МОТИВИ
към
присъда по НЧХД № 1118/2010 год. на ЛРС,
VІІІ
наказателен с-в
Срещу подсъдимият Д.С.Д. *** било предявено с частна
тъжба обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 12.06.2010год.,
около 11.00 часа, в с. Катунец, обл. Ловеч, причинил на Й.С.Д. ***, лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота –
множество подкожни хематоми в областта на лицето, шията, гръден кош, горни и
долни крайници.
Тъжителката Д. е предявила граждански
иск срещу подсъдимия Д. за сумата от 2000.00
лева, за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 12.06.2010 год. до
окончателното изплащане на сумата, като е претендирала и направените съдебно
деловодни разноски. Съдът е конституирал като гр. ищец по делото тъжителката Д.
с адв. Северинов. Повереника на гр. ищец подържа изцяло така предявеният гр.
иск.
Тъжителката в
съдебно заседание се явява лично. За нея
се явява адв. Северинов, който моли съда да уважи тъжбата. Излага, че с тъжбата
са изложени твърдения, че
подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съда и моли
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Излага, че от
доказателствата по делото, от изготвената съдебно мед. експертиза, както и от
допълнителната и разпита на свидетелите се установили две групи свидетели, първите очевидци, пряко
видели непристойните действия на подс. Д.. Излага, че всички други факти и обстоятелства твърдяни от другата група свидетели били стъкмени по тези обстоятелства и не
отговаряли на обективната истина по случая. Излага, че отначало се измислила
тази версия да натъкмят по час събитията
съобразно тъжбата, но не довели като свидетел някой комшия, както и
лицето на което бил закаран цимента. Излага, че дори останало недоказано дали
същото деяние е леко по степен или
отговаряло на средно по тежест. Излага, че допуснатата експертиза не дала точен отговор, и не станало ясно кога
е получена тази аритмия. Излага, че се установило, че преди това деяние доверителката му не е имала аритмия, и че въпреки, че е прекарала
сърдечна операция това деяние давало
основания да се счита, че можело да предизвика аритмия и за това деяние трябвало да се даде на
прокуратурата подсъдимия, която да установи
дали доверителката му имала средна телесна повреда с оглед на получената аритмия. Излага, че при добри роднински отношения
нямало да се насочат един срещу друг, и че искали подсъдимия да се извини, да знае, че е нанесъл телесно
увреждане. Излага, че се касае за сестра му,
която е със сърдечно заболяване. Моли съда да прецени обективно
събраните доказателства и да осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК, като му наложи
справедливо и отговарящо на степента на телесното увреждане наказание. Моли съда да осъди
подсъдимия да заплати и неимуществена щета в размер на 2 хиляди лева ведно със разноските по делото и
стойността на експертизата.
В
с.з. подс. Д.С.Д., редовно призован се явява лично и с адв. Желязкова от ЛАК.
Подсъдимия не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, дава
подробни обяснения по делото, като отрича извършването на деянието и твърди, че
на посочената дата и час в тъжбата е бил със зет си и внука си на риболов, и че
не е нанасял удари на тъжителката. Защитникът му адв. Желязкова пледира за
оправдателна присъда, като излага, че четейки тъжбата съда ще разбере, че
въпреки противоречивите показанията на свидетелите те твърдяли, че са очевидци. Излага, че не било
описано точно в тъжбата къде е извършено деянието. Излага, че били противоречиви
показанията и в това, че подсъдимия бил хванал Деница на портата и й нанесъл удари
там, а това се опровергало от свидетелите
очевидци, и от малолетно дете, което надхвърлило възможностите си и
знанията си. Излага, че се твърдяло от тъжителката, че паднала, а Деница
твърдяла, че Т. й разказвала, какво е станало. Излага, че тяхната истина била,
че подзащитния й на този ден и на това
място не е бил там. Излага, че ако действително е нанесъл тези увреждания които се твърдят, и че ако ги е имало тези увреждания тъжителката
щяла да потърси лекарска помощ веднага, а това тя го извършила при д-р Г. след
2 дни и след това постъпила в болница. Излага,
че от заключението на съдебно медицинската експертиза и становището на в.л. се
установило, че веднага не могли да се появят синини и морави петна, и че нито
детето, нито свидетелите са можели да
видят тези петна. Излага, че заключеното й давало основание да твърдят, че можело и да е имало увреждане, но, че те не били
автора на увреждането, и че тъжителката би веднага отишла на лекар в болницата,
ако е получила такива, а тя била отишла по късно, като била лекувана по повод
сърдечното й състояние, а не за това за което се опитвало да твърдят тя и защитата й. Излага, че не била налице
причина връзка с оглед заключението на
в.л. и това не касаело разстройство на здравето, и че при НЧХД трябвало да се посочат и докажат три признака,
кога, къде и кой е извършил деянието. Излага, че се твърдяло една дата, но не
се установило, и не се покрили твърденията относно място и начин на извършване.
