Р Е
Ш Е Н
И Е
№81 11.03.2021г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №49 по
описа за 2021 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №260104/24.11.2020г.,
постановено по АНД №1086/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е
отменено Наказателно постановление №24-002605/16.09.2020г издадено от Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена „Аркомат-България“
ЕООД гр. Казанлък в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер
на 2000лв на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.22
ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските – Платения годишен
отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до
работодателя, за това, че на 04.05.2020г в предприятието е разпоредил със
Заповед №2/04.05.2020г, ползването на платен годишен отпуск на лицето
/работника/ Т.Т.И. на дата 29.05.2020г без писмено искане от лицето и без да са
налице обстоятелствата по чл. 173 ал.4 от КТ, а именно престой от повече от 5
работни дни при ползване на отпуска едновременно от всички работници и
служители, както и когато работникът или служителят след покана от работодателя
не е поискал отпуската си до края на календарната година, за която се отнася.
С въззивната си жалба дружеството е възразило,
че не е извършило вмененото му административно нарушение, алтернативно се е
твърдяло, че е преустановено преди извършване на проверката и представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, на който налагането на
имуществена санкция в размер на 2000лв не съответства. Извън доводите за липса
на съставомерно деяние, се е позовало на нарушено право на защита. Не му е предявен редовно акта за установяване
на административно нарушение.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че е
допуснато съществено нарушение на правото на защита на санкционираното
дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 43 ал.1 от ЗАНН
за предявяване на акта за установяване на административно нарушение. АУАН №24-002605/19.08.2020г
е връчен на Б.М.М., който не е управител по смисъла на Търговския закон, нито е
упълномощен да представлява дружеството от неговия законен представител. По
същество е установил, че нарушението на чл.22 ал.2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските е установено, а размера на наложената имуществена
санкция е определен законосъобразно по аргумент от чл.27 от ЗАНН.
С касационната жалба се твърди, че пред
Дирекция „Инспекция по труда“ проверяваното дружество винаги се представлява от
лицето, на което е връчен АУАН, като в подкрепа се представя Заповед № Заповед
№68/01.07.2005г на Н.Б.Й., издадена в качеството му на едноличен собственик на
„АРКОМАТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която нарежда Б.М.М. в качеството му на управител да
подписва трудови договори, споразумения и длъжностни характеристики. Видно от
допълнително споразумение към Трудов договор №417/22.11.2019г, на 02.01.2020г,
дружеството отново е представлявано от Б.М.. При извършена проверка с Протокол
№2022649 от 11 и 19.08.2020г, приключила с предписания, отново Б.М.М. се явява
за дружеството за работодател. По изложените съображения, че за контролните
органи дружеството е редовно представлявано от лицето, което има правомощия по
трудовите правоотношения се иска то съда да бъде отменено въззивното съдебно
решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответника „АРКОМАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез редовно
упълномощен адвокат иска от съда да приеме, че за контролните органи правно
значение имат вписванията в Търговския регистър, поради което те не е следвало
да се съобразяват с представените им заповеди за определяне на лицето, което да
сключва трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Алтернативно иска
от съда да приеме, че са налице основания за приложение на чл.415в от КТ.
Претендира възнаграждение за един адвокат за производството пред АС Стара
Загора.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 403а ал.2 от КТ „ Задължения на работодателя
във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателството“, работодателя
е длъжен да определи писмено длъжностни лица в предприятието, неговите
поделения, обекти и работни площадки, както и на другите места, на които се
полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на
инспекцията по труда. Разпоредбата се намира в глава Деветнадесета „ Контрол по
спазване на трудовото законодателство и административно наказателна отговорност
за неговото нарушаване“, от КТ. По аргумент от чл. 416 ал. 6 от КТ,
установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания,
доколкото с този кодекс не е установен друг ред. Следователно от ЗАНН приложими
са онези разпоредби, които регламентират не уредени с КТ въпроси от
административно наказателното производство по ангажиране административно
наказателната отговорност на работодателите. Съгласно чл. 416 ал.3 от КТ актът
за установяване на административно нарушение се връчва лично на нарушителя
срещу подпис, но по аргумент от чл.403 ал.2 от КТ за лично връчване следва да
се счита предявяването му на лицето, което работодателя е определил писмено да
го представлява пред контролните органи. В настоящия казус обаче представената
с касационната жалба заповед, издадено от едноличния собственик на дружеството
е за определяне на длъжностно лице, което да представлява работодателя в
отношенията му по КТ, но с работниците и служителите. Дирекция „Инспекция по
труда“ има право да изисква от всеки работодателя да определи длъжностни лице
по аргумент от чл.403а ал.2 от КТ, която разпоредба вменява същото задължение
на под контролните лица. Заповедта, с която се изпълнява задължението по
чл.430а ал.2 от КТ следва да е изрична и едва тогава, Дирекция „Инспекция по
труда“ се освобождава от задължението да издирва законния представител на
работодателя, когато той е юридическо лице. За яснота следва да се каже, че
специалния ред за връчване на акта за установяване на административно
нарушение, с което действие лицата се привличат към административно наказателна
отговорност, предоставя на по-широки възможности на контролните органи срещу
осуетяване от страна на работодателите на редовността на връчването и
последващия ход на производството. Ето защо, въпреки че в настоящия случай
работодателя има възможност да се защити и се е защитил пред съда, по силата на
императива на чл. 52 ал.2 от ЗАНН, АНО е бил длъжен да върне акта за
установяване на административно нарушение, за да бъде връчен на управителя, а
ако не се намери на адреса на дружеството, включително няма и определено лице,
което да го представлява пред контролните органи, да се пристъпи към другите
способи за предявяване на обвинението и привличане на лицето към отговорност.
Претенцията за разноски на ответника по касация е
основателна – налице са предпоставките за присъждане на разноски, включително и
възнаграждение за един адвокат, но не е доказана. По делото липсва възмезден
договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, поради което
макар упълномощаването на адвоката да е до приключване на съдебното
производство пред всички инстанции, специално за касационното не е уговорено и
заплатено отделно възнаграждение. На стр.19 по АНД №1086/20г на РС Казанлък е
подредено пълномощно в полза на адвокат, но то е едностранна безвъзмездна
сделка.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260104/24.11.2020г., постановено по
АНД №1086/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.