Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. В._____________2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в
публичното заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА Д.
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 145 на
Административен съд - В. по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Х.И.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Г., против Акт за регистрация по ЗДДС
№ 180421500019948/14.10.2015г., потвърден с Решение № 602/22.12.2015г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. /ОДОП/,
с който е прието, че жалбоподателят е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС и извършва независима икономическа дейност по чл.3, ал.2 от ЗДДС, като
за периода 01.10.2010г. – 31.12.2010г. е реализирал облагаем оборот за
регистрация общо в размер на 87017,34лв. в т.ч. от продажба – 64151,00лв. и от
наеми – 22866,34лв., и отговаря на изискванията за регистрация по чл.96 от ЗДДС,
считано от 28.01.2011г.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалвания акт за регистрация, поради противоречието му
с материалния закон. Твърди, че по въпроса дали осъществяваната от него дейност
е независима икономическа дейност, орган по приходите вече се е произнесъл,
като е отказал регистрация по заявлението, подадено на 13.05.2008г. Сочи, че не
е регистриран като търговец по ТЗ, нито е образувал предприятие по смисъла на
чл.1, ал.2 от ТЗ, напротив – установено е, че няма трудови договори, няма данни
за нает персонал. Счита, че не е налице и хипотезата по чл.1, т.14 от ТЗ, т.к.
покупката на недвижимите имоти не е била с цел препродажба. Твърди, че дворното
място и постройката в него са закупени за неговите и на семейството му нужди,
като впоследствие, след придобиването на имота, с влязъл в сила ПУП, е
предвидено извършването на ново строителство, с което е бил длъжен да се
съобрази. Сочи и че строителството на сградата е извършено по стопански начин,
както и че от продажбата на имотите не е реализирана печалба, тъй като са
продавани по данъчна оценка, във вида към момента на продажбата, без да се
извършва благоустройство. Иска се отмяна на акта за регистрация и присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответната страна – директора на
Дирекция „ОДОП“ – В., чрез процесуалния си представител юрк.М. М., оспорва
жалбата. Позовава се на решение на СЕС по обединени дела С-180/10 и С-181/10,
както и на решение на СЕС по дело
С-331/14. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С н.а. за покупко-продажба №
74/30.03.2004г., вх. рег. № 4675, Акт № 43, том ХІІІ /стр.1/, жалбоподателят е
придобил собствеността върху дворно място от 391кв.м., представляващо
неурегулиран поземлен имот пл. № 2542,
в кв.198 по кадастралния и регулационен план на гр.Р., ЕКАТТЕ 63427, по ул.М. Л.
№, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, ведно с всички подобрения и насаждения в сградата и терена, като за НПИ
пл.№ 2542 и съседните НПИ №№2541, 2543, 2544, 2546 и 2547 е отреден общ
урегулиран поземлен имот І-2541, 2542, 2543, 2544, 2546, 2547, целият от 1234кв.м.
в кв.198 по плана на гр.Р., при цена 15850,00лв.
С разрешение за строеж /РС/ №
526/05.07.2005г. на главния архитект на
Община – Р., на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ на жалбоподателя е разрешено
извършването на строеж в ПИ № 2542, намиращ се в УПИ № І-2541, 2542, 2543,
2544, 2546 и 2547, кв.198, ул.М.Л. № 44, V-та категория – преустройство, ремонт и промяна на предназначението на съществуваща
жилищна сграда в съществуващите габарити с магазин на първи етаж, пристройка на
два етажа към съществуващата жилищна сграда, пристройка на два етажа с магазин
на първи етаж, офис и приемна на втори етаж, гараж и плътна ограда към
ул.Н.Войводов с височина 2,20м. и външни ВиК връзки.
Със Заповед № РД01/3898/12.12.2005г.
на кмета на Община – Р. е одобрено попълване /поправка/ на кадастрален план за
кв.198, имот 2544, 2542, 2546, 2547, 254.., по плана на гр.Р..
