№ 571 / 8.10.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

   гр. Монтана, 07.10.2019 г.

 

         В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав в открито заседание Н. осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 853 по описа З. 2019г., З. да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът” ,,А. З. К. Н. П. З. Е., със седалище и адрес Н. управление град София 1527, ул.Панайот Волов №29 ет.3, Е. 2., чрез Десислава Александрова – упълномощен юрисконсулт предявява иск против Н.И.Ж. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, З. положително установяване Н. вземане в размер Н. следните суми: 729.56 лева главница до погасяване Н. кредита, сумата от 87.55 лева договорна лихва от 24.10.2017г. до 21.07.2018г., сумата от 488.89 лева неустойка З. неизпълнение Н. задължение, сумата от 0.00 лева разходи З. извънсъдебно събиране Н. задължението, сумата от 51.21 лева законна лихва З. периода от 22.07.2018г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г. до изплащане Н. вземането, З. които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 296/ 2019 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 193/05.02.2019г.

             Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда по чл.415, ал.1,т.1 от ГПК- постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение.

             Ищецът се позовава Н. фактите по подаденото от него Заявление по ч.гр.д.№296 /2019г. Н. РС-Монтана, посочени като основание З. издаване Н. заповедта по чл.410 ГПК, приети от съда: задължение по договор З. паричен заем от 21.09.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, като впоследствие по силата Н. договор З. прехвърляне Н. вземания, цесия от 30.01.2017г. и подписано Приложение №1 от 01.11.2018г., вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя, З. което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД.   

               В исковата молба се твърди, че Н. 21.09.2017 г. между отв. Н.И.Ж., заемател и ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател е сключен Договор З. паричен заем № 3041849. Длъжникът е усвоил сумата, със задължението да я ползва и върне съгласно условията Н. сключения договор. Подписвайки договора, заемателят удостоверява, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и тарифа, приложими към него.

                 Н. 01.11.2018 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А. З. К. Н. П. З.” Е. Н. основание чл.99 ЗЗД, по силата Н. който вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът ще бъде  уведомен З. извършената продажба Н. вземането посредством уведомително писмо, изпратено му заедно с исковата молба.

               Не е изплатено задължението. Вземането е изискуемо и ликвидно. 

               По договора З. паричен заем, отв. Н.И.Ж. е извършвал плащания в общ размер Н. 700.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер Н. 729.56 лв.              

              Кредитополучателят е преустановил плащане Н. месечните погасителни вноски, в резултат, Н. което и съгл. сключения договор З. кредит е Н. лице  неизпълнение- изискуемо и ликвидно. Натрупано е задължение към дружеството-ищец, като в размера му са включени главница и лихва З. забава.

              З. ищеца-цесионер е възникнало право да предприеме действия с оглед удовлетворяване Н. вземането си, изразяващи се в подаване Н. Заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 от ГПК. Последното е входирано в РС- Монтана Н. 04.02.2019г. и въз основа Н. него е образувано ч.гр.д. № 296/ 2019 г. с издадена Заповед З. изпълнение  по чл.410 ГПК.

              Претендира З. присъждане Н. направените в заповедното и настоящото производство разноски.

              В исковата молба са заявени доказателствени искания - приемане Н. приложени и описани документи; при условията Н. евентуалност - под условие- в случай, че ответникът оспори обстоятелствата, въз основа Н. които претендира вземането си, ще заяви и други доказателствени искания.

         Ответникът Н.И.Ж. xxx, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е подал писмен отговор Н. исковата молба и не взема становище по предявения установителен иск. По същество в открито съдебно заседание, не се явява, редовно призован, не взема становище.

         Н. основание чл.226, ал.2 ГПК вр. с чл.219 и чл.218 ГПК по молба Н. ищеца „А. З. К. Н. П. З.” Е. е допуснато като трето лице, помагач Н. ищеца, „А. З. събиране Н. вземания” ЕАД гр.София.

От третото лице няма постъпило становище по предявените искове.

            Доказателствата са писмени.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища Н. страните и съобразно чл.235 от ГПК приема следното:                                   

             Съдът намира исковата молба З. допустима, като подадена от легитимирана страна-заявител в заповедното производство против ответник- длъжник в същото и в рамките Н. указания от закона едномесечен преклузивен срок.

             Безспорно е между страните и от приложеното ч.гр.д. № 296/2019г. Н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 193/05.02.2019г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АКПЗ” Е., ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

Длъжникът Н.И.Ж. да заплати Н. кредитора А. З. К. Н. П. З. следните суми:  729.56 лева главница до погасяване Н. кредита, сумата от 87.55 лева договорна лихва от 24.10.2017г. до 21.07.2018г., сумата от 488.89 лева неустойка З. неизпълнение Н. задължение, сумата от 51.21 лева законна лихва З. забава З. периода от 22.07.2018г. до 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г. до изплащане Н. вземането, както и сумата от 27.14 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

              Прието е, че вземането произтича от обстоятелствата по заявлението Н. кредитора, които са изложени и в исковата молба по настоящето дело. В Заповедта изрично е записано, че паричното вземане произтича от следните обстоятелства: „ задължение по договор З. паричен заем от 21.09.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, като впоследствие по силата Н. договор З. прехвърляне Н. вземания, цесия от 30.01.2017г. и подписано Приложение №1 от 01.11.2018г., вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя, З. което длъжникът е уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД”. 

             С исковата молба процесния договор З. паричен заем е представен и от същият се установява следното: 

Н. 21.09.2017 г. между ответника Н.И.Ж. xxx, заемател и ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е сключен Договор З. паричен заем № 3041849 при условията Н. ЗПК, като с подписването Н. договора заемодателя се е задължил да отпусне Н. заемателя паричен заем в общ размер Н. 1 000 лева, а последния се е задължил да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер Н. 1167.30 лева, ведно с договорната лихва Н. 10 седмични погасителни вноски, всяка в размер Н. 116.73 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва.   

