О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
24.01.2020
г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XІI-ти въззивен състав,
в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
2.
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧД № 197 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6 от НПК.
Образувано
е по постъпила жалба от защитника на обв. В.И.П. – адв. В.П.против Определение
от 25.07.2019 г. на СРС, НО, 102-ри състав, с което е отменено Постановление на
СРП от 27.02.2019г. за частично прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 225-ЗМК-2849/2016г. по описа на 01
РПУ-СДВР, пр. пр. № 47603/2016г. на СРП, спрямо обв. В.И.П. и същото е спряно
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК поради неразкриване
на извършителя на престъплението.
В жалбата
се настоява, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Излагат се съображения за
коректност на извода на прокурора, прекратил частично наказателното
производство спрямо обв. П., че обвинението почива единствено на показанията на
пострадалия свидетел Ц., които са били опровергани от останалите събрани по
делото доказателства. Акцентира се върху показанията на свидетелите Е., П., Р.и
Г., които са не само безпротиворечиви и взаимно допълващи се, но и опровергават
твърденията на пострадалия.
Във връзка
с подадената жалба е постъпило становище от св. Ц.Ц., с което се прави искане
за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на определението на първата
инстанция.
СГС, НО, XІI-ти
въззивен състав, след като
разгледа подадената жалба и събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Жалбата, с която е сезиран
въззивният съд е депозирана в законоустановения срок и от надлежно легитимиран
субект – лице, привлечено в процесуалното качеството на обвиняем, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да
постанови определението си, районният съд е изследвал събраните на досъдебното
производство доказателствени материали, които е преценил на основата на
вътрешното убеждение на прокурора, обективирано в постановлението, обжалвано в
производството по чл. 243, ал. 3 - 5 от НПК. Първата инстанция е направила
верен анализ на доказателствата и в съответствие с тях е постановила правилен
съдебен акт.
За да
достигне до тези изводи, на свой ред въззивната инстанция прецени следните
фактически положения:
Досъдебно производство № 225-ЗМК-
2849/2016г. по описа на 01 РПУ-СДВР, прок. преп. № 47603/2016г. на СРП е
образувано и водено за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК - за това,
че на 12.11.2016г., около 16:00 ч., в гр. София, на ул. „Христо Белчев”, пред
заведение „Конфети”, чрез нанасяне на удари в областта на лицето, е причинена
на Ц.Д.Ц. средна телесна повреда, изразила се в счупване на челюст. За описаното
деяние с постановление от 05.05.2017г. в процесуалното качество на обвиняем е
бил привлечен В.И.П..
С Постановление от 27.02.2019г. на
СРП е
прекратено наказателното производство
по досъдебно
производство № 225-ЗМК-2849/2016г. по описа на 01 РПУ-СДВР, пр. пр. №
47603/2016г. на СРП, като обвинителят е приел липса на достатъчно убедителни
доказателства относно автора (извършителя) на деянието, поради което частично
е прекратил наказателното
производство спрямо обв. В.И.П. и на осн. чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спрял наказателното
производство поради неразкриване на извършителя на престъплението.
Недоволен
от прекратителния акт е останал пострадалият. С нарочна жалба той е атакувал
постановлението на прокурора, като е поискал районният съд да го отмени и да
върне делото прокурора, тъй като последният неправилно се е позовал единствено на
твърденията на обв. В.П., подкрепени от показанията на неговата приятелка К.П.
и частично на тези на Р.Е., без да бъдат обсъдени приложените записи от
разговорите на тел. 112 от датата на местопрестъплението, както и останалите
приобщени по досъдебното производство доказателства.
Законосъобразно при проверката по същество на
жалбата районният съд е направил извод, че прекратителното постановление следва
да бъде отменено. Този извод е единствено правилният, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство доказателства установяват, че на 12.11.2016 г. св. Ц.Ц.
е получил серия от травматични увреждания. Назначената в хода на досъдебното
производство лекарска експертиза ясно отграничава увреждането по вид и
медикобиологична характеристика. Според становището на вещите лица пострадалият
е получил счупване на тялото на лявата скула с
разместване на костните парчета, което е причинило счупване на челюст (средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК).
Лекарската
експертиза потвърждава показанията на пострадалия Ц.Ц. от гледна точка на
времевия интервал - преди 17:00 ч. на 12.11.2016г. и механизма на причиняване
на уврежданията. При разпита си на 21.11.2016 г. пострадалият разказва, че
челюстта му е счупена след като на 12.11.2016г.,
около 15:45-16:00 ч., в гр. София, на ул. „Христо Белчев”, пред заведение
„Конфети” влязъл в словесен спор с обвиняемия В.П., който прераснал и във
физически конфликт, по време на който П. хванал за реверите Ц., започнал да го
дърпа и обижда, нанесъл му и силен удар в лявата част на лицето на Ц.
(между ухото и скулата), при който усетил изпукване и силна болка, а според експертите, изготвили
назначените СМЕ повредите по Ц. могат да се получат от подобно въздействие.
Въз основа
на показанията на пострадалия на 21.11.2016г. е проведено съдебно следствено
действие по разпознаване, резултатите от което са обективирани в протокол,
който отговаря на установените в НПК изисквания за процесуална валидност. Наред
с показанията на пострадалия, резултатите от следствените действия по чл. 169
от НПК внасят пряко доказателство за авторството на деянието, тъй като при
разпознаването пострадалият посочва конкретно лице – В.П., като автор на
нападението над него. При разпита на П. и Е. като свидетели тези лица също не
отричат, че на процесната дата и час П. е бил в района на местопроизшествието
на ул. „Христо Белчев“, в района пред заведение „Конфети“, както и това, че там
е възникнал инцидент с пострадалия. Пределите, до които този инцидент се е
разпрострял, лицето, което първо го е провокирало, а също и последиците за
телесния интегритет на участващите в инцидента подлежат на щателно изследване.
Това може да стане в рамките на досъдебното производство, което по убеждение на
въззивния съд трябва да продължи да бъде водено.
Незаконосъобразна е тезата на прокурора, че
показанията на пострадалия Ц. са недостоверни, защото са изолирани и се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив,
както правилно и в детайли е обсъдил първостепенния съд показанията на
пострадалия Ц. относно протичането на инцидента и неговото авторство се
подкрепят и от веществените
доказателства-материалният носител
на записа на тел. 112 с разговора на свид. Е. и от техническата експертиза, която е
възпроизвела и съдържанието на този разговор, от което става ясно и цялостното
описание на събитията, случили се пред въпросното заведение в този ден, което
ясно е било описано от Е., като побой между двама мъже.
На
следващо място макар
резултатите от медицинското освидетелствуване и момента, в който то е извършено
да не са маловажни, не единствено те обосновават тезата на пострадалия. В тази
връзка прокурорът е подценил правилно обсъдените в контролираното определение
на районната инстанция противоречия между показанията на единствените други свидетели
очевидци на деянието извън обвиняемия и пострадалия. Практически св. Е. от една
страна и свидетелите П. и Р.(приятели на обвиняемия) развиват напълно
противоположни тези за случилото се на инкриминираната дата, като последните
двама напълно отричат инцидент, подобен на инкриминирания да се е състоял.
Така, твърденията на пострадалия, че на 12.11.2016 г. след възникнал вербален
конфликт с обв. П. е последвало и сбиване между двамата, станало повод за
подаване на сигнал за възникналия внезапно инцидент на единния европейски номер
за спешни повиквания 112, се потвърждава, а не се оборва от показанията на
единствения свидетел, чиято обективност не е поставена под въпрос до този
момент. Следва да се посочи още, че макар Е. да заявява, че не е видял размяна
на удари, не изключва такива да са били нанесени, което практически не
опровергава развитата от пострадалия теза. Напротив, поставя под съществено
съмнение твърдението на св. П. и Русев, че обвиняемият и пострадалият
единствено разговаряли, след което двамата, заедно с обв. П. *** заведението.
Достоверността именно на развитата от тях версия, като неподкрепена от други
доказателствени източници, следва да бъде подложена на внимателно изследване.
По
изложените съображения контролната инстанция определя за неоснователни
възраженията в жалбата на защитника на обв. П. срещу определението на районния
съд, който е положил процесуални усилия да изясни всички аспекти на спорния
казус и в крайна сметка е сторил това в пълно съответствие с доказателствата по
делото и закона. Ето защо като правилно и законосъобразно атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, ХІІ въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 25.07.2019 г. на СРС, НО, 102-ри състав, с което е отменено постановление на
СРП от 27.02.2019г. за частично прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 225-ЗМК-2849/2016г. по описа на 01
РПУ-СДВР, пр. пр. № 47603/2016г. на СРП, спрямо обв. В.И.П. и е спряно
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 НК и делото е върнато на прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.