На 25.04.2006г. жалбоподателят подал
в Община – Р. възражение срещу
ПУП – изменение на план за регулация и застрояване, кв.198, гр.Р., като поискал
отхвърляне на проекта. Според т.1 от възражението, ПЗ запазва като елемент на
плана в собствения му имот изграждащата се по чл.50 и чл.53 от ЗУТ двуетажна
сграда с магазини, без да се изследвани възможностите за по-интензивно оползотворяване
на УПИ-то. Като елемент на действащия все още ЧЗРП за кв.198, парцел
І-2541…2547, одобрен със Заповед 1748/23.10.1995г., неговият имот подлежал на
доразработване, което в проекта на било сторено. Наведени са още доводи, че
четириетажното застрояване в УПИ VІІІ-2543, 2544 е в нарушение на Наредба № 7,
както и че РЗП е със стойност, която предпоставя коефициент на интензивност на
застрояване, над допустимата максимална стойност.
Със Заповед № РД01/3730/31.07.2006г.
на кмета на Община – Р., на основание чл.136, ал.1, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е
одобрено Изменение План за регулация и застрояване и Изменение план за
застрояване на кв.198 за УПИ І-2542, VІІ-2541,
VІІІ-2543, 2544; ИПЗ – ІІ-2540. Приет е ИПРЗ за УПИ І-2542, VІІ-2541,
VІІІ-2543, 2544; ИПЗ – ІІ-2540 и ИПРЗ в кв.198 – гр.Р., като от УПИ І-2541, 2542,
2543, 2544, 2546 и 2547 са обособени УПИ І2542, УПИ VІІ2541, УПИ VІ-2547 и УПИ
VІІІ-2543, 2544. Изменен е и регулационния план, одобрен със Заповед
1869/26.11.1998г. и заповед
№ 1748/23.10.1995г. За УПИ І-2542 е прието новопроектирано триетажно и четириетажно
жилищно застрояване с партерен обществено-обслужващ етаж и гаражи, с височини
8,00м. и 12,00м., разположено на улично – регулационните линии по ул.“М. Л.“ и
ул.“В.“, свободно от страничната регулационна линия към УПИ VІІ-2541 и свързано
на калкан към бъдещо застрояване по страничната регулационна линия в съседния
УПИ VІІІ-2543, 2544. Предвидени са 7бр. гаражи.
С РС № 489/15.05.2007г. на основание
чл.148, ал.2 от ЗУТ, главният архитект на Община – Р. разрешил на
жалбоподателя, съобразно съгласуваните и одобрени технически проекти на
15.05.2007г., извършването в УПИ І-2542, кв.198 на строеж – ІV-на категория – Жилищна сграда с обществено-обслужващ етаж,
гаражи и външни ВиК връзки – ЗП 292,63кв.м. и РЗП 1713,62кв.м.
С Удостоверение № 267/28.12.2010г. е
въведен в експлоатация само партерния етаж, състоящ се от 5бр. магазини, 2бр.
офиси и 3бр. гаражи, а с Удостоверение
№ 113/25.06.2013г. сградата изцяло е въведена в експлоатация.
Първоначално жалбоподателят е бил
едноличен възложител и собственик на строежа, като с Протокол №
П-03001815064561-073-001/25.08.2015г. за извършена проверка на факти и
обстоятелства /ПУФО/ са установени извършени от него продажби на самостоятелни
обекти в сградата, за периода 2009г. – 2014г., на обща стойност 685342лв. –
стр.18 и 19 от протокола.
През 2008г., във връзка с продажба
на бъдещи обекти в сградата, жалбоподателят получил аванси общо в размер на
60000лв. и на 13.05.2008г. подал до ТД на НАП заявление за регистрация по
чл.96, ал.1 от ЗДДС, по което липсва произнасяне от орган по приходите в срока
по чл.101, ал.6 от ЗДДС.
Според изготвената от жалбоподателя справка
№ 5 /стр.90/, оборотите по години са както следва: за 2009г. – 18282,00лв. от наеми и 25845,00лв. от продажба на
недвижими имоти; за 2010г. –
22866,34лв. и 64151лв. от продажба на недвижим имот по н.а. № 30/19.04.2010г.
За периода 2011-2014г. жалбоподателят е реализирал доходи само от продажба на
недвижими имоти. Установено е при проверката, че доходите са надлежно
декларирани с декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, както и че сумите от продажбите на
имоти през 2013г. и 2014г., са дарени на фондация Български културен център „ЛК“.
С Резолюция №
182691500034490/12.10.2015г. орган по приходите при ТД на
НАП – В. разпоредил извършването на проверка на И.Х.И. за наличие на основания
за регистрация по ЗДДС, в срок до 31.01.2016г.
На 14.10.2015г. е издаден Акт за
регистрация по ЗДДС №180421500019948/14.10.2015г., с който е прието, че при
проверката, приключила с Протокол № П-03001815064561-073-001/25.08.2015г., е
установено, че жалбоподателят извършва независима икономическа дейност, като за
периода 01.10.2010г. – 31.12.2010г. е достигнал облагаем оборот за регистрация
общо в размер на 87017,34лв. и считано от 28.01.2011г. отговаря на условията за
регистрация по чл.96 от ЗДДС. Актът е връчен на жалбоподателя на 15.10.2015г.
Актът за регистрация по ЗДДС е
обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – В., който с Решение №
602/22.12.2015г., връчено на 28.12.2015г. /л.49 от делото/ го е потвърдил. С
решението е прието, че при строителство на недвижими имоти от физическо лице с
цел продажба, се приема, че икономическата дейност започва от момента, в който
лицето възнамерява да извършва тази дейност, като в случая това намерение се
обективира от РС № 526/05.07.2005г. и РС №489/15.05.2007г., справки за
направени разходи за материали, услуги и труд. Случаят не се отнася за
придобиване на обекти за лични нужди, а с цел реализиране на доходи и
законосъобразно жалбоподателят е декларирал получените доходи от продажба на
обектите с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за съответните години. Споделен е довода в
жалбата, че в резултат на продажби „на зелено“, жалбоподателят е получил
авансово суми и след достигане на оборот от 60000лв. съгласно б.извл. от
13.05.2008г. основателно е подал в ТД на
НАП – Р. заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 19391080011831/13.05.2008г.
на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. При така установените факти и тези,
установени с ПУФО от 25.08.2015г., директорът на ДОДОП е приел, че основателно
органите по приходите са направили извод, че за периода 2009-2014г. жалбоподателят
е придобил качеството на ДЗЛ и извършва НИД, поради което продажбите на имотите
попадат в обхвата на ЗДДС и формират оборот за регистрация.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и след изчерпване на задължителното
административно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между страните не е
налице спор по фактите. Всички констатации досежно извършените от жалбоподателя
възмездни сделки, в т.ч. за получените доходи от наем и от продажба на
недвижимо имущество, са направени на база предоставената от него информация,
вкл. в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Тъй като жалбоподателят няма регистрирано
предприятие като ЕТ и не е бил длъжен да води счетоводство, конкретният размер
на плащанията и периода, в който действително са извършени, са установявани изцяло
по данни от справките, изготвени от жалбоподателя в хода на ПУФО, приключила с
протокола от 25.08.2015г. В тази връзка е съобразено и че част от плащанията са
получени в година, предхождаща съставянето на съответния нотариален акт.
Спорът между
страните е формиран по въпросите дали по отношение на жалбоподателя са възникнали
предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, към кой период е достигнат
облагаемия оборот за регистрация и били ли са налице основанията по чл.96, ал.1
от ЗДДС към датата на издаване и връчване на акта за регистрация?
За разрешаване на така формирания
спор, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна
регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв.
или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец, е длъжно в 14 - дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС, облагаемият оборот се формира от
сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, поради
което при определяне на оборота за всеки един от месеците, следва да се съобразят
цитираните по-горе разпоредби относно изключването на някои видове адвокатски
услуги от кръга на облагаемите доставки. Съгласно ал.4 на с.р., в облагаемия
оборот се включват и получените авансови
плащания по облагаеми доставки.
Съгласно
чл.73, ал.1 от ППЗДДС, всички данъчно задължени лица след изтичане на
календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия
облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2
от закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без
значение целите и резултатите от нея. Съгласно чл.3, ал.2 ат ЗДДС, независима
икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, в т.ч. частен съдебен
изпълнител и нотариус.
Тоест, за да са налице основанията
за задължителна регистрация е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
субектът да е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, което да
е формирало облагаем оборот в размер на 50000лв. и повече, в период от време 12
последователни месеца, преди текущия месец, през който е достигнат този оборот.
Съгласно чл.102, ал.1 от ЗДДС,
когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението
си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт
за регистрация, ако условията за регистрация са налице. Според ал.2 от с.р, в
акта по ал.1 се посочват основанието и
датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Датата на
регистрацията според чл.103 от ЗДДС е датата на връчване на акта за
регистрация.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за това, че няма качеството на данъчно-задължено лице, т.к. не е
извършил покупка на недвижим имот и строеж с цел продажба и реализиране на
доход.
Не се спори, че през 2004г.
жалбоподателят е придобил неурегулиран поземлен имот в гр.Р., ул.М. Л. 44,
ведно с намиращата се в него сграда, както и че въз основа на влязло в сила
изменение на ПРЗ и на ПЗ, и на Разрешение за строеж
№ 489/15.05.2007г., по стопански начин е реализирал в собствения си УПИ строеж
на четириетажна жилищна сграда, с обществено-обслужващ етаж, като е придобил
собствеността върху самостоятелните обекти в сградата, и през периода 2008г. –
2014г. е продавал същите.
Както вече се е произнасял Съдът на
Европейския Съюз в Л., обикновеното упражняване на правото на собственост от
неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа
дейност. Освен това мащабът на продажбите не може да представлява критерий за
разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице,
които са извън приложното поле на тази директива, и тези на оператор, чиито
сделки представляват икономическа дейност – Решение
от 20 юни 1996г. по дело Wellcome Trust, C-155/94, т.32 и т.37.
Ако
обаче с оглед осъществяването на тази продажба лицето предприеме активни
действия за пускане на пазара на недвижими имоти, като използва средства,
сходни на използваните от производител, търговец или доставки на услуги по
смисъла на чл.9, пар.1 от Директивата за ДДС, това лице трябва да се счита за
упражняващо икономическа дейност и да се счита за данъчнозадължено лице - Решение от 15.09.2011г. по съединени дела Slaby С-180/10 и С-181/10, т.51.
Именно такива активни действия на
собственика са налице в случая. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че е бил
длъжен да приложи предвиденото със Заповед № РД01/3730/31.07.2006г. ново
отреждане на терена. На практика се твърди обстоятелство, което обективно
изключва „независимия“ характер на дейността. Следва обаче да се има предвид,
че влезлият в сила ПРЗ задава конкретните предвиждания за съответния УПИ. Този
план създава за собствениците права, които те могат да упражнят до предвидения
с одобряването му обем. В случая жалбоподателят е избрал да упражни тези права
в максимален обем като с РС № 489/15.05.2007г. на главния архитект на Община – Р.
му е разрешено изграждането на процесната жилищна сграда. Предвид броя и вида
на обектите, които жалбоподателят е придобил в жилищната сграда, обосновано
органите по приходите са приели, че намерението му е било не да задоволява
лични и на семейството му нужди, а да реализира доход. Дали е реализирана
печалба или не е ирелевантно доколкото по арг. чл.3, ал.1 от ЗДДС, за целите на
ДДС, извършването на независима икономическа дейност следва да се разглежда
обективно, независимо от нейните резултати. Сделките по отдаване на лично
имущество под наем без съмнение попадат в обхвата на независимата икономическа
дейност, поради което правилно реализираните наеми са преценявани в контекста
на достигането на оборота за регистрация.
Неправилно обаче в акта за
регистрация е определен периода, в който лицето е достигнало оборота за
регистрация. Посочената дата 28.01.2011г. не се обосновава от събраните при проверките
и в съдебното производство доказателства. Всъщност, при извършване на ПУФО и на
проверката за целите на регистрацията, в нарушение на чл.73, ал.1 от ППЗДДС,
органите по приходите не са изследвали и анализирали месечните обороти, считано
от периода на започване на независимата икономическа дейност – вж. Искане на стр.106, с което са изискани
справки по години. Необосновано в Акта за регистрация е посочено, че
оборотът за регистрация е достигнат в периода 01.10.2015г. до 31.12.2010г., тъй
като според справка № 3.2 /стр.95/, жалбоподателят е реализирал доходи от наем
и преди този период, а продажбата на недвижимия имот за 64151лв. е станала с
н.а. № 30/19.04.2010г., според който цената е получена изцяло, в брой, към
датата на съставяне на нотариалния акт /стр.19/.
Всъщност, както е приел и директора
на Дирекция „ОДОП“ – В., оборотът за регистрация е достигнат още през
м.05.2008г., когато във връзка с продажбата на бъдещи обекти в сградата,
жалбоподателят е получил авансови плащания общо в размер на 60000лв. Този факт
се признава и от самия жалбоподател, който на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС на
същата дата е подал заявление за задължителна регистрация – стр.86, по което в
нарушение на чл.101, ал.6 от ЗДДС /в редакцията, действаща към 2008г./, органът
по приходите не се е произнесъл с акт за регистрация или с мотивиран отказ.
Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДДС
изисква като част от задължителното съдържание на акта за регистрация, изрично
в него да се посочва както основанието за регистрация така и датата на
достигане на оборота. Това задължително съдържание е предмет на съдебен
контрол, като в контекста на задължението на съда по чл.160, ал.1 от ДОПК, в
тази част съдът може да измени акта, ако установи, че датата, на която оборотът
за регистрация е достигнат, е неправилно определена – Решение на ВАС № 8377/12.06.2012г. по адм.д. № 10953/2011г.
Независимо
че лицето се счита за регистрирано от датата на връчване на акта – чл.103 от ЗДДС, съобразно констатациите за обстоятелствата по чл.102, ал.2 от ЗДДС,
разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС предвижда, че за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания. В същото време разпоредбата
на чл.160, ал.5 от ДОПК въвежда забрана за влошаване положението на жалбоподателя,
поради което в случая за настоящия състав не е налице възможност да измени акта
за регистрация, като посочи верния период, в който са изпълнени условията по
чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Ирелевантно
е и обстоятелството, че лицето е придобило качеството на данъчнозадължено лице
през 2008г., а актът за регистрация по ЗДДС е издаден седем години по-късно –
през 2015г., тъй като регистрацията, като акт на приходната администрация, само
дава възможност за идентифициране на данъчнозадълженото лице, а не е правопораждащ
факт. Освен това качеството на данъчнозадължено лице не се погасява с
изтичането на определен срок, а се обуславя единствено от извършването на
независима икономическа дейност и изпълнението на изискванията по чл.96, ал.1
от ЗДДС. Ето защо разпоредбата на чл.102, ал.1 от ЗДДС изисква преценката за
изпълнение на условията по чл.96, ал.1 от ЗДДС да се извършва и към момента на
издаване на акта. Така, ако междувременно лицето е престанало да отговаря на
изискванията за задължителна регистрация, акт за регистрация не следва да се
издава, като дължимия ДДС за доставките извършени в периода от изтичане на
срока за подаване на заявление до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация, следва да се определи на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС – в
ревизионно производство.
Видно
от данните в подаваните от жалбоподателя ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ /описани в
ПУФО/, както и от Справка № 5, изготвена от жалбоподателя, във всяка една от следващите
2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. са извършвани продажби на стойност над
50000лв., поради което обосновано може да се приеме, че към датата на издаване
на процесния акт за регистрация, оборотът от облагаеми доставки не е спаднал
под 50000лв. и не са отпаднали основанията по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Ирелевантно
е, че продажбите са единични и инцидентни, тъй като при веднъж придобито
качество на данъчнозадължено лице, неутралитетът на данъка изисква облагане на
всички дейности, независимо от инцидентния им характер – Решение на СЕС от 13 юни 2013г. по делото Костов, С-62/12, т.30.
Без
значение е и обстоятелството, че през 2013г. и 2014г. сумите от продажбите на
имотите са дарени от жалбоподателя на учредената от него фондация „Български
културен център „Л. К.“. Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието за икономическа
дейност по смисъла на чл.9, пар.1 от Директивата за ЗДДС, е обективно понятие,
в смисъл че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати - Решение от 21
февруари 2006г. по дело University of Huddersfield, C‑223/03, точки 47 и
48, Решение от 19 юли 2012г. по дело Ainārs Rēdlihs, С-263/11, т.28. В
този смисъл обстоятелството, че едно лице е дарило средствата, получени от него
като престация по осъществена възмездна доставка, не прави тази доставка
освободена.
Съгласно
постоянната съдебна практика формулировките, използвани за определяне на
случаите на освобождаване по член 13 от Шеста директива, подлежат на стриктно
тълкуване. Тълкуването на тези формулировки обаче трябва да бъде съобразено с
преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на
ДДС принцип за данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно
тълкуване не означава, че формулировките, използвани в член 13 за определяне на
случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би ги
лишил от действие - Решение от 14 юни
2007г. по дело Haderer, C‑445/05, т.18; Решение от 19 ноември 2009г. по
дело Don Bosco Onroerend Goed, C‑461/08, т.25; Решение от 10 юни 2010г.
по дело CopyGene, C‑262/08, т.26.
Правилата
за тълкуване на изключенията, предвидени в член 13 от Шеста директива се
отнасят и до специфичните условия, които следва да са налице, за да могат да
бъдат приложени тези изключения, и по-специално до изключенията, свързани с
качеството или самоличността на икономическия оператор, извършващ услуги,
предмет на освобождаване. В този смисъл Съдът вече е
постановил, че изразът „организации, признати като благотворителни от
съответната държава членка“ не изключва частни образувания със стопанска цел,
като например физически лица, упражняващи „търговска дейност“.
Доколкото
Директивата не уточнява реда и условията за такова признаване, същите следва да
се предвидят от всяка държава членка в националното й право - Решение от 9
февруари 2006г. по дело Stichting Kinderopvang Enschede, C‑415/04, т.23;
Решение от 15 ноември 2012г. по дело Zimmermann, С- 174/11, т.26.
Освободените
от ДДС доставки според българския ЗДДС са регламентирани в Глава четвърта
„Освободени доставки и придобивания“, като по отношение на извършените от
жалбоподателя продажби през 2013г. и 2014г. не са изпълнени законовите
изисквания същите да се считат за освободени.
Съгласно
чл.44, ал.1 от ЗДДС освободена доставка е: 1/ доставката на стоки и
извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42, когато доставката е
във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност; 2/ доставката на стоки и извършването на
услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически,
синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански
характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства,
използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели; 3/доставката
на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т.2
в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с
правилата на тези организации; 4/ предоставянето от самостоятелни групи лица,
чиито дейности са освободени или не са облагаеми с данък, на услуги на
членовете им, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност,
когато групите изискват от своите членове само възстановяване на дела им от
общите разходи; Съгласно ал.2 на с.р., доставките по ал.1
са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията.
Тоест,
при тази законова регламентация и в контекста на твърденията на жалбоподателя,
освободени от ДДС поради липса на стопанска цел биха били само доставките,
извършени от Фондация „Български културен център „Л. К.“, а видно от
представения по преписката учредителен акт – стр.76, фондацията е учредена със
сумата от 1000лв., предоставена безвъзмездно от учредителя И.Х.И., а не с имущество
- процесните недвижими имоти, с които жалбоподателят се е разпоредил в периода
2013г. и 2014г. Ето защо, обстоятелството, че реализираните от продажбите суми
са дарени на фондацията, за нуждите на поставените й цели, не прави доставките
освободени, доколкото не е изпълнено условието средствата за постигане на
целите й да са с източник именно доставки, извършени от фондацията.
С оглед
изложеното следва да се приеме, че към датата на издаване на акта за
регистрация, по отношение на жалбоподателя са били изпълнени условията по
чл.96, ал.1 от ЗДДС, поради което независимо от грешно определения период, в
който е достигнат оборота за регистрация, по арг. от чл.103 от ЗДДС, жалбата се
явява неоснователна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.161 от ДОПК, в полза на ответната страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното
представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо
и следва да се определи по реда на чл.7, ал.1, т.4, вр.§1 от ДР на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатското възнаграждение, а именно в размер на 300
/триста/ лева.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Х.И.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Г., против Акт за регистрация по ЗДДС
№ 180421500019948/14.10.2015г., потвърден с Решение № 602/22.12.2015г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. /ОДОП/.
ОСЪЖДА И.Х.И., ЕГН: **********,*** да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен
съдия: