Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен,
14.03.2017год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд в публично
заседание на 14.03.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9366, по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.415 ал. 1 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „Топлофикация
Плевен” ЕАД против А.В.Б., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал.
1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 524.51 лв., за която е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №
7938/2016г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение.
РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК.
Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на
длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 448.88лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и 75.63лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 19.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7938/2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата
признава исковете. Прави възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение
на ищеца в исковото и заповедното производство.
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 27.10.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 7938/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 4967/27.10.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, следните суми: 1958,81
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2006
г. до 31.03.2016 г., лихва върху главницата в размер на 1122,76 лв. за периода
от 02.03.2006 г. до 19.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 27.10.2016 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 61,64 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв. По тази заповед ответникът е възразил
в законоустановения срок, а в изпълнение на указанието на заповедния съд,
ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето вземане, като е
направил корекция в претендирания размер и го е намалил. С отговора си
ответникът е признал предявения срещу него иск.
Съгласно чл. 237
от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 5667 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
,,Топлофикация Плевен” ЕАД на потребителите в гр.Плевен, съдът намира, че
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива
права, с които ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното
признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде
постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането
по предявените искове. Т.к. е налице
разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 7938/2016г.
на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 4967/27.10.2016г.,
следва да се обезсили.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца. Ищецът е представил списък на разноските съгласно чл. 80
от ГПК, и съдът намира, че следва да присъди от сочените в него суми само
претендираните 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от
претендираното юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. Относно разноските
за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание
на иска, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство. Съдът намира, че претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. в заповедното производство
следва да бъде редуцирано до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8
от ГПК, и с оглед на това, че в случая не е налице фактическа и правна сложност
при изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
обезсилването на заповедта за част от сумите и редуцираното юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да осъди ответника да заплати 19.00лв. – разноски
на ищеца в заповедното производство.
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
А.В.Б., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, сумите от 448.88лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за
периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и
75.63лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 19.10.2016г., ведно със
законната лихва от 27.10.2016г. - датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7938/2016г. на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4967/27.10.2016г., по ч.гр.д. № 7938/2016г.
на ПлРС за сумите над 448.88лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.11.2013г. до 31.03.2016г. и над 75.63лв.
– лихва за забава от 04.01.2014г. до 19.10.2016г.
ОСЪЖДА А.В.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, разноски по настоящото производство в общ размер на 175.00лв.
и разноски в производството по ч.гр.д. № 7938/2016г. на ПлРС в размер на 19.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: