Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………………..2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
участието на секретаря Д. ПИРАЛКОВА и прокурора Л. МИРЧЕВ, разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №3998
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.02.2018г., постановена по НОХД
№17458/2015г., СРС, НО, 110-ти състав, е признал подсъдимия М.З.А. за
НЕВИНОВЕН в това, че за времето
от 07:25 часа на 17.05.2013 г. до 12:00 часа на 25.05.2013г., в гр.София, при
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1217 лева от
владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои и да
е употребил за това сила, както следва:
- на
17.05.201 Зг. около 07:25 часа гр.София, ж.к."********", в близост до
бл.525, да е отнел чужди движими вещи - един брой черна на цвят кожена дамска
чанта, един брой черен на цвят кожен портфейл с червена панделка, сумата от
700,00 лева, един брой мобилен телефон марка "Ел Джи", връзка с
ключове, 2 броя чип карти за входна врата и асансьор, всичко на обща стойност
807,50 лева, от владението на Д.К.П.с намерение противозаконно да ги присвои и
да е употребил за това сила;
- на
25.05.2013 г. около 12:00 часа в гр.София, ул.„**************да е отнел чужда
движима вещ - златен синджир е дължина около 60 см. и тегло 7 гр. на стойност
409.50 лева от владението на С.И.Д.с намерение противозаконно да я присвои и да
е употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1,
пр.2 вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, в който се излагат
твърдения, че така постановената присъда е неправилна, иска се нейната отмяна и
постановяването на нова присъда, с която подсъдимият М.А. да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
В закрито заседание на 28.09.2018г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, но
се налага разпит на вещото лице, изготвило СОЕ в хода на досъдебното
производство, доколкото същото не е било разпитано в производството пред
районния съд, респ. не е било прието по предвидения в НПК ред, посоченото
експертно заключение.
Преди
провеждане на насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, е
постъпило писмено възражение от адв. Д., служебен защитник на подсъдимия М.З.А.,
в което са изложени подробни съображения, сочещи на неоснователност и
необоснованост на протеста, подаден срещу оправдателната присъда на СРС. В
писменото възражение се прави обстоен разбор на събраните пред първия съд
доказателства, излагат се доводи за грубо опорочаване на извършените
разпознавания в досъдебното производство и се застъпва становище, че в
проведеното първоинстанционно съдебно
следствие са събрани и проверени всички възможни доказателства, обсъдени подробно
и изчерпателно в мотивите към атакуваната присъда, в резултат на което се е
стигнало до постановяване на един правилен, законосъобразен и справедлив акт,
поради което се иска неговото потвърждаване.
Пред въззивния съд представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста и прави собствен анализ на доказателствата,
събрани пред първостепенния съд, като намира, че показанията на свидетелите, посочени
от защитата, не са били проверени досежно тяхната достоверност в хода на
проведеното съдебно следствие, посочва, че не е извършен прецизен анализ на
посочените гласни доказателства, които не установяват по изискуемия от закона
безспорен начин, че подсъдимият именно на инкриминираните от обвинението дати,
не е могъл да бъде на мястото на извършване на деянията.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д., изцяло поддържа подаденото
писмено възражение, отново посочва от какви пороци страдат извършените в хода
на досъдебното производство разпознавания, като счита, че по делото не е
събрано нито едно доказателство, че именно подсъдимият е автор на
инкриминираните деяния, с оглед на което моли протеста на СРП да бъде оставен
без уважение и да бъде потвърдена присъдата на първия съд.
Подсъдимият М.З.А., в лична защита, твърди,
че е невинен и всичко е било нагласено, в последната си дума, заявява, че не е
извършил това престъпление и е невинен.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за отменяването или изменението на първоинстанционния
акт поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда, според въззивния съд е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се установява от събраните и приобщени по делото гласни и писмени
доказателства. Единствено не е било изслушано и прието по предвидения в чл.282
от НПК ред, заключението на СОЕ, изготвена в хода на досъдебното производство,
но този пропуск не е дал съществено отражение на приетата от първия съд
фактическа обстановка и изводите по правото, доколкото макар и да не е било
прието посоченото заключение, то не е в основата на изводите по правото, довели
до оправдаване на подсъдимия. Признаването на подсъдимия за невиновен по
предявеното му обвинение, се дължи най-вече на липсата на безспорни доказателства
за авторството на деянието в негово лице, с оглед на което, неприобщаването на този
способ на доказване към доказателствената маса, не е довело до неправилен изход
от делото. В мотивите към присъдата, това експертно заключение, макар и
неприето в хода на проведеното от районния съд съдебното следствие, е било
предмет на обсъждане и преценка наред с останалите доказателства, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение. Позоваването на несъбрани по
изискуемия в закона ред доказателства, винаги представлява съществено
процесуално нарушение, но в конкретния случай, това нарушение на процесуалните
правила, не е от категорията на тези, които налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото в предходната процесуална фаза. Това е така, тъй като на
първо място, въззивната инстанция е също инстанция по фактите, като няма
законова пречка в хода на въззивното съдебно следствие да бъдат събрани
доказателствата, които не са били събрани и проверени от районния съд, респ. да
бъдат обсъдени и анализирани в акта на въззивната инстанция. В настоящия
случай, заключението на вещото лице, изготвило СОЕ, бе прочетено и прието със
съгласие на страните, по реда на чл.282, ал.3 НПК, без да бъде провеждан разпит
на експерта, тъй като същият не се яви в съдебното заседание пред въззивния съд
и страните изразиха съгласие за прочитане на заключението без да бъде провеждан
разпит на вещото лице. С приемането на цитираното експертно заключение и с
обсъждането му в настоящето изложение, допуснатото от първия съд процесуално
нарушение ще бъде отстранено. На следващо място, това производство пред
въззивния съд е второ по ред, след като делото веднъж е било връщано на
първостепенния съд за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални
нарушения. В този случай, при повторното разглеждане на делото от въззивната
инстанция, е в сила забраната на чл.335, ал.3 НПК, което налага делото да бъде
решено по същество, въпреки допуснатото съществено процесуално нарушение.
При преценката на доказателствата,
събрани от първия и въззивния съд, този съдебен състав не намери основания за
промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.З.А. е
роден на ***г***, българин е, български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН - **********.
На 17.05.2013г., около 07:25 часа, в гр.София,
свидетелката Д.К.П.се намирала в ж.к."********" в близост до бл.525.
В този момент към нея се приближило неустановено по делото лице, което я
ударило по лявата ръка в областта на китката и издърпало носената от нея дамска
чанта, съдържаща един брой черен на цвят кожен портфейл с червена панделка,
сумата от 700.00 лева, един брой мобилен телефон марка "Ел Джи",
връзка с ключове и два броя чип карти за входна врата и асансьор. Чантата на
свидетелката П., както и съдържащите се в нея вещи, останали у непознатия,
който бързо се отдалечил от местопроизшествието, отнасяйки ги със себе си.
На 25.05.2013г., около 12:00 часа, в гр.София,
свидетелката С.И.Д.се намирала пред дома си, находящ се на ул.„******П." №*,
вх.Б. В този момент към нея се приближил непознат мъж, който издърпал с ръка,
поставения на врата й златен синджир с дължина около 60 см. и тегло 7 гр. Вследствие
на упражнената от нападателя сила, синджирът се скъсал и останал в ръката на
непознатия. С посочената вещ, неустановено по делото лице бързо се отдалечило
от местопроизшествието.
От
заключението на изготвената по делото СОЕ, се установява, че към момента на инкриминираните събития,
общата стойност на отнетите от владението на свидетелката П. вещи, възлиза на
807.50 лева, а общата стойност на отнетите от владението на свидетелката Д.
вещи, възлиза на 409.50 лева, като стойността на всички инкриминирани вещи, към
момента на осъществяване на деянията, е 1 217 лева.
При анализ на
доказателствения материал, събран от първата и въззивната инстанция, въззивният
съд също намира, че липсват доказателства, които по категоричен и несъмнен
начин да сочат участието на подсъдимия в престъплението.
По делото са събрани следните доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите А.С., Д. П., П.Д., С.Д. и Н.И., протоколи
за извършени разпознавания на подсъдимия от страна на свидетелите Д. П. и С.Д.,
заключение на СОЕ, прието в хода на въззивното съдебно следствие, справки за
съдимост на подсъдимия.
При обсъждане и анализ на доказателствата, правилно първият съд
е приел, че са налице две групи свидетелски показания, съдържащи противоречия
при съпоставянето им едни спрямо други.
От една страна са показанията на свидетелите А.С., П.Д. и Н.И., от които се установява, че и на двете инкриминирани
дати, в посоченото в ОА време, подсъдимият е работил на пазара „Димитър Петков“.
Правилно първият съдебен състав е приел, че показанията на тези свидетели са
еднопосочни и взаимно допълващи се, както и че в тях липсват вътрешни
противоречия. По тази причина и въззивният съд ги прие с доверие.
От друга страна, на тези гласни доказателства противостоят
показанията на пострадалите Д. П. и С.Д., които в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие, категорично заявяват, че именно
подсъдимият е лицето, което чрез използване на сила е отнело собствените им
движими вещи, предмет на обвинението. Така
констатираните противоречия в показанията на разпитаните пред първия съд
свидетели, не могат да бъдат отстранени, тъй като при извършените в хода на
досъдебното производство разпознавания, са допуснати съществени нарушения в
отлика от правилата, предвидени в процесуалния закон за провеждане на това ПСД.
И двете разпознавания са опорочени до степен такава, че резултатите от тях,
обективирани в съответните протоколи, да не могат да бъдат приети за
достоверни.
Свидетелката П. в разпита си пред районния съд твърди, че след
като й били предоставени снимки на „заподозрени“ лица, тя посочила двама като
евентуални извършители, сред които и подсъдимият. На следващо място, П. заявява,
че докато чакала за провеждане на разпознаването, познала подсъдимия. Тези
нейни изявления сочат, че преди да бъде проведено разпознаването, свидетелката
е имала визуален контакт с подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 НПК, лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, със
сходна на неговата външност, като се вземат мерки то да не осъществи
предварителен контакт с разпознаващия. При обсъжданото разпознаване, съгласно
заявеното от свидетелката П., тя е имала визуален контакт с подсъдимия още
преди да започне разпознаването. При провеждане на това разпознаване е
допуснато още едно нарушение. Видно от приложената снимка на лицата, участвали
в разпознаването, подсъдимият е значително по-висок от останалите лица,
представени за разпознаване. В разпита, проведен преди разпознаването,
свидетелката П. сочи, че извършителят е висок 180-185 см. При това описание на
дееца, дадено от П., представянето на подсъдимия за разпознаване заедно с лица,
значително по-ниски от него, e нарушено
правилото лицата, които се представят за разпознаване да бъдат със сходна
външност, което от своя страна е насочило свидетелката да посочи именно
подсъдимия, като автор на грабежа, от който тя се явява пострадала. В
заключение следва да се каже, че при разпознаването, извършено с участие на
свидетелката П., не са били спазени изискванията на чл.171, ал.2 НПК, което е
довело до опорочаване на извършеното ПСД. Поради тази причина, протоколите от това
разпознаване не могат да бъдат ползвани като годно доказателствено средство, съответно
посредством него не се установяват факти, които да се считат за безспорно
доказани.
Още по-фрапиращ е случая с разпознаването, извършено с участие
на свидетелката Д., която в показанията си пред районната инстанция
чистосърдечно заявява „Те влезнаха в една стая, той беше в друга. Аз стъпих на
един стол в един малък коридор и ми казаха да видя дали това е човека. Аз
погледнах и казах, че е той, а те, за да са сигурни първо ми го показаха
отделно от всички останали и след това, след около 30 мин. ми казаха, че ще
извикат и други хора, които не са свързани с такива работи….“ При тези
изявления на свидетелката, не могат да бъдат приети за достоверни резултатите
от извършеното с нейно участие разпознаване, тъй като преди разпознаването на
свидетелката е бил показан само подсъдимият, като същевременно й е било
разяснено, че за т.нар. „същинско“ разпознаване, ще бъдат извикани хора, които
не са от криминалния контингент. Подобни действия на разследващите органи са недопустими
и сочат, че при извършеното от тях ПСД грубо са били погазени разпоредбите на
НПК, което води до недостоверност на данните, събрани посредством така
проведеното „разпознаване“, съответно до изключване на протокола за
разпознаване от доказателствата по делото, тъй като представлява негодно
доказателствено средство.
По отношение на
показанията, депозирани от свидетелките П. и Д. пред първия съд, въззивният
съдебен състав в отлика от районната
инстанция, ги прецени като достоверни в онези им части, в които излагат
твърдения за времето и мястото на деянията, предмет на обвинението, за отнетите
им вещи, за механизма на инкриминираните деяния. Като недостоверни въззивният
съд прие показанията на двете пострадали в частта, в която заявяват, че именно
подсъдимият е лицето, извършило грабежите, тъй като за тези техни твърдения
значителен принос има разследващият орган, извършил разпознаване при
предварително насочване на свидетелките към личността на подсъдимия.
С оглед оценката на доказателствата, направена при съпоставянето
им едно спрямо друго, както и в тяхната съвкупност, необосновани се явяват
упреците на представителя на държавното обвинение, отправени в съдебно
заседание пред въззивния съд, че районната инстанция не е положила необходимите
усилия да направи проверка на показанията на свидетелите, допуснати до разпит
по искане на защитата. Това е така, тъй като извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания от пострадалите, са проведени при неспазване и
безогледно нарушаване на процесуалните правила, предвидени за извършване на
това ПСД. При извършените разпознавания, разпознаващите лица са били
манипулирани с предварителното им представяне на подсъдимия, сам, без други
лица, сред които да бъде разпознат, както и с направените пояснения от
разследващия орган, че останалите лица, сред които следва да бъде разпознат
подсъдимият, не са лица с противоправни прояви. При проведените разпознавания
не са представени лица със сходна външност, доколкото и двете пострадали сочат,
че деецът е висок, а подсъдимият е
значително по-висок от останалите лица, с които е представен за разпознаване. По
този начин резултатите от тези ПСД са били опорочени до степен, че да не могат
да бъдат приети за истинни, оттам насетне съдът не може да кредитира с доверие
и твърденията на пострадалите, че именно подсъдимият е лицето, което е
извършило двата грабежа, инкриминирани по делото. При невъзможността да бъде
установено авторството на деянията, безпредметни се явяват по-нататъшните
усилия на съдебните инстанции да правят допълнителна проверка за достоверност
на показанията на свидетелите, посочени от защитата.
В заключение следва да се каже, че за невъзможността да бъде
установен действителният автор на двата грабежа, предмет на обвинението,
единствено вина имат органите на разследването. Вместо да положат усилия да
установят дееца по предвидения в закона ред, разследващите са се задоволили да
подберат лице с височина, отговаряща на описанието, дадено от двете свидетелки
за дееца, след което са показали подсъдимия предварително, без участието на
лица със сходна външност, като са пояснили, че останалите лица, между които
следва да бъде разпознат „не се занимават с такива работи“.
Предвид всичко
изложено, въззивният съд, както и първостепенният съдебен състав, намери че по
делото не са събрани такива доказателства, които по изискуемия от закона
безспорен и категоричен начин, да установяват, че именно подсъдимият на 17 и 25.05.2013г. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал.
1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Въззивният състав изцяло се солидаризира с извода на първия съд, че на практика такива доказателства и не биха
могли да бъдат събрани, тъй като няма данни за наличието на други доказателства, които да съдържат допълнителна информация,
относима към повдигнатото обвинение.
За да
бъде постановена осъдителна присъда е необходимо всички факти, касаещи
обективните и субективните признаци на престъплението да бъдат установени по
несъмнен начин. В
конкретния случай не се установява с нужната степен на категоричност, че
подсъдимият М.А. е извършил
грабежите на инкриминираните дати.
По изложените до тук съображения, въззивният съд не споделя доводите на
държавното обвинение, че протестираната присъда е неправилна, постановена при
дефицит на доказателствената съвкупност и при неправилен анализ на
доказателствата.
Всичко гореизложено не позволява с необходимата
несъмненост съобразно чл.303, ал.2 от НПК подсъдимият да бъде признат за виновен
и да бъде осъден по внесеното срещу него обвинение за извършено за времето от 07:25 часа на 17.05.2013 г. до 12:00
часа на 25.05.2013г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление -
с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, да е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1217 лева от владението на различни граждани, с намерение
противозаконно да ги присвои и да е употребил за това сила, както следва:
- на
17.05.201 Зг. около 07:25 часа гр.С., ж.к."********", в близост до
бл.525, да е отнел чужди движими вещи - един брой черна на цвят кожена дамска
чанта, един брой черен на цвят кожен портфейл с червена панделка, сумата от
700,00 лева, един брой мобилен телефон марка "Ел Джи", връзка с
ключове, 2 броя чип карти за входна врата и асансьор, всичко на обща стойност
807,50 лева, от владението на Д.К.П.с намерение противозаконно да ги присвои и
да е употребил за това сила;
- на 25.05.2013 г. около 12:00
часа в гр.София, ул.„**************да е отнел чужда движима вещ - златен
синджир е дължина около 60 см. и тегло 7 гр. на стойност 409.50 лева от
владението на С.И.Д.с намерение противозаконно да я присвои и да е употребил за
това сила.
Поради това
и на основание чл.304 от НПК единственият възможен изход от наказателното
производство е оправдаването на подсъдимия М.З.А. по внесеното в съда
обвинение за извършено от него деяние с правна квалификация по чл. 198, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както е сторил и
районният съд.
При този изход на делото, районният съд в съответствие с изискванията на
закона и на основание
чл.190, ал.1 НПК, правилно е
постановил разноските по делото, сторени в досъдебното производство, да останат в тежест на държавата.
В атакуваната присъда е
налице обаче грешка, която е от техническо естество и същата не представлява
процесуално нарушение. Касае се за цифровото изписване на правната квалификация
на деянието, за което е оправдан подсъдимият, посочено в диспозитива на
присъдата. В диспозитива на присъдата е отразено, че съдът е оправдал
подсъдимия М.А. изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.2
вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Доколкото подсъдимият е предаден на съд за
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и
словесното изражение на диспозитива на присъдата, както и на мотивите към нея,
очевидно се касае за допусната техническа грешка, която може да бъде отстранена
от въззивния съд единствено посредством изменяване на присъдата в частта, в
която е посочено цифровото изражение на престъплението, за което е бил оправдан
А..
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменение или
отмяна, освен в посочения по-горе смисъл, поради което и предвид на посочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.337, ал.1,т.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъдата от 05.02.2018г., постановена
по НОХД №17458/2015г., СРС, НО, 110-ти състав, в частта досежно правната
квалификация на престъплението, за което е оправдан подсъдимият М.З.А., като отменя същата в частта на пр.2 на
чл.198, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като вместо това го
ОПРАВДАВА по квалификацията по пр.1 на чл.198, ал.1 от НК вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Потвърждава
присъдата в останалата й част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.