Решение по дело №4830/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П.,25.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 4830 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Емилия Максимова, срещу В.Х.К., с ЕГН: *********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо общо 329,48 лева, от които сумата 284,37 лв. /Двеста осемдесет и четири лева и 37 ст./, представляваща стойност на доставена и  незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 45,11 лв. /Четиридесет и пет лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 284,37 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр. П., гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл*вх*ап**за които суми по ч. гр. дело №  ***** по описа на съда за 2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 18.03.2019г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2019 г. Отправено е искане при условията на евентуалност при частично отхвърляне на иска и присъждане на разноски на ответника, същият да бъде задължен да представи банкова сметка, ***. Отправено е искане при наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, съдът да постанови такова. Отправено е възражение и за прекомерност на адв. Хонорар на отсрещната страна и намаляване на същия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител. Адв. Н. П. е депозирал отговор на исковата молба, в които оспорва иска, сочи, че е недопустим и неоснователен. Възразява, че недвижимият имот, не е надлежно описан, оспорва и представеното извлечение от сметка. Моли за отхвърляне на претенцията.

Съдът с доклада си, обявен впоследствие за окончателен по делото е намерил, че исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими.

                Предвид становищата на страните, съдът с нарочно протоколно определение е назначил и впоследствие изслушал заключенията по  СТЕ и СИЕ, поради оспорванията от ответната страна и по искане на ищцовата страна. По делото са били събрани следните допълнителни писмени доказателства: писмо от Община П., Дирекция „МДТ“, че не е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която да се декларира процесния недвижим имот, писмо от Община П., видно от което в архивите на Общината не се съхранява поискания от ищеца документ за собственост.

Други писмени доказателства досежно собствеността на имота не са ангажирани.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Х.К., с ЕГН: *********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 329,48 лева, от които сумата 284,37 лв. /Двеста осемдесет и четири лева и 37 ст./, представляваща стойност на доставена и  незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 45,11 лв. /Четиридесет и пет лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 284,37 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл*вх*ап**за които суми по ч. гр. дело №  ***** по описа на съда за 2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

                Предвид становищата на страните, съдът с нарочно протоколно определение е назначил и впоследствие изслушал заключенията по  СТЕ и СИЕ, поради оспорванията от ответната страна и по искане на ищцовата страна.

По делото са били събрани следните допълнителни писмени доказателства: писмо от Община П., Дирекция „МДТ“, че не е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която да се декларира процесния недвижим имот, писмо от Община П., видно от което в архивите на Общината не се съхранява поискания от ищеца документ за собственост.

Други писмени доказателства досежно собствеността на имота не са ангажирани.Никъде в представените и ангажирани по делото писмени доказателства от ищцовата страна не фигурира името на ответника по делото.Видно от експертните заключения се касае за топлофициран имот, като за процесния период до същия е било доставено количеството топлинна енергия по размер, претендирано от ищеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като се установи съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото не са представени никакви доказателства относно собствеността или друго вещно право, от които да е видно, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, напротив от представените такива се установява, че видно писмо от Община П., Дирекция „МДТ“, че не е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която да се декларира процесния недвижим имот, писмо от Община П., видно от което в архивите на Общината не се съхранява поискания от ищеца документ за собственост.

В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, като същият обаче по делото е бил представляван от особен представител, поради което и не му се следва присъждане на разноски.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу В.Х.К., с ЕГН: *********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо общо 329,48 лева, от които сумата 284,37 лв. /Двеста осемдесет и четири лева и 37 ст./, представляваща стойност на доставена и  незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 45,11 лв. /Четиридесет и пет лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 284,37 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр. П., гр. П., ул. „Ю.Г.“ бл*вх*ап**за които суми по ч. гр. дело №  ***** по описа на съда за 2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

 

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №.***** по описа на съда за 2019 г.. по описа на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                     Районен съдия: