№ 124
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 НПК във вр. чл. 306, ал. 3, пр. 2
вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Р. Д., в качеството му на
защитник на осъдения Я. Г. З. срещу определение № 260516 от 31.05.2021 г.,
постановено по НОХД № 1444/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което
З. е осъден да заплати частния обвинител Н. А. Н. сумата от 1 500 лв., представляваща
направените от същия разноски за възнаграждение на повереник в хода на
касационното производство. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде отменен.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не е изразила
становище по депозираната частна жалба.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от Н. А. Н. чрез неговия
повереник адв. М. Т., с приложени към него пълномощно и договор за правна защита
и съдействие. Във възражението се излагат доводи за неоснователност на частната
жалба и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство в размер на 500 лв.
Въззивният съд, след като се запозна с приложените по делото
материали и като обсъди изложените в депозираната частна жалба и възражение срещу
нея доводи и съображения, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
1
неоснователна по следните съображения:
С присъда № 260005/11.09.2020 г., постановено по НОХД № 1444/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, изменена с решение № 260071/15.12.2020 г.
по ВНОХД № 514/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, оставено в сила с решение №
55/19.04.2021 г. по н.д. № 89/2021 г. на ВКС, І н.о., подсъдимият Я. Г. З. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. Б, пр. 1 вр. ал. 1, б. В, вр.
чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е
осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК така
наложеното на подсъдимия З. наказание лишаване от свобода е отложено за
изтърпяване с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на
19.04.2021 г.
В хода на първоинстанционното и въззивното производство
конституираният като частен обвинител Н. А. Н. е бил представляван от адв. М. Т. като
повереник, за което са представени пълномощни и договори за правна помощ и
съдействие. С постановените присъда и въззивно решение подсъдимият З. е бил осъден
да заплати на частния обвинител направените от него разходи за адвокатско
възнаграждение на повереник, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.
Пред касационната инстанция частният обвинител Н. отново е бил
представляван от адв. М. Т. като повереник, за което са представени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. От тях е видно, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1500 лв.
С обжалваното определение обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че направените от частния обвинител Н. Н. разходи
за адвокатско възнаграждение на повереника адв. М. Т. за процесуалното му
представителство пред ВКС следва да бъдат възложени в тежест на осъдения З..
Налице са всички предпоставки на чл. 189, ал. 3 НПК, а именно – Я.З. е бил признат за
виновен, Н. Н. е направил разноски за адвокатско възнаграждение на повереник и е
направено искане пред ВКС за тяхното заплащане.
Неоснователно е възражението, че пред касационната инстанция
частният обвинител не е бил представляван. Към материалите по н.д. № 89/2021 г. на
ВКС, І н.о., са приложени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, от
които е видно, че частният обвинител е бил редовно представляван от адв. Т. (л. 26 – л.
27). Депозирано е и становище срещу касационния протест (л. 23 – л. 25 от делото),
което е цитирано в решението на ВКС и с което е направено изрично искане за
присъждане на разноски.
2
Неоснователно е и възражението, че частният обвинител не е имал
реален правен интерес да бъде представляван пред ВКС, тъй като не е споделил
искането на прокурора за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода на
подсъдимия. След като е конституиран по надлежния ред като страна, частният
обвинител има законоустановени права – чл. 79 НПК, вкл. и да участва в съдебното
производство пред всички инстанции, а в случая, с оглед представените пълномощни,
да бъде представляван от своя процесуален представител – адв. Т., в качеството му на
негов повереник. При положение, че са налице предпоставките на чл. 189, ал. 3 НПК,
направените разноски за адвокатско възнаграждение на повереник пред всички
инстанции следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, независимо от
становището на частния обвинител относно режима на изтърпяване на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода.
На последно място - абсолютно недоумение буди доводът, че, след като
касационният протест не е уважен, последиците от решението на ВКС са „в посока
признаване на невиновност, което обосновава приложението на чл. 190, ал. 1
НПК“(буквален цитат). При положение, че разпоредбите на чл. 190, ал. 1 НК и чл. 189,
ал. 3 НПК са диаметрално противоположни и с оглед крайния резултат на
наказателното производство по делото, подробно описан по-горе, изтъкнатите в
частната жалба съображения по този въпрос ще бъдат оставени без коментар.
Настоящият въззивен състав счита, че следва да бъдат оставени без
коментар и съжденията относно правото на защитника на подсъдимия на разноски в
производството пред ВКС, поставени „на четвърто място“ в частната жалба.
Причините са две: първо – защото не е формулирано изрично искане в тази насока и
второ – защото същият въпрос е бил поставен и на вниманието на касационната
инстанция и е получил аргументиран отговор в решението й.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Без уважение, като неоснователно, следва да бъде оставено направеното
с възражението срещу частната жалба искане за присъждане на разноски в размер на
500 лв. за настоящото производство, направени от частния обвинител за адвокатско
възнаграждение на повереник. Настоящото производство е по реда на чл. 306, ал. 1, т.
4 пр. 2 НПК и в него, с оглед изложеното по-горе, се удовлетворява искането на
частния обвинител относно разноските, направени от него в хода на касационното
производство. Така, на практика, подсъдимият Я.З. е осъден да заплати направените от
частния обвинител разноски за разглеждане на делото и пред трите съдебни
инстанции. Претендираните с възражението разноски се явяват за „производство в
3
производството“, като такива не са предвидени в разпоредбите на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно
наказателните дела, поради което настоящият въззивен състав счита, че не следва да
бъдат присъждани и възлагани в тежест на подсъдимия.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260516/31.05.2021 г., постановено по
НОХД № 1444/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. Н. за присъждане на
разноски, направени от него за адвокатско възнаграждение на повереник в настоящото
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4