Излага, че не се установило тъжителката да е ударена с юмрук, да е паднала на
земята, да е изгубила съзнание. Излага, че се твърдяло, че са й паднали очилата, но не се доказало, че подсъдимия
я е замерял с камъни и това, че се е заканвал да стреля с пушка. Излага, че твърдят, че такова
деяние на тази дата не са извършили и това го доказали с техните свидетели.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от
заключението на в.л. д-р Г. по допуснатата и изготвена съдебно – медицинска
експертиза, от обясненията на подсъдимият, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителката Й.С.Д.
и подсъдимия Д.С.Д. били брат и сестра. Тъжителката имала постоянен
адрес в гр. Ловеч, но от известно време живеела в с. Катунец, обл. Ловеч в дома
на св. Деница Кунева Димитрова за което плащала наем и помагала последната в отглеждането на децата й.
Подсъдимия също живеел в с. Катунец, обл. Ловеч и имал
отношения със св. Деница Кунева Димитрова.
На 12.06.2010 година, около 11 часа в с. Катунец, обл.
Ловешка тъжетелката, св. Деница Кунева Димитрова и св. И.К. били в съседката на
последната. Св. К. си играел на улицата, влезнал вътре в двора и извикал майка
си да си ходят в къщи, тъй като пред тях бил спрял подсъдимия Д. и го бил
извикал да отиде при него. Св. Димитрова и св. К. тръгнали към дома си, а
тъжителката останала в дома на съседката на която гостували. След около 10 минути, след като си тръгнала св.
Димитрова тъжителката също тръгнала към къщата на Деница. Приближавайки
тъжителката чула подсъдимия и Димитрова да си говорят за нещо, но тя не чула
разговора им. Тъжителката и подсъдимия си разменили няколко остри реплики при
което подсъдимия се обърнал с лице към тъжителката хванал я за шията и й нанесъл
силен юмручен удар в лявата челюстна област, като я стискал за гушата, хванал я
за дясната ръка и започнал да я рита по цялото тяло, след което й нанесъл
плесница в дясната страна на лицето. След нанесеният й шамарен удар в дясната
страна на лицето тъжителката паднала на земята, при което св. Димитрова й
помогнала да влезе вътре в къщата. При един от ударите на земята паднали
очилата на тъжителката, които в последствие били намерени от св. К.. Подсъдимия
афектиран от случващото се започнал да хвърля камъни в двора на Димитрова.
Няколко дни след инцидента тъжителката била
освидетелствана от съдебен лекар. Няколко дни след инцидента тъжителката получила
силно сърцебиене и слабост и била закараха в болницата, където останала на лечение
поради получената аритмия, която до момента не била получавала.
По делото е приложено медицинско свидетелство №18/2010
г., видно от което на тъжителката са причинени: множество подкожни хематоми в
областта на лицето, шията, гръден кош, горни и долни крайници, които в своята
съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето. При
прегледа не се установили данни за разстройство на здравето временно опасно за
живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се
очаквали трайни последици от тази повреда. Установените изменения са от
травматично естество и се дължат на множество удари с твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по време и начин съобщен от пострадалата – побой.
Видно от заключението на в.л. д-р Г. по допуснатата и
изготвена съдебно медицинска експертиза
по писмени данни №249/2010 год. на тъжителката Й.Д. са причинени: множество
кръвонасядания по главата, гърдите и крайниците, подробно описани в
медицинското удостоверение №18/2010 год., които в своята съвкупност са й
причинили временно и неопасно разстройство на здравето. В.л. е посочило, че от
медицинската документация и от свидетелските показания било видно, че веднага
след произшествието пострадалата не била изпадала в безсъзнателно състояние.
Според в.л. нямало данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според в.л. установените
изменения са от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд тъп
предмет и отговарят да са получени по време и начин съобщен, както от
пострадалата така и от свидетелите очевидци – юмручен удар, плесница и
множество ритания в областта на тялото. В.л. е посочило, че установените
изменения оказват влияние върху общото здравословно състояние на Д. –
замаяност, главоболие,
световъртеж. В.л. е посочило, че Д. е постъпила в Кардиологичното отделение на
болницата Ловеч на 18.06.2010 год. и е била на лечение до 24.06.2010 год. с
диагноза: Ревматоиден сърдечен порок. Митрална стеноза и недостатъчност. Аортна
недостатъчност. Състояние след аортно и митрално протезиране. Сърдечна
недостатъчност втора Степен ІІ функционален клас. В.л. е посочило, че
установените травматични изменения по тялото на Д. е възможно да са провокирали
обостряне на съществуващото сърдечно заболяване – ревматоиден сърдечен порок,
за което заболяване е извършена операция – сърдечна /мигрално и аортно
протезиране/ .
