№ 477
гр. гр.Несебър, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100874 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.иК.” ЕАД срещу М. С. и А. С. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 158,69 лв. (по 79,34 лв. за всеки съобразно квотата му в съсобствеността)
– главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата
от 43,60 лв. (по 21,80 лв. за всеки) – лихва върху главницата за периода 28.11.2019г. – 16.08.2022г.
Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 10.05.2019г. – 21.10.2019г. до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг -
запад“, ваканционно селище „Е.“, жилищна група IX, ет. партер, ап. В, с идентификатор ***, аб. №
***. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 158,69 лв., като за тази сума от ищеца е
издадена фактура № ********** от 28.10.2019г. Наведено е, че дължимата по фактурата сума не е
заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват изложените факти и обстоятелства. Сочи се, че липсват
доказателства за извършено снабдяване на имота. Излага се, че няма данни за сключен от
ответниците договор за доставка на ВИК услуги. Оспорва се размера на претендираните суми. В
съдебно заседание и след запознаване с допълнителна молба, подадена от ищеца, не оспорва
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
1
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при
посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 43 – л. 44 от делото) се
установява, че ответниците М. С. и А. С. придобили на 15.10.2008г., при равни квоти (след като не
е уговорено друго), собствеността върху имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг -
запад“, ваканционно селище „Е.“, жилищна група IX, ет. партер, ап. В, с идентификатор ***.
Видно от молба и искане (на л. 45 – л. 46 от делото) за апартамента била открита партида с
абонатен номер *** на името на предишния собственик (Р.Д.), като по искане на предишните
собственици от 13.03.2009г. посочената партида била прехвърлена на ответниците. От фактура №
********** от 28.10.2019г. (на л. 13 от делото) се потвърждава, че за посочения апартамент била
открита партида с аб. № *** към „В.иК.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за
посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1236/210) са
правени отчитания на 10.05.2019г. и 21.10.2019г. при старо показание на водомера 303 куб. м. и
ново показание – 356 куб. м. (потребление от 53 куб. м.). От фактурата се установява, че
посочените количества били остойностени – в размер на 158,69 лв. Видно от Решение № Ц-20 от
28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребитЕ.е към 2019г. била без ДДС:
1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване –
0,619 лв. на куб. м. С фактурата тези цени са съобразени и са начислени суми съобразно
действащите за съответние период цени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“,
ваканционно селище „Е.“, жилищна група IX, ет. партер, ап. В, с идентификатор ***, аб. № ***, за
процесния период (10.05.2019г. – 21.10.2019г.), е доставено фактурираното количество вода. По
делото не се спори, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който
на ответниците е прехвърлена партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за
доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която
ответниците са потребител на вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради
което съдът приема за доказано, че ответниците са били потребители за процесния период за
доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори действието на общите условия,
поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.
В случая отчитането на процеснияводомер е станало на 10.05.2019г. и 21.10.2019г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне внимание, че
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-
дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично
отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия.
Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребитЕ.е, тъй като след като отчетникът е
„видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества
вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
2
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното
потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършени при спазване на чл. 23, ал. 1, т.
3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), а е отчетено действително
потребеното количество вода. Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответната
фактура – на 28.10.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия сумите са станали изискуеми на 27.11.2019г. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребитЕ.е и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се
установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.
Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на
задълженията възлиза общо на 158,69 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 79,34 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 28.11.2019г. – 16.08.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадената
фактура са с краен срок за плащане до 27.11.2019г., поради което ответниците действително са
изпаднали в забава още към 28.11.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на
дължимата лихва е 43,60 лв. (по 21,80 лв. за всеки от ответниците), със съобразяване на периода
13.03.2020г. – 08.04.2020г., за който не е начислявана лихва, поради което и този иск следва бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
3
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С., роден на **********г., гражданин на Великобритания, с постоянен адрес
в гр.Несебър, к.к.СЛЪНЧЕВ БРЯГ х.к-с А., вх. ***, ап. 26, БУЛСТАТ: ***, да заплати на „В.иК.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 79,34 лв., съотвестваща на
коватата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 158,69 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от 28.10.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, ваканционно
селище „Е.“, жилищна група IX, ет. партер, ап. В, с идентификатор ***, аб. № ***, с отчетен
период 10.05.2019г. – 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 17.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,80 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 43,60 лв. за периода 28.11.2019г. –
16.08.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лв., съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С., родена на **********г., гражданка на Великобритания, с постоянен адрес
в гр.Несебър, к.к.СЛЪНЧЕВ БРЯГ х.к-с А., вх. ***, ап. 26, БУЛСТАТ: ***, да заплати на „В.иК.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 79,34 лв., съотвестваща на
коватата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 158,69 лв., представляваща
незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от 28.10.2019г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, ваканционно
селище „Е.“, жилищна група IX, ет. партер, ап. В, с идентификатор ***, аб. № ***, с отчетен
период 10.05.2019г. – 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 17.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,80 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 43,60 лв. за периода 28.11.2019г. –
16.08.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лв., съответстваща на квотата й в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
4
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB *** 1006 *** 00, BIC: ***
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5