№ 794
гр. Стара Загора, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530100633
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ********** г. ищцата Й. М. Й. била
сключила договор за поръчителство с „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.
София, по силата на който се била задължила да отговаря пред банката за
изпълнението на задълженията на ответницата С. Н. И. за главница, лихви,
такси, комисиони и разноски, произтичащи от договор за банков кредит №
********** г.
Ищцата била получила покана /предизвестие за обявяване на
предсрочна изискуемост на банков кредит/ № ************ г. от „Първа
инвестиционна банка“ АД, гр. София, с което била уведомена, че към
посочената дата задълженията на ответницата по договора за банков кредит
били в размер на 34 667,93 лв., от които изискуеми и просрочени повече от
пет работни дни - 10 269,36 лв., както и че в седемдневен срок договорът щял
да се счита от банката за предсрочно изискуем.
Тъй като ответницата не предприела никакви действия за погасяване на
задълженията по кредита с настъпил падеж, ищцата била принудена да
сключи на *********** г. споразумение с „Първа инвестиционна банка“ АД,
гр. София, с което се задължавала да заплати на банката сумата 15 000 лв. по
1
договор за поръчителство от ********** г. към договор за банков кредит №
********** г. В изпълнение на споразумението с вносна бележка от
*********** г. ищцата била внесла по сметка на банката сумата 15 000 лв.
На 10.11.2021 г. ищцата била изпратила на ответницата уведомление,
чрез телепоща, за претенцията на банката и за намерението си да плати част
от задължението, но писмото се било върнало като непотърсено.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който бил
изпълнил задължението, можел да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които бил направил, след като го бил уведомил за предявения
срещу него иск. С извършеното на *********** г. плащане в полза на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София ищцата била
встъпила в правата на банката срещу ответницата по договор за банков
кредит № ************* г. до размера на заплатената сума 15 000 лв. и
разполагала с регресна претенция за тази сума.
Искането на ищеца до съда е да осъди С. Н. И., с адрес
*******************, ЕГН **********, да заплати на Й. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: *********************, сумата 15 000 лева,
представляваща задължение по чл.143, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, е
направила искане за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата С. Н.
И.. Ответницата редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е
изпратила представител, като не е направила искане за разглеждането на
делото в нейно отсъствие. На ответницата са й били указани последиците от
това процесуално поведение с определението на съда за насрочване на делото,
връчено й на 21.07.2022 г., при условията на чл. 46, ал.2 ГПК ( л. 34 от
делото).
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно
основателен.
Следователно са налице всички предвидени от закона предпоставки (чл.
2
238, ал. 1 във вр. чл. 239, ал. 1 ГПК) за постановяване на неприсъствено
решение, като искът бъде уважен, без да е необходимо излагане на мотиви по
същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски
общо в размер на 1580 лева (600 лева – държавна такса и 980 лева –
възнаграждение за адвокат).
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, С. Н. И., ЕГН
**********, с адрес *******************, да заплати на Й. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: *********************, сумата в размер на 15 000
лева, представляваща заплатена от нея сума като поръчител по договор за
поръчителство от ********** г. към договор за банков кредит № **********
г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********, с адрес *******************, да
заплати на Й. М. Й., ЕГН **********, с адрес: *********************,
сумата в размер на 1580лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3