Видно от допълнителната съдебно медицинска експертиза
към СМЕ №249/2010г., от допълнително представената документация на името на Д.
се установявало, че същата била на лечение в болницата Ловеч с диагноза:
предсърдечно мъждене от 18.06.2010 год. или 6 дни след произшествието. Със
същата диагноза е прегледана от личния си лекар общо 4 пъти след
произшествието. Според в.л. се касае за усложнение на сърдечното заболяване,
каквато е хипертоничната болест на сърцето, както е отразено в документацията
на Д.. Според в.л. е възможно това усложнение да бъде провокирано от
емоционален стрес, но същото може да се получи и при всяко време и при добро
видимо здраве.
От така установената фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимият Д.С.Д. *** е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като на 12.06.2010год.,
около 11.00 часа, в с. Катунец, обл. Ловеч, причинил на Й.С.Д. ***, лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота
– множество подкожни хематоми в областта на лицето, шията, гръден кош, горни и
долни крайници.
Съдът приема, че
подсъдимият Д. е автор на това деяние, и че обвинението срещу него е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие, като нанесъл на тъжителката юмручен удар,
плесница и множество ритания в областта на тялото, с което и причинил множество подкожни хематоми в областта на лицето,
шията, гръден кош, горни и долни крайници, изразяващи
се в разстройство на здравето на тъжителката временно и неопасно за живота й.
Характера и степента на увреждането - лека телесна повреда, се установява от
представеното по делото медицинско удостоверение изготвено от съдебен лекар и
заключението на вещо лице д - р М.А.Г. по съдебно - медицинската експертиза и
допълнителната съдебно медицинска експертиза.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено - опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Съдът намира, че от събраните писмени
и гласни доказателства може да се направи
извод, че подс. Д. е автор на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
По делото има две групи свидетели, тези, които установяват
фактическата обстановка изложена в тъжбата и втората, установяващи противното.
Съдът
намира, че следва да прецизира
показанията на свидетелите Евтим Вътев Енчев, Пенка Генова Ц. и Й.Д., тъй като
някои от тях се намират в родствени връзки с подсъдимият /св. Д. е зет на
подсъдимият/, а от друга страна и тримата не се очевидци на инцидента и на
посочената дата и час не са били в с. Катунец, а дават показания за факти
възникнали преди и след инцидента описан в тъжбата. Съдът намира, че
показанията на св. Ц. не водят до извода, че подсъдимия не е извършил деянието
за което е предаден на съд, тъй като последната е видяла подсъдимия около 13.00
часа в деня на инцидента, който видно от свидетелските показания е станал около
10.30 -11.00 часа, като времето след инцидента е напълно достатъчно последния
да е дошъл в гр. Ловеч и двамата да са се видели, още повече, че от показанията
на групата свидетели на тъжителката, се установява, че след инцидента
подсъдимия е потеглил с колата си в посока към гр. Ловеч. Съдът намира, че с
показанията на св. Енчев също не се компроментират показанията на свидетелите
на тъжителката, тъй като е напълно възможно този свидетел да е видял подсъдимия
на откриването на риболова, но последния видно от показанията му е видял
подсъдимия около 10.00 часа сутринта, като времето след виждането им е напълно
достатъчно подсъдимия да се прибере до с. Катунец и да осъществи деянието за
което е предаден на съд. Съдът не кредитира показанията на св. Д. с оглед
наличието на родниска връзка между двамата, като предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира, че с показанията си този свидетел гради
защитната теза на подсъдимия и не ги кредитира тези показания. Относно
показанията на първата група свидетели – И.К., Деница Димитрова, Т.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, съдът намира, че
действително са налице известни противоречия относно случилото се въпросния
ден, отнвосно часа, мястото на инцидента, въпроса кога са получени синините
след нараняванията и търсенето на медицинска помощ, но тези противоречия не
касаят главния факт, и не променят приетата за установена фактическа
обстановка. Безспорно от показанията на тези свидетели се установи, че инцидент
е имало, и че именно при този инцидент са получени уврежданията на тъжителката.
С оглед събраните гласни доказателства съдът намира, че тъжителката е получила
уврежданията в момент, в който други свидетели освен, нея, Димитрова и сънът й не
е имало, поради което и с показанията си разпитаните по делото свидетели -
Евтим Вътев Енчев, Пенка Генова Ц. и Й.Д. не допринасят за изясняването на това
обстоятелство. В предвид полученото увреждане обаче, и категоричното становище
на в.л., съгласно, което уврежданията на тъжителката може да се получат по
начина съобщен от последната, съдът не кредитира обяснението на подсъдимия, че
не й я нанасял удари, и че не е присъставал на инцидента. С показанията си
свидетелите К. и Димитрова обясняват начина по който са нанесени ударите на тъжителката и областта, в която са
нанесени. Няма спор и относно факта, че повода за инцидента е спречкването
между подсъдимия и св. Димитрова. Свидетелят К. *** заявява: ”..Ние с мама и
леля бяхме в комшийката, аз излязох да играя навън на улицата и водях, че тати
Дочо беше пред нас и ми махаше с ръка да си ходим…Ние си отидохме и той се
скара с мама…След това леля Данче дойде и каза «влезте вътре да не ви слушат
хората». Той тогава и каза «ти ли ще ме разделиш от Дени» и се обърна и я удари
от двете страни по бузите и като я удари от другата страна по бузата, чак
очилата й паднаха и се счупиха. Удари й от двете страни по бузите. Тя падна на
земята и той почна да я рита. Аз и мама о пимогнахме да я внесем вътре. Той
почна да ни цели с камъни и тухли…и баба Тотка дойде тогава..» От показанията
на св. Димитрова се установява «..Казах му «Д., престани да ме притесняваш,
трябва да ходя на работа, не може да ме издържа само сестра ти, мене ми е
неудобно». Тъй като той 11 години ме задържаше да не ходя на работа и му казах
«ще оставя сестра ти да ми гледа децата и къщата и ще отида на работа». Той
каза «няма да отидеш на работа ако отидзеш аз ще те убия» ….През това време
сестра му идваше от пътя към нас. Тя се спря до нас и вика на брат си «защо не
влезете вътре» той се обърна, хвана я за гърдите и казва «ти ли ще ме отделиш
от Дени» и започна да я бие и удря»..той я риташе, като е удари – единия път я
удари с юмрук по едната буза и след това имаше втори удар със шамар по другата
буза. Тя падна при втория удар на земята и аз със И. я вдигнахме и почнахме да я
водим вътре в къщи, а той продължи да я рита и удря. След като успяхме да я
вкараме вътре той започна да ни замеря с тухли и плочи….след това дойде леля
Тотка…» От показанията на св. Ц. се установява, че последната не е присъствала
«баш на инцидента», но като отишла въпросния ден видяла колата на подсъдимия
пред св. Димитрова, викнала на подсъдимия, но последния не я чул. Видяла св.
Димитрова, която била много ядосана попитала я какво става, но последната не й
отговорила, а само с жест я поканила да влезе вътре. Установява се, че тъжителката
била вътре в стаята легнала на леглото и й казала «како много ми е лошо, брат
ми ме преби»., била започнала да се зачервява, лицето й да дава отражение, че е
ударена в лицето. Установява се, че тъжителката й разказала, какво се е
случило, а именно, че подсъдимия я ударил по лявата страна на лицето с юмрук, а
от дясната страна на лицето с плесница. След ударите тя паднала на земята и
подсъдимия я ритал, но не знаела подробности. Установава се, че на другия ден
тъжителката от лявата страна на лицето и по цялата лява страна в областта на
гърдите била синя. Съдът не приема доводите на защитника на подсъдимият, че било
налице противоречие в показанията на тези свидетели и с оглед поведението на
тези свидетели при даване на показанията им в с.з., начина по който последните
изложиха фактите, съдът намира, че последните са очевидци на случилото се, че
дават достоверни показания за случилото се, и че подсъдимия на посочената дата
и в посочения час се е намирал в с. Катунец, и именно той е нанесъл удир с юмрук, плесница и
ритници по тялото с крък, които са причинили на тъжителката уврежданията квалифициращи
се като такива по чл.130, ал.1 от НК. Съдът намира
обяснението на подс. Д. видно от което последния отрича да е бил в с. Чавдарци
на въпросната дата и час и да е нанасял удари на тъжителката за негова защитна
теза и не го кредитира. Така изложеното от подсъдимия противоречи на показанията
на св.И.К.,
Деница Димитрова, Т.Ц., и на събраните по делото писмени доказателства,
в това число и заключението на в.л.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза и на
допълнителната съдебно медициска експертиза като достоверни, и ги взема предвид
при изграждане на становището си, както за авторството на инкриминираното
деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено само по себе си и
въз основа на свидетелските показания и конкретно установените по делото факти
и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз
основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебно-медицинското
освидетелстване на пострадалата извършено наколко дни след инцидента.
