Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, ……………………2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1792/2020
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Т.Д.К.
ЕГН **********, срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000319004738-091-001/07.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с Решение № 95/05.05.2020 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с който РА на Т.Д.К. са определени
задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ
размер 23898 лева – главница и 5933,46 лева – лихва.
Жалбоподателката,
чрез адв. А.Н. сочи, че РА е незаконосъобразен поради следните доводи: изводите
на органите по приходите не се основават на безспорни факти. Презумпцията на
закона – чл. 124 от ДОПК, касае фактически констатации, а не твърдения. Разпределението
дивиденти и дължимият за тях данък на съпругът на жалбоподателката са били
известни на приходната администрация отдавна, в резултат на подадени данъчни декларации
поради това информацията за тези обстоятелства се е намирала в НАП. Не е
изследвана възможността жалбоподателката да разполага със средства, съхранявани
в домашен *** /метална каса/, който семейството е притежавало повече от 20
години. Проверка относно този факт не е извършена. Относно кредит от ПИБ, който
е изтеглен преди ревизионния период, не са посочени доказателства, че същия е
използван в цялост преди ревизирания период, а тези обстоятелства имат значение
за определяне на разполагаемата сума в началото на ревизирания период,
респективно за определяне на данъчните задължения. Декларираното пред органите
на приходите има правна стойност по арг. на чл. 313, ал.1 и 2 от НК.
Игнорирането на декларирани данни е неправилно. В пледоария по същество
посочва, че чрез свидетелски показания и писмени доказателства е установено
получаване на парични средства с доказан произход. Отправено е искане за отмяна
на РА и присъждане на сторени разноски. В
писмени бележки развива подробни съображения за основателност на жалбата.
Ответната страна – Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител -
юрисконсулт, оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1424,29 лева. Сочи, че жалбоподателят не оспорва
извършване на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК. Оспорва
размера на приетото от органите по приходите начално салдо за 2016 г.,
респективно размера на определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2016 г. и
2017 г. Намира, че следва да се съобрази следното при постановяване на
решението: Протоколите от общото събрание на дружествата, от които съпругът на
жалбоподателката е получил дивиденти са представени за първи път в съдебното
производство, поради което счита, че са създадени за целите на процеса. Това се
потвърждава и от свидетелските показания на И.Г.К.– съпруг на жалбоподателката.
Относно „хронологични по дати“ счетоводни справки не са съставени от лице,
отговорно за стопанската операция, поради което не следва да се преценяват като
достоверни относно данните в тях – чл. 10 от ЗСч и чл. 54 от ДОПК. При
извършена проверка на И.К., документирана с протокол от 22.03.2019 г. е констатирано,
че в базата данни в Търговския регистър липсват ГФО на дружествата платци на
дивидент, което не дава възможност да се провери, дружествата разполагат ли с
печалба, която да се разпредели като дивидент. Представените счетоводни
разпечатки не дават информация за начисляването и изплащането на дивидент.
Оспорено е съдържанието на РКО, за които се твърди, че са издадени от
дружествата. Показанията на И.Г.К.следва да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на жалбоподателката. Декларирано е от ревизираното лице
/РЛ/, че в периода 2007 г. – 2013 г. е получило дивиденти в общ размер на
186780,94 лв. От платците на дивиденти на К. са подадени справки по реда на чл.
57 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 73 от ЗДДФЛ, като е посочен и данък върху дивидентите.
Освен представените РКО за получените суми липсват други документи и информация
за изплащане на тези средства. Декларирането от страна на дружествата платци на
дивидент не доказва по безспорен начин изплащането му, тъй като са налице само
РКО, без достоверна дата и съдържание. Дори и да се приеме, че дивидентите са
получени не са налице доказателства, че сумите са предадени на жалбоподателката
и са налични към 31.12.2015 г. Намира за житейски нелогично към 31.12.2010 г. да
разполагаш в брой с 114074,46 лева или в размер на 46427,82 лева и да теглиш
кредити – 12.04.2011 г. в размер на 19086 лева, на 06.08.2013 г. в размер на
9760 от ВСК и на 13.06.2013 г. от ПИБ в размер на 293337,45 лева. Относно ССЕ
от 30.11.2020 г. не е взето предвид разходи за периода 2006 г. – 2010 г.,
получените заеми са върнати към началото на ревизирания период и не следва да
участват при формиране на съпоставката на имуществото. За допълнителната ССЕ са
направени същите възражения. Намира, че не следва да се кредитират заключенията
относно размера на личните спестявания на Т.К. към 01.01.2015 г., а още по –
малко за спестявания в режим на СИО. При
определяне на началното салдо към 01.01.2011 г. не са взети предвид, извършени
от лицето необходимо присъщи разходи за периода 2006 г. – 2010 г. По изложените
съображения моли за отхвърляне на жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
РА №
03000318005241-091-001/24.04.2019 г. на органи по приходите е бил отменен с
Решение № 143/16.07.2019 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП. В хода на последващата ревизия с Протокол № Р-03000319004738-
ППД-002/10.01.2020 г. /л.116-118/ са присъединени доказателства събрани в хода
на извършената предходна ревизия.
Издадена е ЗВР № Р-03000319004738-020-001/23.07.2019
г. изменена със ЗВР от 11.11.2019 г. и 09.12.2019 г. от оправомощен орган по
приходите, връчени на жалбоподателката, за установяване на задължения за данъка
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2016 г. до 31.12.2017
г.
Установено е, че Т.Д.К. е местно
физическо лице на Република България по см. на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е
данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи и източници в РБългария и
чужбина. През ревизирания период е омъжена за И.Г. К., сключен е брачен договор от 18.02.2013 г. вписан в
Агенция по вписванията с рег. № 2934/18.02.2013 г., в който е договорен режим
на имуществена реалност.
За отчетните 2016 г. и 2017 г. Т.Д.К.
не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради получени доходи само от трудови
правоотношения.
Установено е, че за периода 2016 г. –
2017 г. Т.К. е извършила разходи, които превишават получените от нея парични
средства, поради което е прието, че са установи обстоятелствата по чл. 122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. На Т.К. е връчено Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК
/л. 37/ и Уведомление по чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.40/. Представено е от
жалбоподателката становище – л. 35 и Декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК за
2016 г. и 2017 г.
Установено е, че през периода 2016 г.
2017 г. Т.Д.К. е работила по трудови правоотношения на длъжност – директор в ОУ
„Захари Стоянов“ – гр. Варна. Получила е трудови доходи по сключени трудови
договори на длъжност – маркетинг мениджър с „Фарм България“ ЕООД през 2016 и
2017 г. и През и през 2017 г. с „Астрафарм“ ЕООД.
Жалбоподателката е имала участия в
„Трифарм“ ЕООД, „Тик 01“ ЕООД, „Теопея“ ООД. Член е на колективния орган на
управление на Сдружение „Училищно настоятелство на ОУ „З. Стоянов““.
Въз основа на установените факти и
съпоставка на съответствие между имуществото, получените парични постъпления с
извършените парични разходи е установено превишение на извършените парични
разходи над декларираните и установените парични постъпление за 2016 г. в
размер на 160900,93 лева и за 2017 г. в размер на 78083,69 лева. Органите по
приходите са приели, че изразходваните парични средства са с недоказан произход
и са недекларирани доходи от други източници по чл. 35, ал.6 от ЗДДФЛ.
След съпоставка на наличните парични
средства в началото на данъчната година, получените и изразходените през
периода парични средства и наличните парични средства в края на данъчната
година е установено, че Т.К. е получила облагаеми доходи, които не е
декларирала в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ:
Данъчна основа по чл. 122, ал.1 и 2 от ДОПК за облагане с данък върху недекларираните доходи за 2016 г. в размер на
160900,93 лева и дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 16090,93
лева ведно с лихва в размер на 4527,91 лева и за недекларираните доходи за 2017
г. в размер на 78083,69 лева и дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 7808 лева, ведно с лихва в размерна 1405,55 лева.
В ревизионното
производство жалбоподателката не е оспорила установените приходи и разходи за
периода 2016 г. – 2017 г. Оспорват се
определените данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ в резултат на непризнати като налични парични средства към 2016 г.
Установено е,
че от ревизираното лице /РЛ/ е подадена справка от Вх. № 56231-3/22.10.2018 г.
/л.143 – гръб/, в която са посочени налични средства 149000 лева, 23000 евро и
10000 долара. В справка от РЛ вх. № 56231-49/19.02.2019 г. са посочени като
налични в дома й към 2015 г. около 8000 евро и 12000 лева /л.270/, получили са
със съпруга си от подаръци на сватбата им около 40000 лева, през 1990 г. от
родителите си и дядо й е получила 10000 долара и 18000 лева. В писмени
обяснение л.23 от РЛ е посочила, че не притежава документ за закупена метална
каса и платени такси за ползване на трезор. Посочва, че съпругът й притежава
метална каса, което може да се провери на място. Представила е н.а. от
19.04.2004 г. съгласно който РЛ е закупило имот в с. Добри дол, общ. Аврен,
обл. Варна, договор за банков кредит от ПИБ, получавала е многократно парични
средства от майка й, които тя е придобивала от заплати, пенсии, производство на
земеделска техника, но не са съставяне документи за получените суми. Същото
важи е за получените сумите от съпруга й.
В становище от 27.12.2019 г. /л.361/ РЛ е
представило доказателства и справка за трудови доходи за периода 2008 г. – 2015
г., справка и договори за получени средства извън тези от ОУ „З. Стоянов“.
За
установяване на наличните парични средства в брой към 01.01.2016 г. и
01.01.2017 г. на Т.Д.К. е връчено ИПДПОЗЛ
от 28.11.2019 г. – л.358 за доказване наличието на парични средства в
брой и разходи за 2011 г. – 2015 г.
За периода 01.01.2011
г. – 31.12.2015 г. РЛ е получило нетни доходи от трудови възнаграждения,
съгласно подадена от работодателя декларация обр. 1. За получен на 12.06.2013
г. банков кредит от „ПИБ“ АД в размер на 15 000 евро, поради наличие на
банкови извлечения и други доказателства е прието в ревизионното производство,
че сумата не е налична към 31.12.2015 г.
Е.С.е майка на
РЛ, пенсионер от 1999 г., съпругът й е починал през 2004 г. Установено е, че Е.С.има получени доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове в минимални размери, през 2013 г. има получена рента
500,19 л. /л. 371 – 372/. Прието е от органите по приходите, че Е.С.няма
финансова възможност да предостави парични средства на дъщеря си.
И.Г.К.е съпруг
на РЛ. За периода 01.01.1991 г. – 31.12.2015 г. са подавани декларации за осигуряване
върху минимален осигурителен доход. Не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Подадени са Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от
фирми, представляващи дивиденти: 2014 г. от „Астрафарма“ ЕООД в размер на 10700
лева и удържан данък 535 лева; от „Асклепий – ИК“ в размер на 50000 лева и
удържан данък 2500 лева, от „Фармекс“ ЕООД в размер на 20253,62 лева и удържан
данък 1012,68 лева; „Софарма трейдинг“ 2,47 лева и удържан данък 0,13 лв., в размер
2,99 лева и удържан данък 0,15 лв. и в размер на 3,51 лв. и удържан данък 0,18
лева. /л. 312-313/.
Извършена е
проверка на И.Г. К., приключила с протокол от 22.03.2019 г. – л. 73.
Представени са РКО за изплатени суми през 2017 г. от „С.Г.“ ЕООД, от „Сънифарм“
ЕООД и „Асклепий – ИК“ ЕООД и през 2013 г. от „Фармакс“ ЕООД, „Асклепий – ИК“
ЕООД и „Астрафарм“ ЕООД /л. 47-52/. Други документи не са представени за
изплащането на дивидентите. И.К. е бил управител и едноличен собственик на
капитала на „Астрафарм“ ЕООД, „Фармекс“ ЕООД, „Асклепий – ИК“ ЕООД и
„Фармаконсулт Варна“ ЕООД. „Асклепий – ИК“ ЕООД и „Фармаконсулт Варна“ ЕООД са
с прекратена регистрация. „Фармакс“ ЕООД и „Асклепий – ИК“ ЕООД не са платили
данък върху дивидентите. При извършена справка в ИКАР е установено, че И.Г.К.е
в кредитна задлъжнялост с вписани множество ипотеки /л. 378/. Установено е, че
РКО /л. 53/ за изплатените суми са написани на еднакви бланки с една и съща
дата – м.04.2009 г., поради което е заключено, че същите са съставени за целите
на проверката. Органите по приходите са приели, че за периода 01.01.2011 –
31.12.2015 г. съгласно протокол от 09.01.2020 г. /л. 385/ Т.Д.К. е притежавала
в наличност парични средства в брой към 31.12.2015 г. в размер на 19808, 70
лева.
В съдебното
производство са представени извлечения от база данни на НАП във връзка с
приложени към ГДД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, уточнено е, че за предходни
години тази информация се съдържа само на хартиен носител, поради това не може
да се извлече по електронен път, включително и с КЕП; справка за доходи от
трудови правоотношения, извлечени от информационната система на НОИ за периода
2015 и 2017 г., фишове за получени заплати от „Айк дом“ ООД /л. 194-245 от
делото/.
Представени са
от ответника протокол от 22.03.2019 г. за извършена проверка на И.К., 3 бр.
справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за декларирани дивиденти на И.К. – л. 263 – 278.
В
производството са приети две ССЕ, чиито установявания съдът ще обсъди в
мотивите на решението. Разпитан е в качеството на свидетел И.Г. К..
С оглед установеното съдът прави следните правни
изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Препис от решението на Директора на Дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателката на 20.07.2020 г.,
жалбата е подадена на 30.07.2020 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от
надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
II. По процесуалната законосъобразност на
оспорения акт:
Със Заповед №Д-1465/31.08.2018
г. издадена от директор на ТД на НАП -
Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на
ревизии, сред които е М.Т.Г.. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000319004738-020-001/23.07.2019
г., изменена със Заповед № Р-03000319004738-020-002/11.11.2019 г. и Заповед №
Р-03000319004738-020-003/09.12.2019 г. издадени от М.Т.Г.. Определено е ревизията да обхване задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2016 г. до
31.12.2017 г.
Процесната ревизия е възложена от М.Т.Г. - началник сектор „Ревизии” орган, имащ
компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112
и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определена Н.А.П.– главен
инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена А.С.П.–
главен инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил до 10.01.2020
г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в
14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът
за издаване на РД е бил до 24.01.2020 г. В предвидения срок е издаден процесния
РД на 24.01.2020 г. Връчен е на жалбоподателката
на 27.01.2019 г. Подадено е възражение на 04.02.2020 от жалбоподателката срещу
РД. В срока и съобразно чл.119, ал.2,
вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 07.02.2020 г. от М.Т.Г. – началник
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.А.П.– главен инспектор по приходите в
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен
на 18.02.2020 г. на жалбоподателката.
Подадена е жалба срещу РА на 02.03.2020 г.,
уточнена с молба от 22.04.2020 г. в резултат на административното обжалване на
РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при
ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №95/05.05.2020
г., с което е потвърдил РА, относно данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. и
2017 г.
Чрез представени от ответника електронен носител (1
бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата
по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис. Удостоверението за електронен подпис е
електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителните услуги,
съгласно чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП, което по силата на чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП придава на
електронния подпис качеството „Квалифициран”. Удостоверението по чл.24 ал.1 от
ЗЕДЕП се издава в електронен формат, подписано с електронния подпис на
удостоверяващия орган и не подлежи на разчитане при пренасяне на хартиен
носител. Електронния подпис може да се добави към оригиналния документ и да се
получи “attached” (прикрепен) електронен подпис или да остане в отделен файл
“detached” електронен подпис, както е в настоящия случай. За всички подписи от
вида „B-Trust Operational CA QES” е налице удостоверение за квалифициран
електронен подпис на юридическо лице по чл.24 ал.1 от ЗЕДЕП. Следва, че
издателите на документите са имали, съгласно чл.16 ал.1 от ЗЕДЕП, квалифициран
електронен подпис.
От изложеното следва, че при издаване на
оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да са
основания за отмяна на РА.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на
акта:
Ревизионното
производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК,
в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден
по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването
на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в
акта. За да приложи презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са
подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на
чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване
на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за д.п. 2016 и
2017 г. са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или
доходи; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. Прието е, че годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
ще се определи по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК.
С уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с
изх.№Р-03000319004738-113-001/06.12.2019 г./л. 37/, получено от РЛ по
електронен път на 10.12.2019 г. /л.37-36/, е извършено уведомяване за това, че
основата за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г.
– 31.12.2017 г., ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата
по чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е
спазена.
Правилата
за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните са нормативно определени. Единствено при наличие на обстоятелства по
чл.122, ал.1 ДОПК и при спазване на правилата по чл.122, ал.2 и ал.4 ДОПК законът позволява органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта
за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по
особения ред не може да почива на предположения, а на конкретния факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 ДОПК.
Жалбоподателката
оспорва установяванията на органите по приходите, относно размера на наличните парични
средства в началото на ревизионния период и наличието на несъответствие между
сторените разходи и получените преди това парични средства. Следва, че се
оспорват констатациите чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и законосъобразността
на определяне на данъчните задължения по реда на чл. 124 от ДОПК.
В
публично съдебно заседание на 01.12.2020 г. на жалбоподателката е указано да
уточни оспорва ли установените приходи и разходи на органите по приходите за
2016 и 2017 г. В Молба от 08.12.2020 г. /л. 192 от делото/ жалбоподателката е
направила уточнения относно получени суми от съпруга й. Поради това, че свид. К.
твърди, че е дал 40000 лева в периода 2006 – 2008 г. и сумата от 30000 лева
през 2016 г. съдът приема, че относно твърдението, че жалбоподателката е
получила 30000 лева от съпруга си се оспорват констатациите относно приходите
за 2016 г. Такова оспорване не е направено в жалбата срещу РА.
Няма
спор, че за 2016 г. и 2017 г. жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради получени доходи само от трудови правоотношения.
Жалбоподателката
сочи, че в ревизионното производство е посочила, че съпругът й притежава
метална каса, която е придобита отдавна, налична е и това може да се провери на
място. Посочила е че, наличието на такава каса или договор за нает трезор, ***,
банкова касета не доказват наличието на средства в тях. В ревизионното
производство са изискани доказателства в тази насока от жалбоподателката, но
установяванията на органите на приходите за наличие на данъчни задължения не се
базират на липсата или наличието на каса. В този смисъл е неоснователен доводът
на жалбоподателката, че констатациите в РА се основат на липса на каса, в която
да се съхраняват средства, съответно наличието на такава би опровергало
установяванията в РА. Съдът споделя становището на жалбоподателката, че наличие
на каса не би установило наличие или липса на парични средства в нея, поради
което е без значение за спора да се установява този факт.
Жалбоподателката
сочи, че от съпругът й – И.Г.К.е получила доходи, които не са възприети в
ревизионното производство.
Между Т.Д.К.
и И.Г.К.е сключен граждански брак на 12.03.1989 г. Между съпрузите е сключен
брачен договор вписан в АВ с рег. № 2934/18.02.2013 г., с част ІV е договорено
„Придобитите за в бъдеще недвижими и движими вещи, вземания, печалби дивиденти,
ценни книжа, акции, суми по депозити, влогове и въобще всякакви активи, без
ограничение във вида на имуществото са лична индивидуална собственост на този
от съпрузите и страни по настоящия договор, на чието име са придобити“.
За периода
01.01.1991 г. – 31.12.2015 г. от И.Г.К.са подавани декларации за осигуряване
върху минимален осигурителен доход и не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ –
л.312-319.
От справки по
чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми на И.Г.К.се
установява, че през периода от И.К. са декларирани и изплатени дивиденти както
следва:
Допълнителната
ССЕ проследява доходите на съпруга на жалбоподателката – И.К. в следната
хронология:
|
период |
доход по свид. показания на К. |
документи |
доходи от трудови възнаграждения |
документи |
доход по документи от НАП |
Протокол №ПФ-03000318000660-073-001/22.03.19г. |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
|
2007г. |
37200,00 |
Ст. Г. ЕООД
РКО 1/31.08.07г. |
|
|
37200,00 |
Ст. Г. ЕООД
РКО 1/31.08.07г. |
|
2008г. |
25175,00 |
Сънифарм ООД
РКО 122/31.10.08г. |
|
|
25175,00 |
Сънифарм ООД
РКО 122/31.10.08г. |
|
2008г. |
47500,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО 122/30.11.08г. |
|
|
47500,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО 122/30.11.08г. |
|
2013г. |
10000,00 |
Фармакс ЕООД
РКО 1/05.02.13г. |
|
|
10000,00 |
Фармакс ЕООД
РКО 1/05.02.13г. |
|
2013г. |
9240,94 |
Фармакс ЕООД
РКО 2/11.02.13г. |
|
|
9240,94 |
Фармакс ЕООД
РКО 2/11.02.13г. |
|
2013г. |
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/14.11.13г. |
2,47 |
дивидент от
Софарма Трейд - 2013г. |
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/14.11.13г. |
|
2013г. |
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/18.11.13г. |
3,70 |
дивидент от
Софарма Трейд - 2016г. |
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/18.11.13г. |
|
2013г. |
5500,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/25.11.13г. |
3,71 |
дивидент от
Софарма Трейд - 2017г. |
5500,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/25.11.13г. |
|
2013г. |
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/21.11.13г. |
|
|
14000,00 |
Асклепий ИК
ЕООД РКО/21.11.13г. |
|
2013г. |
10165,00 |
Астрафарм ЕООД
РКО/30.12.13г. |
|
|
10165,00 |
Астрафарм ЕООД
РКО/30.12.13г. |
|
2016г. |
|
|
5855,50 |
РЗ от АИК ООД |
|
|
|
2017г. |
|
|
5907,15 |
РЗ от АИК ООД |
|
|
|
Общо: |
186780,94 |
|
11772,53 |
|
186780,94 |
|
Разпитан в
качеството на свидетел И.К. твърди, че е дал на съпругата си – Т.К. около
40 000 лева през 2006, 2007 и 2008 г., поради това, че тя се е грижела за дъщеря
им и семейството им през това време.
Не са
представени доказателства от жалбоподателката, че към 31.12.2015 г.
предоставените парични средства в размер на 40 000 лева са били налични.
Свидетелят К. е заявил, че е предоставил парите на К., за да се грижи за дъщеря
им и семейството им в периода 2006 г. – 2008 г., поради което паричните
средства е логично да са били употребени, след като липсват доказателства за
наличността им на 31.12.2015 г. Свид. К. посочва, че е дал през 2016 г. сумата
от 30 000 лева на жалбоподателката, защото тя е решила да се занимава със
собствен бизнес. За наличността на посочената сума през 2016 г. от
жалбоподателката не са представени доказателства, което е в съответствие с твърдението, че сумата е дадена за развиване
на бизнес, т.е. същата е употребена през същия период, поради което
законосъобразно не е послужила за изчисляване на установеното превишение с РД
за 2016 г. /л. 398 – 399/.
От И.К. в
ревизионното производство са представени разходно – касови ордери 10 броя /л.47-52/ описани в таблицата по-горе
/първите десет/. От ответника е оспорено
съдържанието и датата на посочените РКО /л.190 от делото/. Датата е част от съдържаните
на РКО, т.е. оспорва се съдържанието на частни свидетелстващи документи, поради
което не следва да се открива производство по оспорването им, а те следва да се
преценят съвкупно с останалите доказателства. РКО 10 броя /л. 47-52/ са
представени в ревизионното производство от И.К.. Като свидетел посочва, че той
е издал представените от него РКО. Уточнил е, че е управител и собственик на
„Фармекс“ ЕООД, в „Сънифарм“ ЕООД е в съдружие с Г.А., собственик и управител е
на „С.Г.“ ЕООД, „Астрафарма“ ЕООД е също негова фирма. Видно от РКО 10 броя /л.
47-52/ същите са съставени на една и съща бланка, с надпис 04.2009 и баркод
3800146800321, т.е. бланката е от 2009 г., а първите три РКО описани в
таблицата са издадени през 2007 – 2008 г. Следва, че те са съставени за целите
на производството.
Представени
са за пръв път в съдебното производство /л. 151 – 161 от делото/ протоколи от
общо събрание на „С.Г.“ ЕООД от 31.08.2007 г., РКО от 31.08.2007 г.,
хронологична справка по см.492 от „Ст. Г.“ ЕООД, Протокол от „Сънифарм“ ООД,
РКО от „Сънифарм“ ООД -31.1.2008 г., протокол от „Сънифарм“ ООД за разпределение
на дивиденти, хронологична справка по см.492 от „Сънифарм“ ООД, решение на „Асклепий-ИК“ ЕООД от 30.11.2008
г. за разпределение на дивидент, РКО от „Асклепий-ИК“ ЕООД, хронологична
справка по см.492 от „Асклепий-ИК“ ЕООД, решение от „Фармакс“ ЕООД за разпределение на печалба от 04.02.2013 г. Тези
документи са съставени и представени от И.К. видно от положения подпис в тях,
като в Протокол от „Сънифарм“ ООД – л.155 е наличен и подпис на съдружник Г.
