№ 214
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000030 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от ищеца в
производството „ЙОЛЕФИН ЛИМИТИД“ и от третото лице помагач в
производството на страната на ответника – несъстоятелния длъжник „ТЕРА
АЙКОН“ ООД /н./ - „СТОКОМ-3“ ЕООД, срещу първоинстанционно
решение № 945 от 06. 07. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-1 състав по т.д. № 3465 по описа на съда за 2017 г.
Жалбоподателят – ищец обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него, като главен иск, такъв основан на института
на договорната отговорност – чл. 79, ал. 1, чл. 82 от ЗЗД, и базиран на
претенция за осъждането на длъжника в несъстоятелност да му заплати
компенсаторно обезщетение /вместо изпълнение/ за неизпълнение на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Третото лице помагач обжалва решението в частта му, с която след
отхвърляне на така непосредствено по-горе описания главен иск, е уважен
1
евентуален такъв, базиран на института на неоснователното обогатяване, и по
който длъжникът е осъден да заплати на ищеца сума, приета от съда да е
получена по същия предварителен договор, съответно – подлежаща на
връщане, като получена на отпаднало основание.
Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение в съответните му, обжалвани от
страните негови части, иска се отмяната му и постановяване на друго
решение по съществото на спора с което, по жалбата на ищеца – да бъде
уважен предявеният от него на основание договорна отговорност главен иск,
а по жалбата на третото лице помагач – да бъде отхвърлен освен главният, но
и уваженият с решението евентуален, кондикционен иск, със законните
последици.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивните жалби, като подадени от страни в производството, имащи
право на жалба, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно по същество в обжалваните му части поради следното:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска
защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
По-натам, доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
2
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивниците оплаквания в
жалбите им, първоинстанционното решение се явява и правилно, и в двете
му, обжалвани части, поради следното:
По жалбата на жалбоподателя – ищец:
Чисто теоретично твърденията в същата за възможността да се
претендира компенсаторно обезщетение за неизпълнение и при условията на
неразвален /непрекратен/, съответно - продължаващ да обвързва страните,
като налична и двустранна облигационна връзка, действащ двустранен
договор, включително и предварителен такъв с предмет покупко-продажба на
недвижим имот, като процесния, не са лишени от нормативно основание.
Такъв извод се налага от ясната законова разпоредба на чл. 79, ал. 1, in fine от
ЗЗД, съобразно която ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. Това положение обаче не е
абсолютно и макар че когато законът е ясен, следва не да се тълкува, а да се
прилага според точният му смисъл /срв. чл. 46, ал. 1 ЗНА/, то и корективът на
този постулат се намира в същия законов текст – уредените възможности са
за в случай на неточно изпълнение /в различните му форми – темпорално,
предметно и др.п./, съответно – и при условието, че когато се се иска
обезщетение вместо изпълнение, както в процесният случай, длъжникът може
да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако
кредиторът има още интерес от изпълнението /ал. 2 на чл. 79 от с.з./. Към така
описаните законоуредени изисквания следва да се добави и безспорното
такова изпълнението да е въобще, и все още обективно възможно. При тези
уговорки се извлича действителното съдържание на текста, включително в
3
светлината и на общия принцип на договорното право, че договорите се
сключват, за да се изпълняват – принципно и първо, ако и доколкото
изпълнението е възможно, и ако кредиторът не е изгубил интерес от него,
дължи се /съответно – и насрещно е законово позволено да се иска от
кредитора/, самото реално изпълнение плюс обезщетение за съответната му
неточност, и само в случаите, в които същото е невъзможно и/или ако
кредиторът няма интерес от изпълнението, също и ако кредиторът на свой ред
е изпълнил насрещното си задължение, той може да иска претендираното,
както в случая, компенсаторно обезщетение /сурогат на изпълнението, и
аналог на също възможната, но на основана на друг правен институт,
законоустановена възможност да иска обратно даденото, при невъзможност
на престацията – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД./ При така изложеното и макар и
твърденията на ищеца в жалбата му да намират не широка, но все пак някаква
опора и в правната теория /пр. К., А., „Облигационно право. Обща част“, изд.
„Сиби“ 2001 г., с. 394, като в същата част от текста е прокарана отлика с
други български автори, които пък отричат такава възможност/, съдът и в
настоящата си инстанция не намира за защитим интереса на ищеца по делото
да претендира връщането на даденото по процесния предварителен договор,
като основано на искане за заплащане на компенсаторно обезщетение по
договор, за който се твърди да е все още действащ /това се поддържа от него
от самото начало на производството, и до приключване на устните състезания
във въззивната инстанция/. Всичко това – при твърденията на всички страни в
производството, че никоя от тях не била разваляла процесния предварителен
договор с предмет покупко-продажба на недвижими имоти, съответно – на
ищеца – че същият не бил го нарочно развалял, каквото и точно да значи това
от гледна точка на цялостното му поведение по делото. Сключването на
договорите не е самоцел, съответно – както то, така и съществуването им в
правния мир биват законово защитими само с оглед правомерността на
постигането на целените с това сключване и съществуване, респ. –
изпълнението им, резултати – житейски, социални, икономически и др., и
съдът не намира за правно търпимо формалното съхраняване в правния мир
на изцяло изпразнен от съдържание договор, само защото страните по
някакви собствени свои причини, се противят на иначе безспорно
установената в реалността и по делото, такава негова безсъдържателност,
съответно – и само принципна, но не и практически търсена, възможна,
4
въобще изпълнимост. В случая ищецът последователно твърди и поддържа по
делото, че не желае изпълнение от страна на ответника – длъжник, на
задълженията му. По делото е установено и в този смисъл твърденията на
ищеца са основателни, че дори и да би било предложено, и изпълнено, това
изпълнение би страдало от пороци, които изключват интереса на кредитора –
ищец, от такова изпълнение. Самият длъжник – противна страна на ищеца по
същия договор, не предлага изпълнение и не твърди да може да изпълни по
начина, уговорен в договора, същото изпълнение е и практически
неосъществимо, поради изтичането на всички договорно установени срокове,
които биха придали на изпълнението нормалната му характеристика – да бъде
изпълнено, както е уговорено, както и поради междувременното
обременяване на имотите – предмет на договора, с права на трети лица,
значително влошаващи правното положение на кредитора – ищец до степен
осуетяване въобще на бъдещото упражняване на права на кредитора върху
същите имоти – все обстоятелства, безспорно установени по делото. При
изложеното съдът и в настоящата инстанция намира претенцията на ищеца за
заплащане на компенсаторно обезщетение вместо изпълнение /чл. 79, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД/, при твърдения в същото време, че договорът продължава да
е действащ, понеже ищецът, въпреки твърденията си, че няма интерес от
изпълнението, но не го бил нарочно развалил /въззивната жалба, абз. трети на
първа страница/, за неоснователна, а цитираната в нейна подкрепа от ищеца в
жалбата му съдебна практика, включително на касационната съдебна
инстанция, както това правилно се поддържа и от третото лице помагач
„СТОКОМ-3“ ЕООД в изявленията му по делото – за относима към
обезщетяването на друг тип вреди от неизпълнението на договора /пр.
пропуснати ползи от неизползването на имот и/или пр. неотдаването му под
наем, задължението за прехвърлянето на който е останало неизпълнено
своевременно, съответно – кредиторът е бил лишен от упражняване правата
си на собственик върху него и др.п./, извън тези в компенсация от
неизпълнението на главното задължение на продавача по предварителен
договор за прехвърлянето на имота.
Неоснователна е жалбата на третото лице помагач „СТОКОМ-3“ ЕООД.