Експертизата е намерила и установила травматични увреждания, за които сочи в
тъжбата пострадалата, които са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалата - лека телесна повреда, по см. на чл. 130,
ал. 1 от НК. Освен това, експертизата дава заключение и относно механизма на
причинените увреждания и заключава, че могат да бъдат получени по начин както
обяснява пострадалата. В с. з. вещото лице уточнява, че в конкретния
случай не може да приеме, че е налице причинно следствена между произшествието
и поставената на Д. диагноза предсърдечно мъждене, тъй като според в.л. инцидента
бил на 12.06.10г., а за първи път това заболяване било диагностицирано, когато
тъжителката постъпила в болница, а това станало 6 дни след деянието. Според
в.л. би била налице причинна връзка между това заболяване и инцидента, ако то е
било налице веднага след инцидента, и ако е нямало такова налично заболяване
като хипертонията. Според в.л. тогава би могло да се приеме, че заболяването е
във връзка с емоционален и психически
стрес. Според в.л. Д. не е имала Аритмия след операцията, но от 2007г. имала
непрекъснати прегледи с оглед на това, че сърцето й било увредено от ревматизъм в детска възраст.
Според в.л. по всяко едно време може да се получи това „мъждене”, като в
конкретния случай видно от документацията било получено 6 дена след инцидента.
Според в.л. Аритмията можела да се свърже с инцидента, но при наличие на това
заболяване за което в делото била приложена мед. документация от личния
лекар, прегледи, диагнози, лечение и
изследвания, нямала основание да приеме, че това е така. В.л.
излага, че за да изготви допълнителната съдебна медицинска експертиза се била
консултирала с д-р Митев - кардиолог. С оглед на гореизложеното
съдът намира за неоснователно направеното от адв. Северинов възражение, че в
случая освен лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК е налице и
средна телесна повреда, предвид обстоятелството, че е налице причинно
следствена връзка между инцидента и поставената на тъжителката няколко дни по
късно диагноза: Предсърдно мъждене.
Съдът
не приема възражението на адв. Желязкова, че от събраните по делото
доказателства не се установявало, подсъдимия да е извършил престъплението за
което е предаден на съд като съображения за това за изложени по горе.
Предвид на изложените съображения
съдът квалифицира деянието и призна подсъдимият Д. за виновен за престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от
писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от
заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза и допълнителната
съдебно медицинска експертиза от обяснението на подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в слабите морално - волеви задръжки от страна на
подсъдимият.
При определяне на
наказанието на подс. Д. за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът прецени сравнително не високата обществената опасност на деянието,
липсата на предходни осъждания, процесуалното поведение на подсъдимия, както и начина
на извършване на деяниет. Съдът като взе предвид, и че за деянието по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, и че
от деянието не са причинени имуществени вреди, както и като взе предвид, че
подс. Д. не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е
налагано административно наказание по чл. 78 “а “ от НК, намери, че едно
административно наказание спрямо него ще действува предупредително и възпиращо
и ще се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът, след като отчете изложените обстоятелства, намери, че подс. Д., следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му наложи на осн. чл.78а във вр. с
чл.130, ал.1 от НК, административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, които да
заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт, като съобрази предмета на престъплението, личността на подсъдимия, както и че така ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще постигне целите на специалната и генералната превенция.
В съответствие с разпоредбите на чл. 52
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за
неимуществени вреди от Й.С.Д. против подсъдимият Д.С.Д. в размер на сумата от сумата от 1000.00 лева представляваща претендирани
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
12.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли като неоснователен
и недоказан приетия гр. иск за неимуществени вреди в частта над 1000.00 лева до
2000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Съдът прие, че подсъдимият с виновното
си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е причинил на тъжителката лека телесна повреда, по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК, като между виновното и противоправно поведение на
подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. По
отношение на предявения граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди,
съдът взе предвид: характера и степента на увреждането, причинено на пострадалата
и обстоятелството, че не се очакват трайни последици. С оглед на
гореизложеното, настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като по
справедливост и съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетението за
причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимият да заплати на тъжителката обезщетение
в размер на 1000.00 лева.
Съдът осъди подс. Д. да заплати на Д. и
сумата от 507.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за призоваване
на свидетели, в.л., д.т. за образуване на делото и адвокатски възнаграждения.
Предвид изхода на делото съдът осъди подс. Д. да
заплати на ЛРС сумата от 50.00 лева, представляваща д.т. върху уважения размер
на гр. иск.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си
в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: