Протокол по дело №748/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 733
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 19 септември 2022 г.)
Съдия: Ерна Якова-Павлова
Дело: 20223100600748
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 733
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Яна Панева

Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Ант. Д. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600748 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ЖАЛБ.ПОДС. В. Т. В. , редовно призована, явява се лично и с адв.Т. К. , редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия ЯКОВА-ПАВЛОВА.
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и дава ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така депозирания протест от
РП - Варна на посочените в него основания. Наблюдаващият делото прокурор изключително
подробно, хронологично и ясно е изложил доводите си защо не е съгласен с постановения
първоинстанционен съдебен акт – присъда по НОХД № 3719/2021 г. по описа на ВРС, 23
състав. Доводите изцяло поддържам и се присъединявам към тях. Доколкото протеста и
1
допълнението към него са изключително обилни само ще се спра на два важни факта.
Фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин в рамките
на проведеното съдебно следствие в няколко съдебни заседания, като са изслушани
свидетели, поискани и от двете страни, от страна на обвинението и от страна на защитата.
Установено е мястото, където е настъпил инцидента, т.е., където е извършено
престъплението. Установено е, че непосредствено преди извършване на престъплението
подсъдимата е разговаряла с двамата полицейски служители. Установено е, че единият от
тях е отворил предна лява врата на управлявания от нея автомобил, който в този момент е
бил спрян. Подсъдимата е виждала местоположението на двамата полицейски служители.
Осъзнавала е и е виждала, че вратата на управлявания от нея автомобил е отворена и
въпреки всичко е предприела действие за движение назад, като считам, че с оглед на
установеното по делото, проведените разговори между нея и длъжностните лица, същата,
освен че е желаела да напусне мястото на извършване на проверката, съвсем ясно и
съзнателно е допускала, че при конкретната фактическа обстановка ще настъпят телесни
увреждания за двамата полицейски служители.
В този смисъл считам, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е
приел, че е налице осъществено деяние - ПТП и поради характера на причинените телесни
увреждания на двамата пострадали, които са леки телесни по смисъла на НК – чл. 130, е
приел, че деянието е несъставомерно. НК не предвижда изрично изброяване на случаите,
начините и средствата, при които могат да бъдат причинени обикновени телесни
увреждания, осъществяващи съставите на престъпление по чл. 128-129, в случая чл. 130, а
доколкото двамата полицейски служители по това време са изпълнявали служебните си
задължения по график, безспорно е осъществен състава на престъплението по чл. 131 НК по
отношение на всеки един от тях.
С оглед на това, Ви моля да отмените постановения от РС – Варна съдебен акт по
НОХД № 3719/2021г., като вместо това признаете подсъдимата В. Т. В. за виновна в това, че
на 28.01.2020 г. в гр. Варна причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, на
полицейски орган – младши инспектор Г.Н.Г.в – старши полицай в група „Общинска
полиция“ при Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна при изпълнение на службата му –
престъпление по чл. 131, ал.2, пр. 4, т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК, и за това, че на 28.01.2020 г.
в гр. Варна причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата коленна
става, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски
орган – младши инспектор Д.Ив.Д.в – старши полицай в група „Общинска полиция“ при
Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към Отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, при изпълнение на службата му престъпление по чл. 131,
ал.2, пр.4, т.3, вр. чл. 130, ал.1 от НК.
Моля да наложите наказанията така, както са поискани от представителя на
прокуратурата пред първата инстанция. Моля за вашата присъда.
2
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, искам да отбележа, че в подаденото от мен
възражение срещу протеста съм допуснал техническа грешка, като съм разменил имената на
двамата свидетели, в смисъл срещу кого от тях има влязло в сила решение по
административно дело. Всъщност влязло в сила НП има по отношение на Димитров, защото
той е човекът, който е получил телесна повреда при движение на автомобила напред.
Това обаче не променя изложеното от мен в контекста на факта, че няма как при
еднаква фактическа обстановка лека телесна повреда причинена на единия свидетел при
движение на автомобила напред да е административно нарушение, а лека телесна повреда,
причинена на другия при движение назад, да е престъпление. Т.е.прокуратурата иска от вас
да въведете нов разграничителен критерий между престъпление и административно
нарушение, и това да е направлението, в което се движи автомобила, напред или назад,
което е нонсенс.
Аз се обосновавам, макар и не изчерпателно, но все пак достатъчно подробно защо
протеста не следва да бъде уважаван и няма да се повтарям, за да спестя процесуалното
време на съда, но все пак трябва да скицирам няколко неща, особено с оглед на твърдяното
от представителя на обвинението.
На първо място няма състав на престъпление по чл. 131 НК, след като леки телесни
повреди са причинени при управление на МПС. Това е абсурдно. Всички деяния, които
съставляват престъпления, извършени при управление на МПС, са систематизирани в гл.11,
раздел 2-ри - Транспортни престъпления и се явяват специални правни норми спрямо
общите, които са систематизирани в гл. 2-ра - Престъпления срещу личността.
Не мога да пропусна да коментирам твърденията в протеста, че прокуратурата знаела,
че няма състав на престъпление против транспорта и за това повдигнала такова по чл.131
НК. Първо, като знаеш, че няма престъпление, няма нужда прокуратурата да се чувства
длъжна да си измисли такова. Второ, това твърдение е очевидно невярно, както става ясно
от съдебния протокол на първа инстанция. Прокуратурата беше напълно изненадана, че
телесните повреди са при управление на МПС и че обикновено те се квалифицират като
престъпление по транспорта и реакцията на прокурора беше, че отказва да го коментира.
Няма как да се откажеш да коментираш нещо, което твърдиш, че си обмислил, съзнателно
си преценил и си стигнал до определен правен извод след конкретен анализ и когато трябва
да защитиш обвинението, каквато е работата на прокурора, да откажеш да коментираш.
Продължавайки напред по възражението към протеста е видно, че дори да имаше
престъпление по чл.131 НК, пак е несъставомерно в конкретния случай, защото телесните
повреди са извършени извън кръга на служебните задължения на двамата служители. В този
случай аз съм го отбелязал във възражението си, анализа на районния съд е неправилен и се
компенсира от оправдателната присъда. Двамата свидетели се намират на полицейски пост,
видно от материалите по делото, а не на КПП и съгласно чл. 70 от ЗМВР проверка на лични
документи могат да правят само, ако са на КПП. Затова и двамата твърдят, че са на КПП,
защото няма друга хипотеза. Другите хипотези са изброени в закона и те не попадат в никоя
3
от тях.
Също така останалите им действия - дърпане от автомобила, проникване вътре,
счупване вратата на автомобила, опита да се откопчае колана, и забележете, на запален
двигател, обяснил съм защо не може да се прави такава проверка на запален двигател,
излизат извън задълженията им на пост Делфинариум. А задълженията им на пост
Делфинариум се заключват в едно простичко нещо - да проверят пропуските на
автомобилите и който има пропуск да го пуснат, който няма да не го пуснат.
Умисъла, по-скоро липсата на умисъл, съм конкретизирал достатъчно подробно в
изложението пред РС, той е възприел, че няма умисъл. Обосновал съм го във възражението
срещу протеста, така че ясно е, че умисъл въобще няма в случая и не могат да се направят
изводи за такъв, тъй когато посегнеш да откопчаеш колана на една жена, която е вътре, все
ще докоснеш гърдите й, колата е с включен двигател, отпуска съединителя и колата тръгва
назад. Самият Г. го е казал, цитирал съм го в изложението, видно е в негова докладна
записка, в разпита му пред съда на първа инстанция твърди едно и също – „Като посегнах да
откопчея колана тя се дръпна рязко назад.“
В заключение ще обърна внимание на един на пръв поглед незначителен факт, който
до момента въобще не съм коментирал и не е коментиран нито от съда, нито от прокурора.
Установено е по делото, че тези служители са давали наряд на пост Делфинариум и друг
път. Установено е, че Велина няколко пъти на ден влиза и излиза оттам. Свидетелите
твърдят, че не са запомнили жената и автомобила. Между другото има твърдения в тази
посока, изложени от нея и съпруга й, че началника им е казал - Не познавате ли автомобила?
- като е дошъл. Но те самите твърдят, че не са познавали жената и автомобила в своето
обяснение, но заявяват, че са чули ясно какво е казала – „Тези идиоти пак ли ще ме
проверяват?“ Пак ли ще ме проверяват означава, че е била проверявана и те самите го
казват. От тези техни показания става ясно, че са я спирали повече от веднъж. Възможно е
да не са я запомнили, възможно е да не са запомнили автомобила.
Сега факта, за който споменах. Там минават много автомобили. Може да минават и
много БМВ-та – бели, черни, сини, нормалния цвят за чисто ново БМВ. Само че това е
оранжев цвят, г-да съдии. Колко оранжеви БМВ-та влизат там? Полицейските служители
няма как да са далтонисти. Дали казват истината, като казват, че оранжево БМВ, което
минава по няколко пъти на ден оттам, не са го запомнили. Аз няма да коментирам изводите
и какво е казала тя по телефона, но очевидно, че тези служители, дали правят изводи Вие
може сами да прецените. Ако направите справка колко такива оранжеви БМВ-та има във
Варна, аз се съмнявам, че има друго. Възниква въпроса защо са спрели да проверяват
автомобил, за който знаят, че има пропуск. И след като се е получила повредата на вратата
на този чисто нов оранжев автомобил, който има пропуск и те го знаят, се оказва, че
госпожата, която го е управлявала, е задържана за 24 часа във Второ РУ. След това са я
обзавели с 4 броя дела - 2 административни и 2 наказателни за това цялото нещо. Двете
наказателни после са обединени и останаха 3 дела. Наблюдаващият прокурор, според
изложеното от него в протеста, виждайки че няма престъпление, се чувства обаче длъжен да
4
намери такова. Сто процента помните, бяхте в РС тогава, когато друг случай с Общинска
полиция щяха да осъдят невинен човек по така стъкмена история, в който записите от
камерите го спасиха. Е, тук няма записи от камери, но фактите по делото са достатъчно
красноречиви и те са ясни.
С оглед на това Ви моля да не уважавате така подадения протест и да потвърдите
постановената от първоинстанционния съд присъда, тъй като лично на мен ми е малко
смешно да ходя на горна инстанция за това дело, но преценката е ваша.
ЖАЛБ. ПОДС. В.: Съгласна съм с изложеното от моя адвокат. Нямам какво да
допълня.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБ. ПОДС. В.: Моля да потвърдите присъдата.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе
с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 14.03 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5