Подписвайки договора, заемополучателя удостоверява, че е запознат и се е съгласил предварително с всички условия Н. индивидуалния договор и тарифа, приложими към него. С подписването Н. договора З. паричен заем, заемополучателя удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита. Този договор е доказателство З. възникналото между страните облигационно правоотношение.

             В последствие по силата Н. договор З. прехвърляне Н. вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Н. осн. чл.99 ЗЗД и подписано Приложение №1 от 01.11.2018г., между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и „А. З. К. Н. П. З.“ ООД, вземането е прехвърлено в полза Н. заявителя -ищеца.

              В настоящия договор страните се съгласили, че заемополучателя дължи и договорна лихва в размер, посочен в договора, като З. периода от датата Н. първата вноска по договора, 24.10.2017г. до датата Н. настъпване Н. падежа Н. договора, 21.07.2018г., договорната лихва е в размер Н. 87.55 лева.

         С подписването Н. договора ответникът се е съгласил и задължил в 3-дневен срок от усвояването Н. сумата да предостави Н. заемодателя обезпечение, посочени в договора, а при неизпълнение Н. това задължение е запознат, че дължи неустойка, която е начислена в размер Н. сумата от 488.89 лева.

           Разпоредбите Н. договора предвиждат, че при забава З. плащане Н. текущо задължение от страна Н. заемополучателя, се начисляват разходи З. събиране, представляващи такси и разноски З. напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и др. В настоящия случай ответникът не дължи разходи и такси З. извънсъдебно събиране Н. задължението.

           Ответникът е трябвало да изплати целия заем Н. 21.07.2018г., последната падежна дата, като от този момент до деня Н. подаване Н. заявлението, както и Н. настоящата искова молба, сроковете по всички падежи Н. остатъчните вноски са изтекли, поради което ответникът дължи и лихва З. забава в размер Н. 51.21 лева.      

         В случая е безспорно установено наличието Н. валидно възникнало договорно правоотношение между страните. Установено е, че заемодателят е изпълнил задължението си и е предоставил Н. заемополучателя паричен заем в общ размер от 1 000 лева, факт който не е оспорен и който ответникът е декларирал в чл.2 от договора. Ответникът не твърди погасяване Н. задължението. В представения договор З. паричен заем са отразени всички задължителни и съществени реквизити. Изрично е уговорен падежа Н. погасяване Н. текущите З., което е от значение З. възможността заемополучателя да ползва заема и съответно да възстановява дължимите суми, които зависят от неговите действия и не могат да бъдат определени предварително. Приложения договор З. паричен заем се установява, че е изписан Н. определения в закона шрифт – не по-малко от 12, като доказателства З. противното не са ангажирани.  

   От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца и относно извършената цесия. В случая прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, в подкрепа Н. който извод е практиката Н. ВКС, в постановените Н. осн. чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. Н. І т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. Н. ІІ т. о. Когато в производство се установи, че задължението Н. ответника, произтичащо от посочения договор З. кредит не е погасено, то фактът кога и Н. кого е връчено уведомлението З. прехвърленото вземане не е от значение З. основателността Н. иска. Уведомлението по реда Н. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза Н. длъжника с цел да го предпази от двойното плащане Н. едно и също задължение. Действително по делото не е установено уведомяване Н. длъжника З. извършеното прехвърляне преди получаване Н. исковата молба. Връчването Н. всички книжа по делото, включително уведомление З. извършената цесия, като приложение към исковата молба е извършено редовно лично Н. ответника, с връчването му Н. препис от исковата молба и приложенията към нея и от този момент са породени свързаните с факта Н. уведомяването правни последици. Цесията е породила действието си и по отношение Н. длъжника с получаването Н. уведомлението с връчването Н. исковата молба лично Н. него, поради което ефекта от уведомяването следва да се зачете с оглед разпоредбата Н. чл.235, ал.3 ГПК като факт, настъпил в хода Н. процеса, стабилизиращ легитимацията Н. цесионера като титуляр Н. спорното материално право.  

              Отделно от това съдът не намира основания З. наличие Н. неравноправни клаузи по см. Н.  ЗПК във вр. ЗЗП.

              По изложените съображения съдът приема исковите претенции З. доказани и основателни.

              С оглед изхода Н. спора и Н. основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в заповедното производство и в настоящето производство, а именно: 177,14 лева разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 327.14 лева в исковото производство, доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

              Водим от горното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

              ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. ответника Н.И.Ж. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че същия има задължение към ищеца „А. З. К. Н. П. З.” Е., Е. 2., със седалище и адрес Н. управление град София 1527, ул.Панайот Волов №29 ет.3, З. сумите: 729.56 лева главница; 87.55 лева договорна лихва от 24.10.2017г. до 21.07.2018г.; 488.89 лева неустойка З. неизпълнение Н. задължение; 51.21 лева законна лихва З. забава върху непогасената главница З. периода от 22.07.2018г. до 30.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г. до изплащане Н. вземането, произтичащи от Договор З. паричен заем № 3041849 от 21.09.2017г., З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 296/ 2019 г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК № 193/05.02.2019г.

              Осъжда Н.И.Ж. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. З. К. Н. П. З.” Е., Е. 2. сумата от 177.14 лева разноски в заповедното производство и сумата от 327.14 лева разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието Н. третото лице, помагач Н. ищеца, „А. З. събиране Н. вземания” ЕАД гр.София. 

         Банкова сметка, xxxдените суми: IBAN: xxx. BIC: xxx, Банка: Юробанк България АД.

               Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: