О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /03.09.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 1835 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 48078/16.07.2018г.
от Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х.-Й., ЕГН **********,*** срещу определение № 7571 от 03.07.2018г. на ВРС, ХХV-ти
състав, постановено по гр.д. № 8682/2018г. по описа
на ВРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за освобождаването им
от заплащане на държавна такса по предявен иск.
Жалбоподателите излагат становище за
необоснованост на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството
по гр.д. № 8682/2018г. по описа на ВРС е образувано
по искова молба от В.Е.Й., Е.П.Й. и М.Я.Х.-Й. срещу П.Я.П. за предаване владението
върху апартамент № 46, находящ се в гр.Варна, ул. „Секвоя“ бл.11, вх.Е, ет.1. С уточняваща молба е отправено искане за освобождаване на
ищците от заплащане на дължимата държавна такса от 992,73 лв. поради липса на
достатъчно средства.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, предвижда, че такси и разноски в производството не се внасят от
физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценката за наличие или липса на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса съдът се ръководи от представените
от молителя доказателства за имущественото му състояние, за семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В трайната
си съдебна практика ВКС приема, че при преценката на имущественото състояние на
страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия,
заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да
бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество
и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права
/в този смисъл определение № 553 от 01.10.2010г. по ч. гр. дело № 448/2010г. на
ВКС, IV г. о/.
В конкретния случай ищците са
представили декларации за материално и гражданско състояние, в които са
изложили, че са семейни, като доходите им се формират от заплати в размер
съответно от 207 лв. и 573 лв., както и че притежават идеални части от
недвижими имоти, находящи се в гр. Варна и гр. Омуртаг. Ищцата е посочила да е
с нарушено здравословно състояние. Към декларациите не са представени
доказателства досежно посочените в тях обстоятелства, поради което районният
съд е изискал служебни справки от НАП, Агенцията по вписванията и КАТ. От
същите се установява, че средния облагаем доход от заплата на съпруга за
първите пет месеца от 2018г. е 366 лв., а на съпругата му 960 лв. И двамата
притежават идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна и гр.
Омуртаг. Освен това се установява, че ищцата е собственик на два леки
автомобила – „Опел Вектра“ и „Мерцедес С430“, и на товарен автомобил „Опел
Кадет“. След справка в Търговския регистър, настоящият съдебен състав установи,
че и двамата жалбоподатели са съдружници в „ШАХ“ ООД, но са пропуснали да декларират
и това обстоятелство.
Посочената фактическа установеност
на материалното състояние на жалбоподателите обуславя извод за възможността на
същите да заплатят дължимата държавна такса по предявения иск. Действително,
получаваните от тях доходи от заплати не са високи, но са над минималната
работна заплата за страната /на съпругата/. Освен това същите разполагат с
имущество, от което биха могли да реализират граждански плодове, посредством
отдаването им под наем или да си осигурят заемни средства срещу него, без
значение от наложените върху него възбрани и запори. По делото липсват
доказателства за влошено здравословно състояние на жалбоподателката и за
евентуални разходи във връзка с него. Внасянето на държавната такса би създало
само временно, а не трайно затруднение на ищците по делото, поради което не са
налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК /в този смисъл определение №
183/18.03.2013г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012г./.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира молбата на ищците за освобождаването им от
заплащане на държавна такса по инициираното от тях исково производство за неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното съставът на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7571 от 03.07.2018г. на ВРС, ХХV-ти
състав, постановено по гр.д. № 8682/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено
искането на Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х.-Й., ЕГН **********,*** за
освобождаването им от заплащане на държавна такса по предявен иск.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.