Решение по дело №20/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 41
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 41/5.3.2020г.

 

гр.Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СГАМАТОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                                         2. СТОЯН   ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Георги Георгиев, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 20 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Хасково за проверка на Решение № 95/09.12.2019 г.  постановено по анд № 90 по описа на Районен съд-Тополовград за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 26-000548/17.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Хасково, с което на  „Ел Масри Груп” ООД-гр Бургас, БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.„Лазур”, блок № 158, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата се твърди, че при постновяване на решението си съдът е допуснал нарушение на закона и го е приложил неправилно, т.к. направените изводи са незаканосъобразни и не съответстват на безспорно  изяснената по делото фактическа обстановка, от която се установява, че е извършено нарушение на разпоредата на чл.61, ал.1 КТ. Поради това се иска да се отмени съдебния акт и се реши делото по същество като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание за касатора се явява старши юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с депозирани по делото писмен отговор и защита оспорва жалбата като неоснователна с искане за потвърждаване на атакуваното решение.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението като правилно, обосновано и законосъобразно да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 95/09.12.2019 г.  по анд № 90/2019 г. Районен съд-Тополовград е отменил Наказателно постановление № 26-000548/17.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Хасково, с което на  „Ел Масри Груп” ООД-гр Бургас, БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.„Лазур”, блок № 158, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

В мотивите си съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове и форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съдържанието им съответства на минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но обжалваното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано, защото визираното административно нарушение не е установено и доказано по безспорен и категоричен начин нито от обективна, нито от субективна страна, че е извършено от процесното дружество, за да бъде ангажирана неговата отговорност. Съдът сочи, че не е установено от събраните по делото доказателства безспорно и категорично, че правоотношенията между въпросното дружество и лицето Р.Ш.са трудовоправни, а напротив налице са категорични писмени и гласни доказателства, че последните са гражданскоправни въз основа на сключен между страните граждански договор съгласно ЗЗД.

Според настоящия състав приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

За да обоснове последните районният съд е направил анализ на видовете договори и разликите между тях, като е обосновал съображенията си защо в конкретния случай не приема да е налице трудово правоотношение и респективно нарушение на трудовото законодателство, което следва да бъде санкционирано.

Доводи, опровергаващи това не се съдържат в касационната жалба, която по същество сочи констатации, които не се подкрепят от доказателствата по делото, както и съждения относно характера на различните договори, които са теоретично верни, но неотносими към настоящия спор.

Доколкото при събиране на доказателствата въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения и всеобхватно е изяснила фактическата обстановка, следва да се посочи, че нито писмените доказателства, нито свидетелските показания са в състояние да обосноват наличието на специфичните за трудовото правоотношение белези, за да е било необходимо сключването на трудов договор. Мотив в обратна насока не биха могли да бъдат противоречивите сведения в попълнената декларация и наличието на сключени граждански договори за три последователни месеца, които не обуславят непрекъснатост и полагане на труд по смисъла на КТ.

Ето защо и с оглед носената от административно-наказващия орган доказателствена тежест да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението, с която той не се е справил следва, че не са налице основания за правни изводи, различни от тези, до които е достигнал районния съд.

В съответствие с това правилно Районен съд-Тополовград е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и го е отменил.

Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/09.12.2019 г. постановено по анд № 90/2019 г. по описа на Районен съд-Тополовград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете    

 

 

       

                               ЧЛЕНОВЕ:1.  /п/ не се чете

 

                                                      2. /п/ не се чете