Арнаудов.
РКО от „С.Г.“
ЕООД – 31.08.2007 г., „Сънифарм“ ООД -31.10.2008 г. и „Асклепий-ИК“ ЕООД –
30.11.2008 г., са на различни бланки в сравнение с РКО представени в
ревизионното производство. И.К., твърди че сумите са държани в каса в дома му. Новопредставените
документи не установяват по категоричен начин, получаване на дивиденти, тъй
като документите са съставени от И.К. видно от подписите, съдържащи се в тях, а
тези които са справки по см.492 не са подписани, поради което не установяват по
категоричен начин, че са от счетоводството на съответните фирми.
Дивидентите
са декларирани от И.К. по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ, това е благоприятен за
жалбоподателя факт, поради което законосъобразно от органите по приходите са
извършени насрещни проверки на платците на доходите.
Направени са
установявания в ревизионното производство, чрез справка в базата данни на НАП,
чрез които е установено, че „Асклепий – ИК“ ЕООД е заличено на 23.10.2017 г., „С.Г.“ ЕООД няма подадена
справка за изплатени дивиденти, ЕООД „Фармекс“ ЕООД и „Асклепий-ИК“ ЕООД са
подали справка за изплатени дивиденти, но не е платен данък.
За всички
дружества изплатили дивиденти не са налице ГФО, за да се установи имали ли са
печалба, за разпределение на дивиденти в посочения размер. Липсват
доказателства сумите да се предадени на И.К., тъй като документите, които са представени, за да удостоверят този
факт са съставени само от него. Поради тези съображения съдът приема, че
представените РКО за дивиденти не доказват получаване на посочените суми от И.К..
Също така липсват доказателства, че
сумата от 40 000 лева е предадена на жалбоподателката преди 01.01.2016 г.
и сумата от 30 000 лева е предадена през 2016 г. Не се установява
наличността на тези суми при жалбоподателката. Всички тези установявания водят
до извод, че жалбоподателката не е получила посочените суми в размер на 70000 лева
от съпруга си И.К..
В писмени
обяснения от РЛ дадени в административното производство – л.270 е посочено, че
от подаръци от сватбата - 1998 г. имат
събрани 40 000 лева, с които са закупили чуждестранна валута. През 1990 г.
е получила от родителите си и дядо й 10000 долара и 18 000 лева.
За получените
доходи от Еленка Д. Станева /майка на жалбоподателката/ е установено, че
първата е пенсионер от 1999 г., съпругът й е починал 2004 г. Е.С.е получила
рента в размер на 279,79 лева и продажба на недвижимо имущество през 2014 г. в
размер на 500,19 лева / л.371/. Законосъобразно е прието в ревизионното
производство, че Е.С.няма доходи, за да предостави сумите от 10000 долара и
18000 лева. От жалбоподателката в съдебното производство не са ангажирани
доказателства, които да оборят констатациите, че майка й и дядо й не са и
предоставили сумите от 10000 долара и 18000 лева.
Относно
получена сума в размер на 29337,45 лева /15000 евро/ на 12.04.2011 г. кредит от
ПИП съдът е указал на жалбоподателката да представи доказателства за
наличността на сумата по сметката на жалбоподателката към 31.12.2015 г. но
такива не са посочени и представени. Поради
липсата на доказателства, че сумата е била налична при жалбоподателката,
законосъобразно не е отчетена при установяване наличните парични средства в
началото на ревизирания период.
В
допълнителна ССЕ, Приложение № 1 и 2, вещото лице е установило получен превод
от ВСК на учителите по сметка в „ЦКБ“ АД в размер на 19086 лева на 12.04.2011
г. и в размер на 9760 лева на 06.08.2013 г. Не са налице доказателства, че
сумите са налични по сметки или в брой при жалбоподателката към 31.12.2015 г.
поради което законосъобразно не са отчетени от органите по приходите в
ревизионното производство.
За
получен заем от ВСК на 12.04.2011 г. в
размер на 19086 лева не е представен договор, въз основа на който е получена
сумата, за да се установи в какъв срок е следвало да се извърши връщане на
сумата. Представени са договори за заем от 16.09.2009 г. и 02.06.2010 г., който
са най-близки до тази датата, но всеки от тях е за сумите от 15000 лева, т.е.
това не са договорите по които е изплатена сумата от 19086 лева. Не са налице
доказателства, че посочената сума е налична към 31.12.2015 г., поради което законосъобразно
не е включена при определяне на наличните парични средства на жалбоподателката
към 31.12.2015 г.
На 06.08.2013
г. жалбоподателката е получила сумата от 9760 лева от ВСК по договор от
05.08.2013 г. – л. 141 от делото. Същият не е подписан от представител на ВСКУ
– Варна, но поради превеждане на сумата по банковата сметка следва, че заемът е
получен. Не са налице доказателства, че сумата е налична към 31.12.2015 г.
поради което законосъобразно не е отчетена. За сумата от 200 лева от продажба
на МПС по договор от 28.05.2014 г. също не са налице доказателства за
наличността й към 31.12.2015 г., поради което законосъобразно не е приета за
налична.
Правилно са
отчетени като налични порини средства по банкови сметки в размер на 11009,40
лева, според установената наличност в банковите сметки на РЛ в ревизионното
производство.
Основателен е
доводът на ответника, че експертизата не е отчела разходите на едно лице направени
през периода 2007 г. – 2010 г., вещото лице е потвърдило, в публично съдебно
заседание на 01.12.2020 г, че за периода 2007 г. – 2010 г. не е предвидила
сторени разходи от РЛ за живот, но в периода 2011 – 2015 г. е посочила данните,
които са изчислени в РД. Следва, че направеното изчисляване на наличните
парични средства на РЛ към 31.12.2010 г. не отговарят на действителните, поради
което съдът не ги възприема като сума, въз основа на която следва да се
определят наличностите към 31.12.2015 г.
Посочените
установявания, водят до извод, че правилно е установената наличност от 19808,70
лева към 31.12.2005 г. /л. 382-383/. Установяванията на допълнителната ССЕ
Приложение №1 и Приложение № 2 след като се изключат сумите получени преди 2011
г. /не са предвидени разходи за живот/, суми получени от проведи ВСК, получен
кредит от ПИП, сума от продажба на МПС и
сума предоставена от И.К. съответства на установяванията в ревизионното производство
/л.382 -383/, което потвърждава, че законосъобразно е определена наличността
към 31.12.2015 г. на РЛ.
Съпоставката
на наличните парични средства в началото на данъчната година 2016 г. и 2017 г.,
получените и изразходените през всяка от годините парични средства и наличните
парични средства в края на данъчните години установява, че са налице
предпоставките по чл. 122, ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити
приходи и доходи, както и декларираните и получените приходи и доходи не съответстват
на имущественото и финансово състояние на РЛ.
Законосъобразно
е определена данъчна основа по чл. 122, ал.1 и ал.2 от ДОПК за облагане с данък
върху недекларираните доходи за 2016 г. в размер на 160900,93 лева и дължим
данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 16090,93 лева, ведно с лихва в
размер на 4527,91 лева и данъчна основа за облагане с данък върху недекларираните
доходи за 2017 г. в размер на 78083,69 лева и дължим данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 7808 ведно с лихва в размер на 1405,55 лева.
С оглед горното оспорения РА е
законосъобразен за определените задължения – данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за
данъчен период 2016 г. в размер на 16090 лева – главница и 4527,91 лева – лихва
и за данъчен период 2017 г. в размер на 7808 лева – главница и 1405,55 лева –
лихва, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Материалния интерес по спора е в размер на 29831,46 лева. Юрисконсултско
възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание
чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 1424,94 лева,
съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК. Извършено е процесуално представителство от
юрисконсулт, поради което на администрацията, към която се числи ответника
следва да се присъди посочената сума.
Предвид
изхода на спора и съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК искането на жалбоподателката
за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.Д.К. ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03000319004738-091-001/07.02.2020 г. издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 95/05.05.2020
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с който РА на
Т.Д.К. са определени задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди
2016 г. и 2017 г. в общ размер 23898 лева – главница и 5933,46 лева – лихва.
ОСЪЖДА Т.Д.К. ЕГН **********
да
заплати на Национална агенция за приходите сумата 1424,94
лева /хиляда четиристотин двадесет и четири лв. и 94 ст./, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: