Определение по дело №452/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 955
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100500452
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова

мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500452 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 270636/11.02.2021г., подадена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост 4 бул./ул. Бизнес Парк София сграда 6, чрез
пълномощник адв.Н. Ш. САК, срещу Разпореждане № 261861 от 15.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 16432 по описа за 2020 година на ВРС, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Г. П. с адрес гр.В., ул.О. п. п. *** вх. *
ет.** ап.**, за присъждане на сумата от 278.05 лева, представляваща
неустойка за прекратяване на договора поради неизпълнение, на осн.чл.92 от
ЗЗД, в размер на три месечни абонаментни вноски, от които:
Сумата от 88.12 лв. по Договор за мобилни услуги от 21.01.2017г. за
мобилен номер +**********
Сумата от 77.46 лв. по Договор за мобилни услуги от 18.09.2017г. за
мобилен номер ************
Сумата от 112.47 лв. по Договор за мобилни услуги от 16.07.2018г. за
1
мобилен номер +************, както и сторените разноски в заповедното
производство.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че по отношение на неустойката по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги Договор за
мобилни услуги от 16.07.2018г. за мобилен номер +************ съдът не е
съобразил клаузата на чл.3, раздел IV от същото, съгласно което
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, поради което и мотива на съда,
че неустоичната клауза предвиждала, че неустойката се формира от сбора на
всички абонаментни такси до края на срока на споразумението, се намира за
неправилен. По отношение на останалите две неустойки – за сумата от 88.12
лв. по Договор за мобилни услуги от 21.01.2017г. за мобилен номер
+********** и за сумата от 77.46 лв. по Договор за мобилни услуги от
18.09.2017г. за мобилен номер ************, жалбоподателят не оспорва, че
съгласно посочените договори неустойката се формира от всички
абонаментни такси до края на срока на договорите. Настоява, че съдът не е
съобразил, че неустойките са претендирани в намален размер от три месечни
абонамента в съответствие със сключената на 11.01.2018г. между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* и Комисията за защита на потребителите
Спогодба, съгласно която, в сила от 12.01.2018г. максималният размер на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на ДМУ, не може да
надвишава 3-кратния размер на стандартните месечни абонаменти. Позовава
се на практика на съдилища в страната, съгласно която неустойка, която е
коригирана съобразно сключената спогодба и се претендира в намален
размер, въпреки че клаузата, в която е уговорена, предвижда да се формира от
сбора на всички такси, не е нищожна. Частният жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение в
съответната част. Настоява за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален
представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
2
Производството по ч.гр.д.№ 16432/2020г. на Районен съд Варна, е
образувано по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Г. П.
с ЕГН ********** за суми, произтичащи от неизпълнение на задължения на
абоната по договори за мобилни услуги и договори за лизинг към всеки един
от тях.
При постановяване на разпореждането си в отхвърлителната част,
предмет на настоящото производство, районният съд се е мотивирал, че В
договорите, с които са предоставени три от мобилните номера – +**********,
+************ и +************ е уговорена клауза, уреждаща задължение за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора, която съдът намира за
нищожна поради накърняване на добрите нрави и като такава не поражда
задължения за потребителя, длъжник в настоящото производство, независимо
че в случая се претендира заплащането на неустойка в размер само на
тримесечните такси.
При извършената справка с писмените доказателства, приложени към
заявлението, се установява, че на 05.08.2016г. между страните по делото е
сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер +************.
Същият е изменен с Допълнително споразумение от 16.07.2018г. като
съгласно Раздел IV, т.3 страните са се съгласили, че в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на срока на действието му по вина или
инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване да изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно представените Договор за мобилни услуги от 21.01.2017г. и от
18.09.2017г., съответно за мобилни номера – +********** и +************,
в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока на действието
му по вина или инициатива на потребителя, същият дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на този срок.
По първия договор клаузата за неустойка не се преценява като нищожна
3
поради накърняване на добрите нрави, като не е и прекомерна, тъй като
редукцията й до общата стойност, формирана от три месечни стандартни
абонаментни вноски е в размер, който съответства на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Постановеният съдебен акт в частта относно сумата от 112.47 лв. по Договор
за мобилни услуги от 16.07.2018г. за мобилен номер +************ следва да
бъде отменено и присъдено заявеното искане.
По отношение на останалите два договора операторът не е предприел
допълнително договаряне в съответствие с посочената в частната жалба
спогодба от 11.01.2018г., сключена между КЗП и оператора, поради което и
на преценка, съобразно императивното изискване на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от
ГПК, следва да бъде поставена клаузата на чл.11 от договора относно
условията, при които потребителят дължи неустойка и е определен нейния
размер. Липсва законово основание за автоматично заместване на
договорната клауза за неустойка с установеното, съгласно т.1.2 от спогодбата
между КЗП и оператора. Затова и като е приел, че уговорената неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му мобилният оператор по
прекратения договор практически ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената
между страните преференциална месечна такса, то неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост, е достигнал по
правилен извод.
Затова и уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в
него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от
4
ЗЗП,тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Поради което липсва основание за дължимост на неустойките по Договор за
мобилни услуги от 21.01.2017г. за мобилен номер +********** и Договор за
мобилни услуги от 18.09.2017г. за мобилен номер ************. В тази част
разпореждането следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата от обжалването следва да бъдат присъдени още
13.74 лева – разноски в заповедното производство, както и разноски във
въззивното производство в размер на 6.07 лева – ДТ .
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261861 от 15.01.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 16432 по описа за 2020 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника П. Г. П. с адрес гр.В., ул.О. п. п. *** вх. * ет.** ап.**, за
присъждане на сумата от 112.47 лв. по Договор за мобилни услуги от
16.07.2018г. за мобилен номер +************, представляваща неустойка за
прекратявене на договора поради неизпълнение, на осн.чл.92 от ЗЗД, в размер
на три месечни абонаментни вноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК
*********, срещу П. Г. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №122, вх. А, ет.11, ап.52 за сумата от 112.47 лв. по Договор
за мобилни услуги от 16.07.2018г. за мобилен номер +************,
представляваща неустойка за прекратявене на договора поради неизпълнение,
на осн.чл.92 от ЗЗД, в размер на три месечни абонаментни вноски, както и за
сумата от 13.74 лева – разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261861 от 15.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 16432 по описа за 2020 година на ВРС в останалата
обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство в размер на 6.07 лева
5
– държавна такса, която сума да се включи в заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6