Решение по дело №1969/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 883
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20203230101969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Добрич , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
Секретар:Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20203230101969 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на М. В. И. с ЕГН
**********, ***, с която против „ЗДРАВКОМ“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , в
условията на обективно съединяване са предявени:
иск за заплащане на сумата от 11720лева, представляваща неизплатена арендна вноска
за стопанската 2018/2019година, по Договор за аренда №200, том I рег.№2316 от 05.07.2013 г. на
нотариус per.№519 на НК с район на действие PC Добрич, вписан в Служба по вписванията град Каварна
на 08.07.2013 г. с вх.рег.№1947 томІ І , който е със срок на действие до 01.10.2019 г.;
иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главното задължение в размер на 755лв.,
начислено в размер на законната лихва за периода от 26.12.2019г.- 13.08.2020г.
Претендира се законната лихва върху главните задължения от подаване на исковата
молба до окончателното им плащане, както и сторените деловодни разноски.
Излагат се фактически твърдения, че между праводателя на ищеца, в качеството му
на собственик на земеделски имот, находящ се в землището на село Челопечене, община Каварна,
представляващ поземлен имот - нива с площ от 146500 кв.м./сто четиридесет и шест хиляди и петстотин/, трайно
предназначение на територията: Земеделска, 111/трета/ категория, с идентификатор 80340.10.13 /осем нула три
четири нула точка едно нула точка едно три/ по КККР на село *** е сключен договор за аренда №200, том
I рег.№2316 от 05.07.2013 г. на нотариус per.№519 на НК с район на действие PC Добрич .
За стопанската 2018/2019година апендатора не заплатил дължимата ерендна
вноска.
Претендирания размер ищецът формирал на база средната арендна вноска за
1
годината от 80лева за декар.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна не депозира отговор.
С нарочна молба от 20.11.2020г. ответната страна признава иска като сочи, че
действително дължи претендираните суми.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният иск е осъдителен и следва да се квалифицира по чл.8 от ЗАЗ във вр.с
чл.79 ал.1 от ЗЗД . Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва
ги договор за аренда, като приложими са разпоредбите на специалния Закон за арендата в
земеделието.
Искът е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и
подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата подсъдност. Ответната страна
не е направила отвод за местна неподсъдност.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237
ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл.86 от ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 755лв., начислено за периода от 26.12.2019г.-
2
13.08.2020г.
На осн .чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разноски за държавна такса в размер на 518,80лв. и адвокатско
възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение уговорено и заплатено от ищцовата страна. Видно от представения договор
за правна помощ, представен от ищеца, внесените разноски за адвокат са 1000лева.
Изчислено съответно на цената на иска и съобразно чл.7 от Наредба за минималните
възнаграждения на адвокатите, възнаграждението за адвокат възлиза на 904,25лв.
Уговореното възнаграждение за адвокат от ищеца в размер на 1000лв. надвишава
минималния размер незначително и съответства на правната сложност на спора, при което
не е прекомерно и не подлежи на редуциране. С оглед на това, именно сумата от 1000лева
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗДРАВКОМ“ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** , ДА ЗАПЛАТИ
НА М. В. И. с ЕГН **********, от град Добрич, ул.”Независимост”, №19 вх.А ет.З ап.5, следните суми:
11720лева, представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската
2018/2019година, по Договор за аренда №200, том I рег.№2316 от 05.07.2013 г. на нотариус peг.№519
на НК с район на действие PC Добрич, вписан в Служба по вписванията град Каварна на 08.07.2013 г. с
вх.рег.№1947, том ІІ, който е със срок на действие до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от
подаване на исковата молба от 13.08.2020г. до окончателното плащане на главното задължение;
755лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение, начислено в размер на
законната лихва за периода от 26.12.2019г.- 13.08.2020г.
ОСЪЖДА „ЗДРАВКОМ“ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. В.
И. с ЕГН **********, ***, сторените по делото разноски в размер на 1518,80ллв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3