О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                           №…………16.06.2020 г.

 

Варненският административен съд , ХХХІІІ състав, в закрито заседание  на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                 Председател: Мария Ганева

при секретаря  и  в    присъствието на прокурора като разгледа докладваното от  съдията адм. дело №792  по описа за  2020 год., за да се произнесе, взе предвид: 

 

  Съдебното производство е образувано по жалба на Ж.И.Д.  с ЕГН ********** *** срещу заповед № ДИ-20-7706-30/06.03.2020 г. на областния управител на област Варна, с която е отказано деактуване като частна държавна собственост на  самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна.

    В придружително писмо на областния управител на област Варна, подадено чрез  ст. юриск. С.  В., с което се депозира административната преписка , се обективира становище за  недопустимост на  оспорването като  подробно се аргументира тезата за характер на обжалваната заповед на вътрешно служебна заповед  . 

   Съдът, след запознаване с материалите по делото и по-специално постъпилата  административна преписка, прие за установено следното:

    Атакуваната по съдебен ред заповед е издадена по повод  заявление на Ж.И.Д. от 27.01.2020 г. до областния управител на област Варна с искане за отписване от актовите книги  за държавна собственост на имота по акт за  частна държавна собственост , вписан с рег. № 19432/30.07.2019 г. , акт № 192, дело № 11680 на СВ-Варна.

С цитирания акт е актуван като  частна държавна собственост самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна  с площ от 22.41 кв.м.

По повод заявлението на Ж.Д. на 06.03.2020 г. областният управител на област Варна е издал заповед, с която на основание чл.112, ал.2 от ППЗДС и чл. 32, ал.1 от ЗА е отказал  да деактува цитирания самостоятелен обект с изложени мотиви за неговото правилно актуване като частна държавна собственост. 

   Изложената установеност сочи за недопустимост на образуваното съдебноадминистративно производство , тъй като обжалваната заповед не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Тази заповед обективира отказ за деактуване на държавна собственост.  

   Съгласно чл. 78, ал.1 от ЗДС имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика.

   Съдебната практика на ВАС е последователна в разбирането , че отказите за деактуване на имоти- държавна собственост не подлежат на съдебно оспорване. 

   Заповедта на областният управител за актуване или деактуване, както и отказът за издаването му, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДС, актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. С него не се създават права или задължения за държавата и не се засягат законни интереси на трети лица, а само се установява едно вече възникнало право на държавата върху конкретен недвижим имот. По тези причини съставените актове за държавна собственост имат само декларативно действие за фактите и обстоятелствата, отразени в тях.
Записването и отписването в актовите книги за държавна собственост са технически, вътрешнослужебни дейности по регистрацията, отчета и управлението на съответните държавни имоти. Съгласно чл.114, ал.1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки който счита, че имотът му неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред. При възникнал спор по въпроса, с оглед неговия предмет, относно материалното право на собственост върху недвижимия имот, той не може да бъде решен по административен ред. Задължително е произнасянето на гражданския съд, сезиран от лицето, което има правен интерес и необходимост от съдебното признаване и защита на спорното субективно материално право. Затова и разпоредбите на чл.79, ал.3 от ЗДС и чл.113 от ППЗДС изключват решаването му по реда на съдебноадминистративното обжалване на акта на областния управител и изискват разрешаването му по общия исков ред /определение № 12072/23.09.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11608/2013 г. /

   Според решение № 9315/03.07.2014 г. на ВАС по адм. дело №5477/2014 г.  актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост, нямат конститутивен характер, от тях не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл, заповедта на министъра на регионалното развитие да бъде отписан недвижим имот от актовите книги за държавна собственост, е вътрешнослужебен акт, пораждащ права и задължения единствено за подчинените му органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. След като актуването и деактуването на имоти като държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност, от която не възникват самостоятелни вещни права, нито се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, обжалваният отказ няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Но дори да се приеме, че е именно такъв акт, то предвид естеството на обективираното в него волеизявление и последиците му, защитата срещу него може и следва да бъде осъществена по общия исков ред, с оглед изричното правило на чл. 79, ал. 3 ЗДС. Идентично правно становище на Върховния административен съд е изложено  и в определение № 7270/22.05.2012 г. по адм. дело № 6055/2012 г. по описа на цитирания съд.

      В обобщение подадената жалба не подлежи на разглеждане на основание чл. 159 , т.1 от АПК.

    Съдът е сезиран с искане от жалбоподателя за освобождаване от такси и разноски , обективирано в подадената до съда жалба. Приложените към искането писмени доказателства и събраните от съда по служебен почин сочат , че  Ж.Д. е разведена  и има една дъщеря  на 38 години.  В изготвена за целите на искането декларация Д. посочва, че притежава  1/2 ид. част от имот с площ от 1500 кв.м. в с. Доброглед , общ. Аксаково , както и имот в с. Невша ,в който живее, като  се твърди, че върху тези два имота има наложена възбрана .

Според справка на директора на дирекция „ Местни данъци и такси“  при Община Варна Ж.Д. притежава следните недвижими имоти : апартамент № 2 от 70 кв.м.  заедно с мазе и таванско помещение в гр. Варна,     ул. „Сан Стефано“ № 7, ½ идеални части от  търговски обект с площ от 22.40 кв.м. ; 1/2 идеални части от  нежилищен обект  с площ от 36.10 кв.м.; ½ идеални части от  земя с площ от 83 кв.м. .

Според  постъпило по делото удостоверение  на Община Ветрино жалбоподателката е собственик на имот -УПИ – парцел № 3, кв. 36  по плана на с. Невша , обл. Варна.

В декларацията на Д. се посочва, че от притежаваните  недвижими имоти същата не получава  доходи – наеми и др.

Молителката боледува от поясна дископатия , поради която  болест е с 31% намалена трудоспособност  по решение  № 2440-11-/20.06.2018 г. на  ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина “  ЕАД  .

Според  издадена служебна  бележка от 04.02.2020 г. на Бюрото по труда гр. Вълчи дол  от 05.02.2013 г. до 23.07.2019 г. Ж.Д. е била регистрирана като безработна . Според писмо на ТД на НАП-Варна № Ц9101-03-601 / 05.06.2020 г. Ж.Д. не е получавала  парични обезщетения за безработица за периода 01.01.2019 г. до настоящия момент.

Извършена служебна проверка на информацията от търговския регистър установи, че  молителката е регистрирана като едноличен търговец „Жениста - Ж.Д. „ без данни за обявяване в ликвидация или заличаване на търговеца. Д. е съдружник и управител на  „Графит“ ООД  като е подадена декларация по чл. 38 от ЗСч за 2017 г. , 2018 г.и 2019 г. че това дружество не е осъществявало  търговска дейност.  Жалбоподателката  прилага към молбата си уведомление  по чл. 77 от ДОПК до  НАП за откриване на процедура по заличаване на  ЕТ „Жениста- Ж.Д. “ .

Съвкупният анализ на събраните доказателствени източници по повод искането за освобождаване от такси и разноски навежда на извод за неговата основателност пред семейното положение на молителка – разведена, с оглед влошеното й здравословно състояние , довело до издаване на решение от ТЕЛК за намалена трудоспособност, отсъствието на трудова заетост / Ж. Д. е регистрирана като безработна продължително време  без да получава парични обезщетения за  безработица. Същата въпреки че  е регистрирана като  едноличен търговец и е съдружник в ООД не получава доходи с оглед подадени уведомления по чл. 38 от ЗСч и данните от декларацията по чл. 83, ал.2 т.2 от ГПК. Няма данни  Д. да реализира  доходи от притежаваната недвижимост .

В обобщение се налага извод, че Ж.Д. няма достатъчно средства , с които да заплати евентуални разходи под формата на държавни такси и разноски по повод образуваното съдебноадминистративно производство.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ж.И.Д.  с ЕГН ********** *** срещу заповед № ДИ-20-7706-30/06.03.2020 г. на областния управител на област Варна, с която е отказано деактуване като частна държавна собственост на  самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна.

ОСВОБОЖДАВА Ж.И.Д. от заплащане на държавни такси  и разноски по настоящото съдебноадминистративно дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 972/2020 г.  по описа на Варненския административен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба през ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на страните. 

 

                                                                        Административен съдия: