Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

 

№….,                                                  19.08.2020 г.                                  гр. Бургас 

 

 

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Бургаският окръжен съд                                                наказателно отделение На седемнадесети август                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                                           мл.с.  ДИАНА АСЕНИКОВА                                                

 

 

Секретар:  Жанета Кръстева

Прокурор: Йорданка Дачева

Като разгледа докладваното от съдия Пепеляшев ВНОХ дело № 619 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 53/12.03.2020 г., постановена по НОХД № 2014/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият Х.Д.Р. с ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 25.09.2017 г. в с. Н. П., общ. П., обл. Бургас, в сградата на ОУ *********, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст, а именно – Р.Х.Х. с ЕГН **********, като я опипвал по дупето и я целувал, чрез използване на сила – прегръщал и притискал пострадалата с ръце и чрез използване на положение на зависимост като ****** на ОУ *******, с. Н. П., общ. П., в което Р.Х. е била ученичка в *** клас, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

С присъдата си, районният съд уважил предявения граждански иск до размера от 8000 /осем хиляди/ лева, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като недоказан.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв. Ст. Кралев – защитник на подсъдимия Х.Р.. В жалбата и допълнителното писмено изложение, изготвено от подсъдимия Х.Д.Р., се излагат доводи и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В съдебно заседание подсъдимият Р., лично и чрез адв. Ст. Кралев поддържа подадената жалба. Излагат се конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наложеното наказание за адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца.

Бургаският окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Установено е, че подсъдимият Х.Д.Р. ЕГН ********** е роден в гр. Б. Ч., общ. П., ****, **** гражданин, **** образование, с много добри характеристични данни и влошено здравословно състояние, с постоянен адрес ***, към момента подсъдимият не работи, но към момента на деянието е изпълнявал длъжността Директор на ОУ ****, с. Н. П..

През учебната 2010-2011 г. в същото училище постъпила ученичката Р.Х.Х. ЕГН **********, родена на *** г. Х. имала навършени ** години и подлежала на записване в първи клас, но понеже не била достатъчно ограмотена, комисията по прием на ученици предложила на директора да запише Р.Х.  в подготвителен клас, за да може да получи необходимата подготовка и да бъде записана в първи клас през следващата година 2011-2012 г. Подсъдимият се съобразил с препоръката и записал Р.Х. в подготвителен клас. Това не се понравило на родителите й, които подали сигнал до Регионалния инспекторат по образование /РИО/ - Бургас и след извършената проверка подсъдимият бил наказан със забележка, а Р.Х. била записана в *** клас.

В хода на обучението си Р.Х. показала сравнително нисък успех и лоша дисциплина, като до процесната дата три пъти била наказвана със „Забележка“ от Директора на училището /на 04.10.2013 г. със Заповед № 20; на 27.04.2015 г. със Заповед № 155 и на 16.02.2017 г. със Заповед № 109/ и веднъж с „Предупреждение за преместване в друго училище“ /от 05.05.2017 г. със Заповед № 156/.

През учебната 2016-2017 г.  пострадалата Р. Х. била ученичка в *** клас. През месец ноември 2016 г. един ден, докато била в салона, подсъдимият е ударил по дупето. Това се повторило още няколко пъти. Отделно от това подсъдимият започнал да вика пострадалата в кабинета си и когато двамата оставали сами, въпреки нежеланието й започнал да я пипа по гърдите и дупето, и да я целува, а веднъж дори й отправил предложение да я заведе в парка „С. С.“, уточнявайки, че за случилото се трябва да знаят само двамата. Поведението на **** се отразило негативно на Х., която започнала да неглижира ученическите си задължения и да не иска да ходи на училище. За всичко това пострадалата споделила с родителите си св. А. Х. и св. Х.Х., но и двамата не й повярвали, а си помислили, че това е провокирано от нежеланието й да ходи на училище.