Първата група оплаквания в същата са базирани на твърдения за
ненастъпило разваляне на процесния договор, съответно – на необоснованост
и неправилност на изводите на първоинстанционния съд при приемането в
5
решаващите му мотиви към обжалваното първоинстанционно решение, на
обратното. Твърди се и че доколкото на ищеца от праводателя му по договор
за цесия е прехвърлено парично вземане, каквото прехвърлителят нямал /тъй
като е страна – легитимиран купувач по предварителен договор за продажба
на недвижим имот, съответно – има право да иска прехвърлянето на имота
или обявяването на предварителния договор за окончателен по исков ред, а не
просто връщане на цената, при липсата на твърдения да е развалил договора/,
то и ищецът въобще няма подлежащо на удовлетворяване в производството
по несъстоятелност на съдоговорителя му, парично вземане като процесното.
По този въпрос въззивният състав намира следното: От една страна съдът
не властен да подменя волята на страните, доколкото същата е ясна, относно
съдбата на заявеното за съдебна защита, субективно материално право на
ищеца и насрещните такива на другите участници в производството, но пък и
не е длъжен да дава вяра на оценката им на фактите, със съответните им
правни последици в случаите, в които същите са несъответни на
установимите по делото, правнорелевантни за съществуването на спорното
право обстоятелства. Твърденията и на двамата жалбоподатели по делото
относно продължаването на действието на процесния предварителен договор,
независимо от липсата на интерес у ищеца, както и на възможност от страна
на ответника, за бъдещото му изпълнение /тези на ищеца продиктувани от
някакъв собствен интерес формално договорът да продължава да съществува
в правния мир, тези на третото лице помагач – от интерес да се оспорва
характера на вземането на ищеца, като парично такова, съответно –
основателността на иска му, при конкретната правна квалификация/,
противоречат на главните релевантни факти, установени по делото.
Вземането на ищеца е предявено именно като парично, и макар и в най-широк
смисъл правното му основание, посочено в молбата на ищеца за
предявяването му по реда на чл. 685 от ТЗ /лист 12 от първоинст. дело/, да е
базирано на процесния договор, всъщност самото му предявяване именно
като парично, и начинът, по който е същото е описано, като правопораждащи
факти и съдържание, сочи не на претенция, основана на договора, съответно –
базирана на искане за правна защита на притезание, изпълнението на което се
дължи по силата на самия договор, и се цели от ищеца /в какъвто смисъл би
се явил предявим иск за обявяването на договора за окончателен, и в тази
насока твърденията на „СТОКОМ-3“ ЕООД по делото са изцяло
6
основателни/, а на такава, базирана на института на неоснователното
обогатяване в подвида – искане на връщането на отпаднало основание,
каквато е и уважена от първоинстанционния съд. Въззивният състав е
запознат с макар и инцидентна, и незадължителна, но практика на
касационната съдебна инстанция в насока на това, че когато по категоричен
начин и по съдебен ред се претендират последиците от развалянето на
договор, то независимо от становището на страните по него досежно това
дали същият е развален или неразвален изрично, и нарочно, но такова
разваляне всъщност се цели от претендиращият последиците от него, и
следва да бъде преценявано, като елемент от фактическия състав, пораждащ
претендираното обезщетение, и с оглед конкретните обстоятелства по
настоящото дело следва да я сподели. Все в изложения смисъл и все
съобразно конкретните обстоятелства по делото /вкл. и изложеното
съдържание на посочената молба от ищеца по несъстоятелността на главния
ответник с правно основание чл. 685 от ТЗ/, неоснователно е и заявеното от
синдика на несъстоятелния длъжник пред въззивния съд, че искът на ищеца е
базиран на твърдения, различни от тези в молбата по чл. 685, и което би го
направило недопустим.
Що става въпрос за прехвърленото от цедента – праводател на ищеца, на
самия ищец, предявено в производството по несъстоятелност, съответно – и
заявено за искова защита в настоящото производство, субективно материално
гражданско право и неговия вид, съответно – възражението на „СТОКОМ-3“
ЕООД, срещу самото му съществуване, съдът и в настоящата си инстанция
намира това възражение за неоснователно. Качеството на цедента –
праводател на ищеца, на негов комисионер, съответно – купувач по
процесния предварителен договор и на правата, които законът свързва с това
му качество, са безспорно установени по делото. При това праводателят на
ищеца му е прехвърлил правата си по договора и в качеството си на техен
/нов/ титуляр, при безспорно предизвиканият с договора за цесия между тях,
и настъпил, негов транслационен ефект, ищецът обладава и правото да ги
упражнява в пълният им обем, и с всички средства,, които действащият
нормативен правов ред му признава, като на такъв техен титуляр,
включително и имащи за последица тяхната трансформация от вид във вид,
включително при това – и със заявените, процесни в производството. По
същата причина, както и по изложената по-горе в частта по жалбата на ищеца,
7
съдът не споделя и оплакването, както се каза, за ненастъпил ефект на
развалянето на процесния предварителен договор.
Неоснователно е и оплакването за неустановеност по делото на
извършването на процесните плащания по предварителния договор, в полза
на несъстоятелния длъжник, притезанието за връщането на които е предмет
на уважената с обжалваното решение, евентуална претенция по предявеният
кондикционен иск. Редовността на воденето на счетоводството, въз основа на
което са направени първоначалните изводи в заключението на допуснатата и
изслушана по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, които изводи не
са опровергани впоследствие в производството, и за които въззивният състав
също не намира причина да не ги кредитира, като ги приема за обективни,
обосновани, и основани на специалните знания на вещото лице /ВЛ/, е
установена, включително относно наличието на хронологична връзка и
последователност в това водене /л. 335 от първоинст. дело – доп. заключение
на ВЛ В. П., показанията на същото ВЛ в о.з. – протокола на л. 447 от
първоинст. дело/ и в този смисъл, съдът не приема за основателни
твърденията на третото лице помагач както в жалбата му, така и по делото
въобще, за обратното. По никакъв начин този извод не се оборва просто от
обстоятелството, че страните по сделките и по плащанията са свързани лица –
законът не забранява сделки между такива, нито пък съществува презумпция
за някаква задължителна документална необоснованост на плащанията между
тях, или съществуваща по необходимост нередност на документирането, или
осчетоводяването им. В крайна сметка както извършването, респ. –
получаването на процесните плащания, наредителят и получателят по тях,
така и осчетоводяването им, включително и като действително основание, на
което са извършени, макар и първоначално погрешно отнесено, но
впоследствие коригирано, все в насока потвърждаване твърденията на ищеца
по делото и отричането тези на третото лице помагач, са безспорно
установени от заключенията на всички, изслушани по делото ССЕ /л. 242 от
първоинст. дело, първоначалното заключение на ВЛ В. П., допълнително
такова на л. 332 и сл., заключението на ВЛ Р. С. на л. 337 и сл. от първоинст.
дело – констативно/съобразителна част и заключение на л. 338, показанията
на ВЛ С. в протокола на л. 452 и сл. от първоинст. дело/, и от показанията по
тях на изготвилите ги ВЛ, базирано включително и на данните, декларирани
през съответните периоди от страните в БНБ, и въззивният състав не намира
8
за допустимо при липса на противоречия в тях или на обстоятелства,
създаващи за състава съмнение за обосноваността, и обективността им, да ги
преразглежда.
Неоснователно е възражението за изтекла по отношение на процесните
вземания погасителна давност – както с оглед изложеното в мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваното му решение и в тази им част, което
въззивният състав също споделя, така и при съобразяване наличните по
делото, и неоспорени поне своевременно счетоводни справки, изготвяни и
представяни от ответното дружество, и съставляващи признаване на дълга, с
действие прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Изложеното сочи на неоснователност и на двете въззивни жалби срещу
първоинстанционното решение, с които настоящият въззивен състав е
сезиран, поради което и обжалваното с тях първоинстанционно решение, като
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено , със
законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 945 от 06. 07. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав по т.д. № 3465 по
описа на съда за 2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10