РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300501577 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д. против
Решение №1140/15.03.2023г., постановено по гр.д.№6978/2022г. на РС Пловдив, двадесет и
четвърти гр.с., в частта с която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
ЕИК:********* е осъдено да плати на П. И. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, по иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 247,68 лв., платена от П.
И. П. по фактура №**********/1.04.2022г. като сума, дължима вследствие на извършено
коригиране на сметка за електроенергия за електромер № ***, за имот, находящ се в с. ***,
за период 02.03.2021г. – 17.05.2021г., вкл. и получена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД без основание, както и в частта, с която се осъжда „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД да плати на П. И. П. разноски по съразмерност, както следва: 89,91 лв. за държавна
такса и 422,22 лв. за адвокатски хонорар. С оплакване за незаконосъобразност на
решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивният съд
са иска да го отмени, в обжалваната част и вместо това да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск за посочената сума. Претендират се разноски, съгласно приложения
списък с направени такива. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани
от другата страна.
Ответникът по жалбата П. И. П., ЕГН:**********, чрез процесуалния му
представител адв.И. П. изразява становище за неоснователност на същата, иска
потвърждаване решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
Съдът е сезиран и с втора въззивна жалба депозирана от П. И. П., ЕГН: **********,
чрез процесуалния му представител адв. адв.И. П. против Решение №1140/15.03.2023г.,
постановено по гр. д.№6978/2022г. на РС Пловдив, в частта с която ОТХВЪРЛЯ иска за
1
разликата над присъдената сума от 2 247,68лв до първоначално претендираната сума от 2
661,73 лв., която разлика е платена от П. И. П. по фактура № **********/1.04.2022г. като
сума, дължима вследствие на извършено коригиране на сметка за електроенергия за
електромер № ***, за имот, находящ се в с. ***, за период 18.05.2021г. – 31.05.2021г., вкл. и
в частта, с която се осъжда П. И. П. да плати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ “ЕАД
разноски по съразмерност, както следва: 26,44 лв. за депозити за вещо лице и свидетел и
38,89 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на постановият съдебен акт, в обжалваната част по съображения
подробно изложени в същата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, в частта с която е
отхвърлена претенцията, като вместо това съдът уважи същата в пълния претендиран
размер. Претендират се разноски, съгласно приложения списък с направени такива.
Ответникът по жалбата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д. изразява становище за
неоснователност на същата, иска потвърждаване решението на първоинстанционния съд, в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбите се явяват процесуално допустими, доколкото са депозирани в срок, от
страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
При служебна преценка при условията на чл. 269 от ГПК, въззивният съд приема
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността му проверката в
настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбите оплаквания (чл.
269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се
констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при
подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД
предявен от П. И. П. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 2661,73 лв., представляваща цената на заплатена без правно
основание недължимо начислена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД сума по фактура
№********** от 01.04.2022 г. за период 02.03.2021г. – 31.05.2021г. Ищецът твърди, че е
клиент на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството му на оператор на
разпределителната мрежа за обекта му, представляващ жилище, находящо се в село ***,
местност ***. Твърди, че е заплатил на 09.05.2022г. претендираната сума по издадена
корекционна фактура в размер на 2661,73 лв, тъй като е било прекъснато
електрозахранването в обекта му. Навежда твърдения, че ответникът не разполага с
валидно правно основание да извърши преизчисление на сметката за минал период. Твърди
противоречие на ПИКЕЕ от 02.05.2019 год. със законови разпоредби, поради което счита, че
електроразпределителното дружество не е титуляр на правото да извършва едностранни
корекции и да претендира дължимите суми, като в тази връзка посочва, че ответникът не е
собственик на електрическата енергия, нито има лицензия за нейната доставка и продажба,
както и че даденото му в ПИКЕЕ правомощие по едностранна корекция и събиране на
начислените суми не отговаря на закона, тъй като с ПИКЕЕ е недопустимо да се променя
характера на отговорността с потребителя. Твърди, че не е спазена процедурата, предписана
в ПИКЕЕ за начисляване на тази сума, сочат се конкретни нарушения на процедурата, вкл.
че неправилно е приложен чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, както и чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ, оспорва
сметката да е изчислена по действащи цени за покупка на електрическа енергия, както и
замерванията на СТИ да са извършвани с годна за това апаратура. Твърди се нарушаване на
чл. 49 от ПИКЕЕ. Оспорва да са извършвани въздействия върху СТИ от негова страна,
както и че енергията да е реално доставена и потребена.
Ответникът оспорва основателността на иска. Като основание за недължимостта на
2
процесните вземания твърди, че спорните суми са получени от дружеството при наличие на
основание за това. Дължимостта на сумата по посочената по-горе корекционна фактура
ответникът основава на извършена по реда на ПИКЕЕ едностранна корекция на сметка с
оглед констатациите в Констативен протокол №656081/31.05.2021г. за техническа проверка
и подмяна на средство за търговско измерване.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че: Ищецът е краен
клиент – потребител на електрическа енергия за обект имот, находящ се в с. ***, с ИТН ***,
присъединен към електроразпределителната мрежа. Ответното дружество е лицензирано да
осъществява дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на обособена
територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца. На
31.05.2021 г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, измерващ
доставената в процесния обект електрическа енергия, за което е бил съставен Констативен
протокол №656081/31.05.2021г. за техническа проверка и подмяна на средство за търговско
измерване. Със същият се удостоверява, че при проверката, проведена в отсъствие на ищеца
- потребител, но при спазване на законоустановената процедура, е констатирана
неизправност на електромера, отчитащ потребената в процесния обект електроенергия.
Измерената грешка на СТЕ е по-голяма от допустимата.. Електромерът е демонтиран на
същата дата за предаване за експертиза. При метрологичната проверка от 21.02.2022г.,
обективирана в Констативен протокол №26/21.02.2022г. от метрологична експертиза на
средството за измерване, е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като са разменени местата на куплунги Х122 и Х123, на втора и трета фаза,
водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Вещото лице инж.
Л. К., чийто заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно, се
установява, че извършените промени в измервателната система на електромера - разменени
местата на куплунги Х122 и Х123, на втора и трета фаза, са довели до неизмерване на
реално употребяваната електрическа енергия. В резултат на манипулацията грешката, при
измерване достига до – 99,97 % и реално електромерът спира да отчита електрическа
енергия.
Въз основа на констатациите и на основание чл. 50 ал.1 б.“Б“ от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, ответникът е извършил
корекция на сметката на ищеца за период от 90 дни – от 02.03.2021 г. до 31.05.2021г. и е
издал процесната фактура. Със същата за посочения период като дължима вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за демонтирания електромер, е начислена сумата от 2 661.73 лв. Ищецът е
заплатил сумата по фактурата, тъй като снабдяването с електрическа енергия на имота му е
било прекъснато. Навежда твърдения, че не дължи сумата по процесната фактура..
ПИКЕЕ дават право на ответното дружество да начислява корекции на сметки на
потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена, но неточно
или неправилно измерена електрическа енергия, при наличие на определени предпоставки.
В случая въз основа на така установеното, съдът счита, че е налице хипотеза по чл.50, ал.2
ПИКЕЕ – за корекция на сметка при промяна в схемата на свързване на електромера.
Установява се от заключението на вещото лице, че правилно е приложена методиката за
изчисляване на неотчетено количество електрическа енергия, както е заложена в чл.50,
ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ при условията неизмерващо СТИ и правилно е остойностено
неизмереното количество електроенергия съгласно чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ в периода
02.03.2021г. – 31.05.2021г..
Настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че методиката е правилно
приложена и правилно е остойностено неизмереното количество електроенергия,
неправилно е прилагането на методиката за целия период от 90 дни, преди датата на
проверката.. От заключението на вещото лице се установява, че от датата на монтиране на
електромера на 23.08.2019г. до датата на неговото демонтиране на 31.05.2021г.,
електромерът е отварян само веднъж на 18.05.2021г. във времето от 18.24.51ч до 18.26.08ч.
3
Вследствие на неправомерно въздействие /осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като са разменени куплунгите на фаза 2 и 3/, е установено, че отчетът е бил
нулев или ако е имало отчет, той би бил много малък. Това обстоятелство обаче, както
правилно е отбелязал районният съд, е в противоречие с установения отчет за целия период
на извършената корекция, доколкото в обекта на ищеца е налице измерване и съответно
издадени фактури за процесния период – м. март, м. април и м . май. Наличието на реално
начислени количества енергия за период от 1.03.2021г. до 31.05.2021г., съвпадащ с периода
на корекцията, обосновава извода, че неправомерното въздействие е извършено на датата,
на която електромерът е отварян след монтажа му, а именно – на 18.05.2021г. (14 дни преди
проверката), а за целия период от 1.03.2021г. до тази дата електромерът е отчитал
количествата електрическа енергия, за чието измерване са издадени фактури.. Ето защо
настоящият съдебен състав споделя направеният от първоинстанционният съд извод, че
неправомерното въздействие върху електромера е осъществено на 18.05.2021г., което
оборва презумпцията, предвидена в ПИКЕЕ за периода от три месеца, за който следва да се
изчисли неотчетеното количество енергия. При това положение не може да се приеме, че са
налице основания за извършената от ответника корекция на сметка, за периода от
01.03.2021г. до 17.05.2021г./ вкл./ и исковете за връщане на получените без основание суми
следва да се приемат за основателни. За ответника е възникнало правото единствено да
коригира сметката на ищеца за периода 18.05.2021г., /вкл./ до – 31.05.2021г., /вкл./, или за
14 дни, която сума правилно е изчислена от районния съд. В тази насока въззивният съд
изцяло споделя и изложените от първоинстанционния съд съображения в тази насока и, на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към същите.
Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното решение е законосъобразно и
като такава следва да бъде потвърдено, а жалбите като неоснователни следва да бъдат
оставени без уважение..
С оглед изхода на спора, разноски на страните не се дължат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1140/15.03.2023г., постановено по гр.д.
№6978/2022г. на РС Пловдив, двадесет и четвърти гр.с..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4