Поведението на подс. Р. спрямо пострадалата Р.Х. не било изолирано. Отново през 2016 г. малко след началото на учебната година, ученичката – св. Т. П. /род. през **** г./ посетила **** кабинет, за да подпечата бележника си. Директорът Р. я поканил да седне на стол, след което, без нейно съгласие, започнал да я прегръща през гърдите и да я целува. Поведението му шокирало св. П., която побързала да напусне кабинета. След този случай тя започнала да избягва директора и когато се налагало да посещава кабинета му винаги влизала с друг ученик, за да не остава насаме с него.

През същата година на неустановена дата, св. Г.Х. заедно с братовчедка си – св. Е. Й., и двете ученички в ОУ ***** – с. Н. П., посетили директорския кабинет за да може св. Й. да си вземе бележника, който да представи пред социалните служби за получаване на т.н. „детски добавки“. Когато влезли в кабинета на директора, подсъдимия Р. казал на св. Г. Х., че е много стегната, след което я опипал по задните части. Свидетелката Х. взела бележката и излязла, но видяла как подсъдимият опипва по дупето и братовчедка й Е.. Първоначално св. Г. Х. не споделила с никого за случилото се, тъй като се страхувала от родителите си. Чак през месец септември 2017 г. , когато в селото се разчуло за случая с Р.Х. св. Г. Х. споделила за случката с леля си – св. Г. Х., която от своя страна повикала дъщеря си – св. Е.Й. и я попитала дали действително са били опипвани от директора. Първоначално дъщеря й не искала да говори по темата, а в последствие потвърдила за случката, като й съобщила, че подсъдимият Р. е опипвал и други деца, като това се е случвало и в залата по компютри.

През учебната 2012-2013 г. св. Г.Й. /по мъж А./, била ученичка в **** клас в ОУ ***** с. Н.П.. На неустановена дата свидетелката поискала от директора да й даде бележка за „детските“. Подсъдимият й отговорил, че когато е готова ще я повика. Същия ден по-късно по време на учебен час подс. Р. повикал при себе си в кабинета св. А. за да й даде бележката. Когато св. А. влязла в кабинета на директора подсъдимият започнал да й обяснява, че много я харесва, че жена му не става за нищо и че си търсел по-младички. А. била стъписана от думите на подсъдимия, а той от своя страна се приближил до нея и започнал да я целува. Свидетелката се отдръпнала, но подсъдимият продължил, като с едната си ръка я придърпал към себе си, а с другата започнал да й мачка гърдите, тя успяла да се измъкне и напуснала кабинета. На следващия ден св. А. била в женската тоалетна и при излизането си от кабинката видяла, че директорът е в помещението, тя веднага се върнала в кабинката, но не успяла да заключи вратата. Подсъдимият бутнал вратата и влязъл вътре при нея. Целунал я по устните, прегърнал я и започнал да я опипва по дупето. Казал й, че иска да отидат на хотел и да спи с нея. Свидетелката А. успяла да избута подс. Р. и да избяга. От този момент тя ходела до тоалетната само придружавана от приятелки. Въпреки това, когато директорът я видел й казвал да отиде при него в кабинета за да й даде бележка, но тя не го правела. Намразила училището и чакала с нетърпение да свършат часовете, за да се прибере в дома си. Първоначално св. А. се страхувала да разкаже на родителите си или на баба си за случилото се с нея, но когато през 2017 г. се разчуло в селото за процесния случай, решила да сподели какво е преживяла.

През 2015 г. св. А. Ю. била ученичка в *** клас в ОУ **** с. Н. П. през която година с директора била само на „здравей-здрасти“. През следваща учебна година подс. Р. започнал да я вика често в неговия кабинет. Когато тя отивала в неговия кабинет той започвал да я гали по косите и да й казва, че има много красиви очи, а в последствие започнал да я пипа по дупето. Когато тя била в кабинета му, той се приближавал до нея, прегръщал я и започвал да я опипва. Когато я целувал я ,питал дали иска да я целуне и че не можел да устои на нейните очи. Всеки път тя успявала да го отблъсне и излизала от кабинета, а той обещавал, че това няма да се повтори, но неща продължавали и то в рамките на две години. Свидетелката Ю. била притеснена от случващото се с нея и споделила с приятелките си, сред които и св. Е. Й. и Г. Х., но не посмяла да каже на родителите си. Лично на тази свидетелка подсъдимият свършил много услуги – не позволявал на учителите да й пишат двойки, не позволявал да я преместят въпреки натрупаните отсъствия, само на нея дал паролата за рутера и т.н. Тя се страхувала да ходи в кабинета на директора, но той намирал различни поводи да я вика при себе си. Всичко това започнало да прави впечатление на съучениците й.

Момичетата започнали да споделят помежду си за действията на директора, но не смеели да разкажат на родителите си или на други възрастни. През месец февруари 2017 г. св. Т. П. решила да сподели за случващото се със св. Й. С., която до 2016 г. работела като учител в ОУ ******** с. Н. П. и създала по-близки отношения с момичето. В телефонен разговор св. П., силно притеснена, споделила на св. С., че директорът на училището притеснява нея и други ученички, като прави с тях срамни работи, като се срамувала да опише в детайли ситуацията. Свидетелката С. казала, че вече не работи в училището и не може да й помогни, но я посъветвала тя и другите момичета да споделят с родителите си за случващото се с тях. След като не получила подкрепа от св. С., св. П. решила да сподели за случващото се с момичетата на св. И.Х., друг учител от училището, с когото тя също имала добри контакти. В едно от междучасията през месец февруари-март 2017 г. св. П. заедно с друго момиче – неустановено по делото, се срещнали със св. И. Х. и й казали, че директорът Р. вика в кабинета си момичета и ги опипва по места където не трябва. Свидетелката И. Х. се почувствала зле от чутото, като първоначално не повярвала на момичетата и се опитала да ги убеди, че грешат, но те настояли, че е вярно и тогава тя ги посъветвала да споделят за случващото се с родителите си. Свидетелката И.Х. се притеснила от чутото от нея, но тъй като била пред пенсия не искала да петни името на директора на училището. Въпреки това няколко дни по-късно тя споделила за разговора си с двете момичета с бившата си колежка св. С. от която разбрала, че момичетата и на нея са разказали за действията на директора с тях. Нито св. С., нито св. Х. предприели някакви действия за информиране на компетентните органи или на родителите на момичетата.

През месец юни 2017 г. пострадалата Р.Х. споделила с родителите си за продължаващите й проблеми с директора Р., който продължавал да я опипва. Родителите й отново не й повярвали и я обвинили, че си измисля за да не ходи на училище.

На 25.09.2017 г. пострадалата Х. била на училище, когато била извикана от подсъдимия в директорския кабинет. Формално била извикана да си получи бележника и да си попълни ученическата карта. При попълване на ученическата карта пострадалата допуснала грешка и се върнала отново в кабинета на директора за да вземе коректор. Преди да влезе в кабинета тя решила да включи мобилния си телефон на звукозапис, тъй като предположила, че подсъдимият ще иска отново интимна близост с нея. По този начин тя щяла да запише случилото се и да докаже на родителите си твърдените от нея действия на подсъдимия. За целта тя включила телефона на звукозапис и го поставила скрит в сутиена си. От този момент тя влизала на два пъти в директорския кабинет – първия в 14:48 ч. за да вземе коректора и втория в 14:58 ч. за да върне коректора. След влизането в директорския кабинет подсъдимият се приближил до пострадалата, целунал я по лицето и я пипал по тялото и дупето. Тя се възпротивила на тези негови действия, като помолила Р. да престане да се държи с нея както със съпругата си. Подсъдимият се съгласил с нея, но въпреки това продължил с действията си, като я „натиска“ гушвайки я с ръце към себе си и прегръщайки я със сила. Пострадалата успяла да го избута с ръце и да се отскубне от него, казала му, че повече не иска да се държи така с нея и напуснала кабинета.

Веднага след това пострадалата се прибрала в дома си и съобщила на родителите какво се е случило, като същевременно им пуснала записа, който направила с мобилния си телефон.  След като чули записа родителите на пострадалата отишли в училище и потърсили сметка от директора защо се държи така с дъщеря им. Подсъдимият отрекъл да е опипвал Р., но потвърдил, че я е целунал, като това било защото тя идвала разголена на училище. След това поискал всички да се успокоят и да оправят нещата, включително предлагайки им пари. През цялото време Х. държал в ръка мобилния си телефон и с него направил видеозапис на разговора с подсъдимия с продължителност от 2 минути и 28 секунди. Малко след приключване на разговора Х. подал сигнал на тел. 112 за случилото се с дъщеря му.

В хода на досъдебното производство са били изготвени съдебно- техническа, допълнителна съдебно-техническа, тройна съдебно-техническа и фоноскопска експертизи, като вещите лица, дали заключения по тези експертизи, са били изслушани в съдебно заседание.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, районният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение. Липсват доказателства, които да оборват изводите на съда, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, както и доказателства, поставящи под съмнение виновността му. Напротив, налице са такива, които категорично и убедително подкрепят извода на районния съд, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от районния съд.

В пълно съответствие с материалния закон и наличните по делото доказателства районния съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. Правните съображения на районния съд, изложени в тази връзка са правилни и обосновани.

 Развитите от защитата на подсъдимия доводи, касаещи доказателствената дейност на районния съд по оценка на събраните доказателства и формираните в резултат на анализа фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира за неоснователни. Направените правни изводи кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Възраженията на защитата относно нарушаване правото на защита на подсъдимия чрез разширяването на фактическата страна на действията на подсъдимия в мотивите към първоинстанционната присъда са неоснователни. Вярно е, че в своите мотиви районният съд е изложил една по-разширена фактическа обстановка относно предхождащите действия на подсъдимия, но съдът е изложил факти, които е установил по време на съдебното следствие и чрез тези факти той описва всички действия на подсъдимия предхождащи процесното деяние. Изложената фактология от районния съд – първо е установена по съответния процесуален ред и второ тя дава пълна представа за характера и навиците на подсъдимия Р.. Правата на подсъдимия по никакъв начин не са нарушени, тъй като в крайна сметка той е признат за виновен по конкретно повдигнатото му обвинение с обвинителния акт и изменено в съдебно заседание от страна на прокурора съобразно правилата на чл. 287, ал. 1 от НПК.

Неоснователно е възражението на защитата и относно направените от пострадалата аудио записи. Районният съд подробно е изложил в мотивите си съображенията, по които е приел направените от пострадалата записи и че е използвал същите не като „единствено или водещо доказателство срещу подсъдимия, а като средство за допълнителна проверка на показанията на пострадалата“. Що се отнася до изготвения видеозапис с мобилния телефон от бащата на пострадалата  –  св. Х.Х., както правилно е посочил в мотивите си районният съд, той не е бил ценен като доказателство по делото.

С оглед на тези съображения, въззивната инстанция намира за напълно обоснована и законосъобразна първоинстанционната присъда относно престъплението,  извършено от подсъдимия, тъй като при нейното постановяване правилно е бил приложен материалния закон.

За извършеното от подсъдимия престъпление, Районен съд – Бургас е определил санкция на последния, съобразно правилата по чл. 54 от НК в рамките на наказанието, предвидено в санкционната част на специалната норма. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд, че смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е  изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, за да обосноват извод за определяне на наказание при хипотезата на цитираната правна норма. Не е допуснато нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието с оглед тежестта на престъплението и обществената опасност на подсъдимия. Съблюдавайки целите на генералната и на специалната превенция, районният съд правилно е преценил, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено в съответната приложима за казуса норма от НК. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на така определеното наказание за срок от пет години. В този смисъл настоящата инстанция счита, че определеното наказание е законосъобразно и обществено оправдано, поради което не са налице основания за изменението му.   

   Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 53/12.03.2020 г., постановена по НОХД № 2014/2019 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.