РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 01.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2980/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 260732/29.01.2021 г., уточнена с молба от 31.03.2021
г. (л. 7) и с молба от 07.05.2021 г. (л. 47),
предявена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция, с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902, чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ******, против В.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 15.09.2016
г., между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД и В.Т.К., е бил сключен Договор за потребителски заем № EMLN
-13894359/15.09.2016 г., по силата на който на ответницата е бил предоставен
кредит в размер на 66 000 лева, който бил усвоен. Погасяване на кредита следвало да се извърши на 66 месечни вноски, всяка
от по 1207.69 лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването, годишния процент на разходите и уговорената
възнаградителна лихва.
По договора са
били погасени 9 месечни вноски и плащането било преустановено, като първата
неплатена вноска била с падеж на 20.07.2017 г. С оглед на това и на основание
чл. 5 от договора, в полза на кредитора възникнало правото да обяви вземанията
по договора за предсрочно изискуеми, което право ищецът заявява, че упражнява с
исковата молба, като предсрочната изискуемост настъпва с получаване от
ответницата на изявлението на ищеца, обективирано в исковата молба.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, което било преобразувано чрез вливането му в „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж
Франция.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответницата да
бъде осъдена да му заплати:
-
сумата от 60 108.36 лева – главница по Договор за потребителски
заем № EMLN-13894359/15.09.2016 г., включена
в месечните анюитетните вноски, както и предсрочно изискуемата част от
непадежиралите вноски до края на срока на договора, ведно със законната лихва,
считано от датата на получаване на исковата молба от ответника до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата В.Т.К. е депозирала отговор на
исковата молба. Ответницата не оспорва сключването на договора за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание. Не оспорва и че заемната сума е била
изплатена от кредитора, както и че са били погасени само 9 месечни вноски и на
20.07.2017 г. са спрени плащанията по кредита.
Ответницата оспорва иска с
възражението, че е неоснователен. Сочи,
че предсрочната изискуемост поражда правни последици с връчване на исковата
молба, което е станало на 02.08.2021 г. и излага съображения относно това от
кой момент настъпва предсрочна изискуемост. Оспорва претенцията за
възнаградителна лихва и релевира възражение за погасяването й по давност.
Ответницата релевира и възражение
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК,
като счита за неравноправни следните клаузи от договора: Раздел „Параметри и
условия“, в частта „Годишен процент на разходите – 8.2 %“ и „Годишен лихвен
процент“ – 6.96 %; Чл. 5 от раздел „Условия по договора“ и Чл. 7, в частта, с
която е посочено, че кредиторът има право да преизчисли размера на остатъчното
задължение. Излага съображения, че всяка една от тези каузи е
неравноправна и следователно нищожна.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция, е универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД. Този факт е
отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото – с определението от 27.11.2021 г., а и се установява от
документите, представени с молбата от 31.03.2021 г.
На 15.09.2016 г., между „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, от една страна, като кредитор, и В.Т.К., като кредиполучател, е бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-13894359/15.09.2016 г.
Този факт също е отделен, като безспорен
(с определението от 27.11.2021 г.), а и се
установява от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит №
EMLN-13894359/15.09.2016 г. (л. 6 и сл. от делото на СРС), чиято формална
доказателствена сила не е опровергана.
Видно от Договор за потребителски
паричен кредит № EMLN-13894359/15.09.2016 г., кредиторът е предоставил на В.Т.К. кредит в размер на 66 000 лева.
С
договора, кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора. Погасяване на кредита следвало да се извърши
на 66 месечни вноски, първата от която с падеж 20.10.2016 г., а последната
(66-та вноска) – с падеж 20.03.2022 г. Всяка една от вноските били в размер на
по 1207.69 лева и съставлявала изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването,
годишния процент на разходите (8.02 %) и уговорената възнаградителна лихва
(6.96 %).
Не
се спори, че кредиторът е изпълнил задължението си и кредитът е бил усвоен.
Страните
не спорят и че по договора са били
погасени 9 месечни вноски и плащането е било преустановено, като първата
неплатена вноска била с падеж на 20.07.2017 г..
Тези
факти също са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване (с
определението от 27.11.2021 г.), а и се
установяват от заключението по ССчЕ отговор на задача 1 и на задача 2.
Съгласно
чл. 5, изр. ІІ от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно.
Видно
от ССчЕ (отговор на задача 2), по процесния кредит са били извършени плащания в
общ размер на 10 876,14 лв., включващи главница и лихва (показани в Таблица
1 от ССчЕ). С постъпилите плащания, са били погасени изцяло дължимите месечни
вноски до падеж 20.11.2017 г., вкл. (видно и от Приложение № 1 към ССчЕ). За
периода от отпускане на кредита до последното плащане на 04.12.2017 г. по
кредита не е начислявана наказателна
лихва.
Първата
неплатена месечна вноска е с падеж 20.12.2017 г.
Видно
от ССчЕ, по време на действие на договора не е
извършвана промяна на прилагания годишен лихвен процент, респ. не е
променян размера на уговорената възнаградителна.
Неплатеният
остатък за главница е в размер на 60 108.36
лева, представляваща сбора от непогасените просрочени вноски за главница,
за периода от 20.12.2017 г. – 20.01.2021 г. плюс остатъка по редовна главница.
След
предявяване на исковата молба, по процесния кредит не са постъпвали
допълнителни плащания.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Съгласно
чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в
полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за
банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума
на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
Установи се по делото, че на 15.09.2016 г., между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД (чиито правоприемник е ищецът) и В.Т.К., е бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № EMLN-13894359/15.09.2016 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на ответницата кредит в размер на 66 000 лева,
който е следвало да се върне на 66
месечни вноски, първата от която с падеж 20.10.2016 г., а последната (66-та
вноска) – с падеж 20.03.2022 г., всяка една от които в размер на по 1207.69
лева
Не
се спори и се установи по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си и
сумата по кредита е била усвоена.
Страните
не спорят и че по договора са били
погасени 9 месечни вноски и плащането е било преустановено, като първата
неплатена вноска била с падеж на 20.07.2017 г.
Видно
от ССчЕ, неплатеният остатък за главница е в размер на 60 108.36 лева,
представляваща сбора от непогасените просрочени вноски за главница, за периода
от 20.12.2017 г. – 20.01.2021 г. плюс остатъка по редовна главница.
Съгласно
чл. 5, изр. ІІ от процесния договор, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер.
Предсрочната
изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита
целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което
включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на
изявлението. Понеже правото да се направи вземането за целия кредит в
предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната страна само
едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото облигационно
правоотношение, то за да настъпят последиците от упражняването на това право е
нужно изявлението да е достигнало до насрещната страна.
Предвид
това, предсрочната изискуемост има действие и настъпва от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигната в договора
предварителна уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземанията си не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до кредитополучателя.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Това
уведомяване може да стане и чрез получаването на препис от исковата молба, в
която се съдържа изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем
(решения № 161/2016 г. по т. д. 1153/2014 г. на ВКС, II ТО; решение № 77/2016
г. по т. д. 3247/2014 г. на ВКС, ІІ ТО). За да настъпи предсрочната изискуемост
обаче, необходимо е и към момента на получаване на препис от исковата молба, да
са налице останалите условия за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
В
случая, както беше посочено, е налице обективната предпоставка за обявяване на
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, тъй като са били погасени 9 месечни вноски и плащането е
било преустановено, като първата неплатена вноска била с падеж на 20.07.2017 г.
Налице са и останалите предпоставки - ответникът е получил препис от исковата молба,
в която се е съдържа изрично изявление за обявяване на кредита в предсрочно
изискуем. С получаване на препис от исковата молба, изявлението на ищеца е достигнало
до кредитополучателя и кредитът е станал
предсрочно изискуем. Поради това,
съдът приема, че ответникът дължи
остатъкът от незаплатената главница по кредита, която видно от ССчЕ е в размер
на 60 108.36 лева,
представляваща сбора от непогасените просрочени вноски за главница, за периода
от 20.12.2017 г. – 20.01.2021 г. плюс остатъка по редовна главница.
Възраженията
на ответника са неоснователни.
Процесният
договор е потребителски – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г.,)
- ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а кредитополучателят - физическо лице. Не се установява, обаче, че
икономически по-силната страна в правоотношението, е променяла размера на
насрещната парична престация за използване на заетия финансов ресурс, че е
увеличавала възнаградителната лихва или че е капитализирала лихви, което да се
е отразило на направеното погасяване на главницата. Размерите на годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент са ясно и точно посочени и не
предполагат тълкуване или не въвеждат потребителя в заблуждение. Годишният процент на разходите не е по-висок
от пет пъти размера законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (като годишният размер
на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта), поради което и тази клауза не е нищожна, на основание чл.
19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК.
По
изложените съображения, искът е основателен и следва да се уважи изцяло. Сумата
е дължима ведно със законната лихва, считано от получаване на исковата молба от
ответника (когато е настъпила предсрочната изискуемост) - 02.08.2021 г. до окончателното плащане.
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 2854.33 лева – разноски по делото, в т.ч. платена държавна такса
(2404.33 лв.) и депозит за ССчЕ (450 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 200 лева.
Макар и производството по делото да е частично
прекратено, разноски на ответника не се присъждат, тъй като ответникът е узнал
за изявлението на ищеца, с което оттегля част от исковете, още с връчване на
препис от отговора на исковата молба (когато му е връчени и молбата от
07.05.2021 г., съобразно разпореждането от 10.05.2021 г., л. 48 от делото),
което и е могъл да съобрази при подготовка на защитата си.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Т.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция, с номер в Търговски и фирмен регистър 542 097 902, чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ******, на
основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 60 108.36 лева – главница по
Договор за потребителски заем № EMLN-13894359/15.09.2016 г., представляваща
сбора от непогасените просрочени вноски за главница, за периода от 20.12.2017
г. – 20.01.2021 г. плюс остатъка по редовна главница, ведно със законната
лихва, считано от 02.08.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2854.33 лева – разноски по делото, и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 200
лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: