№ 381
гр. Русе, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Д. Ботева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100406 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр
чл.45 ЗЗД.
М. Я. М. твърди, че на 09.02.2021г около 12.30 часа в гр.Русе,
ж.к.“Дружба 3“ при паркинга до бл. * микробус марка „С.“, модел „Д.“ с рег
№ **** КМ, управляван от М. В. М. предприема мА.ра движение на заден ход
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с
което става причина и реализира ПТП, блъскайки я в качеството на
пешеходец. Местопроизшествието е посочено от мл.автоконтрольор с-р „ПП“
при ОДМВР-Русе, който е съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали № 27/29. Образувано е ДП № 46/21 по описа на ОДМВР-Русе,
пр.пр.№ 845/21 по описа на РП-Русе. Счита, че вина за ПТП-то има водача на
микробуса, който не е съобразил поведението с чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП и с чл.40
ЗДвП. След ПТП-то е откарана в УМБАЛ“КА.“АД с оплаквания от загуба на
съзнание, световъртеж и силно главоболие, наличие на разкъсна рана в лява
париетална област. Направени и са изследвания, при които е установено
подкожен хематом вдясно темпорално, САК в ляво темпорално и контра ку
вляво темпорално. Предвид тежестта на получените травматични увреждания
е приета в болничното заведение на постелен режим и е проведена
медикаментозна терапия с влИ.ия, досежно разкъсната рана-поставена е
сутура. Травматичните увреди са и причинили болки и страдания, които са
били със значителен интензитет първия един месец, като общият
възстановителен период е продължил 3-4 месеца. Предвид характера на
травмата е следвало да спазва щадящ режим без натоварване, което я е
изправило пред затруднението да посреща със собствени сили обикновени
битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите
близки. Изпитвала е непрестанна силно главоболие, придружено със
замайване, световъртеж и гадене, трудно повлияващи се от обезболяващи.
Последиците от инцидента са довели до насилствена промяна в нормалното
1
протичане ежедневието на човек, до ограничаване на социалната и семейна
ангажираност. Седмици наред е била на легло в затъмнена стая без телевизор
или книга. Възвръщането към обичайната делнична действителност е
коствало време, търпение, болки. ПТП се е отразило силно негативно и на
емоционалното й състояние. Станала е тревожна и неспокойна, чувствала се е
в тежест на близки и роднини. Изживения стрес и душевни страдания ще я
съпътстват до края на живота й. Твърди, че по отношение на микробус“С.“ е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ със срок на действие 19.08.2020г до 18.08.2021г. На 15.03.2021
отправила до застрахователя писмена претенция вх.№ ***** с искане за
определяне и изплащане на обезщетение,но в рамките на 3-месечния срок на
КЗ не получили отговор от застрахователя. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000лв за
претърпените от нея неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 09.02.2021, ведно със законната лихва от
16.06.2021г- датата на изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на застрахователя. Претендира и разноски по делото.
В хода на делото ищцата М. М. е починала/ на 26.06.2022/ и като ищци в
процеса, с протоколно определение от 17.10.2022г, са конституирани нейните
наследници- дъщерите й Г. М. С. и Д. М. Д.а/
Ответникът Застрахователно акционерно дружество“ОЗК-
Застраховане“АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен
отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, оспорва вината на водача М. В. М.
за причиняване на вредоносния резултат, тъй като няма постановено присъда
и не е изследван въпросът за принос на пострадалата за настъпването на
процесното събитие. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП. Описаният
в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.
Процесният инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в
ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД МПС. Вина за получените увреждания има и
ищцата.Налице е съпричиняване от страна на ищцата в много висока степен.
Пострадалата пресича пътното платно в противоречие с правилата за
движение по пътищата, а именно на необозначено за това място,без да се
огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението.М. е
продължила ненужно и необосновано предприетото пресичане. С
поведението си пострадалата се излага на неоправдано висок риск и прави
процесното събитие неизбежно. В конкретния случай М. е създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от
своя страна е довело до настъпването на процесното събитие Оспорват се
исковете в пълният им размер като неоснователни, необосновани и
неподкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер.
Иска не е съобразен с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Оспорва се твърдението, че описаните увреждания са в причинно-следствена
връзка с процесното събитие от 09.02.2021г. Оспорва се и претенцията по
акцесорният иск за лихва, както и размера на претендираните лихви, така и
началния момент, от който същите се претендират поради неоснователност на
главния иск. Отделно от това считат, че иска за лихви е неоснователен, тъй
като застрахователното дружество не е изпаднало в забава. Претендира
разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
От заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза и
показанията на св.М. М., съдът приема за установено, че на 09.02.2021г.,
около 11:12 часа, през светлата част от денонощието на блоково
пространство, намиращо се пред блок № * в кв. „Дружба 3“ в гр. Русе, което
се използва за паркинг, е бил паркиран товарен автомобил (бус) марка „С. Д.“
с per. № **** КМ, управляван от св.М. М.. Извършвана е товаро-разтоварна
дейност, свързана със зареждане на магазин със стока от водача и пътник,
колега на св.М.. Докато автомобила е бил спрян, двигателя на товарният
автомобил е работил и са били включени аварийните светлини. Водачът и
пътникът са се качили на местата си и са потеглили на заден ход. Товарният
автомобил е изминал малко разстояние назад, когато св.М. М. е усетил лек
удар, при което е спрял. Възприел е в страничните огледала паднал бастун. М.
е слязъл и в задната част на товарният автомобил е видял паднала
пешеходката М. М. на 74 г. Товарният автомобил е бил тип „бус“, фургон и в
товарното помещение не е имало стъкла. Оборудван е с два броя странични
огледала, не е имал система за подпомагане движението на заден ход. Ударът
е настъпил със задната дясна част на товарния автомобил, където е намерено
отнемане на запрашаването. В момента на огледа на произшествието времето
е било ясно. Пътната настилка е била мокра. Според вещото лице от
снимките към огледния протокол се вижда, че на места пътната настилка е
мокра, а на други места - суха. Водачът в показанията си казва, че е било
студено. Пътната настилка е била от бетон. Техническа причини на
произшествието, според вещото лице, е пресичането на траекториите на
движение на буса и пострадалата пешеходка в един и същ момент.
Според заключението на САТЕ, преди водачът на седне на мястото си,
същият е могъл да обиколи буса, да възприеме пострадалата и с това да
предотврати произшествието. Това действие за предотвратяване на
произшествието от страна на св.М. М. има субективен характер. От момента
на сядане на св.М.М. в товарния автомобил, според вещото лице, същият не е
имал възможност да възприеме пешеходката в страничните огледала, поради
заводските особености на конструкцията на буса (товарното му помещение е
фургон без стъкла и няма система за подпомагане движението на заден ход) и
от положението на пешеходката (същата се е намирала зад задната дясна
врата на буса). Това има технически и обективен характер. Според вещото
лице св.М. М. е могъл да осигури човек, който да го ръководи при
движението му назад и който да го предупреди за наличието на опасност.
Това действие от страна на водача на буса има субективен характер.
Има данни, че времето е било ясно и светло. От мястото на водача,
видимостта в областта на задната дясна врата, където е настъпил удара е
ограничена заводски от конструкцията на товарния автомобил.
В материалите по делото няма данни с какви точно дрехи е била
облечена пострадалата. Има данни, че е имала шапка.Непосредствено преди
удара, пострадалата пешеходка се е намирала зад процесния товарен
автомобил (буса).
Данните от анализа на произшествието, показват, че скоростта на
товарния автомобил е била в интервала от около 5,0 до около 16,7 км/ч.
Към датата на инцидента, възрастта на пострадала е около 74 години.
Ина данни, че пострадалата е била трудно подвижна, придвижвала се е с
бастун. При описаното състояние на пострадалата в специализираната
3
литература [4] е посочена скорост в интервала от 1,8 до 2,8 км/ч. В
материалите по делото няма данни относно скоростта на пешеходците в
района на блоковото пространство, където е настъпило произшествието.
Средната пешеходна скорост в градска среда е около 5 км/ч. От това може да
се направи извода, че скоростта на придвижване на пострадала е по-ниска от
средната пешеходна скорост в градска среда.
Мястото на произшествието е блоково пространство, намиращо се пред
блок № * в кв. „Дружба“ в гр. Русе, което се използва за паркинг. На това
място и в близост до него не е установена маркировка на пешеходна пътека
или светофарна уредба.
От показанията на св.М., който е управлявал буса, блъснал ищцата по
делото М. Я. М., се установява, че той работи като дистрибутор във фирма за
ядки. В деня на инцидента бил спрял с колегата, тъй като в буса имало и
втори човек, защото работили по двама, пред бл. 9 в кв.Дружба 3 и
разтоварвали стоката за магазина, който се намирал в самия блок. Пред блока
имало паркинг за автомобили и бусът бил спрял там. Лекият автомобил бил
запален, на аварийни светлини пред вратата на магазина. След като
приключил работата си се качил в автомобила, огледал се в ляво, в дясно и в
огледалата. Св.М. твърди, че бил погледнал и отзад, но се оказало, че жената
е била отзад по средата на автомобила, а това е бус и шофьора не може да
види какво се случва. Според св.М. освен паркинг за автомобили, нямало
тротоари или някакво друго място за пешеходци, но знаел, че хората вървят
от там и обикалят. Мястото на инцидента било отстрани на блока и
представлявал път без изход – влизаш и след това излизаш от там на заден
ход с аварийни. Според св.М. бил доста съм стриктен към правлата за
движение и затова, след като видял, че всичко е наред, тръгнал леко назад и
усетил, че бутнал нещо. Това се случило на разстояние по-малко от метър
след като св.М. тръгнал с буса си назад, поради което той не може да
определи с каква скорост се е движил. Автомобилът, който управлявал бил
бус, тип фургон, който няма стъкла отзад, а само странични огледала. Лекият
автомобил няма поставени системи за подпомагане движението на
автомобила на заден ход, тъй като управителят на фирмата не е сложил
такива,а е поръчал буса като базов, без екстри. Според св.М., тъй като спирал
буса много близко до обекта и отварял страничната врата, за да разтовари
стоката, не е погледнал отзад, а освен това жената била много дребна и той, за
да я види трябва нарочно да отиде отзад на буса. След като усетил, че бутнал
нещо, погледнал в огледалата и видял края на бастун. Според него било по-
скоро бутване, а не удар. Тогава спрял автомобила, дръпнал ръчната
спирачка, слязъл от него и видял жената, която била паднала. Тя била в
съзнание, но издавала някакви сериозни хрипове. В момента когато я видял се
уплашил, развикал се, колегата му донесъл вода. Оказали й първа помощ,
като й наплискали лицето и й дали да пие вода, сложил й кърпа под главата и
се обадил на телефон 112. Дошла линейка и полиция. Жената изглеждала зле,
била много уплашена, била трудно подвижна като се придвижвала с бастун.
Св.М. също бил много уплашен и очаквал и най-лошото и чакал 5-6 часа
докато разбере какво й е станало. Жената била с шапка на главата и св.М. не
можел да вижда дали има някаква травма на главата си. Времето било
студено. Той попитал жената „как е“, тъй като тя била в съзнание, но била
уплашена. Казала, че не иска да я водят на лекар, а иска да се прибере в тях,
во св.М. й обяснил, че това не може да стане, защото е зле. Впоследствие
разбрал, че жената е имала преди това някакво заболяване, поради което
4
трудно се разговаря с нея, както и че ударът бил на няколко сантиметра от
старата операция. След като жената паднала не е премествана. Тя искала да
стане, но св.М. не й позволил докато не дойде линейката и полицията.
От приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че
вследствие на процесното ПТП М. Я. М. е получила “ Субарахноидален
кръвоизлив. Разкъсно-контузпа рана в лява теменна област. Подкожпа
колекция от кръв в дясна слепоочна област на главата.” Тези травматични
увреждания могат да се квалифицират по медико-биологичния признак като
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Същите увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПТП на 09.02.2021г., но не могат да бъдат получени в посочения в
исковата молба час, тъй като според представената медицинска документация
М. М. е постъпила след ПТП в УМБАЛ КА. АД в 11,50 часа на 09.02.2021г.
От представената медицинска документация е видио, че М. М. е постъпила в
УМБАЛ КА. АД с анамнеза за претърпяно ПТП, непосредствено след което
са констатирани всички установени травматични увреждания, от което може
да се направи извода, че установените травматични увреждания не могат да
са следствие на други последващи наранявания след приема в УМБАЛ КА.
АД. В делото няма данни М. М. да е претърпявал друг инцидент след
процесното 1ITII до приема и в УМБАЛ КА. АД. В представената по делото
медицинска документация има данни, че М. М. през 2018г. е претърпяла
друга по-лека черепно-мозъчна травма и във връжа с болестни процесии на
мозъка (менингиом и мултиинфарктна енцефалопатия) е имала лейостранна
хемипареза.
При такива увреждания, каквито са установени при М. обикновено
болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължава
със значителен интензитет в рамките на от няколко денонощия до няколко
седмици, след което е възможно да персистира главоболие за различен
период от време, който е индивидуален - от ссдмици до месеци. Няма данни в
делото, които да сочат, че във връзка с установените травматични увреждания
при М., са настъпили трайни или постоянни функционални нарушения.
Възможно е във връзка с процесното ПТП да с персистирало главоболие в
рамките на 3-4 месеца, каквито данни има в представената искова молба. При
такива увреждания обикновено възстановителният период продължава
няколко седмици, като е възможно да персистира главоболие за по-дълъг
период от време, който е индивидуален. В конкретния случай в представената
но делото искова молба е посочено, че възстановяването е продължило 3-4
месеца, което е реалистично по отнощение па продължителността на
главоболието. В представената по делото медицинска документация е
отразено, че на 19.02.2021 г. М. М. е изписана от УМБАЛ КА. АД с назначени
медикаментозно лечение и хигиенно- диетичен режим, като в делото няма
данни от които да може да се направи извод, че същите не са спазвани.
От показанията на св. Г. С., която е дъщеря на ищцата, се установява, че
когато разбрала за инцидента с майка й последната вече била в Спешното
отделение. Когато свидетелката отишла там, успяла да я види, преди да я
качат в отделението. Видяла, че майка й била изцапана, явно била паднала по
назад по гръб. По главата й имало кръв и кал. Майка й била на инвалиден стол
и била адекватна. Разплакала се и казала, че я е ударила една кола пред
магазина и е паднала, както и че са извикали Линейка и са я докарали в
спешното отделение. Около 10-12 майка й била в болницата. След като я
изписали била с постоянно главоболие и световъртеж.. Раната на главата й все
5
още не била зарастнала.Продължавали да падат корички, след като се изкъпе.
Губела равновесие и искала някой да я придържа или се подпирала на стена.
Имала нужда от помощта на дъщеря си-св.С., защото се чувствала несигурна.
Преди инцидента майка й имала предходни увреждания- през 2018г
претърпяла операция от менингиом в Болница „Токуда“ в гр.София/ операция
на мозъка/ като била напълно обездвижена, дори и като я изписали от
болницата. В Русе с рехабилитатор успяла да възстанови движението като
можела сама да се обслужва, да излезе на разходка, да слезе до магазина в
блока, за да си напазарува. Много добре се била възстановила от тази
операция, но продължавала да пиел лекарствата, които й били изписани от
неврохирургията.
След инцидента майка й била много уплашена. Казвала, че като си
затвори очите, случилото се изниквало отново в съзнанието й. По същата
причина не можела добре да спи. Майка й,обаче, отказвала да я заведат на
лекар за уплахата й. Казвала, че не иска да ходи по лекари и да влиза в
болница. И понастоящем когато слизала да пазарува от магазина се
страхувала и казвала на дъщеря си,че ако пред него има камионче на
доставчик, изчаквала да си тръгне и чак тогава слизала. От време на време
имала главоболие и понастоящем, но като цяло нещата били преминали,
според св.С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че ищцата като увредено лице е отправила към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и същият е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
6
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да
се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване-
т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалата е отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ на 15.03.2021г, както и че застрахователят не
е присъдил такова. С оглед изложеното предявеният иск е процесуално
допустим.
Установен е и фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице. От събраните по делото писмени, гласни доказателства,
както и заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза, съдът
приема за установено, че пътното-транспортно произшествие на 09.02.2021г
около 11.20ч., при което намиращият се пред бл. * в кв.Дружба в гр.Русе,
товарен автомобил/бус/ марка „С. Д.“ с рег № **** при движение на заден
ход блъска пешеходката М. М., която към датата на инцидента е била на 74
години, е настъпило поради извършено от водача на товарния автомобил-
св.М. М. нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в
това, че същият се движи на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението. За това виновно нарушение на
чл.40, ал.1 ЗДвП е съставено НП № 21-1085-001342 от 27.05.2021г, с което на
М. М. е наложена глоба. Видно от приложеното ДП 46/2021 по описа на ОД
МВР-Русе, пр.пр. № 845/2021г по описа на РРП същото е прекратено, тъй
като пострадалата М. М. е заявила, че не желае да се търси наказателна
отговорност от него.
От събраните по делото гласни доказателства, както и от приетата от
съда съдебно-медицинска експертиза, по делото е установено, че вследствие
7
на това пътно-транспортно произшествие М. е получила „ субарахноидален
кръвоизлив/ кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/. Разкъсно-контузна
рана в лява теменна област, подкожна колекция от кръв в дясна слепоочна
област на главата“, които травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП-то. Диагнозата, поставена и в отделение по
Неврохирургия към УМБАЛ“КА.“-Русе е „ контузио капитис.комоцио
церебри.САК“. Според вещото лице в устното му заключение в съдебно
заседание тези увреждания водят до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предподставки
на закона, за да се ангажира отговорността на застрахователя, на
застрахованият с застраховка „гражданска отговорност“ лек автомобил,
управляван от виновния за ПТП-то водач.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент.
Съдът като съобрази конкретните увреждания и степента на тяхната
сериозност, като съобрази, че получените травматични увреждания,
изразяващи се в контузия на мозъка са сериозни и създават временна
опасност за живота й, и М. М. е била 10 дни в болница заради тях, както и
периода за който тя се е възстановила като през този период същата е имала
главоболие, което е продължило няколко месеца, обстоятелството, че са касае
за възрастна жена, която през 2018г вече е претърпяла мозъчна операция,
поради което обстоятелство, стресът и уплахата й от пътното-транспортно
произшествие, са по-големи, намира, че справедливото обезщетение, което би
репарирало причинените й вреди е в размер на 20 000лв. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се обоснове присъждане на
обезщетение в по-висок размер, тъй като макар и М. да е получила сериозни
увреждания, същата се е възстановила изцяло и то за период от около 3-4
месеца и не са налице никакви усложнения от получените увреждания.
От друга страна, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по делото за недоказаност, че търпените от нея болки и страдания,
не са свързани с претърпяното ПТП, а са свързани с претърпяната от нея
мозъчна операция през 2018г. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, която е изготвена въз основа на медицинска документация, се
установява, че травматичните и увреждания не могат да са последица от
други инциденти, както и че не може да се приеме, че главоболието, което е
имала е в следствие на предходната черепно-мозъчна травма във връзка с
болестни процеси на мозъка/ менингиом и мултиинфарктна енцефалопатия/.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване, изразяващо
се в това, че е пресичала пътното платно в противоречие с правилата на
ЗДвП,а именна на необозначено за това място, без да се огледа и да съобрази
поведението с другите участници в двжижението, а освен това е продължила
8
ненужно и необосновано предприетото пресичане.
Произшествието е станало на междублоково пространство, намиращо се
пред бл. * в кв.“Дружба“ в гр.Русе, което се използва за паркинг, с оглед на
което съдът намира, че дотолкова доколкото в това пространство е обособен
паркинг, в който има движение на моторни превозно средства и на
пешеходци, съдът намира, че всеки от участниците в движението в този
участък следва да съобрази поведението с правилата на Закона за движение
по пътищата. За М. като пешеходец също важат правилата, определени в
раздел 22 „Правила за движение на пешеходците“ на Закона за движение по
пътищата и да съобразяват поведението си с намиращите се в това
пространство леки автомобили, извършващи мА.ри и движение. М. е
извършвала движение зад буса, който преди да предприеме мА.рата си за
движение назад е бил с включен двигател и с включени аварийни светлини, с
оглед на което е имала възможност да го възприеме и да извърши
предвижването си до магазина в друг участък на паркинга. По този начин М.
сама се е поставила в рискова ситуация, поради което съдът намира, че
същата е допринесла за настъпилият за нея вредоносен резултат. Съдът
намира обаче, че нейното съпричиняване е само в размер на 10%, тъй като
шофьорът на буса е този, който следва преди да предприеме мА.рата
„движение назад“ да се увери, че ще направи това безопасно. Особено в
случая, в който водачът на моторното превозно средство е бил наясно, че с
оглед фабричните характеристика на буса, липсва видимост зад него. В този
случай водачът е бил длъжен да направи всичко възможно, за да извърши
безопасно мА.рата „движение назад“ и е бил в тази възможност след като в
буса е имало пътник-неговият колега.
С оглед изложеното съдът намира, че застрахователят дължи
застрахователно обезщетение, след приспадане на приетото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата М., в
размер на 18 000лв. В хода на процеса същата е починала и на основание
чл.227 ГПК са конституирани нейните наследници - Г. С. и Д. Д.а, поради
което застрахователят дължи това обезщетение на всяка от тях по равно
съобразно наследствените й права.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ
е изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за
забава когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки
това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахованият по ал.2, т.2, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. В този случай застрахователят плаща само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или предявяването на застрахователната претенция от
увреденото лице, в зависимост от това, коя от датите е по-ранна. В случая
ищецът е претендирал лихва за забава, считано от 16.06.2021г- изтичане на
предвиденият в КЗ 3-месечен срок за произнасяне от страна на
застрахователя, поради което от тази дата и застрахователят дължи лихва за
забава върху присъденото обезщетение.
В тежест на ответника са направените от ищците разноски. На
основание чл.78, ал.1 ГПК такива следва да се присъдят съразмерно с
9
уваженият размер на иска, т.е от направените разноски в размер на 2750лв, в
полза на ищците следва да се присъдят разноски в общ размер на 1650лв. В
списъка на разноските е включена и сумата от 38лв допълнително
възнаграждение за СМЕ, но същата и до настоящият момент не е платена от
ищците, за което съдът е извършил служебна справка в счетоводството на
РОС, а и по делото липсват доказателства за внасянето й, поради което съдът
не включва тази сума в направените от ищците разноски.
В тежест на ищците са направените от ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск. От разноски на ответника в размер на
2898лв следва да се присъдят в полза на ответника разноски в размер на
1160лв.
Съдът включва в разноските и на двете страните допълнително
заплатените от тях 100лв допълнително възнаграждение за приетата САТЕ,
който и двете страни не са включили в списъка си за разноски, но същите са
реално направени от тях.
Разноските по делото следва да се присъдят по компенсация като
ответникът дължи на ищците разноски в общ размер на 490лв.
В тежест на ответника е и държавна такса в размер на 720лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 да плати на Г.
М. С., ЕГН ********** от гр. К., обл. В., ЖК ** и на Д. М. Д.а, ЕГН
********** от гр. Р, ул. "Н. В." № *, в качеството им на правоприемници по
чл.227 ГПК на ищцата М. Я. М., починала на 26.06.2022г, сумата от
18 000лв/осемнадесет хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ
вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените на наследодателката им М. Я. М.,
починала на 26.06.2022г, неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие от 09.02.2021г, настъпило поради виновно противоправно
поведение на М. В. М., управлявал микробус марка „С.“, модел „Д.“ с рег №
**** КМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2021г до
окончателното й плащане, както и разноски по компенсация в размер на
490лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
над сумата от 18 000лв до 30 000лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 а плати по
сметка на РОС държавна такса в размер на 720лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10