Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Пирдоп,
17.08.2018
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на деветнадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния
секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 62
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „СВ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Мирково, област
София, ул. .......представлявано от управителя СБС-Ксрещу наказателно постановление № 23-001877/19.02.2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, с което, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две
хиляди) лева за нарушение чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното НП, като се иска изцяло отмяната му. В съдебното
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и моли наказателното постановление да бъде отменено, представя писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител, в съдебно заседание и депозирано писмено становище оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП Пирдоп не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 09.01.2018г. служителите на Дирекция „Инспекция
по труда - Софийска област“, Б.Б. и В.Г.,
извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „СВ” ЕООД с ЕИК *********, на обект: сечище до път
II-37-обект 17011 и на 19.01.2018 г. за приключване на проверката по документи
в ДИТ-Софийска област, установили, че „СВ"ЕООД, ЕИК:*********, в
качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда не е уредил отношенията по предоставянето на
работна сила от лицето ХВП, ЕГН ********** като трудови правоотношения като
сключи трудов договор с лицето Пешов преди постъпването му на работа на
09.01.2018г. , като към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта
на контрол - сечище до път II-37-обект 17011 ХВП, ЕГН ********** е заварен да
престира труд, а именно да осъществява товаро-разтоварни дейности на дърва и е
попълнил декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ" ЕООД с
почивни дни в събота и неделя и работно време от 08 до 17 часа. Нарушението е
констатирано към момента на приключване на проверката по документи в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” със седалище София на
19.01.2018г., когато не се е представил сключен трудов договор, удостоверяващ,
че отношенията при предоставянето на работна сила на ХВП са уредени като
трудови правоотношения. На жалбоподателя
на 19.01.2018 г. бил връчен протокол за извършена проверка на 09.01.2018 г. и 19.01.2018 г., съдържащ констатирани нарушения
и предписания, който е въразил срещу така съставения протокол.
На „СВ” ЕООД с ЕИК *********, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-001877 от 19.01.2018г.,
от от Б.А.Б., на длъжност старши инспектор в ДИТ-СО, за това, че в качеството
му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от
Кодекса на труда, не е уредил отношенията по предоставянето на работна сила от
лицето ХВП, ЕГН ********** като трудови правоотношения като сключи трудов
договор с лицето Пешов преди постъпването му на работа на 09.01.2018г., като
към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта на контрол - сечище
до път II-37-обект 17011 ХВП, ЕГН ********** е заварен да престира труд, а
именно да осъществява товаро-разтоварни дейности на дърва и е попълнил
декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ” ЕООД с почивни дни в
събота и неделя и работно време от 08 до 17 часа. Нарушението е констатирано
към момента на приключване на проверката по документи в Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” със седалище София на 19.01.2018г., когато не се е
представил сключен трудов договор, удостоверяващ, че отношенията при
предоставянето на работна сила на ХВП са уредени като трудови правоотношения. Посочено
е в АУАН, че нарушението е констатирано към момента на приключване на
проверката, когато от страна на работодателя, не е бил представен трудов
договор, сключен между последния и лицето ХВП. Посочено е АУАН, че с това е
нарушил чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. На 19.01.2018
г. актът бил подписан от актосъставителя Б.Б., свидетелите В.Г. и Е.А. и управителя
Силивя Стоичкова-Коленцова, като последната получила препис от него, като е
посочила че възразява и в депозирано възражение на 23.01.2018 г.
заявява, че не познава въпросното лице, същото не е работило на обекта,
не знае как е стигнал до обекта на дружеството и защо е работил там, като не
следва да носи отговорност за това, не е в състояние да наблюдава всичките си
обекти и да следи непрекъснато през целия ден работниците си и с кого общуват
по време на работа.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно
постановление № 23-001877 от 19.02.2018 г., от Директора на Дирекция “Инспекция
по труда Софийска област” - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „СВ”
ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева за това, че в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби от Кодекса на труда, не е уредил отношенията по предоставянето на
работна сила от лицето ХВП, ЕГН ********** като трудови правоотношения като
сключи трудов договор с лицето Пешов преди постъпването му на работа на
09.01.2018г., като към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта
на контрол - сечище до път II-37-обект 17011 ХВП, ЕГН ********** е заварен да
престира труд, а именно да осъществява товаро-разтоварни дейности на дърва и е
попълнил декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ” ЕООД с почивни
дни в събота и неделя и работно време от 08 до 17 часа. Нарушението е
констатирано към момента на приключване на проверката по документи в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” със седалище София на 19.01.2018г., когато
не се е представил сключен трудов договор, удостоверяващ, че отношенията при
предоставянето на работна сила на ХВП са уредени като трудови правоотношения. – нарушение на чл. 61, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Наказателното постановление е издадено от оправомощен
за това орган. Наказателното
постановление е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена Заповед №
3-0058 от 11.02.2014 г., с която се удостоверява, че Директорите на Дирекции
„Инспекция по труда” са упълномощени да издават наказателни постановления, като
от заповеди № 3-0011/03.01.2018 г. и №3-0012/03.01.2018 г. е видно, че е
спазена и установената териториална компетентност на този орган.
От показанията на св.Б.Б. се установява, че е
съставил АУАН и поддържа отразените в него констатации Свидетелят лично извършил
проверката на обекта. На него лично лицето ХПне му бил давал обяснения и не му
бил казвал, че помага на свой приятел на обекта. Проверката се състояла в това
– били по сигнал с полиция и заварили двете лица, които разтоварвали дърва.
След това те попълнили декларации за кой работят. Другите доказателства били
написани в призовка и е изискал от работодателя да ги представи. На място били
две лица. Единственото, което е изискал е декларация от работниците, които са
заварени. Работниците били двама. Те декларирали как се казват, ЕГН, къде
работят, с какво работно време. ХПсам си попълнил декларацията. Свидетелят нищо
не бил помагал. Предметът на проверката бил за хора без трудови договори.
От показанията на св.В.Г. се установява, че е
свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. Лично е
присъствал към момента на извършване на проверката. Освен попълването на
декларацията не са събирали други доказателства. Това за тях било достатъчно,
декларацията като попълни…. Разпитали ги. Те казали, че работят в тази фирма. И
това било. Към момента на извършване на проверката работниците били само двама.
Товарели там едни камиони с дърва. Те ги заварили там. Даже свидетелят направил
забележка на единия, че бил гол до кръста и ще настине. Било януари месец и
било студено. Лицата сами си попълвали декларациите. Сменявали се. Първо единия
пишел, а другия товарел, защото единия камион трябвало да тръгне с дървата. После
се разменили. Това било една жалба и там
било упоменато къде се намирало сечището един вид, то не било точно сечище, а
там били наредени дърва и се товарели на
камиони. Тях ги завел един служител на горското стопанство и им показал обекта.
И полицаи имало, после дошли. Просто не си спомня вече служител от горското
стопанство или полицай ги завел. Някакви такива служители, които познавали
района и ги завели. Иначе те не познавали района. Към момента на извършване
проверката не присъствал представител на дружеството,. били само работниците.
При последващата проверка, при която изискали и са представени документи, няма
спомени да е станало ясно, че обекта бил обслужван точно от дружеството.
Свидетелят е бил като втори инспектор и само бил помагал на първия инспектор
при проверката и се подписал на акта след това. Чак такива подробности не си
спомня.
От показанията на св.Е.А. се установява, че е
свидетел при установяване на нарушението по документи, съставяне и връчване на
акта.
Фактическата обстановка съдът приема за безспорно
установена от горепосочените писмени доказателства – Жалба с вх. №
18023114/07.03.2018г. от „СВ” ЕООД; Наказателно
постановление № 23-001877/19.02.2018г.; Акт
за установяване на
административно нарушение №
23-001877/19.01.2018г. и Възражение срещу АУАН;
Протокол за извършена проверка № ПР1801978/19.01.2018г.; Известие за
доставяне на Наказателно постановление №
23-001877/19.02.2018г.; Декларация от Христо Пешов; Справка по ЕГН за
Христо Пешов; Книга за инструктаж по БЗР
(начален); Длъжностна характеристика; Трудов договор № 258/04.01.2018г.;
Служебна бележка за проведен инструктаж по БЗР; Присъствена форма за периода
септември 2017г. - януари 2018г.; Личен
картон за отчитане
на специално облекло,
работно облекло и инструменти на Петър Мирчев; Свидетелство
за правоспособност; Лична карта; Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ; Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; Придружително писмо към
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; Декларация от Петър Мирчев; Заповед
3-0012/03.01.2018г.; Заповед 3-0011/03.01.2018г.; Заповед 3-0058/11.02.2014г., както и от гласните доказателства, като съдът
кредитира изцяло показания на свидетелите Б.Б.В.Г. и Е.А., възприемайки ги като
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира,
че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН
срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване, като наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 27.02.2018 г. и е обжалвано на 06.03.2018
г., входирано в деловодството на въззиваемата страна с вх.№18023114/07.03.2018
г., за което не се спори от странигте по делото.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл.
57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена,
налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление. Констатираните
административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени законните
разпоредби, които са нарушени. Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен и с
изтичането му не се прекратява възможността административно-наказващият орган
да постанови акта. Наказателното постановление е съставено в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, следователно, не са налице основанията за прекратяване на
административно-наказателното производство.
Относно нарушението, съдът намира, че
по делото безспорно е установено извършеното нарушение. При съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и материалния закон, които да налагат отмяната на НП
като незаконосъобразно. Установените по делото факти обуславят извода, че
жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил административното
нарушение, за които е наказан, като е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, което нарушение е санкционирано от нормата на чл.
414, ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ
задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само
като трудови. В случая тази забрана е била нарушена от жалбоподателя. Към момента
на проверката на обект, ХВП е изпълнявал там функциите на работник, възникналите
с който правоотношения по повод престиране от него на работна сила не били
уредени като трудови. Съдът намира, че в случая се касае именно до полагане на
труд – предоставяне на работна сила от ХВП, като възникналото правоотношение е
следвало да бъде оформено като трудово. Без значение е субективното желание на
работника или служителя, доколкото разпоредбата на закона е задължителна за работодателя,
и след като се касае до престиране на труд (дори да е било за определен период
от време, както в случая – да помага), пак е следвало да се сключи трудов
договор и отношенията да се оформят съгласно разпоредбите на трудовото
законодателство.
Съдът не счита възраженията на жалбоподателя
относно това, че не може да наблюдава всичките си обекти и да следи работниците
си, за основателни, тъй като това е въпрос на организация на самия работодател
и съответно е ангажирана неговата отговорност, като освен ангажираните от
въззиваемата страна писмени-попълнената
собственоръчно декларация, в която има посочени работно време, почивни дни и
длъжност, както и гласни доказателства в тази насока-св.показания, което
установяват престирането на работна сила, а именно товарене на камиона с дърва
от двамата работници, други доказателства не бяха представени, както не счита
за основателни и възраженията за непосочване на конкретната дата на
нарушението, същата е посочена както в АУАН, така и в издадения въд основа на него НП, конкретизирана и в
приложения протокол за извършена проверка, посочено е и мястото на извършване
на нарушението-обект на ответното дружество, изрично е отбелязано, че това е обект №17011, видно и от дадените обяснения от управителя на
дружествотото в депозираните пред административнонаказващия орган възражения.
Предвид гореизложеното, съдът намира съставът на
административното нарушение за осъществен и счита, че жалбата е неоснователна,
като административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя. В същото
време съдът намери, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда за извършване на визираното административно нарушение да бъде
наложена имуществена санкция от 1 500,00 до 15 000,00 лева.
Административнонаказващият орган в конкретния случай е наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. – така наложената санкция е
над минималния размер спрямо предвиденото. Не се обосноваха от въззиваемата
страна обстоятелствата, взети предвид от административно-наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието. При индивидуализиране на наказанието съдът
взе предвид, че така наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта,
че извършеното от жалбоподателя административно нарушение е за пръв път
(противното не бе установено от административно наказващия орган) и горното
съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият въззивен съд,
след като съобрази разпоредбите на чл. 12 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН и като
прецени всички обстоятелства по делото приема, че справедливото наказание в
настоящия случай е в размер на 1 500,00 лв., който е минимумът, предвиден
в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, като съдът следва да вземе предвид, че
в административно-наказателната процедура не е установено имотното състояние на
жалбоподателя.
Горното
поражда необходимостта административното наказание да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно
състояние на жалбоподателя, като определената от въззиваемата страна
имуществена санкция в размера от 2 000,00(две хиляди)лева, настоящия въззивен съд следва да определи в
минималния и
размер от 1 500,00(хиляда и петстотин) лева, в какъвто смисъл следва да измени
обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-001877
от 19.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”
- София, с което на „СВ” ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за
извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, е наложено
административно наказание – имуществена санкция от 2000,00 лв., като намалява
размера на наложената имуществена санкция от 2 000,00 (две хиляди) лева на
1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: