Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4284 11.12.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7988 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М. С. – о. п., чрез пълномощника си а. Г., е предявил против М.О.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 161,88 лв. главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 02.09.2015 г., за отчетен
период 01.02.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, а именно – 16.05.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми са присъдените по частно гр. дело № 19238/2017 г. на
ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Освен
това се иска осъждане на ответницата да заплати сумата от общо 616,23 лева,
представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ****,
от които 574,90 лв. по договор от 02,09,2015 г. са мобилен номер **** за
периода от 22,04,2016 г. до 19,02,2018 г. и 41,33 лева по договор за фиксирани
услуги от 02,09,2015 г. за фиксиран номер *** за периода от 22,04,2016 г. до
02,09,2017 г. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 19.11.2018 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 161,88
лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор от 02.09.2015 г., за отчетен период 01.02.2016 г. – 31.05.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а
именно – 16.05.2018 г. до окончателното погасяване. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 616,23 лева,
представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ****.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 175 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв. Следва да бъдат присъдени и направените
по ч. гр. дело № 19238/17 г. по описа на ПдРС разноски- 25 лв. за държавна
такса и 180 лв. –адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че М.О.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М. С. – о. п. сумата от
161,88 лв. главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 02.09.2015 г., за отчетен
период 01.02.2016 г. – 31.05.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от
16.05.2018 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдените по частно
гр. дело № 19238/2017 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА М.О.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М. С. – о. п. сумата от общо 616,23
лева, представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ***,
в която сума се включват 574,90 лв. по договор от 02,09,2015 г. са мобилен
номер *** за периода от 22,04,2016 г. до 19,02,2018 г. и 41,33 лева по договор
за фиксирани услуги от 02,09,2015 г. за фиксиран номер *** за периода от
22,04,2016 г. до 02,09,2017 г.
ОСЪЖДА М.О.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М. С. – о. п. направените по делото
разноски в размер на 355 лева, както и направените по частно гр. дело № 19238/
2017 г. на ПдРС разноски в размер на 205 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № 19238/17 2018 г. на ПдРС, I –ви бр. с-в. да се изпратят на ПдРС, I –ви бр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