на вида на мярката за неотклонение и последващото й ревизиране е
съответствието между тежестта на избраната мярка и нейната цел, а основната цел, която
преследва определянето на мярката за неотклонение, е обезпечаването на нормалното
развитие на процеса. Отчетен е и факта, че в това наказателно производство мярката за
неотклонение взета по отношение на подсъдимия М. е била изменена в по-тежка, с оглед
неговото недобросъвестно поведение – неявяването му в съдебно заседание на 14.05.2021г.
Впрочем, в това съдебно заседание представителят на прокуратурата тогава не е поискал
изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, а само постановяване на принудително
довеждане на подсъдимия.
Въпреки констатацията за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия
по това и по друго наказателно производство, районният съд аргументирано е преценил и
обосновал решението си, че за реализиране целите на мярката за неотклонение като вид
процесуална принуда, на подсъдимия М. не е необходимо да бъде определяна най-тежката
мярка за неотклонение и за в бъдеще, а това би могло да бъде постигнато и чрез по-лека, но
не и най-леката мярка за неотклонение.
Настоящата инстанция напълно споделя извода, че мярката трябва да изпълни
своята роля в наказателния процес, която е основната цел и на настоящото производство - да
3
осигури редовното му провеждане, както и че подходяща за това мярка за неотклонение от
тук нататък е „Парична гаранция в размер на 500 лв.“. Тази мярка по вид и размер
действително е съобразена с имотното и семейно положение на подсъдимия, но
същевременно би изпълнила както ролята на възпираща мярка по НПК, така и би дала
възможност на подсъдимия М. да се грижи в пълен обем за своите деца.
При това положение определението на първоинстанционния съд, с което е изменена
взетата по отношение на подсъдимия М. Й. М. мярка за неотклонение “Задържане под
стража” в „Парична гаранция в размер на 500 лв.“ се явява законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 146/08.07.2021г. постановено по нохд №
122/2021г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е изменена взетата спрямо
подсъдимия М. Й. М. по това наказателно производство мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в „Парична гаранция в размер на 500 лв.“.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4