Р Е Ш Е Н И Е  №17

гр.Русе, 08.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на трети декември  две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията АНД №  1919  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Г.Д.Г. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001138/29.08.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 05.08.2019г. около 11,00 часа жалбоподателят управлявал т.а.”Скания” кат № 3 с рег. № ...със свързано с него полуремарке в района на ГКПП “Дунав мост“ гр.Русе – изход,  с който извършвал международен превоз на товари от Гърция до Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО ”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от Регламент (ЕО) 561/2006г. вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като е ползвал намалена дневна почивка, която е по-малко от законоустановените 9ч. Жалбоподателят e ползвал предходната нормална дневна почивка до 8,27 ч. на 30.07.2019г., след което е предприел управление на превозното средство, като следващата му дневна почивка е започнала в 23,32 ч. на 30.07.2019г. При това положение той е следвало да започне ползването намалената дневна почива не по-късно от 23,28ч. на 30.07.2019г. и по този начин е намалил с 5 минути законоустановените 9ч. намалена дневна почивка. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.В.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното  наказателно постановление, с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.1 от ЗАПр за посоченото нарушение на  Регламент (ЕО) 561/2006г.  глоба в размер на  200 лв.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

   Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин не се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя и при връчването на АУАН.

          В случая съдът намира, че се касае за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят е нарушил най-леко наказуемият състав по чл.93б ал.7 от ЗАПр, именно този по т.1 от същата разпоредба. Отделно от това само по себе си нарушението касае период от време на действие при правно задължение за бездействие от само 5 минути, доколкото и наказанията по чл.93б ал.7  от ЗАПр са степенувани единствено по този критерий – в този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е осъществил възможно най-ниско интензивната степен на засягане на реда на държавно управление. Съдът приема, че с намаляване на намалената дневна почивка от 5 минути по никакъв начин не се засяга годността на водача да управлява правомерно превозното средство, вкл. и непрекъснато да го контролира каквото задължение вменява чл.20 ал.1 от ЗДвП. Не на последно място по значение е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за други предходни нарушения по ЗАПр и/или ЗДвП, установени с влезли в сила наказателни постановления по отношение на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че той не е извършвал такива.  Отделно от това в хода на проверката не са открити никакви други нарушения на ЗАПр и нормативните актове по прилагането му. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало единствено да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.  

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно  постановление № 38 – 0001138/29.08.2019г. на Началника на ОО”АА” - гр.Русе, с което на Г.Д.Г. му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на  200 лв. за нарушение по чл.93б ал.7 т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия: