№ 302
гр. Габрово, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100579 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, предявена срещу ЕТ „ПЛАМ 97-Пламен Минчев”,
ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Омуртаг” № 3.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 233.71 лв. – главница, представляваща цена за
незаплатена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” за
абонаментен № 32Z4600013570634 за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г. и
сумата 4.94 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.08.2020 г.
до 08.01.2021 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 111/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по
чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди, че на 20.03.2018 г. между „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги”
ЕАД, ЕИК ********* ЕАД /правоприемник на „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД/
и ЕТ "ПЛАМ 97-Пламен Минчев", ЕИК ********* е сключен договор за комбинирани
услуги № ПКСП-*********/20.03.2018 г. за покупко - продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги при
условията на продукт Енерго Про Сейв, като за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020
г. на ответника е начислена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа” за абонаментен № 32Z4600013570634, за което били издадени съответните
1
фактури. Освен главницата ответникът дължал и обезщетение за забава за периода от
24.08.2020 г. до 08.01.2021 г.. Изложените обстоятелства пораждали правен интерес за
ищеца от провеждане на исковете за установяване и принудително осъществяване на
изискуемите си вземания, като му бъдат присъдени и разноските за производството.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Излага, че предявения
установителен иск е недопустим, тъй като липсвало идентичност в предмета на
заповедното и исковото производство. В тази връзка сочи, че в издадената заповед за
изпълнение било посочено че главницата представлява незаплатена енергия, а в
исковото производство се претендирала такса мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа”.
Възражението е неоснователно. В издадената заповед за изпълнение е посочено
от кой договор произтича вземането, за кой период и обект се отнася и по кои издадени
фактури. Вярно, че в заповедта е записано, че главницата представлява незаплатена
електроенергия, но изрично е посочено, че се касае за договор за комбинирани услуги,
в който се включва и заплащане на мрежови услуги. Също така заявителят в
депозираното заявление изрично е посочил, че главницата е за мрежова услуга, като
дори и заповедният съд да е допуснал грешка, тя следва да се поправи по реда на чл.
247 ГПК и същата не води до недопустимост на предявения установителен иск. На
следващо място ответникът оспорва основателността на предявения иск, т.е. не е
налице промяна в становището му независимо дали първоначално е считал, че
главницата включва незаплатена електроенергия.
По същество оспорва предявените искове с възражението, че не му е
предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”, както и не
е получавал процесните фактури. На следващо място сочи, че от 24.09.2020 г. не е
собственик на обекта в село Враниловци, тъй като същият е продаден на публична
продан и е загубил качеството „потребител”, като длъжник на цената е новия
собственик съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно в производството и от представения договор № ПКСП - **********,
сключен на 20.03.2018 г. се установява че между „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги”
ЕАД /правоприемник на „Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД/ и „ЕТ „ПЛАМ 97-
Пламен Минчев”, възникнало правоотношение с предмет продажба на електрическа
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт Енерго-Про Сейв, като ответникът се задължил в срок от 10
календарни да заплаща задълженията по издаваните му от ищеца фактури (чл. 13, ал.1
от договора). Неполучаването на фактурите по чл. 12 не освобождава купувача от
задължението му да заплати сумите по тях – чл. 13, ал. 2 от договора. В случай на
забавено плащане на дължимите суми купувачът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимите суми за периода на забавата – чл. 13, ал.3
от договора. В приложение № 1 към договора са посочени обектите за доставка на
електрическа енергия, сред които е и обект, находящ се в село Враниловци, общ.
Габрово, представляващ зърносушилня.
Сключеният договор бил срочен и по волята на страните действал за срок от 24
2
месеца, но в чл.4, ал. 3 от договора била уговорена възможност за автоматично
продължаване на действието му за неопределен срок, при липса на волеизявление от
някоя от страните за прекратяването му, отправено до един месец преди изтичане на
срока му. Не се твърди някоя от страните да е възразила срещу подновяване действието
на договора, поради което за процесния период – м. юли – м. ноември 2020 г. същият е
представлявал валиден източник на търговско правоотношение между страните.
Съгласно извлечение от сметка към 08.01.2021 г. и представени фактури,
съставени от ищеца, цената на предоставени мрежови услуги за периода от 01.07.2020
г. до 30.11.2020 г. е в размер на 233.71 лева, съответно обезщетението за забава върху
тази главница – 4.94 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от
страните, се установява, че размерът на начислените суми, съгласно издадени 5 броя
фактури за периода от 14.08.2020 г. до 14.12.2020 г. е 233.71 лева, която сума не е
заплатена. Върху същата от настъпване изискуемостта на задължението по всяка
фактура до 08.01.2021 г. е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 4.92 лева. Съгласно заключението при размер на главницата от 208.83 лева
обезщетението за забава в размер на законната лихва в размер на 4.40 лева.
Съгласно писмо, вх. № 3714/05.08.2021 г. на НАП за периода 01.08.2020 г. –
31.12.2020 г. няма данни за подадени справки – декларации по ЗДДС на „ЕТ „ПЛАМ
97-Пламен Минчев”, като лицето е дерегистрирано по ЗДДС на 28.02.2017 г. Няма
данни за подадена от ответника данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчната
2020 г.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Вещото лице сочи, че при изчисляване на фактурите за мрежови услуги за периода м.
07.2020-м. 11.2020 са приложени утвърдените от КЕВР цени. Същевременно вещото
лице пояснява, че предоставената мощност на клиента съобразно присъединителните
му съоръжения (СТИ и предпазители) не може надвишава 55,4 кВт., т.е. е по-ниска от
посочената като предоставена мощност - 69 кВт. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при предоставена мощност е в размер на 55,4 кВт. стойността на
мрежовите услуги се равнява на 208.83 лева.
Представено е и постановление от 04.09.2020 г. на ЧСИ Весела Цонева, влязло в
сила на 24.09.2020 г., с което правото на собственост върху недвижими имоти,
находящи се в село Враниловци, общ. Габрово, притежавано от ответника по иска са
възложени на Николай Мирославов Колев. Не се спори между страните, че
постановлението за възлагане касае и процесния обект за доставка на електрическа
енергия.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 111/2021 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
20.01.2020 г., като ответникът възразил срещу издадената на 25.01.2021 г. такава.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД..
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
3
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави мрежова услуга за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 233.71 лв. и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
Страните не спорят, че „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД и ЕТ „ПЛАМ
97-Пламен Минчев” са били в търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ
договор за търговска продажба съдържание, с предмет задължението на ищеца, в
качеството му на продавач да достави и прехвърли правото в полза на ответника на
собственост върху определено количество електрическа енергия срещу цена, която ЕТ
„ПЛАМ 97-Пламен Минчев”, в качеството на купувач, се е задължило да заплати. По
делото не се спори, че процесният имот, представляващ зърносушилня, находящ се в
село Велковци, общ. Габрово е бил присъединен към електроразпределителната мрежа.
Ищецът твърди да е носител на субективно материално право на вземане за
предоставена мрежова услуга, породено в рамките на правоотношение, регулирано от
разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електрическа
енергия, издадени от ДКЕВР (обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.), тъй като в чл. 91, ал. 2
ЗЕ изрично е предвидено, че сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от комисията по предложение на енергийните предприятия. Сключеният между
страните договор е договор за комбинирани услуги по смисъла на чл. 11, т. 10 вр. чл.
20 ПТЕЕ.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови
период. Приетите Правила за търговия с електрическа енергия регламентират
отделното заплащане на предоставяните от крайния снабдител на електрическа енергия
услуги по цени, утвърдени от КЕВР /чл. 29/. Съгласно решение № Ц – 29 от 01.07.2020
г. на КЕВР е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители – абонати на ищеца, като цената е определена на база
предоставената мощност, вместо на база потребените количества енергия, както е било
до този момент.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото
за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и
принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за
поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера на консумацията на
отделния стопански потребител, а от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент
капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Според
действащите утвърдени от КЕВР цени за електрическа енергия, всеки стопански
потребител заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от
мрежата, независимо от моментната консумация. Следователно, в настоящия случай
при установеното присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа
4
потребителят следва да заплати цената за осигурения достъп до нея през процесния
период.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа
експертизи, като съобрази действително предоставената мощност на клиента, съдът
прие за установено, че за процесния период ответникът дължи цената на предоставения
достъп до електроразпределителната мрежа на стойност 208.83 лева.
Възраженията на ответника, че не дължи заплащане на посочената сума тъй като
същият е бил продаден на публична продан и е загубил качеството „потребител”, като
длъжник на цената е новия собственик съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, съдът намира за
неоснователни. Договорът за комбинирани услуги като вид договор има сила на закон
за страните по него и може да бъде изменян, прекратяван, развалян или отменян само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл. 20а ЗЗД).
Предвидените в Раздел VII от договора основания за прекратяване на договора за
комбинирани услуги, както в полза на ищеца, така и в полза на ответника, са уредени
по аналогичен начин - като правна възможност, която за да бъде реализирана следва да
бъде отправено писмено волеизявление до насрещната страна, а последиците на
прекратяването настъпват след изтичане на съответния срок. Правото на прекратяване
на договорната връзка може да бъде упражнено от неговия носител, но може и да не
бъде упражнено, като в последния случай договорното правоотношение по продажба
на електрическа енергия продължава да обвързва страните по него. Договорното
правоотношение по договора за комбинирани услуги продължава да обвързва страните
по него, при неупражнено право на ответника за прекратяването му, при което всяка от
страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на
договора. В случая ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да е
отправил писмено предизвестие до ищеца за прекратяване на договора, ето защо
дължи заплащане на предоставените през срока на действието му мрежови услуги.
Следва да се отбележи, че цитираното от ответника решение № 205 от 28.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о. не обхваща хипотезите, в които имотът е
предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от
новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния
снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
доказания размер от 208.83 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 233.71 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът не
оспорва факта, че не е заплатил цената на предоставения достъп до
електроразпределителната мрежа, поради което и в патримониума на ищеца е
възникнало правото на парично вземане за тази сума – 208.83 лева, представляваща
цена на незаплатена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” за
периода от 01.07.2020 год. до 30.11.2020 год., което право не е погасено чрез плащане.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
5
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 208.83 лева за
цена на незаплатена мрежова услуга, което парично задължение е изискуемо.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от месечни задължения е срочно, като покана от
страна на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД не е била необходима,
съответно ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на падежа на
съответната фактура.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до
08.01.2021 г., възлиза на сумата 4.40 лева, определено съгласно заключението на
съдебно счетоводната експертиза, за която сума предявеният акцесорен иск следва да
бъде уважен, като за разликата до предявения размер от 4.94 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на
75 лева, формирани от 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – възнаграждение за
юрисконсулт, от която сума, следва да му се присъдят 67.01 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 679.05
лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса
(25 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, възнаграждение за вещо
лице по СчЕ (220 лева), възнаграждение за вещо лице по СТЕ (180 лева),
пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът ЕТ „ПЛАМ 97-Пламен Минчев” не представя доказателства за
6
извършени разноски и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни
услуги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик № 258 срещу ЕТ „ПЛАМ 97-Пламен
Минчев”, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Омуртаг” № 3, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 208.83 лева
(двеста и осем лева и осемдесет и три стотинки) – главница, представляваща цена на
незаплатена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” за
абонаментен № 32Z4600013570634 за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г.,
съгласно издадени в периода от 14.08.2020 г. до 14.12.2020 г. фактури, в недвижим
имот, находящ се в село Враниловци, общ. Габрово, заедно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 4.40 лева (четири лева и четиридесет
стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на всяка от фактурите до 08.01.2021 г., за които суми в производството по ч. гр.
д. № 111/2021 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над сумата 208.83 лева до
предявения размер от 233.71 лева и акцесорния иск за разликата над сумата 4.40 лева
до предявения размер от 4.94 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „ПЛАМ 97-Пламен Минчев”, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „Омуртаг” № 3 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Варна Тауърс - Г,
бул. Владислав Варненчик № 258, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 679.05 лева
(шестстотин седемдесет и девет лева и пет стотинки) - разноски за исковото
производство и сумата 67.01 лева (шестдесет и седем лева и една стотинка) лева -
разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7