Решение по дело №4767/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4177
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100504767
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  №……..

 

гр.София, ... 06. 2019 г.

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав, в закрито заседание на …… през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

      ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                         НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Вранеску ч. гр. д. № 4767/2019 г.

за да постанови определение, взе предвид следното:

     

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.Д. К., ЕГН ********** срещу постановление от 15.11.2018 г. на частен съдебен изпълнител М.К., рег. №788 по изп. д. № 20187880400406, с което са приети разноски в изпълнението за адвокатско възнаграждение и  определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че изпълнителното дело не предполага някаква сложност при събиране на сумите. Наред с това твърди, че е заплатила половината от задължението преди образуване на изпълнителното дело – 375 лева на 26.06.2018г., поради което в рамките на изпълнението задължението й е в размер на 375 лева, и в този случай адвокатското възнаграждение от 500 лева, е в прекомерен размер. Счита, че неправилно съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса върху цялата сума предвид обстоятелството, че половината от дължимата сума е била заплатена преди образуване на изпълнителното дело. Намира, че адвокатския хонорар е завишен, действията които адвоката е извършил са единствено по подаване молба до съдебния изпълнител, а в Наредба № 1 от 09.07.2004г., е предвидено минимално възнаграждение за образуване на изпълнително производство в размер на 200 лева. Счита, че изпълнението не е с правна и фактическа сложност. Моли, обжалваният акт да бъде отменен.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, не депозира възражение.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20187880400406, е изложил  мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.11.2018 г. по молба с вх. №7743/14.11.2018 г. на взискателя К.К.чрез адв. К.Н.е образувано изп. д. № 20187880400406 срещу Е.Д. К. въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.11.2018 г. от Районен съд- София по гр. д. №1094/2017 г., 84 с-в по сила, на който длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора сумата от 750 лева- адвокатско възнаграждение.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на сумата по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на вземанията да бъдат предприети срещу длъжника всички изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство разноски.

По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие сключен между К.К.и адвокат К.Н.с предмет на договора оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело срещу Е. К.. В договора е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и е платено в брой.

На 19.11.2018 г. ЧСИ връчва на длъжника К. на основание чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че  общо дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 1 496 лева, от които: 750 лева- главница, 500 лева- разноски по изп. дело и 246 лева по ТТРЗЧСИ, дължими към 29.11.2018 г..

С постановление от 15.11.2018 г., съдебният изпълнител приема, че разноските в изпълнителното производство на основание чл. 78, вр. с чл. 79 ГПК са както следва: 1. 500 лева- адвокатско възнаграждение; 2. Такси по ТТРЗЧСИ- 246 лева, от които 102 лева, обикновени такси, по т. 1- 24 лева с ДДС, по т. 3- 18 лева с ДДС, по т. 5- 24 лева с ДДС, по т. 9- 36 лева с ДДС и пропорционална такса в размер на 144 лева с ДДС.

По изпълнителното дело е представена молба вх. №7812/19.11.2018 г. до съдебния изпълнител от длъжника Е.К., с която е представено известие за доставяне на пощенски запис-паричен превод за сумата от 375 лева до К.К.. Видно пощенският запис е получен на 30.06.2018 г..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство и възлагане на ЧСИ изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ, но доколкото това е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Случая не се отличава с фактическа и правна сложност, която би предполагала нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в големи размери, това би определило нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало начисляването на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г.. Но в настоящата хипотеза и при положение, че половината от дължимата сума е заплатена преди да бъде образувано изпълнителното производство, е неоправдано да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като не са извършени действия от адвоката за удовлетворяване на парични вземания на взискателя предполагащи такова възнаграждение. Необосновано е присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минималния размер определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г..

Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част- относно незаконосъобразно определената от съдебният изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно т. 26 ТТЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Съгласно Забележка 1 към посочената норма, при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Ето защо, в поканата за доброволно изпълнение следва да се посочи целият размер на дължимата такса по т. 26 ТТЗЧСИ, но при събиране на задълженията същата ще следва да се събира пропорционално на събраната част от вземането. В случая предвид обстоятелството, че половината от дължимата главница е заплатена преди да бъде образувано изпълнителното производство, то следва да се приеме, че е налице вземане в размер на 375 лева плюс адвокатско възнаграждение в минималния размер определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г., а именно 200 лева, то дължимата пропорционална такса следва да е в размер на 57.50 лева

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че разноските за адвокатско възнаграждение от 500 лева, следва да бъдат намалени до минималния размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно   сумата от 200.00 лева, а пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва също да бъде намалена на 57.5 лева.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Д. К., ЕГН **********  постановление за приетите по делото разноски от 15.11.2018 г. на частен съдебен изпълнител М.К., рег. №788 по изп. д. № 20187880400406, в частта за приетото адвокатското възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА  на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и дължимо от длъжника  по изп. д. № 20187880400406 на частен съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 500.00 /пет стотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева.

ОТМЕНЯ по жалба на Е.Д. К., ЕГН **********  постановление за приетите по делото разноски от 15.11.2018 г. на частен съдебен изпълнител М.К., рег. №788 по изп. д. № 20187880400406, в частта относно определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника Е.Д. К., ЕГН **********, над 57.50 /петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева до пълния начислен от ЧСИ размер от 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

 

                                                                            2.